№ 79
гр. София , 16.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК и се развива по подадена частна
жалба от „Цитисиме Трейд“ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв.Р. П. от
САК насочена против Определение № 261992/14.12.2020 г., постановено по т. д. №
2400/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без разглеждане жалбата на настоящия
частен жалбоподател против отказ по уведомително писмо № 20201030171158-6/23.11.2020
г. на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ към Агенцията по вписванията /АВп/,
постановен по молба с вх.№ 20201030171158-2/04.11.2020 г.
В жалбата, инициирала настоящето производство, се правят оплаквания за
неправилност на първоинстанционното определение, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, установени от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с които се иска
отмяната му, както и тази на отказа на ДЛР, а по същество - уважаване на молбата на
жалбоподателя за възстановяване не внесения от него депозит.
Твърди се, че жалбоподателят е обжалвал пред съда акт, постановен в производството
по назначаване и определяне на вещи лица по реда на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, който акт, независимо че е именован „уведомително писмо“ имал
съдържанието на постановен отказ на ДЛР – т.е. е подлежащ на обжалване пред съд акт по
смисъла на чл.24 ЗТРРЮЛНЦ.
Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на
дружеството жалбоподател и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема
следното:
Жалбата на „Цитисиме Трейд“ЕООД е процесуално допустима, като подадена в
рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения му
процесуален представител срещу подлежащ по последващ въззивен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:
1
Впиването на съответните обстоятелства по партидата на всяко едно юридическо лице
се подчинява на реда, установен от ЗТРРЮЛНЦ, респ. – от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, като последната регламентира образците на заявления и посочва
изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване,
според изискванията на закона, както и формата на електронните документи.
В казуса не е спорно, че уведомителното писмо, което се претендира да е постановен
отказ от ДЛР по смисъла на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, всъщност е изпратено от ДЛР до
дружеството жалбоподател във връзка с инициирано от него производство по реда на глава
7, раздел I от Наредба № 1/2007 г. – вещи лица за оценка на непарични вноски.
Анализът на текстовете, съдържащи се в чл.122 – чл.132 от цитирания раздел I на
Наредба № 1/2007 г. определят регламентираното по него производство като едностранно,
развиващо се молба на заявителя, което приключва с предоставянето на заверено копие от
заключението на вещите лица на заявителя на оценката, след определяне на
възнаграждението и разходите на вещите лица в рамките на внесения депозит, а в случай че
определеното възнаграждение е по-високо от внесения депозит - след довнасяне от
заявителя на оценката на разликата по реда на чл.131.
Същото обаче няма характера на регистърно по смисъла на глава II от ЗТРРЮЛНЦ,
предвид че не е насочено към вписване, обявяване или заличаване на обстоятелства по
партидата на молителя.
Поради спецификата на посоченото производство правомощията на ДЛР в същото се
изчерпват с определяне на вещите лица измежду наличните в регистъра, воден към Камарата
на независимите оценители, вкл. и в хипотезата на чл.125 от Наредба № 1/2007 г. / при отказ
от възложеното заключение от страна на самото вещо лице или отстраняването му/, както и
определяне на възнаграждението им.
В този смисъл същото има подготвителен обявяването на обстоятелствата по чл.192,
ал.2 ТЗ в ТР при АВП и затова и в рамките му ДЛР не упражнява правомощията по чл.21
ЗТРРЮЛНЦ и не постановява акт по реда на чл.24 от с.з.
В подкрепа на изложеното следва да се акцентира, че именно поради изяснения
автономен характер на обсъжданото производство, чл.123, ал.7 от Наредбата изрично
регламентира, че обменът на информация със заявителя на оценката се извършва по
електронен път при спазване на Закона за ел.подпис и ел.удостоверителни услуги, ако
заявителят на оценката е посочил адрес на електронна поща в искането си.
Следователно, а това е видно и от съдържанието на преписката, процесното
уведомително писмо всъщност е част от обмена на информация между дружеството
жалбоподател, имащо качеството на молител в производството по глава 7, раздел I от
Наредба № 1/2007 г., и ДЛР.
С него нито е постановен отказ на заявено за вписване, обявяване или заличаване на
обстоятелства по партидата на молителя, нито по никакъв начин се засягат негови права и
законни интереси.
Ако молителят в производството поддържа, че изготвената оценка от назначените при
спазване на установената процедурата вещи лица не отговаря на действителната стойност на
оценяваните активи, законът му е предоставил възможността по чл.72, ал.4 ТЗ.
Ако поддържа, че при осъществяване на правомощията си по изготвяне на оценката от
вещите лица същите не са изпълнили точно задълженията си и с това са му причинили
вреда, същият разполага с всички възможности по общия исков ред да иска репариране на
причинените му вреди.
2
Ако поддържа, че в хода на конкретното производство по глава 7, раздел I от Наредба
№ 1/2007 г. с незаконосъобразни свои действия ДЛР му е причинило вреди, репариране на
същите би могъл да претендира по реда на ЗОДОВ.
Изходящата от ДЛР кореспонденция до заявителя в хода на посоченото производство
обаче няма характера на отказ по смисъла на чл.24 ЗТРРЮЛНЦ, поради което и
обжалването й по реда на чл.25 от с.з. пред съда, е недопустимо.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционния съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261992/14.12.2020 г., постановено по т. д. №
2400/2020 г. по описа на СГС, ТО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3