Р Е Ш Е Н И Е №
260616
гр.Пловдив,05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в закрито заседание на пети май,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№ 122/21г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД,гр.Пловдив,ЕИК-********* чрез пълномощника юрск.Р.Х.
против
Постановление за разноски от 17.12.20г.обективирано
в покана за доброволно изпълнение от същата дата,постановено по изпълнително
дело № 195/20г.по описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№ 757 от КЧСИ и
район на действие ПдОС в частта му,с която е определен адв.хонорар за
взискателя в размер на 400лв.
В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ с довода, че
приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 400лв.са в
прекомерен размер.Излагат се доводи, че нормата на чл.10,т.2
от НМРАВ № 1/2004г.не намира приложение в случая,а следвало да се приложи само
чл.10,т.1 от Наредбата при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,тъй
като извършените по делото изпълнителни действия от страна на
пълномощника на взискателя представлявали единствено действия по подаване на
молбата за образуване на изп.дело.Други действия с цел удовлетворяване
на парични вземания по см.на чл.10,т.2
от НМРАВ не били извършвани от пълномощника на взискателя с оглед изпълнението
на задължението от страна на ВиК ЕООД в срока за доброволно изпълнение.Претендира
разноските по наст.дело за ДТ и юрск.възнаграждение в размер на 100лв.
Ответната
страна по жалбата–взискателят Е.Г.И.,ЕГН-**********
чрез пълномощника си адв.Тр.И. е изразил становище за неоснователност на
жалбата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски за адв.възнаграждение.
В писмените
си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното производство,в
срока по чл.436,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.435,ал.2,т.7
от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Изп.
дело № 195/20г.по описа на ЧСИ А.Атанасов е
образувано по молба на Е.Г.И.,представлявана от
пълномощника адвокат Т. .И. *** въз основа на
изпълнителен лист от 15.12.20г.,издаден по гр.д. № 16580/19г.на
ПдРС
за заплащане на сумите от по 212,63лв.за адв..възнаграждения
по чл.38 от ЗА за представителство по две гр.дела по описа на ПдРС.
С молбата е
направено искане за налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника.Представени са пълномощно и договор за правна защита
и съдействие за адв.Тр.И. от 17.12.20г.с договорено адв.възнаграждение 400лв.,платимо
в брой с отбелязване,че е платена сумата от 400лв.по ДПЗС.
На длъжника е
връчена на 21.12.20г.покана за доброволно изпълнение за
задължението му по изп.дело,в която към общия размер на задължението е
включена сумата от 400лв.за адв.възнаграждение.
По
изпълнителното дело не са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия,тъй като длъжникът е изпълнил задължението си,като е
превел по сметка на ЧСИ сумата от
764,14лв.в рамките на срока за
доброволно изпълнение-на 21.12.20г.,само два дни след получаването на ПДИ,(видно
от представеното с жалбата платежно нареждане).
При така
установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Приетите от
съдебният изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в
размер на 400лв.Съгласно ДПЗС възнаграждението на
процесуалния представител на взискателя е договорено за образуване и
за процесуално представителство по изпълнителното дело.Съгласно чл.10,ал.1
от НМРАВ,минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело е в размер на 200 лв.На основание чл.10,ал.2
от Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство се определя според материалния интерес на
договора,който към момента на образуване на изп.дело е в общ размер на 425,26лв.по
изп.лист.При този материален интерес минималното адв.възнаграждение се определя
на осн.чл.7,ал.2 и чл.10 от НМРАВ в размер на 200лв.по чл.10,ал.1 и
200лв.по чл.10,т.2 от Наредбата.
Настоящата
инстанция споделя доводите на жалбоподателя,че на взискателя се дължи
адв.възнаграждение само на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ за образуване на
изп.производство в размер на 200лв,но не и по чл.10,ал.2 от Наредбата,тъй като
пълномощникът на взискателя е изготвил
единствено молба за образуване на изп.дело.Макар в самата молба да е посочен
като
способ на изпълнение запор на банковата сметка на длъжника,до
налагане на запор или други изп.действия не се е стигнало поради плащането на
задължението от длъжника в срока за доброволно изпълнение.Т.е.по изп.дело не са
извършвани същински изпълнителни действия въз основа на молбата на взискателя.Ето
защо,независимо,че в ДПЗС е уговорено адвокатско възнаграждение както за образуване на делото,така и за процесуално
представителство,на взискателя следва да се присъдят
разноски само за образуване на изпълнителното дело.
Предвид горното постановлението на ЧСИ А.Атанасов в
частта му за разноските за адв.възнаграждение,обективирано в ПДИ е неправилно и
следва да се отмени,а размерът на адв.възнаграждение следва да бъде намален до
минимално предвидения в НМРАВ № 1/04г.на 200лв.по чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/04г.
Предвид изхода на делото следва да бъде осъден
взискателят да заплати направените от жалбоподателя разноски пред въззивната
инстанция в размер на 25лв.за ДТ и 100лв.за юрск.възнаграждение.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление за
разноски от 17.12.20г.,обективирано в покана за
доброволно изпълнение от същата дата,постановено по изпълнително дело № 195/20г.по
описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№ 757 от КЧСИ и
район на действие ПдОС в частта му,с която е определен адв.хонорар за
взискателя в размер на 400лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя Е.Г.И.,ЕГН-**********
***0г.по описа на ЧСИ А.Атанасов,рег.№
757 от
КЧСИ и определя такова в размер на 200
(двеста)лв.на осн.чл.10,т.1 от НМРАВ № 1/04г.
ОСЪЖДА Е.Г.И.,ЕГН-********** *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД,гр.Пловдив,ЕИК-********* сумата от 125 (сто двадесет и
пет)лв.разноски пред настоящата инстанция за ДТ и юристконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: