РЕШЕНИЕ
№ , гр. Разград, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Н. Р, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 213 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 225/15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 6/2019 г. по описа на Районен съд Разград, е прието за установено по отношение на Ю.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 1224,43 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до окончателното и изплащане, сумата 1695,57 лева /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 18.08.2018 г.. В тежест на въззивника Ю.С.И. са и сторените разноски в размер на 207,82 лева /двеста и седем лева и осемдесет и две стотинки/, както и сумата от 60 лева/шестдесет лева/ сторени разноски по ч.гр.д. №2344/2018г. на РРС.
За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че в процеса на доказване ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), е установил по несъмнен и безспорен начин правнорелевантните обстоятелството, че между страните е налице валиден договор за кредит и паричната сума по него е преведена на ответника. Счел е, че задължението за връщане на този кредит е неделимо плащане със срок на изпълнение до 18.08.2018 г., на която дата вземането е станало изискуемо и от тогава е започнала да тече и погасителната давност. Приел е, че след като ответникът не е заплатил дължимата по договора за кредит сума и задължението за заплащане на същата не е погасено на друго законово основание, предявения установителен иск се явява основателен и доказани и следва да бъде уважен.
Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е подадена е въззивна жалба от Ю.С.И., чрез пълномощник - адвокат Кремена Костова, АК гр. Разград, със съдебен адрес:***, офис 8, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че неправилно районният съд е приел, че е налице надлежно съобщаване и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с договора за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.. Излага подробни аргументи. Счита, че неправилно районният съд е приел заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза за пълно, компетентно и неоспорено, след като въззивникът изрично го е оспорил. Моли съда да постанови ново решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
В съдебно заседание при редовност на призоваването въззивникът не се явяват и не изпраща процесуален представител. Преди о.с.з. е депозирал в съда молба-становище, чрез пълномощник адвокат Кремена Костова, в която изразяват съгласие за даване ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържат въззивната жалба.
Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски пред всички съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощник – адвокат Мария Христова, с който моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да остави без уважение депозираната въззивна жалба. Излагат подробни аргументи.
В съдебното заседание при редовност на призоваването въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание е постъпила молба от процесуалния й представител - адвокат Мария Христова, в която изразява становище за даване на ход на делото в тяхно отсъствие, както и че намира предявената въззивна жалба за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, във връзка с чл.99 ЗЗД.
Районният съд неправилно е квалифицирал предявените положителни установителни искове, като не ги е подвел под приложимите материалноправни норми (дал е погрешна правна квалификация - по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, чл.86.1 ЗЗД), но неговото решение не е недопустимо, тъй като не е накърнил уредения в чл.6, ал.2 ГПК основен принцип в българското гражданскопроцесуално право - диспозитивното начало. Районен съд Разград е разгледал и се е произнесъл по всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието проявление възникват предявените спорни материални права.
Делото е
напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени
фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени
материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя
изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на
основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.
Не е спорно между страните, а и от събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че на 18.08.2011 г. въззивникът е сключил договор за потребителски кредит № FL602591 – 64 с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като по силата на този договор между тях е възникнало облигационно правоотношение, по което въззивникът в качеството си на кредитополучател, е получил сумата в размер на 4390 лева /четири хиляди триста и деветдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за FL 392020 от 18.04.2008 г. и кредитна карта VC 87497 от 29.04.2008 г. Уговорено е, че кредитополучателят дължи на кредитора – „Юробанк и Еф Джи България“АД през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер 8.00 %. В чл.3, ал.4 от договора е посочено, че ГПР по разрешения кредит е 14.08 %, а общата дължима сума от кредитополучателите е 6820,88 лева /шест хиляди осемстотин и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки/. Уговорен е срок за погасителните вноски за издължаване на кредита включително дължимите лихви – до 18 число на съответния месец – чл.4, като кредитополучателят следва да погаси кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски. Крайният срок за погасяването на кредита е 18.08.2018 г. – чл.6. В чл.15 е посочено условията при които кредита става предсрочно изискуем. В чл.18 от договора страните са уговорили правото на банката във всеки един момент от действието на договора да прехвърли вземанията си по договора на конкретно посочени в договора или други финансови или нефинансови институции или дружества, като същата е поела и задължение да уведоми за това ответниците. В чл.19 от договора е уговорено уведомяването между страните да става на адресите, посочени в договора, който адрес за ответника е гр. Разград, ул. „Бели лом“ № 55, вх.А ет.7, ап.21. Кредитът е отпуснат по молба на въззивника с № FL602591. Безспорно се установява, че на 17.10.2013 г., въззивникът е сключил допълнително споразумение с първоначалния си кредитор „Юробанк България“ АД, със предходно наименование и „Юробанк Еф Джи България“АД. При сключването му ответникът признал, че към датата на подписването, общият размер на всички изискуеми и непогасени вземания по договора /състоящи се от непогасена главница, лихви, в това число лихва за забава, комисионни/ възлиза на 5519,83 лева – чл.1. Със същото споразумение страните изменили първоначално уговорения погасителен план, като изменили размера на погасителните вноски и крайната падежна дата – 20.09.2016 г./погасителен план към допълнителното споразумение/. Също е уговорено, че плащането на падеж на всяка вноска е условие за действието на споразумението, че непогасяването изцяло или частично в срок на която и да е вноска, действието на последното се прекратява – чл.3, ал.3.
Безспорно се доказа, че с договора за възлагане на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.01.2016 г., са прехвърлени вземания от първоначалния кредитор в ползва на ищеца, като процесното вземане е част тях. Изпълнителният директор и прокуристът на „Юробанк България“ АД, са упълномощили адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията. Извършеното прехвърляне е потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99, ал.3, с нарочен документ. С писмо от 21.09.2018 г. адв. Жельо Денев, в качеството му на управител на „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“, пълномощник на „Юробанк България“АД е уведомил ответника, че задължението му е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ЕООД, както и че считано от датата на получаване на уведомлението кредитор е последното дружество. С писмо от същата дата адвокат Денев, вече като пълномощник на „ЕОС Матрикс“ЕООД е поканил ответниците в 15-дневен срок доброволно да заплатят дължимите суми, като ги е предупредил, че при неплащане на същите, те ще бъдат търсени по съдебен ред и цялото оставащо задължение ще стане предсрочно изискуемо считано от 16 ден на неизпълнението, като за извършване на тези действия „Иванов и Денев – адвокатско дружество“ е било изрично упълномощено. Видно от приложените по делото пощенски известия, съобщението за цесия и предсрочна изискуемост е изпратено на посочения в договора за кредит адрес на ответника, като съобщенията не са получени от последния, като е отразено, че не са потърсени.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 4805 по чл.410 ГПК, срещу Ю.С.И., издадена по гр.д.2344 по описа на Районен съд Разград, да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс“ ООД сумата от 1224,43 лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1695,57 лева договорна лихва за периода 18.08.2011 г. – 18.08.2018 г., сумата от 80 лева такси и сумата 60 лева заплатена държавна такса.
Срещу така издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника. В указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, поради което същите са допустими.
От изготвената по делото
заключение по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, която
настоящия съдебен състав кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор
на поставените задачи се установява, че на ответника е предоставен банков
кредит в размер на 4390 лева. Към момента на сключване на допълнително
споразумение от 17.10.2013 г. размерът на непогасени задължения е общо 5121,56 лева.
Датата, на която ответникът е направил последната си вноска е 20.05.2015 г., от
която за главница - 37,39 лева и 30,44 лева за договорна лихва. Задълженията са
в размер на 3649,66 лева главница и 1695,57 лева договорна лихва. Размерът на
лихва за период 3 години преди подаване заявлението по чл.410 ГПК е 698,55 лева.
По изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, Разградският окръжен съд намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, че неправилно районният съд е приел, че е налице надлежно съобщаване и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането с договора за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., по следните съображения.
В съдебната практика по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба, а от друга страна по делото е установено с представеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че след прехвърляне на вземането въззиваемия Ю.С.И. не е извършвал плащания. Ето защо възражението за неуведомяването му по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД е без правно значение за спора.
Настоящият съдебен състав намира, че за пълнота следва да посочи и следното:
Към исковата молба е приложено писмо от 21.09.2018 г. изходящо от адв. Жельо Денев, в качеството му на управител на „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“, пълномощник на „Юробанк България“АД /стария кредитор/ да уведоми длъжниците в т.ч. и ответника, че задължението му е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ЕООД, както и че считано от датата на получаване на уведомлението кредитор е последното дружество. Константна е практиката на ВКС, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Настоящият съдебен състав споделя изцяло приетото в решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II ТО, съгласно което цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
Във въззивната жалба са цитирани редица решения на ВКС. Във връзка с всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че споделя възприетото в решенията на ВКС, но същите не са приложими в конкретния случай по изложените по-горе съображения, относно уведомяване за извършената цесия.
По отношение на другото възражение, че неправилно районният съд е приел, че заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е пълно, компетентно и неоспорено, след като въззивникът изрично го е оспорил, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице дава отговор на всички поставени задачи, като самото заключение кореспондира и с приложените по делото доказателства. Безпредметно е въззивникът да твърди, че при изготвянето на заключението, вещото лице е съобразило извлечение на неговата банкова сметка ***.01.2016 г., а пък исковата претенция е до 12.11.2018 г.. Никъде по делото – в отговора на исковата молба, в проведените пред районния съд съдебни заседания, във въззивната жалба и в съдебното заседание пред Окръжния съд, ответникът не е ангажирал някакви доказателства, от които да в видно, че е направил плащане по процесния договор за потребителски кредит № FL602591 от 18.08.2011 г. след датата посочена от вещото лице, с оглед на което да се достигне до извода, че сумата, която се дължи от ответника е в по-малък размер, от този посочен от вещото лице и от претендираната. Неговите твърдения за непълнота и необективност на заключението не са подкрепени с никакви доказателства. Във връзка с горното, съдебният състав споделя извода на РС Разград, че заключението по назначената СЧЕ следва да бъде прието.
Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателни са и акцесорните претенции за дължимост на договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 18.08.2018 г. в размер на 1695,57 лева /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 12.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на тези правни съображения и съобразно доводите във въззивната жалба съдът приема, че следва да потвърди обжалваното решение на Районен съд Разград като законосъобразно и правилно постановено, поради което въззивната жалба трябва да бъдат оставени без уважение.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че след връщане на делото на районния съд, последният следва да прецени дали не са налице основанията по чл.247 ГПК, тъй като е сезиран с искова молба, в която ищецът е предявил процесната сума, като част от главница с общ размер от 3649,66 лева, а в диспозитива на обжалваното решение е приел за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1224,43 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/. За пълнота следва да се посочи, че в самото решение районният съд е докладвал, че ищеца иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата в размер на 1224,43 лева, част от главница в общ размер на 3649,66 лева.
С оглед изхода на делото, доколкото решението е окончателно на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид изхода на спора и на основание чл.273, във връзка с чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените съдебно-деловодни разноски. Но видно от материалите по делото, доказателства за извършени разноски не бяха ангажирани от въззиваемата страна, поради което не следва да и бъдат присъждани такива. За пълнота след да бъде посочено, че от приложените по делото заверени копие на нотариално заверени пълномощни, с които „Еос Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р. И. М. – Т., в качеството си на управител, е упълномощила адвокатско дружество „Иванов и Денев“, представлявано от управителя – адвокат Жельо Денев, който е преупълномощил адвокат Мария Христова като процесуален представител на въззваемото дружество в настоящото производство, се установява правнорелевантното обстоятелство, че в полза на адвокат Христова е учредена представителна власт по отношение на „Еос Матрикс“ ЕООД, във връзка с процесуално представителство и защита по делото. Размер на определено адвокатско възнаграждение в самото пълномощно не е уговорен. В него не се съдържа и изявление, че определена сума е платена. Предвид това, настоящият съдебен състав не може да достигне до извод относно реалното извършване от страна на въззиваемия на някакви разходи във връзка с процесуалното му представителство по делото. В подкрепа на това разбиране са задължителните за съда разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, в която е прието, че разноските за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. Изяснено е също, че в договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан начинът на заплащане - в брой или по сметка. Когато сумата е платена по банков път, това обстоятелство подлежи на положително установяване със съответните удостоверителни банкови документи. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка, удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че възнаграждението е платено, но и, че това е осъществено в брой. В процесния случай в пълномощното не е отбелязано, че е платено определено адвокатско възнаграждение. Липсват и представени документи, които да удостоверяват това обстоятелство, с оглед на което следва да се приеме, че въззиваемата страна не е направила разход, а въззивниците не следва да бъдат осъждани да заплатят недоказани, а с това и на неизвършени разноски.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225/15.05.2019 г., постановено по гр.д. № 6/2019 г. по описа на Районен съд Разград, с което е прието за установено по отношение на Ю.С.И., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК131001375, седалище гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков- Казанджията“ №4-6 сумата 1224,43 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/, част от главница в общ размер на 3649,66 лева ведно със законната лихва от 12.11.2018 г. до окончателното и изплащане, сумата 1695,57 лева /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ договорна лихва за периода от 18.08.2011 г. до 18.08.2018 г..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР