№ 12642
гр. ., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158579 по описа за 2023 година
Предявени са от „. .” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. ., ул. . № 23Б,
представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
., бул. Арсеналски № 81, вх. А, ет. 3, ап. 5, за установяване в отношенията между страните,
че същият дължи на дружеството за цена на топлинна енергия сума в размер на 469,25 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 74,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 20.07.2023 г., сумата 65,34 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. ., ж.к ЛЮЛИН 1,
бл.6, вх.Б, ет.14, ап.77, аб.№165221, за периода месец май 2019 г. до месец април 2022 г.,
включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като оспорва иска като неоснователен. Не оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия, доставяна в процесното жилище, но твърди, че е предплатила задължението си още
на 21.10.2019 г. Оспорва потребление на топла вода в имота.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Т.“ ЕООД не оспорва предявените искове. Представя
1
писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 31.07.2023 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 43046/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е
дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, придобит с Нотариален акт № 40, дело №
16581 от 30.06.1993 г., като прехвърлителите . Седларова са запазили за себе си пожизнено
безвъзмездно право на ползване върху имота. Видно от удостоверение за наследници от
11.06.2008 г., . е починала на 02.03.2007 г. и е оставила за наследник Д. С. ., дъщеря.
Последната е подала Заявление-декларация вх. № 011-763 от 14.04.2011 г. до ищцовото
дружество, в което изрично е посочено, че имотът няма да се ползва и че апартаментът е
необитаем. Тези доказателства не са оспорени, поради което съдът приема, че качеството на
лицето като собственик на процесния топлоснабдяем имот се установява по безспорен
начин по делото.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“
ЕООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период, с изключение на месец май 2020 г., са били попълнени
документите за главен отчет и са били подписани от потребител, като същите коректно са
отразени в изравнителните сметки. В имота имало 5 броя отоплителни тела и
топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота се ползва топла вода и има водомер за
топла вода, по който се отчита разхода. Вещото лице установило, че за процесния период
сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация, е
574.27 лв., сума за подгряване на топла вода – 62.35 лв., или общата сума за доставената
топлинна енергия в имота възлиза на 636.62 лв. за процесния имот.
От изслушаните и приети по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-
счетоводна експертизи, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на
ищеца не е погасена сума в размер на 469.25 лв., представляваща главница за реално
потребенна топлинна енергия през периода месец май 2019 г. – месец април 2022 г.,
2
включително обща фактура от месец юли 2022 г. на стойност 231.88 лв., такса за дялово
разпределение от 65.34 лв. Съответно лихвите за периода възлизат общо на 89.08 лв., в това
число лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на 14.35 лв. След проверка
въз основа на представените платежни документи от ответника, вещото лице е
констатирало, че с платена сума от 401.33 лв. на 21.10.2019 г. са погасени суми по фактури,
както следва: фактура № ********* от месец юли 2019 г. в размер на 33.84 лв. и фактура №
********* от месец юли 2019 г. за сума в размер на 33.84 лв., лихва върху фактурата от
месец юли 2019 г. в размер на 3.37 лв., фактура № ********** от месец май 2019 г. в размер
на 2.63 лв. и лихва от 0.08 лв.; фактура № ********** от месец юни 2019 г. в размер на 2.75
лв. и лихва от 0.07 лв.; фактура № ********* от месец юли 2019 г. в размер на 2.75 лв. и
лихва от 0.04 лв., фактура № ********** от месец август 2019 г. в размер на 2.75 лв. и лихва
от 0.02 лв. На 30.11.2023 г. е внесена по банков път сума от 223 лева, с която са погасени
задължения по фактури с №№ ********** от месец септември 2019 г. в размер на 2.75 лв.,
********** от месец декември 2019 г. в размер на 2.75 лв., ТРД за периода месец февруари
2020 г. – месец април 2020 г. в размер на 8.25 лв., фактура № ********** от месец май 2020
г. в размер на 2.75 лв., обща фактура № ********** от месец юли 2023 г. в размер на 118.36
лв. и лихва върху главница в размер на 5.59 лв.; ТРД за периода месец май 2022 – месец
октомври 2023 г. в размер на 64.20 лв., лихва върху ТДР за периода месец септември 2019 г.
– месец октомври 2023 г. в размер на 18.35 лв. На 12.12.2023 г. ответникът е превел сумата
от 242.20 лв. с основание „обща ф. № ********** от месец юли 2023 г., с която сума са
погасени остатък от посочената фактура от 123.84 лв. и фактури №№ ********** от месец
ноември 2023 г. за топлинна енергия в размер на 40.20 лв. и ТДР в размер на 4.12 лв. Така,
според вещото лице, е останала сума от 74.04 лв. за получаване от ответника, като таксата за
дялово разпределение от 65.34 лв. е формирана за задължения от период месец юни 2020 –
месец април 2022 г. и не включва платените суми за периода месец май 2019 г. – месец май
2020 г.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите
Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти,
поради което лицето е приело същите и е задължен да заплаща суми за топлинна енергия,
отдавана от сградната инсталация, както и потребяваната топлинна енергия за подгряване на
вода в имота. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
вземанията на ищцовото дружество са погасени с извършените плащания от ответника след
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК и по време на водене на настоящото исково
3
производство, като дори е останала свободна сума за получаване от ответника в размер на
74.04 лв. за Ето защо, съдът счита, че следва исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло,
поради погасяване на вземането за главници и лихви чрез плащане.
При този изход от спора, съдът счита, че и двете страни имат право на разноски,
съобразявайки датите, на които са направени плащанията от страна на ответника, а именно –
на 21.10.2019 г., преди образуване на производството по чл. 410 от ГПК и на 30.11.2023 г. и
12.12.2023 г., след образуване на настоящото исково производство. Следва да се има
предвид, че и сумата от 167.64 лв. е била платена от ответника преди образуване на делото и
това е било отразено в основното заключение по счетоводната експертиза. Ищецът е
направил разноски в общ размер на 75.00 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и в исковото в общ размер на 675.00 лв.,
в това число за държавна такса, за депозити за вещи лица и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Общо разноските на ищеца възлизат на 650.00 лв., като от тази сума му се следва
съразмерно на сумата, заплатена след завеждане на заповедното производство за разноски в
размер на 58.50 лв. за двете производства.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в заповедното
производство. В исковото ответникът е направил разноски за депозит за допълнителна
счетоводна експертиза в размер на 250 лв., като му се следва сумата от 227.50 лв.,
съразмерно на заплатените преди образуване на съдебните производства вземания. Съдът не
е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК, ако същият не е съпроводен с доказателства за
извършени реално разноски, а такива за внесен депозит за СТЕ няма по делото.
Ответникът е представляван от процесуален представител в исковото производство
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като следва на пълномощника да се присъди
адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
определено от съда в размер на 400 лв., като с оглед сумите, заплатени преди образуване на
производството пред съда по чл. 410 от ГПК, на адвокат Валентин Тодоров следва да се
присъди сумата от 364 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “. .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .,
ул. . № 23Б, представлявано от . срещу Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ., бул.
Арсеналски № 81, вх. А, ет. 3, ап. 5, искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
на дружеството за цена на топлинна енергия сума в размер на 469,25 лв. (четиристотин
шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 74,73
4
лв. (седемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 20.07.2023 г., сумата 65,34 лв. (шестдесет и пет лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 31.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 14,35 лв. (четиринадесет лева и
тридесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до
20.07.2023 г., поради погасяването им чрез частично плащане преди образуване на
заповедното производство и частично след образуване на исковото производство.
ОСЪЖДА Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ., бул. Арсеналски № 81, вх. А, ет.
3, ап. 5, да заплати на “. .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. .
№ 23Б, представлявано от ., сумата от 58.50 лв. (петдесет и осем лева и петдесет стотинки)
за разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на погасената
преди образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в съда част от вземането,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “. .” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . № 23Б,
представлявано от . да заплати на Д. С. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ., бул. Арсеналски
№ 81, вх. А, ет. 3, ап. 5, сумата от 227.50 лв. (двеста двадесет и седем лева и петдесет
стотинки), съразмерно на заплатените преди образуване на съдебните производства
вземания съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
както и да заплати на адвокат В. от САК с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. ., ж.к.
Лагера, бл. 44, вх. Б, офис – партер, за предоставена безплатна правна защита и съдействие
на ответника по реда на чл. 38 от ЗАдв в исковото производство сумата в размер на 364.00
лв. (триста шестдесет и четири лева), съразмерно на заплатената преди образуване на
заповедното производство по чл. 410 от ГПК част от вземанията, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5