Решение по дело №50837/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4392
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20221110150837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4392
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря Е ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20221110150837 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1
КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът С. Д. А. излага доводи за наличие на трудово правоотношение
между страните в периода от 13.03.2007 г. до г., където ищецът е изпълнявал
длъжността „Сервизен техник" по безсрочен трудов договор на пълен работен
ден. През последните години по различни причини ответното дружество
изпаднало в нестабилно финансово положение и през 2021 г. започнало да
бави изплащането на работните заплати на ищеца. През 2022 г. ищецът
продължава да изпълнява задълженията си по трудовия договор
добросъвестно и надлежно, но ответното дружество окончателно и напълно
спяло да плаща дължимото трудово възнаграждение от началото на 2022 г.
Поради това неизпълнение от страна на работодателя ищецът прекратил
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с
едностранно писмено изявление подадено на 11.07.2022 г. и считано от
18.07.2022г., като с него приканил работодателя да му изплати дължимите
работни заплати. За прекратяването на трудовия договор ответното
дружество издало Заповед N9 1017/15.07.2022 г., в която отразява факта,
датата и основанието за прекратяване на трудовия договор и съответно нанася
данните в трудовата книжка на ищеца. Въпреки отправените от ищецът
покани, ответното дружество и до момента не е за платило дължимото му
1
трудово възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2022г. до
18.07.2022 г. , което обуславя правния интерес от предявяване на иск с
предмет неплатените трудови възнаграждения, Излага, че съгласно чл. 221,
ал. 1 от КТ дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение от
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Твърди, че от допълнителните споразумения към трудовия
договор е видно, че срокът на предизвестие е определен в размер на 30 дни за
всяка от страните. Чл. 228, ал. 3 от КТ постановява, че такова обезщетение се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено.
Предвид изложеното предявява искове за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати следното:
-Дължимо трудово възнаграждение в нетен размер, както следва:
1.
1.
1. За месец януари 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.03.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 102,48 лв.. както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата;
2. За месец февруари 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.04.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 86,83 лв., както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата;
3. За месец март 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.05.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 71,69 лв., както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата;
4. За месец април 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.06.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 56,04 лв., както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата;
5. За месец май 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.07.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 40,89 лв., както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
2
сумата;
6. За месец юни 2022 г. - сумата от 1817,40 лв., ведно със
законната лихва от 01.08.2022 г. до завеждане на исковата
молба в размер на 25,24 лв., както и законната лихва считано
от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на
сумата;
7. За месец юли 2022 г. (за периода от 01.07.2022 г. до 17.07.2022
г. включително или общо за 6 работни дни и 5 дни в платен
годишен отпуск) - сумата от 951,97 лв., ведно със законната
лихва от 01.09.2022 г. до завеждане на исковата молба в размер
на 5,02 лв., както и законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата;
8. Обезщетение за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 2107,88
лв., ведно със законната лихва от 01.09.2022г. до завеждане на
исковата молба в размер на 11,12 лв., както и законната лихва
считано от датата на завеждане на иска до окончателно
изплащане на сумата.
Или общо сумата от 14 363,56 лв., представляваща: трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2022 г. до 17.07.2022 г. включително в размер на 11856,37
лв.; обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 2107,88 лв.; и натрупани
лихви към датата на завеждане на иска в размер на 399,31 лв. и както е
показано за удобство в таблицата по-долу, както и направените по делото
разноски.
Направено е искане на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковете.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов
договор и допълнително споразумение към него се установява, че през
процесния период същите са обвързани от валидно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът заема длъжността „Сервизен техник" . Ответникът
се задължил да заплаща на ищеца основно месечно възнаграждение в размер
на 1600лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
3
професионален опит 9,60%, възлизащо в размер на сумата 153,60лева.
Страните не спорят и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е полагала труд при ответника през исковия период.
От неоспореното заключение на приетата по делото ССчЕ съдът приема
за установено, че на ищеца за исковия период е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 1818.40лева, а неизплатеното от работодателя
възнаграждение за процесния период е в размер на 11 856,37лева.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на
задължението, поради което предявеният от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ за
сумата 11 856,37лева – дължимо от ответника трудово възнаграждение през
периода 01.01.2022г. до 18.07.2022г., е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
По иска по чл. 221, ал. 1 КТ:
Основателността на иска по чл. 221, ал. 1 ГПК се обуславя от наличието
в полза на работника на потестативното право за едностранно прекратяване
трудовото правоотношение при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и
надлежното му упражняване. От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че към датата на изявлението на ищеца за прекратяване на
трудовото правоотношение е налице потестативното право едностранно да
прекрати правоотношението с оглед наличието на предпоставките по чл. 327,
т. 2 КТ – работодателят дължи на ищеца възнаграждения по трудовия
договор. Волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е достигнало до неговото
знание и е породило своя потестативен ефект, т.е. настъпила е правната
промяна на прекратяване трудовото правоотношение между страните. С
последното на основание разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се е породило
и задължението на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 221, ал.
1 КТ. Същото, предвид неоспореното заключение на ССчЕ, е в размер на
търсената от ищеца сума в размер от 20107,88 лева, поради което
предявеният иск по чл. 221, ал.1 КТ е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от волята на страните, обективирана в представения по делото
трудов договор, трудовото възнаграждение се плаща от работодателя
4
ежемесечно в поредност аванс и заплата, поради което на основание чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, работодателят изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на трудовото възнаграждение за предходния месец и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Ето защо ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
трудово възнаграждение за процесния период в общ размер от 399,32лева ,
съобразно заключението на ССчЕ, като искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 242 ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на главните вземания по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
По разноските:
На основнаие чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делтоо разноски в размер на 961лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени разноските по уважените искове в размер на 574,54лева държавна
такса и 200,00 лева – разноски за експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЕ" ООД с ЕИК ****да заплати на С. Д. А. с ЕГН
********** сума в общ размер от 14 363,56 лв., която включва неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022 г. до 17.07.2022 г.
включително в размер на 11 856,37 лв.; обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на 2107,88 лв.; натрупани лихви върху посочените вземания към
датата на завеждане на иска в общ размер на 399,31 лв., както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 961лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ДЕ" ООД с ЕИК ****, да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 774,54лева, от която
574,54лева за държавна такса и 200,00 лева разноски за експертиза.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените вземания по чл. 128, т. 2 КТ, и чл.
221, ал. 1 КТ.
5

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6