О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
Гр.Оряхово 20.02.2020г.
Оряховски Районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
И.Кънева – Санкова
Разгледа докладваното от съдия Кънева - Санкова гр.дело № 717/ 2019 г. по
описа на РС гр.Оряхово и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
на Л.В.М., с ЕГН **********,*** против „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Софи, бул.“Цариградско шосе“ № 159, представлявано от Томаш Пецка, Петър
Холаковски и Виктор Любомиров Станчев, за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 767.71 лв. с ДДС, представляваща начислена сума по
фактура № **********/18.07.2019 г., въз основа на съставен Констативен протокол
№ 3023129/13.01.2018 г.
С разпореждане от 31.12.2019 г., съдът е разпоредил размяна на книжа по
реда на чл. 131 ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца от предявяване на
отрицателен установителен иск срещу ответника, тъй като ответника не претендира
отричаното от ищеца право.
Сочи се също, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД няма претенции спрямо
ищеца за заплащане на процесната сума, същата не се дължи в негова полза, както
и че дружеството не е издател на фактурата, с която се определя за заплащане
процесната сума. Видно от приложената към ИМ Фактура № **********/18.07.2019
г., последната е издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД, като доставчик на
електрическа енергия в полза на ищеца. Т.е. липсва оспорвано право, което „ЧЕЗ
Разпределение България“ Ад да твърди за съществуващо в неговия патримониум и
което да засяга ищеца.
На следващо място се сочи, че между ищеца и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
не е налице валидно облигационно правоотношение за снабдяване /доставяне/ и
продажба на електрическа енергия. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не притежава
лицензия за търговия с електрическа енергия, поради което същото няма за
предмет на дейност продажба и снабдяване с електрическа енергия.
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е снабдител и продавач на ел.енергия, не
е издател на фактури за консумирана ел.енергия, не изчислява размера на
дължимите суми и не претендира заплащането на същите и не на него се дължи
процесната сума за консумираната от ищеца ел.енергия.
Прави се искане съдът да остави предявеният иск без разглеждане и прекрати
като недопустимо производството по делото.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с
който се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество„ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата в размер на 767.71 лева, тъй
като била неоснователно начислена.
Абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на установителен иск е наличието на правен интерес. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, т. е. следва да
се установяват фактите, с които се обосновава правния интерес.
Видно от представената фактура от 18.07.2019 г.
издател на същата е “Чез Електро България” АД, което дружество е различно от
ответника “ЧЕЗ Разпределение България” АД.
Предвид изложеното съдът приема, че ответното
дружество “ЧЕЗ Разпределение България” АД не е пасивно легитимирана страна по
иска, като евентуалното установяване на тази недължимост между страните по
делото по никакъв начин не би рефлектирало върху правната сфера на ищеца. В
този смисъл за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на така
заявеният установителен иск срещу “ЧЕЗ Разпределение България” АД, което води
до недопустимост на исковата претенция и прекратяване на образуваното
производство по делото.
Тъй като съда е длъжен да служебно да следи за процесуалните предпоставки,
настоящия състав счита, че производството по делото като недопустимо следва да
бъде прекратено.
Ответникът претендира с
отговора на исковата молба разноски в общ размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се присъди в полза на
ответника сумата в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от Л.В.М., с ЕГН **********,*** против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Софи, бул.“Цариградско шосе“
№ 159, представлявано от Томаш Пецка, Петър Холаковски и Виктор Любомиров
Станчев, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
767.71 лв. с ДДС, представляваща начислена сума по фактура № **********/18.07.2019
г., въз основа на съставен Констативен протокол № 3023129/13.01.2018 г., като недопустима.
ОСЪЖДА Л.В.М.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сумата от
100.00 лв. /сто лева и нула
ст./ представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 717/2019 г. по описа на
РС Оряхово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен
срок от получаване на съобщението до страните.
Районен съдия: /И.Кънева-
Санкова/