РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Русе, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Мария Велкова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20244500500294 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №25 от 08.01.2024г., постановено по гр.д.№4471/2022г.
по описа на РРС, И. Н. В. е осъдена да заплати на П. Д. И. сумата от 1400
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 идеална
част от съсобствен недвижим имот - апартамент, находящ се в град Р., ул.
„С." № **, бл.*., вх. *, ет. *, ап.*, за периода от 28.01.2022г. до 28.08.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и сумата от 556 лева разноски по делото. С решението е
отхвърлен предявеният от И. Н. В. срещу П. Д. И. насрещен иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 200 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
недвижим имот в гр.Н. и 150лева месечно, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот в гр.Русе, ведно със
законна лихва върху всяка главница, считано от датата на получаване на
1
несрещния иск, като същия се счита за покана за заплащане на наем в
размерите, посочени в насрещната искова молба.
Постъпила е въззивна жалба от И. Н. В., ЕГН **********, чрез
пълномощник адвокат М. А. против решението, постановено по гр.д.
№4471/2022г. по описа на Районен съд-Р., с което са уважени предявените от
П. Д. И. против нея искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот в гр.Русе и е
отхвърлен предявеният от нея против П. Д. И. насрещен иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на недвижими имоти в гр.Русе и гр. Н..
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, по изложени
съображения, иска се то да бъде отменено, предявените против нея претенции
на П. Д. И.-отхвърлени, а предявените от нея насрещни искове против П. И.-
уважени. Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна П. Д. И. е подал отговор на въззивната жалба
чрез пълномощник адвокат М. Д.а, с който заявява становище за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
По делото е безспорно, че страните са съсобственици на
процесните три недвижими имота-два апартамента в гр.Р. и един апартамент
в гр.Н., при равна права, придобити по време на брака им, прекратен със
съдебно решение №45/08.04.2021г. по гр.д.№108/2021г. по описа на РС-К.
Безспорно е установено, че П. Д. И. живее във Ф., а И. В. ползва съсобствения
на страните апартамент от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения в
гр.Русе, в блок С., заедно със сина си Д.И.Н. от 2020 година. В тази насока са
показанията на свидетелите Н. и И.а, които съдът кредитира, както и данните
от образуваните две дела по чл.12 ЗЗДН-гр.д.№4662/2020г. и гр.д.
№1430/2022г. по описа на РРС, по които в полза на жалбоподателката са
2
издадени заповеди за защита. Установено е също така, че до началото на
2022г. И. е имал ключ от жилището в блок С.. С покана, връчена на
28.01.2022г., И. е поканил жалбоподателката да му предостави достъп до
имота или да му заплаща обезщетение за ползване на неговата част.
Установено е, че при опит на И. да влезе в апартамента през м.март 2022г. не
е бил допуснат, тъй като в бравата имало поставен отвътре ключ, който се
счупил. Станал скандал, била извикана полиция, а по този повод било
образувано дело по чл.12 ЗЗДН /гр.д.№1430/2022г./ и по молбата на
жалбоподателката В. и е издадена заповед за защита-на нея и сина и Д.. След
този случай В. сменила патрона на бравата на апартамента, а И. няма ключ.
Не е доказано по несъмнен начин в жилището в едната стая да има багаж на
И., както и страните да са постигнали споразумение за ползването на трите
имота. Гореизложеното е установено от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът намира, че решението в частта, с която е уважен иска на П.
И. за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за
процесния период е правилно.
Според разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се
използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Според задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №7/2012 г.
на ОСГК, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт
върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се
ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик
си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с
действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да
ги реализират. Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар
и по силата на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да
3
упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата
вещ - нарушава забраната по чл.32, ал.1 от ЗС да не се пречи и поражда
установеното в чл.31, ал.2 от ЗС право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко
да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.
Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността - съсобственикът има право на парично
обезщетение. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Веднъж отправено, то се разпростира неограничено във
времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
4
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
По делото са установени посочените в цитираното ТР
предпоставки. Налице е еднолично ползване на имота в блок С. от
жалбоподателката през процесния период, налице е отправено писмено
искане от съсобственика И. за достъп до имота или заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, получено от нея на 28.01.2022г. В
процеса е установено, че през процесния период достъпът на И. до имота е
препятстван от жалбоподателката и е осуетяван, като е поставян ключ в
бравата на входната врата, който не е отстраняван при позвъняване, викани са
органите на реда, вдигани са скандали, образувано е производство по ЗЗДН.
Т.е. установено е пречене от страна на жалбоподателката съсобственикът И.
да ползва имота.
Налице са предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползване, а именно: съсобственост между
страните по спора по отношение на процесния имот, ползването му изцяло от
един съсобственик-жалбоподателката, по начин препятстващ другия
съсобственик, също да го ползва според правата си; лишеният от ползването
съсобственик е отправил към този, който си служи с вещта писмено искане за
заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Искът е основателен
и доказан по размер, с оглед експертното заключение, поради което и следва
да бъде уважен. До същият извод е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която е отхвърлен насрещният иск на И. Н. В. против
П. Д. И. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствени недвижими имоти-апартаменти в гр.Р. и гр. Н., за първия по
150лв. месечно и за втория по 200лв. месечно, считано от датата на
получаване на насрещния иск, който да се счита за покана за заплащане на
наем в посочените размери, решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, по следните съображения:
Обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за ползване на съсобствен
недвижим от един от съсобствениците се дължи само, както вече бе посочено,
когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда
вземането. Поради това ищецът следва да посочи не само юридическите
5
факти, които пораждат вземането му за обезщетение, но и периода през който
са се осъществили и то ограничен във време преди предявяване на иска.
Налице е константна практика на ВКС, напр. решение по гр.д.№2067/2016г.,
II ГО, решение по гр.д.№83/2016г. I ГО, според която обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС не може да се претендира за бъдещ период, а само за минал период от
време, през който съсобственикът е бил лишен от възможността да ползва
имота. Недопустимо е да се присъжда обезщетение за бъдеще време, на
основание чл.31, ал.2 ЗС. Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен
насрещният иск е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а
производството-прекратено.
При този изход на спора, на въззиваемата страна се дължат
разноски в размер на 450лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1 ГПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №25 от 08.01.2024г., постановено по гр.д.
№4471/2022г. по описа на Районен съд Русе, В ЧАСТТА с която е отхвърлен
насрещният иск на И. Н. В., ЕГН ********** срещу П. Д. И., ЕГН
**********, с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата по
200лв. месечно-обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот в
гр.Н., ж.к.Ч. м. *, №**, ет.*, ап.АО-*, както и за сумата по 150лв.месечно-
обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот в гр.Русе, ул.Р. *, бл.
П., вх.*, ет.*, ап.*, ведно със законна лихва върху всяка главница, считано от
датата на получаване на насрещния иск, като същия се счита за отправена
покана за плащане в размерите, посочени в насрещната искова молба, КАТО
НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО.
ПОТВЪРЖДАВА решение №25 от 08.01.2024г., постановено по
гр.д.№4471/2022г. по описа на РРС в останалата част.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул.С. №**,
6
бл.*., вх.*, ет.*, ап.* да заплати на П. Д. И., ЕГН **********, с адрес с.Б*,
община З*, област Р*, ул.Х. К* №*, сумата 450лв. разноски за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7