Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,
23.02.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 324/2023 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на С.Й.К. *** А, ЕГН : **********, против Решение №
2153-10-28/30.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № 10230673598/30.06.2023 г. на Ръководител на
„ПО" при ТП на НОИ Ловеч, с което, считано от 01.07.2023 г. е определен
размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.68, ал.1
и 2 от КСО, в размер на 580,99 лева.
Оспорващият
твърди, че обжалвания административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква,
че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.18 от КСО в случаите на изменение,
преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният
коефициент се изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.
Сочи, че неправилно са приложени правилата за определяне на първоначалния
размер на пенсията действащи към датата на нейното отпускане, тъй като не му е
предоставен избор да посочи кои три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. желае да бъдат ползвани при
определяне размера на коефициента. Сочи, че неправилно е изчислен индивидуалния
коефициент за периода от 01.01.1997 г. до датата на отпускане на пенсията без
да е взето предвид, че от 23.08.2003 г. му е отпусната пенсия за инвалидност.
Сочи, че некоректното определяне на периода и съответно на индивидуалния
коефициент за периода от 01.01.1997 г. до отпускане на пенсията е довело до
некоректно определяне на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст в
много по – нисък размер. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне.
В съдебно
заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен адвокат, като поддържа
жалбата си. Депозирани са писмени бележки по същество на спора, като се
претендират направените съдебно деловодни разноски.
Ответникът
по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез процесуален представител оспорва
жалбата в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Депозирани са писмени бележки, в които
подробно са изложени доводи по същество на спора.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното :
Административното
производство по издаване на обжалваното решение е инициирано служебно
във връзка с чл.100 от КСО, като с Разпореждане № 10230673598/30.06.2023 г. на
Ръководител на „ПО” при ТП на НОИ Ловеч, считано от 01.07.2023 г. е осъвременен
размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 на С.Й.К.,
като ѝ е определен размер от 580,99 лева.
Разпореждането
е връчено лично на жалбоподателя на 07.07.2023 г. и в законоустановения срок по
чл.117, ал.2 от КСО е подал жалба с вх.№ 1012-10-184/07.08.2023 г. срещу
Разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с Решение №
2153-10-28/30.08.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е приел,
че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно.
Административният
орган е посочил, че осъвременяването иа пенсиите е регламентирано в разпоредбата
на чл.100
от КСО. Съгласно текста на същата, пенсиите отпуснати до 31 декември иа
предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния
съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на 50 на сто от
нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските
цени през предходната календарна година. В случай, че процентът по ал.1 е
отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват,
Осъвременяването се
извършва върху действителния или запазен размер на пенсията към датата на
осъвременяване, без изплащаните към нея добавки. Когато осъвремененият размер е
под новия минимален размер се приравнява на него, а ако е над максималния се
ограничава на този размер, съгласно разпоредбата на § 6, ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на КСО.
За преизчисляване по
реда на тази разпоредба подлежат пенсиите на лицата, които имат отпусната
пенсия до 31.12.2022 година. Осъвременяването по чл.100 от КСО представлява
увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент.
През 2023 г. пенсиите,
свързани с трудова дейност (каквато е в настоящият случай) се осъвременяват по реда на чл.100 от КСО и въз
основа на решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 г., считано от 1 юли
2023
г., с 12 на
сто (1.12).
Оспорващият
С.К. е
пенсионер, считано от 13.02.2006 година. Размерът на пенсията му към
датата на осъвременяване - 30.06.2023 г. е
възлизал на 518,74 лева. При
спазване на разпоредбата на чл.100 от КСО, считано от 01.07.2023 г. на К. е
осъвременена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и същата е определена в
размер на 580.99 лв. (518.74 лв. х 1.12 - /12 на сто/).
Следва да
се има предвид, че с оспорваното разпореждане не се изчислявал размер на пенсия по чл.70 от КСО, не се е определял индивидуален коефициент, не
се е преизчислявала или изменяла пенсия, а единствено се
извършва осъвременяване на същата по реда на чл.100, ал.1 от КСО, по методиката
описана по-горе.
Посочено
е, че спор по самото осъвременяване няма, като не се оспорва и факта, че
пенсионния орган точно е приложил разпоредбата на чл.100 КСО, досежно
необходимите изчисления. Оспорва се определения индивидуален коефициент на
база, на който е била отпусната и изчислена пенсията за осигурителен стаж и
възраст на К..
Административният
орган е посочил и съдебна практика, съгласно която в производството пред
пенсионния орган, развило се служебно по реда на чл.100 от КСО, не могат да се
поставят, респективно да се разглеждат и други въпроси, досежно отпуснатата на
лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т.ч. индивидуален
коефициент и по този начин инцидентно да се извършва косвен контрол върху
предходни актове на пенсионния орган по чл.98 от КСО. За пълнота е
отбелязано, че данните в административната преписка сочат, че индивидуалния коефициент
на базата, на който е била отпусната и изчислена пенсията за осигурителен стаж
и възраст на жалбоподателя е 1.074, който коефициент е бил потвърден от
предходни стабилни административни актове, проверени и по съдебен ред.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е
допусната съдебно-икономическа експертиза, която е следвало да отговори на
повдигнатите с жалбата въпроси, а именно :
1. При
какъв индивидуален коефициент е преизчислен размера на пенсията за осигурителен
стаж и възраст на К., въз основа на което е издадено Разпореждане №
10230673598/30.06.2023 г. и определен ли е правилно коефициентът съгласно чл.70
от КСО;
2. Какъв
период от три последователни години е посочил С.Й.К. при молбата си за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и въз основа на този
тригодишен период ли е изчислен базовият размер на пенсията му. Влиза ли в този
тригодишен период, от който е изчислен индивидуалният му коефициент,
осигурителен стаж, положен към ЕТ „Юнивърс - Борислав Борисов“, налице ли е в
пенсионната преписка отказ от С.К. от това да се ползва от стажа, положен към
въпросния ЕТ.
3. След
изчисляване на индивидуалния коефициент при определяне размера на пенсията,
включван ли е допълнителен стаж, освен първоначално заявеният, и извършвани ли
са съответните преизчисления размера на пенсията на оспорващия К..“
Съдебно-икономическата
експертиза е извършена от назначеното вещо лице – М.К., като резултатите от
същата са обективирани в Заключение с вх. № 3549/13.12.2023 г. /л.55-61 от
делото/, като е отговорено на всички поставени въпроси, а заключението, след
изслушване на вещото лице в съдебнозаседание е прието и вложено като
доказателство по делото.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Жалбата е процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в
законоустановения срок, регламентиран в нормата на чл.118, ал.1 от КСО.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържат посочените в чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. Изложени са фактически и правни основания. Съдът не констатира да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при
издаването им. Постановени са в съответствие с материално правните разпоредби и
с целта на закона.
Възраженията
на жалбоподателя са насочени основно към изчисляване на индивидуалния му
коефициент и размера на пенсията за получаване.
При
определяне размера на пенсията с разпореждане № 10230673598/30.06.2023 г.,
потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч, индивидуален
коефициент не следва да бъде определян или преизчисляван. Видно от приложената
по делото административна преписка е определен индивидуален коефициент 1,074,
на базата, на който е била изчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя, като с последващи разпореждания размера ѝ е бил
увеличаван. Административните актове, с които е бил определен индивидуалния
коефициент от 1.074, осигурителният доход и размера на получената пенсия за ОСВ
са били обжалвани от К. пред Административен съд гр.Ловеч, който с Решение №
146 от 29.11.2018 г. по адм.дело № 194/2018 г. е отхвърлил оспорването. Това
решение е било обжалвано от К. пред Върховния административен съд, който с
Решение № 8108 от 31.05.2019 г. по адм.д. № 861/2018 г. е потвърдил обжалвания
съдебен акт.
С
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч е потвърдено разпореждане, с
което не се изчислява размер на пенсия по чл.70 от КСО, не се определя нов
индивидуален коефициент, не се преизчислява и/или изменя пенсия, както се
твърди в жалбата, а единствено се извършва осъвременяване на същата по реда на
чл.100, ал.1 от КСО, по съответна методика.
Неоснователни
са доводите, посочени в жалбата относно приложението на разпоредбата на чл.70,
ал.18 от КСО, съгласно която „В случаите на изменение, преизчисляване,
възобновяване или възстановяване на пенсиите индивидуалният коефициент се
изчислява съгласно нормативните разпоредби, по които е определен.“ Видно от
цитираната разпоредба никъде не е посочено осъвременяване на пенсията, т.е.
ново изчисление на индивидуалният коефициент не се извършва.
Както в
потвърденото разпореждане така и в обжалваното решение административният орган
е посочил реда и начина, по който е извършено осъвременяването – кои пенсии се
осъвременяват, по какъв начин, с какъв процент, образуването на този процент и
базата, която се използва за изчисляване на новия размер на пенсията. Осъвременяването
следва да се извърши върху действителния или запазен размер на пенсията към
датата на осъвременяване, без изплащаните към нея добавки. Когато
осъвремененият размер е под новия минимален размер, се приравнява на него, а
ако е над максималния, се ограничава на този размер, съгласно разпоредбата на § 6, ал.1
от ПЗР на КСО. Осъвременяването по чл.100 от КСО представлява увеличаване на
стария размер на пенсията с точно определен процент.
През 2023
г. пенсиите, свързани с трудова дейност (каквато е и получаваната от
жалбоподателя в настоящият случай) се осъвременяват по чл.100 от КСО, считано
от 1 юли 2023 г., с 12 % (коефициент 1.12), съгласно решение на Надзорния съвет
на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 година.
Видно от
събраните писмени доказателства в това число и приложената административна
преписка, С.К. е пенсионер, считано от 13.02.2006 година. Размерът на пенсията
му към датата на осъвременяване - 30.06.2023 г. е бил 518,74 лева, който е
определен с разпореждане № 10224798709/30.09.2022 г. /лист 15 от делото/. За
това разпореждане не са представени данни да е било обжалвано и същото е влязло
в законна сила.
Правилно
с разпореждане № 10230673598/30.06.2023 г. на К. е осъвременена личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във връзка с чл.100 от КСО и решение по протокол № 7 от 05.06.2023 г. на НС на НОИ, считано от
01.07.2023 г., в размер 580,99 лева, при размер на пенсията към 30.06.2023 г. –
518,74 лв. и определен коефициент (процент 12 на сто) за осъвременяване на
пенсиите от 01.07.2023 г. - 1.12.
Според
заключението на вещото лице М.К. по назначената в хода на производството съдебно-икономическа
експертиза, което се поддържа и подкрепя от дадените от вещото лице в съдебно
заседание обяснения, пенсията на жалбоподателя е изчислена при прилагане на
индивидуален коефициент 1,074 и същият е определен правилно, съгласно чл.70 от КСО. Преизчисляването и осъвременяването на пенсията е направено правилно. С
обжалваното разпореждане не се изчислява размер на пенсията по чл.70 от КСО, не
се определя индивидуален коефициент, не се изчислява или изменя пенсията, а се
осъвременява същата по реда на чл.100, ал.1 от КСО. Посочено е, че в
заявлението си С.Й.К. не е посочил период, който да се има предвид при
изчисляване на индивидуалния коефициент, като в пенсионната преписка на
жалбоподателя са приложени обр. УП-2 – два броя удостоверения, издадени от
„Прима лакта“ ООД Ловеч с изх. № 3/15.01.2004 г., за периода от 01.01.1987 г.
до 31.12.1989 г. и брутно трудово възнаграждение – 15184,00 лв. и изх.№
11/06.03.2006 г., за периода от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г. и брутно трудово
възнаграждение – 17852,83 лв., като от направеното изчисление в изготвеното
заключение е посочено, че индивидуалният коефициент за периода 01.01.1987 г. до
31.12.1989 г. е по-висок и административният орган е приложил именно него при
изчисляване на индивидуалния коефициент. В заключението е посочено, че в
пенсионната преписка има декларация от С.К., която е приложена към
заключението, в която той е декларирал, че за времето от 17 април 2000 г. до
30.09.2000 г. е работил в „Юнивърс - Борислав Борисов“ и не може да представи
УП 2 и УП 3, тъй като не може да открие собственика на фирмата и е съгласен при
изчисляване на пенсията да се включи минималната работна заплата.
Административният орган е извършил проверка, като е установил сключен трудов
договор № 2/17.04.2000 г. между С.К. и ЕТ „Юнивърс - Борислав Борисов“ за
4-часов работен ден, като за периода от 17.04.2000 г. до 30.09.2000 г. са
подадени данни /Декларация образец 1/ за осигуреното лице С.К., като
отработените месеци и дни на жалбоподателя в ЕТ „Юнивърс-Борислав Борисов“ са влезли
при изчисляване на индивидуалния коефициент. От представените информационни
регистри на осигурените лица в НОИ е видно, че С.К. е работил след
пенсионирането си в няколко фирми, като съгласно чл.21, ал.2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж – „По заявление на лицето пенсията му може да
бъде ежегодно преизчислявана по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО за
допълнително придобития осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, когато това е по-благоприятно за него.“ В пенсионната преписка
няма приложено заявление, поради което с придобития осигурителен стаж и
осигурителен доход след пенсионирането не е била преизчислявана пенсията на К..
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, защото го намира за обективно, обосновано и
професионално изготвено.
То не противоречи на останалите доказателства по делото. Вещото лице е
изготвило заключението на базата на всички доказателства по делото, като е
използвало своите специални знания. В заключението и в съдебно заседание вещото
лице е взело предвид възраженията на жалбоподателя, отразени както в
първоначалната му жалба, така и изразени в съдебно заседание. Ето защо, съдът
намира възраженията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като се опровергават
категорично от доказателствата по делото, депозираното заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, както и от обясненията на вещото
лице при изслушването му в съдебно заседание. В тази връзка настоящият съдебен
състав съобрази и мотивите и разрешението дадено по идентичен казус касаещ
жалбоподателя К., а именно : Решение № 6315 от 13.06.2023 г. по адм. дело №
1959/2023 г. на ВАС, с което е потвърдено като правилно Решение № 243 от
20.12.2022 г. постановено по адм.дело № 335/2021 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, с което е отхвърлено, като неоснователно оспорването на същия
жалбоподател С.К. срещу Решение № 2153-10-16/01.09.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
10214051544/01.07.2021 г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч. С
последното е било постановено осъвременяване от 01.07.2021 г. на размера на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.. Видно от така цитираното
решение, предмета на спора е бил сходен с процесния, като в мотивите си състава
на ВАС се позовава на трайна и последователна съдебна практика дадена с Решение
№ 5555 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2009 г., Решение №3654 от
17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15229/2013 г. и др.), като се сочи, че в
производството пред пенсионния орган, развило се служебно по чл.100 от КСО, не
могат да се поставят, респ. разглеждат и други въпроси, досежно отпуснатата на
лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в. т.ч. индивидуален
коефициент и по този начин инцидентно да се извършва косвен контрол върху
предходни актове на пенсионния орган по чл.98 от КСО, а последните могат да се
изменят само по реда и на основание чл.99 от КСО.
Поради
това и тезата на жалбоподателя, че в производството по чл.100 от КСО не се
изключва възможността за определяне размера на пенсията му по общите правила,
включително с приложение на чл.70, ал.18 от КСО, не може да се сподели. При
тези съображения е очевидно смесването на производството по чл.100 от КСО с
това по чл.102 от КСО, тъй като в последното, съгласно ал.5 преизчисляването се
извършва именно по реда на чл.70 от КСО, който ред е неотносим към реда по
чл.100 от КСО именно, поради стоящите ограничени за разрешаване там въпроси.
По тази
причини законосъобразно пенсионният орган, както и решаващият орган не са се
занимавали с поставените от страна на К. проблеми касаещи законосъобразното
определяне на индивидуалния му коефициент или използване за база три
последователни години преди 01.01.1997 година.
Поради
така изложените съображения, съдът намира жалбата на С.Й.К. срещу Решение №
2153-10-28/30.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч за неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на производството
основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК, чл.37
от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то, във връзка с
чл.172а и чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Й.К. *** А, ЕГН : **********, против Решение №
2153-10-28/30.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № 10230673598/30.06.2023 г. на Ръководител на
„ПО" при ТП на НОИ Ловеч, с което, считано от 01.07.2023 г. е определен
размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл.68, ал.1
и 2 от КСО в размер на 580,99 лева.
ОСЪЖДА С.Й.К. ***
А, ЕГН : **********, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Ловеч, представлявано от Директора,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :