№ 85
гр. Благоевград , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500119 по описа за 2021 година
Производството е по чл.437, ал.1 във вр. с чл.435, ал.2, т.2 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба с вх.№728/30.11.20 г., подадена от С. К. К., ЕГН **********, с адрес
за връчване на книжа: гр.Б, ул.Т.А № насочена против Постановление от 10.10. 20г. по изп.
дело№2020/2017 г.. по описа на ДСИ при РС – гр.Р
С атакуваното постановление, ДСИ при РС- гр.Ре оставил без уважение искането на
длъжника С.К. за вдигане на запора върху получаваното от него възнаграждение за труд от З
Б д като неоснователно.
В жалбата се навеждат доводи, че изпълнението е насочено върху имущество, което е
несеквестируемо, тъй като е наложен запор върху трудово възнаграждение, което
длъжникът получава като работещ в затвора в З Б д. Моли се да бъде отменено соченото
постановление.
Частния съдебен изпълнител, в мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, поддържа
законосъобразността на действията си и моли жалбата да се остави без уважение.
Благоевградският окръжен съд, като провери данните по делото и съобрази приложимия
закон, прие за установено следното:
Жалбата на длъжника С.К. е процесуално допустима, като подадена в срок и срещу
изпълнително действие, което подлежи на обжалване от длъжника по арг. от чл.435, ал.2, т.2
ГПК, тъй като изложените в нея оплаквания обосновават визираната в посочената
нормативна разпоредба фактическа предпоставка, а именно: „насочване на изпълнението
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо“.
1
Разгледана по съществото си жалбата е неоснователна.
Производството по изп.д.№220/2017 г. е образувано въз основа на възлагателно писмо с изх.
№157/2015 г. от 21.09.2017 г. на Окръжен съд- гр.Благоевград против С.К., въз основа на
изп. лист от 21.09.2017 г., издаден по н.о.х.д.№157/2015 г. по описа на БлОС за събиране на
сумата от 24 000 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважените граждански
искове, 5.00 лв. за издаване на изп.лист, както и разноски, съставляващи държавни такси.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника, като поради липса на изпълнение
от негова страна е наложен запор върху възнаграждението, което същият получава в З Б д.
С възражение, длъжникът е поискал да бъде вдигнат запора върху получаваното от него
възнаграждение за труд от затвора, поради несеквестируемост на получаваните доходи.
С Постановление от 10.11.2020 г. ДСИ при РС- гр.Ре оставил без уважение искането на
длъжника С.К. за вдигане на запора върху получаваното от него възнаграждение за труд от З
Б д като неоснователно.
Предмет на жалбата е именно запора наложен върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя, получен въз основа на положен труд в затвора, което предопределя и
предметния обхват на настоящето съдебно производство.
Съгласно чл.446, ал.1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за
труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща
само секвестируемата част. В този смисъл са и постановките на т.3 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на
минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и
за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на
дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски /чл.446, ал.2 ГПК/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.
Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не
повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се
отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е
предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода
възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се
изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не
могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2
ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като
несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си
месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е
предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по
химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато
време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно
облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на
2
правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на
лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна,
съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на
лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични
суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение
на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да
получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за
извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими цитираните по-
горе специални норми. След като сумите, които ищецът получава за полагания от него труд
в Затвора в гр. Бобов дол, не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения,
няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията
на лишения от свобода жалбоподател.
В конкретният случай жалбоподателят не е представил доказателства за това, че
направените удръжки от възнаграждението му по изп.дело №220/2017 г.на ДСИ при РС-Р не
са в съответствие с горепосочените разпоредби и са в нарушение на указанията относно
спазването на чл. 446, ал. 1 от ГПК, съдържащи се в изпратеното от ДСИ запорно
съобщение, поради което жалбата му като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.437 ГПК Окръжен съд- Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№728/30.11.20 г., подадена от С. К. К., ЕГН
**********, с адрес за връчване на книжа: гр.Б., ул. Т.А № насочена против Постановление
от 10.10.20г. по изп. дело№2020/2017 г.. по описа на ДСИ при РС – гр.Р
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3