№ 1453
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000501860 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 278 от 16.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 558/2022 год. по описа на
Окръжен съд Благоевград, М. И. А. и Р. Х. К. са осъдени на правно основА.е чл.45 от ЗЗД
солидарно да заплатят на Х. Х. Р. сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 823.20 лева – имуществени вреди, вследствие на деликт,
извършен на 04.11.2020 год. и изразяващ се в нанесен му побой, заедно със законната лихва
върху тези суми, считано от 04.11.2020 год. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени до пълните размери, съответно до 100 000 лева за неимуществените вреди и до
3 610 лева за имуществените вреди. С решението са разпределени и разноските между
стрА.те.
Решението е обжалвано от ищеца Х. Х. Р. в частта с която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата от 50 000 лева до размер на 100 000 лева, като се излагат доводи за
неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер е зА.жен с оглед
получените увреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът за причинените му неимуществени вреди бъде уважен до размер на 100 000
лева, като бъдат присъдени и разноски.
Въззиваемите М. И. А. и Р. Х. К. оспорват жалбата, като неоснователна и молят за
потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквА.я, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение за причинените вреди.
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищеца Х. Х. Р. е пострадал вследствие на
нанесен му на 04.11.2020 год. побой от ответниците М. И. А. и Р. Х. К.. Противоправното
поведение на делинквентите, получените телесни увреждА.я от ищеца и причинната им
връзка с противоправното поведение на всеки един от делинквентите в сбиването са
установени от събрА.те пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдА.я, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдА.я, осакатявА.я, загрозявА.я и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението
за неимуществени вреди за претърпените болки и страдА.я.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно медицинска експретиза, която се
кредитира от настоящия състав се установява, че в резултат на нанесения му побой, ищецът
Х. Р. е получил множество фактури на костните стени, изграждащи очната кухина, „орбита“,
на лявото око с придружаващи кръвоизливи около и в орбиталното пространство,
причинили компресия на левия зрителен нерв. Установява се, че тази компресия
/притискане/ на зрителния нерв е довела до атрофията му и се изразява в пълна и необратима
загуба на зрение, слепота, с лявото око. Слепотата с едното око е съпътствана и от загуба на
двуочното зрение, стереопсиса, което пречи при преценка на отстояния между предмети,
дълбочината на зрението, както е налице и наполовина стеснено полезрение. Поради
загубата на зрение с лявото око, то вторично се отклонява встрА., което има и известен
допълнителен естетичен характер. Получената увреда препятства пострадалия да извършва
определени професии, напр. професионален превоз на пътници, крА.ст, водач и т.н.
Получените увреди са довели болки и страдА.я за период от 2-3 седмици, но загубата на
зрението с лявото око е необратимо.
Приета е пред първоинстанционният съд и съдебно психологична експертиза, която
установява, че вследствие на настъпилото внезапно стресогенно събитие, нанесения му
побой при пострадалия е настъпило разстройство на адаптацията. Това е разстройство на
психичната дейност, което е възникнало вследствие съчетаването на два фактора –
изключително стресово житейско събитие и значима житейска промяна, като загубата на
зрение с едното око, водещи до продължителни неприятни обстоятелства. Вследствие на
2
това, пострадалия е станал несигурен, тревожен, уплашен, налагащо приема на
антидепресанти.
Пред първоинстанционният съд са разпитА. двама свидетели относно претърпените от
ищеца вреди – З. П. и Х. Р., първата от които е сестра, а втората е съпруга на ищеца, чиито
показА.я съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК. Свидетелката П. установява, че в
деня на деликта намерила брат си на земята пред къщата, бил целия в кръв, имал видими
рА. по главата и множество охлузни рА.. В болницата се наложило да бъде хирургически
обработени наранявА.ята по главата. Тъй като имал множество счупвА.я в областта на носа,
му направили ринопластика. Установява, че вследствие получените тежки увреди и най-вече
поради загубата на едното око, психическото състояние на брат й било засегнато драстично
и той тотално се променил. Започнал да пие антидепресанти, да получава пА.к-атаки,
престанал да води социален живот и станал овчар. Свидетелката Р.а пък установява, че
вследствие на побоя съпругът и е изцяло променен, пие антидепресанти, посочва, че е
„половин човек“ и не може да работи в строителството, където преди това се е препитавал, а
е станал овчар.
СъбрА.те гласни доказателства по делото на свидетеля Х. К. не установяват релевантни
факти и обстоятелства, досежно размера на претендираното обезщетение, а установяват
мехА.зма на деликта, който не е спорен пред настоящия съд, поради което не следва да се
обсъждат и ценят.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, тежеста на
деянието, телесните увреди, тежките последствията от него за пострадалия ищец Х. Р.,
изразяващи се в загуба на лявото око, икономическите условия в страната към датата на
настъпване на деликта, възрастта на пострадалия, както и съдебната практика за подобни
случаи, намира, че сумата от 70 000 лева адекватно ще обезщети причинените
неимуществени вреди. За посочената сума исковата претенция досежно причинените
неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 50
000 лева до сумата 70 000 лева и вместо това бъде постановено решение, с което
ответниците бъдат осъдени, на правно основА.е чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно на
ищеца допълнително сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие деликта извършен на 04.11.2020 год.. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
При този изход на делото пред въззивния съд, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на основА.е чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. К. Ш.-Ш. адвокатски хонорар за безплатно
представителство в размер на 1 860 лева, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от
04.11.2022 год./. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда и
3
допълнителна държавна такса в размер на 800 лева, на основА.е чл.78, ал.6 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 278 от 16.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 558/2022 год. по описа
на Окръжен съд Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Х. Р. против
М. И. А. и Р. Х. К. искове с правно основА.е чл.45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени
вреди над присъдения размер от 50 000 лева до установения за дължим размер от 70 000
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И. А. и Р. Х. К. солидарно да заплатят на Х. Х. Р., на основА.е чл.45 от ЗЗД,
допълнително сумата от 20 000 лева, над присъдените с първоинстанционното решение 50
000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на деликт, извършен на
04.11.2020 год. и изразяващ се в нанесен побой, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.11.2020 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 278 от 16.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 558/2022 год.
по описа на Окръжен съд Благоевград в останалата обжалваема част.
ОСЪЖДА М. И. А. и Р. Х. К. солидарно да заплати на адв. К. Ш.-Ш. – АК-Пловдив на
правно основА.е чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 1 860 лева.
ОСЪЖДА М. И. А. и Р. Х. К. на правно основА.е чл.78, ал.6 от ГПК солидарно да заплатят
по сметка на САС държавна такса в размер на 800 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на стрА.те пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4