№ 302
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20255001000217 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за образуването му е изходяща от „К ГРУП 88“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Георги Измирлиев“ № 10, ет. 2, ап. 6 чрез
управителя му С. А. К. въззивна жалба против постановеното по т. дело №
617/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 54 от
10.02.2025 г., с което по иск на Е. З. К., ЕГН ********** с основание чл. 517,
ал. 4 от ГПК е постановено прекратяването на „К ГРУП 88“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Георги Измирлиев“ № 10, ет. 2, ап. 6 и
дружеството е осъдено да заплати на Е. З. К., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 1780 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
решението, поискана отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо
исковата претенция.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
1
На 11.10.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от Е.
З. К., ЕГН ********** искова молба насочена против „К ГРУП 88“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Пловдив.
В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че ищцата е
взискател по изп. дело № 267/2023 г. по описа на ЧСИ К. Павлов с рег. № 824
и район на действие този на Окръжен съд Пловдив, а длъжник па същото е
лицето С. А. К., ЕГН ********** от гр.********. По повод на този длъжник е
посочено, че е едноличен собственик на капитала на ответното дружество.
Споменато е и че в хода на изп. дело със запорно съобщение № 68263 от
19.07.2023 г. бил наложен запор върху притежаваните от него дялове от
капитала. Същият бил вписан по партидата на дружеството в ТРРРЮЛНЦ на
01.08.2023 г. Плащане на дълга не било извършено.
В тази връзка ЧСИ издал Постановление изх. № 53912 от 22.05.2024 г., с
което ищцата била овластена да предяви иск за прекратяване на ответното
дружество.
Плащане на задължението отново не последвало, което обуславяло
интереса да се предяви иск пред ПОС с оглед разпоредбите на чл. 517, ал 4 от
ГПК за прекратяване на дружеството.
На база изложеното е поискано прекратяване на същото.
С разпореждане от 04.11.2024 г. съдът се е разпоредил да се изпрати
препис от ИМ и доказателствата към нея за отговор в двуседмичен срок.
Съобщението за горното ведно с ИМ и доказателствата е изпратено до
ответника на 04.11.2024 г. и е връчено на управителя на дружеството на
12.11.2024 г. На същото от страна на длъжтностното лице по връчването не са
материализирани възражения за това, че липсват описаните в съобщението
документи за връчване.
Отговор в дадения срок не е подаден, което е станало причина да не се
извършват действия по двойна размяна на книжа, а да се постанови
определение от 09.12.2024 г. С него делото е насрочено. В същото е посочено,
че е по чл. 146 ГПК, т.е. материализира проекто доклад на съда, което е
възможно с оглед нормата на чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Призовка за насрочването ведно с препис от определението е изпратена
до ответника на 09.12.2024 г. Тя е връчена лично на управителя на
2
дружеството на 07.01.2025 г като върху същата липсват материализирани
възражения за липса на посочените в призовката документи.
На първото по делото заседание съдът е обявил прокто- доклада за
окончателен и поради липса на доказателствени искания е дал ход на устните
състезания.
Тук за пълнота следва да се посочи, че от страна на явилия се по делото
управител на ответното дружество са направени възражения , че проекто
доклад не му е връчен, но същите са намерени за неоснователни.
Така след анализ на събраните по делото доказателства е постановено и
решението предмет на обжалване
С него е прието, че са налице всички предпоставки налагащи извод за
допустимост и основателност на иска и същият е бил уважен.
Недоволен от решенето ответникът е подал жалбата станала повод за
образуване на настоящето дело.
В нея не се оспорва допустимостта на исковата претенция, но се
споменава за неправилност на решението. В подкрепа на това се говори за
допуснати от съда процесуални нарушения с оглед на това, че управителят на
ответника възразил в заседанието, че не е получил проекто доклада, но
въпреки това доклад не бил направен. Това се сочи като причина на ответника
да не му е ясен премета на делото, което се свързва и с нарушено право на
защита.
Споменава се също, че с предявяване на иска се извършва злоупотреба с
право по причина, че на ищцата като бивша съпруга на ЕСК било известно, че
дружеството му няма имущество и с прекратяването му не ще може да
удовлетвори вземането си.
Във връзка с пренесения пред ПАС спор е нужно да се спомене, че
възможностите за предявяване и уважаване на иск за прекратяване на
дружество от взискател по изпълнително дело с оглед наложен запор на дял от
търговско дружество са уредени в чл. 517 от ГПК. В него е описан редът за
извършване на изпълнение върху дял от търговско дружество.
В ал. 1 е посочен начина на извършване на самия запор, а в следващите
две алинеи са описани действията, които следва да бъдат предприети в
зависимост от това дали делът, срещу който е насочено изпълнението е на
3
ограничено или неограничено отговорен съдружник, а в четвъртата
действията в случаите, при които изпълнението е насочено срещу всички
дялове в дружеството.
От съдържанието и на трите алинеи е видно, че изпълнението върху дял
от търговско дружество по принудителен ред е възможно след
ПРЕКРАТЯВАНЕ на дружеството от съда. То пък е възможно при наличие на
описани в отделните хипотези предпоставки, като и в трите се изисква съдия
изпълнителят да наложи първо запор и да ОВЛАСТИ взискателя да предяви
иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване.
Съответно в хипотезите на ал. 2 /изпълнение срещу дял на неограничено
отговорен съдружник/ овластяването е предшествано от изискване да се
констатира наличието на условията на чл. 96, ал.1 от ТЗ, да се връчи на
дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници от страна
на съдия изпълнителя на изявлението на взискателя за прекратяване на
дружеството и изтичане на 6 месеца от това връчване.
В хипотезата на ал. 3 /изпълнение върху дял на ограничено отговорен
съдружник/ то е предхождано от изискването съдебният изпълнител да връчи
на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника /съдружника/ в дружеството и изтичане на три месеца от същото.
Правомощията на съда по същество във връзка с тези искове са в общи
линии идентични. Така и в двата случая законодателят е предвидил, че
условие за отхвърлянето им е удовлетворяване вземането на взискателя, като в
ал. 3 е посочено и алтернативно условие - изпащане от дружеството на
взискателя на припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото,
опредЕ. съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
При липса на тези предпоставки е посочено, че съдът прекратява
дружеството, което подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и е основание за
започване на производство по ликвидация. Последното е нужно защото в
рамките на същото е възможно определяне на ликвидационен дял при
условията на чл. 271 от ТЗ и създаване на възможност за удовлетворяване на
взискателя по изпълнителното дело в рамките на същия.
От изложеното следва извод, че искът за прекратяване подлежи на
отхвърляне ако в хода на производството се установи погасяване на вземането
4
във връзка, с което е насочено изпълнението върху съответните дружествени
дялове, т.е. образно казано от отпадане на нуждата за удовлетворяване на
същото да се провежда ЛИКВИДАЦИЯ и определяне на ликвидационен дял
на длъжника.
Тези хипотези обаче разглеждат случаите, при които изпълнението е
насочено върху част от дяловете в съответните търговски дружества, т.е. в
случаите, при които има и други съдружници, които са заинтересувани от
продължаване нормалната търговска дейност на дружеството и биха имали
интерес от предприемане на действия за удовлетворяване на взискателя по
посочените по- горе способи.
Възможно е обаче изпълнението да е насочено върху всички дялове от
дружеството било, защото всички съдружници са длъжници на съответния
взискател, било по причина, че дяловете са притежание на едно лице.
В тези случаи с ал. 4 на чл. 517 ГПК, законодателят е приел, че не е
нужно да се спазват допълнителните изисквания след налагане на запора и
преди извършване на овластяването за предявяване на иска. Наред с това за
разлика от горните случаи в разпоредбата на ал. 4 се говори за отхвърляне на
иска в случаите, при които КРЕДИТОРЪТ Е УДОВЛЕТВОРЕН до първото по
делото заседание.
Буквалното тълкуване на тази разпоредба би следвало да доведе до
извод, че дори при погасяване на вземането в периода след първото по делото
заседание искането за прекратяване би било основателно. То от своя страна
би довело до започване на производство по ликвидация, определяне на
ликвидационен дял в хипотезата на чл. 271 от ТЗ и заличаване на дружеството
при условията на чл. 273 от ТЗ.
Това налага въпросът кому е нужно това при условие, че вземането
станало основание за насочване изпълнението срещу всички дружествени
дялове е удовлетворено ? Логичният отговор е на никого. Реално това е така
по причина, че разпоредбите на чл. 517 от ГПК са създадени да способстват
удовлетворяването на кредитора в рамките на започнало производство по
принудително изпълнение, а не със санкционна цел. По тази причина ПАС
счита, че определеният от законодателят в чл. 517, ал.4 от ГПК срок за
плащане е с цел да дисциплинира длъжника в случаите, при които
изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството.
5
Това и нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК води до извод, че
основателността на иска следва да бъде преценявана и с оглед на това дали до
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция вземането на
взискателя не е удовлетворено.
Изложеното до тук сочи, че потестативното право да предявят искове от
посочения по- горе тип е възможно да възникне в патримониума на лице
кредитор на правен субект притежаващ дялове от дружеството, което се иска
да бъде прекратено, който от своя страна е инициирал започване на
изпълнително производство за събиране на вземането си или е правоприемник
на лице инициирало започване на такова/чл. 429 ал.1 ГПК/. Пораждане на това
право е обусловено от налагане на запор по реда на чл. 517, ал.1 ГПК,
отправяне на уведомление за прекратяване на дружеството или участието на
длъжника в същото в случаите на чл. 517 , ал. 2 и 3 от ГПК и овластяване на
взискателя от страна на ЧСИ да предяви иска за прекратяване.
Горните обстоятелства са част от положителните процесуални
предпоставки обуславящи пораждането на правото на иск, т.е. допустимостта
на производството и се преценяват при постъпване на ИМ в съда. При
наличието на същите спорът се развива по същество където се извършва
проверка дали вземането съществува в патримониума на ищеца към момента
на постановяване на решението и при отрицателен отговор на този въпрос
искът се отхвърля с оглед на липсата на необходимост от извършване на
принудително действия по осребряване на имуществото за удовлетворяването
му.
В производството пред ПОС е представено постановлението за
овластяване, от което може да се направи извод, че ищцата е взискател по изп.
дело образувано възоснова на издаден по гр. дело № 12 454/ 2021 г. по описа
на ПРС изпълнителен лист, а длъжник по същото е С. К..
От представени по делото учредителен акт, справка за актуално
състояние, а и на база справка в ТРРРЮЛНЦ по имената и ЕГН на длъжника е
видно, че той е ЕСК на ответното дружество. Капиталът на същото е 24 100
лв. и е разпределен на 24 100 дяла по 1 лв. всеки.
Видно е също така, че върху дяловете му е вписан на 01.08.2023 г. запор
възоснова на запорно съобщение издадено по изп. дело, за което стана реч по-
горе. В него също се споменава, че взискател е ищцата по настоящето дело, а
6
вземането й е в размер на 32 263, 02 лв.
Така изложеното прави исковата претенция допустима.
Разгледана по същество тя е и основателно при условие, че нито пред
ПОС, нито пред въззивната инстанция са представени доказателства за
погасяване на вземането.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че от ПОС не са извършени
процесуални нарушения при разглеждане на делото. Това следва от факта, че
на лицето представляващо ответното дружество са предприети действия по
връчване на преписи от ИМ, доказателствата към нея, както и такива от
определението съдържащо проекто доклад, а то той с подписване на
съобщенията и призовката без възражения е удостоверил получаването им.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че при наличие на твърдения в тази
насока би било логично от негова страна с въззивната жалба да се
предприемат действия по представяне на доказателства обуславящи
неоснователността на иска. Такива обаче липсват.
Така изложеното прави иска основателен като за ПАС е без значение
факта, че ответното дружество нямало имущество по причина, че това
обстоятелство не е елемент от ФС на иска по чл. 517 ГПК.
В този смисъл са и изводите на ПОС и решението му следва да се
потвърди.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 617/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд решение № 54 от 10.02.2025 г., с което по иск на Е.
З. К., ЕГН ********** с основание чл. 517, ал. 4 от ГПК е постановено
прекратяването на „К ГРУП 88“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
„Георги Измирлиев“ № 10, ет. 2, ап. 6 и дружеството е осъдено да заплати на
Е. З. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1780 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8