№ 42
гр. Свищов , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря В.ка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20204150100908 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 908, по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе взема предвид :
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, иск по чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищецът В. СТ. В. от *****, общ. Свищов твърди, че с ответницата
съжителствали на семейни начала на адреса му в *****, като то съжителство на
10.01.2018г.. било родено малолетното им дете Н. В.а С.. Заявява, че впоследствие узнал, че
ответницата има още три деца, които не били припознати. В края на 2018 година
ответницата и детето били настанени на лечение в болница в гр. Велико Търново, а началото
на март 2018 г. ответницата напуснала болничното заведение без да го уведоми, отвела
детето при свои роднини в *****, общ. Съединение и се установила в това населено място.
Заявява, че от тогава с нея живеят при условията на фактическа раздяла. Твърди, че
ответницата препятствала контактите му с детето, както и отлагала искането им да обсъдят
въпроса за издръжката на детето. Заявила по телефона, че има намерение да се установи
трайно в чужбина, като настояла да й даде нотариално заверено пълномощно, че е съгласен
детето да бъде снабдено с паспорт и да бъде изведено от майката в неуточнена от нея
страна. Не бил съгласен с това и въпреки уговорките относно издръжката на детето,
ответницата предявила искове за присъждане на издръжка, по които било образувано
гр.дело № 7980/2019г.. на РС Пловдив. Твърди, че след завеждане на делото ответницата
продължила да настоява за писменото му съгласие за извеждане на детето в чужбина от
1
мойката. Твърди, че на 22.02.2020г.. сестра му била посетена в дома си в ***** от жена,
която се представила като майката на ответницата . Сочи, че сестра му била много
изненадана, защото в двора й било оставено малко дете, което плачело. Жената обяснила на
сестра му, че и оставя детето Н., защото майката не била в състояние да я отглежда и си
заминала. Твърди, че детето Н. било в лошо здравословно състояние, с повишена
температура,гладно и мръсно. Веднага бил уведомен от сестра си. Незабавно тръгнали към
дома й за да приберат детето. Сочи, че в резултат на грижите неговите и на родителите му,
здравословното състояние на детето се подобрило. Уведомил Кметството в селото, както и
Отдел Закрила на детето при ДСП Свищов за промяната в обстоятелствата, при които живее
и се отглежда малолетното дете Н.. Заявява, че желае да полага грижи за детето, като
упражнява родителските права, защото майката не била в състоняие, както и не била
заинтересована да отглежда дъщеря им. Успял да проведе телефонен разговор с нея, за да
разбере причините за изостяването на детето в дома на сестра му, като твърденията й били,
че Н. била негово дете и той трябвало да се грижи за нея, защото тя имала три други деца.
При проведената анкета от служители на ДСП Свищов научил, че ответницата заявила, че
детето само щяло да му гостува, а в по-късен момент тя щяла да го отведе, с което
категорично бил несъгласен. Налице бил спор между родителите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношнеия на родителя, който няма
да отглежда детето и дължимата от него издръжка. Сочи, че притежавал добри битови
условия за отглеждането на детето, като имал подкрепата на родителите си, в грижите по
отглеждането на детето, а между него и детето се изградила емоционална връзка. Моли съда
да постанови решение, с което в качеството му на баща и законен представител на детето
да му бъдат възложени за упражняване родителските права по отношение на детето, да
определи местоживеенето на малолетното дете Н. В.а С. да бъде при него на посочения
адрес, като на майката се определи режим на лични контакти с детето – всяка събота и/или
неделя на месеца от 09.00 часа до 12,00 часа и от 13,00 часа до 17,00 часа, по местоживеене
на детето в *****, в негово присъствие или в присъствието на посочено от него лице, с
което детето би се чувствало психологически комфортно. Моли ответницата да бъде
осъдена да му заплаща като баща и законен предстваител на детето месечна издръжка в
размер на 152у50 лева, с падеж на първо число на текущия месец, считано от датата на
завеждане на делото до настъпване на законустановени причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при просрочие. Моли да бъде
постановено предварително изпълнене на решението в частта относно присъдената
издръжка. В хипотеза на претендирани от ответницата разноски, претендира разноските по
делото. В хода на устните състезания взема становище, да бъде уважен иска, като поради
това, че се касаело за спорна съдебна администрация счита, че разноски не следвало да се
присъждат. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на
иска – бащата се явявал по-подготвен да упражнява родителските права, имал подкрепата на
разширеното му семейство в грижите за детето, желаел да се грижи за детето, което било
емоционално привързано към него и прародителите по бащина линия, създал подходящи
условия за отглеждането на детето.
2
Ответницата ЕЛ. Г. Г. в дадения от съда срок е подала отговор на исковата
молба , с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че детето било родено от
съвместното им съжителство. Твърди, че не отговаряли на истината твърденията в исковата
молба, че ищецът не бил уведомен , че ще отведе детето, а това се случило, защото била
прогонена от дома на ищеца и била принудена да се прибере с детето в дома си в *****, обл.
Пловдив. Не се оспорва, че от тогава са във фактическа раздяла с ищеца, но се оспорва, че е
възпрепятствала контактите му с детето, както и че имала намерение да се установи в
чужбина. Заявява, че края на 2018 година ищецът заминал за Германия и нямал интерес към
детето им, не заплащал издръжка за детето , поради което и завела гр.дело 7980/2019г. на РС
Пловдив. Заявява, че майка й завела детето в дома на сестрата на ищеца , но това станало
съобразно искане от ищеца за контакт с детето, но детето било взето от ищеца и отказвал да
й го върне. Счита, че имала по-големи възможности като родител да се грижи за детето, с
оглед и на възрастта и пола му – момиче. Разчитала на своята майка в грижите за детето,
разполагали със земеделско стопанство, от което детето да се храни с питателна храна,
имала добри битови условия за отглеждането на детето, а била отгледала и други три деца.
Счита, че ищецът нямал навици и лъзможности лично да отглежда дете от женски пол, а и
имало вероятност отново да заживее в чужбина, поради което счита, че родителските права
следвало да бъдат предоставени на нея, а на ищеца да бъде определен режим на лични
отношения с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 16 часа по
местоживеенето на детето в *****, в нейно присъствие предвид възрастта на детето, както и
ищецът да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, която
била във възможностите му . Претендира разноски. В хода на устните състезания
процесуалният й представител взема становище, исковите претенции да бъдат отхвърлени
като неоснователни. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на
иска - ищецът нямал качества, които да осигурят нормалното и правилното развитие и
възпитание на детето, тъй като същият не полагал грижи за детето към момента на
раждането му, не бил осигурил подходящи условия за живот на новореното, а липсата на
подходящи условия довели и до разболяването на детето и постъпването му в болница;
бащата в продължнеие на две години не се интересувал от детето и не бил давал издръжка за
него, въпреки материалните си възможности и постановеното решение на РС Пловдив;
бащата бил този, който след това отделил детето от майката, като в продължение на повече
от година лишил детето от всякакъв контакт с майката, което поведение било особено
укорително. Позовава се, че бащата не полагал труд и като доходи, разполагал само с това,
което баща му го подпомогне, за разлика от ответницата, която полага труд, а майката била
по-подготвения родител да упражнява родителски права с оглед и на ниската възраст на
детето и пола му – момиче и интересът на детето в най-висока степен би бил постигнат, ако
майката упражнява родителските права и детето живее при нея.
3
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Ищецът и ответницата са родители на малолетната Н. В.а С., родена на
10.01.2018г., видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № 4 от 12.01.2018г. на
Община Свищов.
Съгласно служебна бележка от 15.09.2020г. на Кметство *****, детето Н.
живее на адреса на баща си В.В. в *****, ****** от 22.02.2020г..
С приложена по делото молба до Отдел Закрила на детето при ДСП Свищов
вх. № СИГ/Д-ВТ-СВ/36 от 25.02.2020г. , ищецът уведомил, че желае да поеме грижите за
дъщеря си Н., защото майката не била в състояние ,както и не била заинтересована да я
отглежда. Уведомил, че на 22.02.2020г. детето било оставено в дома на сестра му от
майката на ответницата и баба на детето по майчина линия.
С решение на Пловдивски окръжен съд № 1546 от 19.12.2019г. по в.гр.дело №
2680 /2019г. било отменено Решение № 3153/24.07.2019г. по гр.дело № 7980 /2019г. на РС
Пловдив, в частта му, с която ищецът бил осъден да заплаща на малолетното дете Н., чрез
нейната майка и законен представител ЕЛ. Г. Г. месечна издръжка за разликата над 160 лева
до присъдения размер от 200 лева, считано от датата на подаване на молбата, ведно с
лихвата за забава, както и в частта, с която същия е осъден да заплати разноски по делото за
разликата над 236,25 лева, вместо което е отхвърлен иска на Н. В.а С., чрез майката и
законен представител ЕЛ. Г. Г. за заплащане на месечна издръжка за разликата над 160 лева
до претендирания размер от 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и е потвъредно
решението в частта, с която В.В. е осъден да заплати на малолетната Н., чрез майката и
законен представител Е.Г. месечна издръжка за разликата над 140 лева до 160 лева, считано
от датата на молбата до настъпване на причини за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска , както и месечна
издръжка в размер на 150 лева за периода от 21.05.2018г.. до 21.05.2019г.., ведно с лихвата
за забава върху всяка просрочена вноска. Решението е влязло в сила на 19.12.2019г..
Установи се от уведомление от 11.12.2020г. на РП Пловдив, че с
постановление на РП Пловдив от 10.12.2020г. по преписка 8246/2020г. е образувано ДП по
описа на ОД МВР Пловдив за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Разпитани като свидетели по делото бяха М. С., С.С., М.М., К.П., посочени от
ищеца и М.Г., посочена от ответницата.
Св. М. С. –сестра на ищеца изнесе, че в момента брат й и ответницата не
живеят заедно, имат дете – Н., родено на 10 януари 2018 г. . Видно от показанията й, когато
се родило детето, брат й и Е. живеела в ******, а детето било на месец, когато се разделили.
Доколкото знаела, ответницата напуснала болницата в гр. Левски с детето и не се върнала
4
повече при ищеца. Видно от показанията й, миналата година детето се озовало при тях в
*****, където тя била снаха. Заяви, че свекърва й я повикала да излезе, защото „има едни
хора, че не ги познаваме“. При излизането си, видяла, че детето е на земята, а свекърва й го
взела и й го дала, а детето плачело, било болно, мръсно. На въпроса й, защо и дават детето,
те й казали „Това дете е на брат ти! Давам го да види брат ти как се гледа дете“. Обясни, че
бабата на детето , която също била свидетел по делото донесла детето, придружавана от по-
голямата дъщеря на Е.. Видно от показанията й, взела детето и се обадила на родителите си,
които дошли след няколко часа, а през това време изкъпала детето и го преоблякла с нови
дрехи. Детето много плачело като видяло родителите й, затова и тя била принудена да отиде
с тях до *****, взела и детето си и заедно с родителите си, брат си отишли в ******. Заяви,
че от тогава детето е в дома на родителите й в *****, където има собствена стая и има много
добри отношения между детето и баба му и дядо му. Тази свидетелка изнесе, че „детето без
баща ми и без брат ми просто не може да диша. Тя с него е свикнала вече, откакто дойде
тук“. Заяви, че при посещенията й установила, че има абсолютна промяна в детето, откакто
им било оставено – било чисто. Чувала, че майката искала да се види с детето и брат й се
съгласил, но тя поискала той да подпише документ за извеждане на детето в друга държава.
Според показанията й, ответницата тогава не е искала само да види детето, а да го вземе при
себе си и да напусне страната.
Св. С.С. – баща на ищеца изнесе, че когато страните по делото заживели
заедно, не знаели нищо за Е., но нямало конфликти, а като се родила дъщеря им, се
разболяла и били в болница в гр. Левски, откъдето Е. взела детето и заминала, откогато й са
разделени страните и не виждали детето до момента, когато „детето беше го оставила в
*****, в *****“. Същият заяви, че дъщеря му се обадила, казала му, че бабата на детето го
оставила при тях като казала „за да видим как се гледа дете“ и заминали. Това според този
свидетел, било преди около година и два месеца, а детето тогава не било в добро състояние,
кашляло, било мръничко. Заяви, че взели детето и го завели в ******, завели го и на лекар,
и от тогава детето е при тях а майката не била правила опити да го види. Той изнесе, че бил
запознат, че тя разговаряла с ищеца, като искала той да даде документ, за да изведе детето в
чужбина, да изкарва пари с детето, но бащата категорично отказал. Това според свидетеля С.
било още преди детето да им бъде оставено да го гледат, а „а след като детето вече беше при
нас, не е искала пак такъв документ да й дадем“. Според същия, майката не дава средства за
издръжка на детето, но детето се отглеждало „в отлично състояние“, никога не било
оставяно без надзор. Посочи, че майката не дала съгласие детето да бъде записано на техния
адрес, за да може да посещава детска градина. Заяви, че финансово подпомагал сина си,
който се грижел за детето и „се занимава много с детето“, а самото дете имало среда с други
деца в селото. Заяви, че от 2018 година синът му работел при него, сезонна работа. Обясни,
че казал, че майката е искала да изведе детето в чужбина за просия , защото чул от хора от
пловдивския край да говорят за това.
Св. М.М. изнесе, че живее в *****, където работи като секретар – финансист в
Кметството. Познавала добре ищеца, а ответницата я виждала, когато била бременна,
5
защото са и съседи. Често общувала със семейството на В., както и по няколко пъти на ден
минавала покрай къщата им. Според показанията й, детето от февруари 2020 година живее
при ищеца, а разбрали , защото той на другия ден след като взел детето, дошъл в Кметството
и попитал какво да прави, защото детето било оставено при сестра му, болно, мръсно.
Обясни, че видяла детето след установяването му в *****, започнали да общуват, като
винаги край детето имало някой възрастен от семейството.Според поканията й, в жилището,
в което живеело детето били създадени подходящи условия, било чисто и подредено, а
детето било силно привързано към В. и родителите му. Заяви, че бащата има подпомагаща
среда в грижите за детето „Майка му и баща му са винаги плътно до него, особено майка
му“, като бащата на ищеца ходел на работа, но бабата била плътно до детето. Обясни, че не
могли да направят адресна регистрация на детето, защото се изисквал подпис на двамата
родители , не могли да получат такъв подпис от майката. Заяви, че ищецът не можел да се
намери работа, нямал образование, ходил и в чужбина края на 2019, началото на
2020година, но се върнал.
Св. К.П. заяви, че е женен за сестрата на В., а Е. била дъщеря на братовчедка
на майка му. Живеел в ***** и един ден майката на Е. и сестрата на детето довели детето в
неговия дом, в който тогава били майка му и жена му. Изнесе, че от жена си узнал, че първо
тези хора отишли в комшиите да оставят детето, объркали къщите, защото не знаели къде
жевеят и комшиите ги насочили към тяхната къща. Тогава оставили детето казвайки , че
бащата трябвало да си гледа детето. При прибирането си чул вик , плач а при влизането в
къщата видял непознато дете, след което жена му обяснила, случилото се. Посочи, че самото
детето плачело, било сополиво, било облечено с мъжки дрехи, защото жена му го била
преоблякла. Тогава позвънили на В. и те с дядото на детето дошли да го вземат. Видно от
показанията му, сега детето било при тях и се грижели добре за него. Заяви, че В. си гледа
детето, живее при баща си С., който го поддържа.
Св. М. Г. – майка на ответницата изнесе, че страните по делото се запознали
по телефона, а майката на В. не била съгласна с връзката им, защото „той е ерген, а тя беше
женена на семейни начала“. След като заживели заедно, Е. забременяла, а В. не ходел на
работа, „чакаше от родителите да му дадат да яде“, не можел да гледа добре жена си. Видно
от показанията й, след изписването на детето от родилното, чувала от дъщеря си, че
поискала от майката на В. одеяло, някакви дрехи, нямало с какво да завие детето и то се
разболяло, след което постъпили в болница. Видно от показанията й, след това В. разбрал,
че Е. го е напуснала, защото я тормозел, биел я. Тогава той заминал за чужбина, спечелил
пари, но не помислил за детето си, че се нуждае от средства за памперси, храна, дрехи, а
научили, че е отишъл в пловдивско село и дал 7 000 евро да се ожени. Тогава посъветвала
дъщеря си да заведе дело за издръжка и В. бил осъден да заплаща издръжка. Разговаряла по
телефона с бащата на В., „че ще изпрати някой лев“, разбрали се детето да отиде за два-три
дни да му се порадват, като трябвало да отидат на гости в ******. Купила дрехи, памперси, а
когато отишла при М. да заведе детето, братовчедка й я посрещнала, повикала М., която
излязла от бяната и я попитала дали баща й се е обадил да и каже за детето, да го приеме, че
6
ще „бъде на гости у майка ти и баща ти“. М. казала, че ще приеме детето, и го оставили с
чантата с дрехите и от тогава не видели детето, с измама сега детето живеело при ищеца.
Заяви, че детето трябвало да остане на гости 2-3 дни, седмица, а когато го искали, се
заканвали на дъщеря й, че ще й отрежат краката, ще я бият. Заяви, че имала голяма къща, с
удобства ,където детето си имало стая, играчки, които сега стояли още там, искала детето да
се върне при майка си. Според нея ответницата се грижела добре за децата си, ходела на
работа, готвела, перяла, възпитавала добре децата. Заяви, че когато завели детето в къщата
на братовчедка й, то било здраво, чисто. Според нея държали Н., защото е момиче, а имали
традиция, като порасне и дойде годежари да дават пари за момичето. Обясни, че при тях
традицията е за женски род, а тя имала много внучета, но все мъжки. Заяви, че откакто Н. е
при баща си в *******, дъщеря и правила опити чрез властта да си вземе детето, ходила в
полицията ,но й отказали.
Ответницата по реда на чл. 176 от ГПК заяви, че имала три деца, родени преди
Н., заяви, че не била ходила в чужбина и нямала намерение да ходи с бебето в чужбина.
Заяви, че не оспорва, че детето е било оставено в дома на сестрата на ищеца в ******* от
баба си, но след разговор с дядото , за свиждане, за да го видята бабата и дядото за няколко
дни и от тогава детето живее при В., но тя постоянно си го искала, но В. не пожелал. Заяви,
че не била виждала детето от година и два месеца, защото В. не позволявал да се срещне с
детето, не заплащала издръжка на В. за детето, а той бил осъден да плаща издръжка за Н. от
2018 година.
В изготвения социален доклад на Отдел Закрила на детето при Дирекция
Социално подпомагане гр. Свищов е посочено, че страните са родители на детето Н..
Констатирано е, че в момента детето живее при своя баща в *****, като основни грижи за
детето се полагат от бащата и неговата разширена семейна среда. Описано е, че майката има
още три деца, като от направена справка в ИИС на АСП по данни на Мон, е установено, че
най-голямата сестра на Н. – М. е учила до новършване на 16 г., братът С.о е на 14 г. в седми
клас и допуска голям брой неизвинени отсъствия, а най-майлкия брат А. е на 12 г. в 6 клас и
също има допуснати неизвинени отсъствия . Констатирано е, че е налице силно присъствие
на бащината фигура в живота на детето, като детето разпознава семейния кръг на бащата,
силно привързана е към прародителите по бащина линия. Видно от доклада, връзката между
двамата родители е прекъсната. По време на социалната анкета бащата заявил, че не би
възпрепятствал контакти на детето с майката, както и е описано, че споделил, че детето
разпознава майката като я види на снимка. Становището на Д „СП” гр. Свищов е, че
бащата разполага с необходимия родителски капацитет за полагане на грижи за детето Н.,
като може да разчита на помощ от прародители по бащина линия. Посочено е, че е
поискано от ****** и е представен социален доклад по отношение на родителския
капацитет на майката, с оглед местоживеенето. Видно от писмо на ******, майката Е.Г. не е
открита при посещение на адреса в *****, а на адреса е открит нейния баща, който съобщил,
че не знае къде се намира дъщеря му, поради което ****** не може да извърши проучване
на майката и да предостави социален доклад.
7
Видно от удостоверение за настоящ адрес № 429/04.12.2020г. на Кметство
*****, общ. Съединение, малолетното дете николинка има настоящ адрес в *****, а според
служебна бележка изх. № 18 от 07.02.2021г. на ЕТ ******* на детето Н. са извършени
задължителните имунизации и профилактични прегледи.
Установи се от удостоверение изх. № РД – 25-200 от 09.02.2021г на СУ
Христо Ботев с. Съединение, че детето А. Е. Г. е ученик в 6 клас на учебната 2020/2021г. и
от 11.11.2020г. към датата на удостоверението се провежда обучение от разстояние в
електронна среда. Според удостоверение изх. № УР – 21-127/09.02.2021г. на *******, детето
С. Е. Г. е ученик в 7 клас за учебната 2020/2021г. в учебното заведение, като от 24.11.2020г.
се провежда обучение от разстояние в електронна среда.
Изготвен и приет като доказателство по делото е социален доклад от ******,
видно от който, майката Е.Г. е полагала грижи за детето Н. до 22.02.2020г.., от която дата е
дала детето за осъществяване на лични контакти с бащата и разширеното семейство по
бащина линия и от тогава детето е при тях, като по време на социалната анкета, майкат
азаявила, че не получава информация за детето, отказан й е контакт. Описано е, че по данни
от майката, когато детето е било на около 20 дни е било на лечение в болница, а след
изписването му, родителите са се разделели и майката се е върнала в ***** про родителите
си, а бащата заминал за чужбина и по данни на майката, не проявявал интерес към детето и
не предоставял средства за издръжка, за което било заведено и дело за издръжка и бил
определен размер на издръжка, която да бъде заплащана от бащата. Сочи се, че жилището в
***** е собственост на бабата на детето Н. по майчина линия, като има подходящи условия
за отглеждане на детето. По време на социалната анкета майката е декларирала, че работи
като чистачка при месечно възнаграждение около 580 лева, а родителите й се занимават с
животновъдство. Становището на ****** е, че майката е отглеждала детето с помощта на
разширеното семейство по майчина линия до двегодишна възраст на детето, до когато
бащата не се е интересувал ат детето, а след 22.02.2020г. бащата полага грижи за детето, а
повече от година детето не е контактувало с майката, което би се отразило негативно върху
правилното му развитие. Становището в доклада е, че майката разполага с необходимия
родителски капацитет за полагане на грижи за детето Н..
С оглед на събраните доказателства, съдат прави следните изводи:
Детето Н. В.а С., родено на 10.01.2018г. е родено от съжителството на
страните на семейни начала. Безспорно по делото се установи, че страните не живеят заедно,
като детето Н. от момента на раздялата на родителите – когато детето било на около месец,
живеела при майка си в *****, общ. Съединение. Видно от изнесеното от св. М. Г. от
раздялата на страните по делото, грижите за детето били поети изцяло от майката,
подпомагана от бабата на детето по майчина линия, а ищецът не предоставял средства за
детето, не се интересувал от него. Св. М.Г. изнесе, че ищецът бил осъден да заплаща
издръжка за детето, което се установи и от цитираното решение на ОС Пловдив. Установи
се, че считано от 22.02.2020г. детето Н. живее при баща си в *****. Установи се от
8
показанията на свидетелите М. С., К. С., С.С., че детето Н. било оставено в дома на М. С. в
***** от майката на ответницата. Св. С. изнесе, че детето им било оставено с думите „Да
види брат ти как се гледа дете“. Нейните показания кореспондират със заявеното от
свидетелите К. С. и С.С.. Според тези свидетели, тогава детето било болно, мръсно. Св. С.
изнесе, че изкъпала детето, облякла го в чисти дрехи, след това уведомила родителите си и
брат си, че детето е оставено при нея, и те след няколко часа дошли, а за да не плаче детето,
тръгнала с тях към *****. Според тези свидетели, както и св. М., детето Н. живее в
подходящи условия в дома на родителите на ищеца, за нея се полагат грижи от бащата и
прародителите по бащина линия. След оставянето на детето през месец февруари 2020 г. в
дома на сестрата на ищеца, детето Н. е живяло в подходящи условия, видно от социалния
доклад на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Свищов. Всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства сочат, че средата, която е осигурена от бащата е подходяща
за отглеждането му. Бащата полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на
детето. Създадени са подходящи жилищно –битови условия за живот на детето, съобразно
социалния доклад на ДСП-Свищов. Установи се и от социалния доклад на ДСП Свищов, че
бащата полага качествени грижи за детето, с помощта на прародители по бащина линия
линия. Ответницата от месец февруари 2020 година, от когато детето живее при баща си, не
е контактувала с детето, видно и от социалния доклад, както и заявеното от свидетелите М.,
С., С.С.. Не се ангажираха от ответницата доказателства същата да е търсила съдействие на
полиция, Отдел Закрила на детето, Кметство, за да види детето си, въпреки показанията на
св. М. Г., че дъщеря й е „правила опити чрез властта да си вземе детето“.
Предвид това, съдът намира, че страните не могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето. В съгласие с критериите, посочени в Постановление № 1/1974г.
на Пленума на ВС по отношение на моралните качества на родителите, грижите и
отношението към детето, привързаността, пола, възрастта на децата, както и възможността и
желанието за помощ при отглеждането от трети лица и жилищно-битовите и други
материални условия за живот, осигурени на децата, съдът счита, че по-благоприятно е
детето да живее при бащата, като той продължава да се грижи за отглеждането и
възпитанието му, което отговаря на интересите на детето. В тези грижи за детето същият
може да разчита на помоща и подкрепата на бабата и дядото по бащина линия, още повече,
че и същият е подпомаган финансово от баща си. Установи се от социалния доклад на
******, че в дома на бабата на детето по майчина линия, където живее ответницата също
има подходящи условия за отглеждане на детето, както и се установи, че ответницата
работи, но с оглед установеното, че детето е било оставено от бабата по майчина линия в
дома на сестрата на ищеца, за да поеме именно ищеца грижите за него, установено, че тогава
детето е било болно и в неугледен вид, същевременно и установеното, че в момента за
детето се полагат качествени грижи и същото е силно привързано към баща си и баба си и
дядо си по бащина линия, установено и от показанията на св. М., съдът приема, че по-
благоприятно е детето да живее при бащата. Местоживеенето на детето следва да бъде
определено при бащата, на адреса му.
9
Искът по чл. 127 ал.ІІ от СК/чл. 71 ал. 2 от СК отм/, когато родителите не са
съпрузи и не живеят заедно, не е само за определяне местоживеенето на ненавършилото
пълнолетие тяхно дете, а и затова – кой родител да упражнява родителските прова по
отношение на детето/Решение № 669/1992г.на ВС ІІг.о./Живеенето при родителя е
съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения и текущото
упражняване се осъществява от родителя при който то живее. След като уважи предявения
иск по чл. 127, ал.2 от СК съдът следва да предостави упражняването на родителските права
на бащата, при когото ще живее детето Н., който се явява по-подготвен да ги упражнява.
На ответницата следва да се определи режим на лични контакти с детето. Този
режим следва да бъде съобразен със съществуващите в момента отношения между майката
и детето, и зачитане интересите на детето - детето да общува с бащата. Поради това
предложения от ищеца в исковата молба режим на лични контакти се явява подходящ,
съобразен с интересите на детето, отчита необходимостта детето да общува със своята
майка, както и е съобразен с обстоятелството, че детето не е виждало майка си от година и
два месеца, поради което следва да се определи следния режим: всяка събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа, по местоживеене на детето в
***** Община Свищов, в присъствието на ищеца или определено от него лице. Последното
се налага с оглед обстоятелството, че детето повече от година не е виждало майка си, на
ниска възраст е.
Искът по чл. 143 ал. 2 от СК се явява основателен и доказан. Съдът счита за
доказано, че са налице предпоставките по чл. 143, ал. 2 от СК за присъждане на
първоначална издръжка на детето, считано от подаване на исковата молба 21.01.2020 г. .
Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи, като ал.2 на същата разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Видно от
социалния доклад, ищецът не работи, а и се установи от показанията на св. С.С., че той
подпомага ищеца финансово, потвърдено и от св. К.. Видно от социалния доклад от ******,
ответницата работи при месечно възнаграждение 580 лева, има още две ненавършили
пълнолетие деца, за които полага грижи. Размерът на издръжката следва да бъде определен
съобразно нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжка. Съгласно
удостоверението за раждане, детето Н. е на три години. Възрастта в която се намира е
възраст, при която детето се нуждае от средства за закупуването на облекла, храна, обувки.
Претендираният размер на издръжката е в минималния законустановен размер към датата
на завеждане на делото – 152,50 лева, като към датата на постановяване на съдебното
рашение минималния размер на издръжката е 162,50 лева, колкото се претендира и от
ищеца в писмената защита по делото. Предвид на гореизложеното съдът намира, че бащата
следва да продължи да полага необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на
10
детето. Претендираният размер на ежемесечна издръжка за детето надвишава минималния
размер на издръжката към момента, но е бил в минималния размер на издръжката към
датата на подаване на исковата молба, а съобразявайки нуждите на детето, с оглед и на
възрастта му, както и възможностите на ответницата, съдът намира, предявения иск е
основателен и майката следва да бъде осъдена да заплаща за детето Н. месечна издръжка в
размер на 162,50 лева/сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от датата на
завеждане на делото – 17.09.2020г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на просрочието до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 330,00 лева, от които 30,00 лева ДТ и 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати ДТ
върху размера на присъдената издръжка в размер на 234,00 лева и 5,00 лева - такса за
издаване на изпълнителен лист, по сметка на Районен съд Свищов.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 127 ал. ІІ от СК, ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето Н.
В.А С. с *******, да бъде при бащата и законен представител В. СТ. В. с ЕГН **********
в *****, общ. Свищов, ******.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.
В.А С. с ******* на неговия баща и законен представител В. СТ. В. с ЕГН ********** от
*****, общ. Свищов, ******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката ЕЛ. Г. Г. с ЕГН **********
от *****, общ. Съединение, ***** с детето Н. В.А С. с ******* - всяка събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 17.00 часа, по местоживеене на детето в
***** Община Свищов, в присъствието на ищеца или определено от него лице.
11
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Г. с ЕГН ********** от *****, общ. Съединение, ***** ДА
ЗАПЛАЩА на В. СТ. В. с ЕГН ********** в *****, общ. Свищов, ******, като баща и
законен представител на малолетното дете Н. В.а С. с *******, ежемесечна издръжка в
размер на по 162,50 лева (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки) , считано от
датата на завеждане на делото – 17.09.2021г. до настъпването на законоустановени
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Г. с ЕГН ********** от *****, общ. Съединение, ***** ДА
ЗАПЛАТИ на В. СТ. В. с ЕГН ********** в *****, общ. Свищов, ****** сумата 330,00
лева/триста и тридесет лева/ - направени по делото разноски, от които 30,00 лева ДТ и
300,00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. Г. с ЕГН ********** от *****, общ. Съединение, *****да заплати
по сметка на Районен съд – Свищов, сумата от 234,00лева – държавна такса върху
определения размер на издръжката, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12