Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2253 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №20191028104219, срещу отказ № 20190531195658-2/25.10.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на обстоятелства по партидата на дружеството, като
жалбата от „В.“ ЕООД, е подадена чрез пълномощник адв. П.. Жалбоподателят
счита, че обжалваният отказ е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, поради
което моли съда да отмени същия.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявление Б7 и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление Б7 вх. № 2019031195658, депозирано от адвокат П. по силата на
изрично пълномощно, са заявени за вписване обстоятелства относно действителни
собственици по партидата на дружеството, като конкретното юридическо лице е М.Д.Ф.,
дружество на Сейшелите, остров Мае, но съдът констатира, че това е и едноличния
собственик на капитала на дружеството, вписан като такъв под вписване
№20130711094644 в ТР. Към заявлението са приложени нотариално заверена
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП от управителя, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, изрично пълномощно.
На 21.10.2019г. са дадени указания на заявителя, едно от което е, че няма
данни, че представеното извлечение от ТР относно чуждестранното лице, което е
издадено на 01.07.2015г. отразява и обстоятелствата към настоящия момент, тъй
като бил дълъг период и можело да има промени. Има позоваване на методическите
указания на агенцията, че се приема за срок на валидност 1 година от издаването
им. Последвала е изрична уточнителна молба от адв. П. с приложени документи към
нея,
На 25.10.2019 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ, с мотиви, че не е спазено изискването
на чл. 50а, ал.2, т.1 от Наредба №1/14.07.2007г., да се приложи към заявлението
документът, удостоверяващ съществуването на дружеството, регистрирано не в
България и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния закон, а
в случая било представено удостоверение е към 2015г., а не е актуално.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от процесуално легитимирано
лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е
допустима. Обратната разписка, с която е изпратен отказа не е върната и
представена от АВ, но и тя не оспорва срочността й.Предвид дължимата от
длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди
вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали към заявлението са
представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване
обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ
задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането
му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не
е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови
отказ.
След приетите в ЗМИП изменения, с оглед новите изисквания на Директива (ЕС)
2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за
предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания (чл. 59, ал. 1, чл.
61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1) за идентифициране на физическите лица, действителни
собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се
въвежда и ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от
учредените на територията на Република България юридически лица и други правни
образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива
действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите,
включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗМИП за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.
За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски
регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на
заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП,
включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 – юридическо лице или друго
правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно
вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно
образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно
вписване (данни за едно лице), както и подраздел „Действителни собственици –
физически лица“ с три възможни вписвания.
В настоящия случай заявителят е подал заявление Б7 във формата на образеца
и попълнени данни съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП по
описания по-горе начин.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че има
противоречие между разпоредбата на чл. 50а от Наредбата и закона / в случая
ЗТРРЮЛИЦ и ЗМИП/, тъй като разпоредбата на Наредбата е приета чрез изменение именно
във връзка със ЗМИП, което е видно и от съдържанието й и детайлизира
необходимите документи, което не е противоречие и не може да бъде основание да
не бъде прилагана.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за производството,
редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните
собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛИЦ и Законът за регистър Булстат. С
разпоредбата на чл.31 от ЗТРРЮЛИЦ се
предвижда регламентация в Наредба, с която да бъдат определени образците на
заявления и да бъдат посочени изчерпателно приложенията към тях за всеки вид
вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и
формата на електронните документи.Следователно към процесното вписване е
приложима Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
която следва да определи образеца на заявлението и приложенията към него.Настоящият
състав не споделя изложеното от жалбоподателя, който се позовава на две съдебни
решения, на същия по степен съд, които не са задължителна съдебна практика.
Законодателно задължение да се извършва служебно проверка в други сайтове извън
Търговския регистър за чуждестранни лица по българския закон за длъжностното
лице няма. Задължение на заявителя е да представи съгласно чл. 50а, ал.2 т. 1
от Наредба №1/14.02.2007г. документ, удостоверяващ както съществуването на
дружеството, така и лицата, които го представляват. Същевременно съдът намира,
че доколкото жалбоподателя се позовава на чужд закон, но същият не е част от
българското и европейското законодателство, за да е длъжен съдът да го познава
и прилага, той следва да установи съдържанието на чуждото право, от което желае
да се ползва, а документ, удостоверяващ твърдението на заявителя, че правната
система, по която е регистрирано чуждестранното юридическо лице не познавала искания
документ. Същевременно съдът намира, че такива документи, установяващи
съществуването на юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, и
удостоверяващи лицата, които го представляват по националния закон са
представени, още повече, че заявеното като действителен собственик чуждестранно
юридическо лице е именно това лице, което вече е вписано като едноличен
собственик на капитала на дружеството в ТР под №20130711094644 в ТР. В случая е
представен такъв документ и не са налице данни, че чуждестранното
законодателство предвижда срок на валидност на този документ, ако не са
настъпили последващи промени. Актуалността е свързана не с датата на издаване
на документа, а с удостоверените с него факти.
Удостоверението представлява официален документ и в това му качество и
има обвързваща материална доказателствена сила. Длъжностното лице към Агенция
по вписванията е излязло извън своите правомощия преценявайки неактуалност на удостоверението
за съществуването на дружеството, макар и с методически указания, тъй като
същите не са част от нормативната уредба. Нито законът, нито Наредбата
предвиждат, че се изисква нов документ относно чуждестранното юридическо лице,
ако от датата на издаване на предходния е минала повече от една година, за да
се приеме, че бил изтекъл срокът му на валидност. Длъжностното лице не е дало
указания и не е удостоверило, че по приложимото към статута на М.Д.Ф.,
дружество на Сейшелите, остров Мае, чуждо право е предвиден срок на валидност
на процесния документ, поради което необосновано е отказано вписване на
заявеното обстоятелство поради представяне на документ, който бил с изтекъл
срок на валидност, а именно преди повече от една година.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.
№20191028104219, отказ № 20190531195658-2/25.10.2019 г. на Агенцията по
вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано
вписването на обстоятелства по партидата на дружеството „В.“ ЕООД, ЕИК ********,
по Със заявление Б7 вх. № 2019031195658, с основание по чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП.
ВРЪЩА преписката на АВ-ТР съгласно гореизложените мотиви за обявяване на
обстоятелствата по подаденото заявление.
Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.
СЪДИЯ: