РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Белоградчик, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200019 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба от М. М. Н. от гр. С., ул. „.....................“ № ..., ет.
..., ап. ..., ЕГН **********, против Наказателно Постановление № 8445/
24.11.2023 г. на Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“
към АПИ – гр. София, с което му е наложена „Глоба” в размер на 3 500 лв. –
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал.
1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените съображения. Твърди се, че в хода на производството са
допуснати съществени процесуални нарушения. Инвокират се доводи, че
АУАН и Наказателното постановление не съдържат всички задължителни
реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Също така се оспорва, че
жалбоподателя не е субект на нарушението, тъй като отговорност за издаване
на разрешително носят превозвача или собственика на извънгабаритното
1
ППС, но не и водача на автомобила, какъвто е бил жалбоподателя. Поради
това, жалбоподателят сочи, че неправилно от него е ангажирана
административнонаказателна отговорност, а такава е следвало да бъде
потърсена от превозвача или собственика на товарния автомобил. Също така
се излагат аргументи, че контрола се осъществява от органите на МВР, като в
случая в хода на проверката не е присъствал служител на МВР, с което е
нарушен чл. 36 от Наредбата. Навеждат се и доводи, че случая е относим към
маловажните такива и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. При тези доводи, се моли съда да отмени Наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят или негов процесуален не се
явяват.
Въззиваемата страна не изпращат представител. От процесуалния им
представител – адв. Д. Б. от ВАК е представена Молба, в която се моли съдът
да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
предвид подробни изложените доводи за това – доказаност от обективна и
субективна страна на нарушението, на субекта на нарушението и
законосъобразност на съставения АУАН и издаденото Наказателно
постановление.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата
страна – Н. М. А. – актосъставител - „старши инспектор” към Дирекция
„АРОК“ към АПИ София и И. К. С. - „финансов контрольор“ към Областно
пътно управление – Монтана – свидетел при установяване на нарушението и
при съставяне на акта.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна,
макар и на различно основание от изложеното в Жалбата.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – Н. М.
А. – актосъставител - „старши инспектор” към Дирекция „АРОК“ към АПИ
София и И. К. С. - „финансов контрольор“ към Областно пътно управление –
2
Монтана – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, установиха следната фактическа обстановка: На 27.10.2023 г., около
10.45 на път 1-1 км 56 +300 в центъра на с. Медовница в посока гр. Видин,
обл. Видин, двамата свидетели били съвместен патрул и извършвали контрол
на движещите се по този маршрут товарни автомобили. Около 10:45 ч.,
спрели за проверка МПС с четири оси – марка „Ивеко“ с peг. № СВ 37 91 РС.
Установили самоличността на водача, който бил жалбоподателя М. Н..
Същият извършвал превоз на камък. Посредством електронна мобилна везна
за измерване на маса и ролетка за 5 м. – за измерване на осевото разстояние
на МПС – то, контролните органи извършили измерване на тонажа на
автомобила. При проверката било установено претоварване на трета и
четвърта ос. Товара на автомобила бил 30.190 кг., при максимално допустими
19.000 кг., съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Претоварването на оста било с 11.190 кг.
За горното била издадена бележка от електронната везна, приложена към
административнонаказателната преписка.
За констатирано нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ предл. 2 от
Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1,
т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС на МРРБ, св. Н. А., съставил на жалб. М. М. Н., АУАН №
0009884/ 27.11.2023 г. /27.10.2023 г./ АУАН бил съставен на място и връчен
лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 8445/ 24.11.2023 г. на Началник отдел „Контрол на
републиканската пътна мрежа“ към АПИ – гр. София, с което на
жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 3 500 лв. – на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ предл. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
необходимо да отбележи, че са събрани достатъчно доказателства за
реализиран състав на административно нарушение от страна на наказаното
3
лице.
Въпреки това обаче, съдът намира, че са налице законови основания за
отмяна на обжалваното Наказателно постановление. В този вид производства,
съдът извършва цялостен служебен контрол за законосъобразност на цялото
проведено административнонаказателно производство и е длъжен да отмени
крайния акт, в случай, че констатира допускането на съществени нарушения
на процесуалните правила, дори и същите да не са инвокирани с Жалбата.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното производство като цяло.
В съставения на нарушителя М. Н. АУАН № 0009884 е посочено, че
същия е съставен на 27.11.2023 г. При словесното описание на нарушението в
АУАН – а, също е посочено : „Днес 27.11.2023 г. в 10: 43 ч. на път I – 1, км.
56 + 300 ….“. Едва в края на акта, същия е датиран с действителната дата на
която е установено нарушението – 27.10.2023 г. Именно датата 27.10.2023 г. е
посочена като дата на извършване на нарушението в издаденото Наказателно
постановление. Датата 27.10.2023 г. е и инкриминираната дата, за която
свидетелите, в хода на съдебното следствие установиха, че са констатирали
извършването на административното нарушение.
Очевидно е, че е налице абсолютно противоречие в датата на
извършване на нарушението, посочена в двата основни акта на
административнонаказателното производство – в АУАН датата на
извършване на нарушението е посочена като 27 ноември 2023 г., а в
издаденото Наказателно постановление – датата на нарушението е 27
октомври 2023 г. Датата 27 ноември е некоректно посочена, тъй като всички
доказателства сочат, че нарушението е констатирано на 27. Октомври 2023 г.
Нещо повече – датата 27.11. 2023 г. – посочена като дата на нарушението в
АУАН е по – късна дата дори от датата на издаване на Наказателното
постановление – същото е издадено 24.11.2023 г.
Това противоречие при посочването на един от основните реквизити на
АУАН и на Наказателното постановление – датата на извършване на
нарушението, води до порочност на проведеното
административнонаказателно производство като цяло.
В този вид производства субсидиарно се прилагат правилата на НК и
4
НПК, поради което и обвинението следва да е ясно конкретизирано по
отношение на дата, място, обстоятелства при които е извършено.
Следва да е налице пълна корелация между съставения АУАН, с който
за първи път се повдига обвинение на нарушителя в извършване на адм.
нарушение и крайния акт – Наказателното постановление, с което се
санкционира нарушителя. В случая, този принцип е нарушен.
Безспорно е, че с тази неточност досежно датата на обвинението е
нарушено основното право на наказаното лице – правото му на защита.
Същият е лишен от възможността да узнае за коя дата му е повдигнато
обвинение в извършване на административно нарушение и да организира
адекватно защитата си срещу това обвинение.
Безпротиворечива е практиката на съдилищата, че всяко допуснато
нарушение, което води до ограничаване правото на защита на нарушителя е
от ранга на съществените и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
Наказателното постановление.
ЗАНН не познава института „техническа грешка“, поради което и всяка
непрецизност в начина на описание на нарушението касателно дата, място и
всички други реквизити, води до опорочаване на производството.
При тези съждения, съдът намира, че оспореното Наказателно
постановление е незаконосъобразно и го отменя на процесуално основание,
без да обсъжда спора по същество.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отмени обжалваното Наказателно
постановление, то наказващия орган е страната в процеса, в чиято тежест
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. В случая,
жалбоподателят не е представляван от процесуален представител, не
претендира разноски, поради което и съдът не присъжда такива в негова
полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 8445/ 24.11.2023 г. на
Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към АПИ – гр.
5
София, с което на М. М. Н. от гр. С., ул. „..................“ № ...., ет...., ап. ..., ЕГН
**********, му е наложена „Глоба” в размер на 3 500 лв. – на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ предл. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6