№ 19006
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110161790 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
20.11.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 61790/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Х. И. А., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот,
находящ се в гр. ......................., с аб. № 410682, като била доставена топлинна енергия, по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 922,57 лева за периода от 01.07.2019
г. до 30.04.2021 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и
дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 169,68 лева
за периода от 31.08.2019 г. до 21.03.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата
дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 8,95 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
1
м.06.2019 г. до м.10.2020 г., както и сумата от 1,63 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до 21.03.2022 г. Навежда довод, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, но заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представител, като исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че
между страните не са налице облигационно отношение, съответно ответника да е
потребител на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че посочените от ищеца
общи условия не обвързват страните, тъй като не е доказано да са публикувани в един
централен и един местен ежедневник. Излагат се доводи, че не е доказано през исковия
период до процесния имот да е доставяна топлинна енергия и да е извършвана услугата
дялово разпределение в претендираните размери. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа се, че не е налице забава, тъй като ищецът не е отправял до
ответника покани за плащане на претендираните суми. Иска отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия за стопански нужди, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Представен е Договор № 32121/410682 от 06.12.2016 г., при общи условия за
покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен между „ТС“ ЕАД от
една страна, в качеството на продавач и Х. И. А. от друга страна, в качеството на купувач.
По силата на договора продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача за
период от пет години за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.
„................., Офис 3, считано от 01.12.2016 г. за срок от пет години, като купувачът е поел
задължение да заплаща дължимата топлинна енергия, съобразно уговореното в договора.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липса на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните във връзка
с обективираните в договора изявления и произтичащите от това права и задължения – арг.
чл. 180 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
2
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото са налице доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на договорните източници на облигационни отношения.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
3
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, БГВ
и сградна инсталация. Изяснено е, че топлинната енергия е определена и отчетена на базата
на „служебен отчет“ за периода, поради неосигурен достъп. Експертът е посочил, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода е в размер на 1653,85 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния периода са налицице
извършени плащанмия за м.07-12.2019 г., както и за м.01-03.2020 г., както и за м.03-04.2021
г., като е останала незаплатена сумата от общо 931,50 лева – главница за топлинна енергия и
дялово разпределение, както и сумата от 81,71 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинната енергия и сумата от 3,12 лева – мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение. Експертът е посочил, че размера на дължимата мораторна лихва за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 6,99 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са
недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния спор.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство. В случая по делото са
представени и неоспорени протоколи за неосигурен достъп за процесния период (л. 129-130
в кориците на делото), поради което, настоящият съдебен състав намира, че са спазени
изисквания на Наредбата и общите условия. Нещо повече, след като в процесния период
безспорно се установява, че макар и частично са налице плащания за част от дължимите
суми – съобразни кредитираното заключение на ССчЕ, следва да се направи и извод, че
самият ответник е признал по смисъла на чл. 175 ГПК, че са били налице условията за
начисляването на претендираните суми на базата на „Служебен отчет“, поради неосигурен
достъп. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени
средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства
по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между
4
страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид. Въпреки това, настоящият съдебен състав
намира, че при определяне на дължимите суми следва да отчете и размера на вземанията,
които се установяват от заключението на ССчЕ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че претенцията за главницата следва да се
уважи до размер от 909,33 лева за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., като за разликата
до пълния предявен размер от 922,57 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение иска за главницата за припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение, съдът счита, че същият следва да бъде уважен в заявения размер,
доколкото съобразно чл. 36, ал. 1 от Общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия, цената за услугата дялово разпределение се дължи именно на ищеца, като от
представените по делото писмени доказателствени средства от третото лице-помагач, така и
от заключението на СТЕ, съдът счита, че безспорно е установено, че услугата дялово
разпределение е извършена.
Съдът намира, че следва да отхвърли иска за мораторна лихва върху главницата за
цената на незаплатената топлинна енергия. В случая въпреки твърденията на ищеца за
приложими общи условия към договор за покупко-продажба на топлинна енергия, съдът
констатира, че такива по делото са представени, но без доказателства, че е спазена нормата
на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Следователно, съдът следва да приеме недоказаните
обстоятелства за неосъществили се в обективната действителност, като предвид факта, че
именно в общите условия – според твърденията на ищеца е регламентирано кога вземането
става изискуемо, то съдът счита, че не са доказани именно тези обстоятелства, поради което
и ответника не е изпадал в забава, съответно не дължи мораторна лихва. В тази насока за
пълнота, съдът счита, че следва да отбележи и следното, дори да приеме, че е спазено
изискването на чл. 298 ТЗ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия към договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди – купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
При тълкуване на посочената клаузата от общите условия по договор, съобразно чл. 20 ЗЗД,
може да се направи извод, че в случая по делото липсват доказателства, че ответника е
изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въпреки
това в клаузата на чл. 40, ал. 1 от ОУ in fine е предвидено още едно условие – след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Тоест, настъпването на
изискуемостта изисква не само изтичането на 20-дневния срок на месеца, следващ месеца на
доставката, но и получаване на издадена от продавача данъчна фактура от страна на
5
купувача. В случая по делото доказателства по отношение издаване и получаване на
данъчна фактура от страна на ответника не са сочени и не са ангажирани, поради което и
настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 84 ЗЗД, поради което
и ответника не е изпадал в забава и не дължи претендираната мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия. Следователно акцесорната претенция
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В Общите условия е посочено, че редът и начинът на
плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите. При граматическото, систематическото и телеологическото тълкува на клаузата
на общите условия, съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да
са налице уреден ред и начин за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с
изпадането в забава, при неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение,
след като ищецът не е доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че
именно при спазването му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира, че претенцията е
неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва
да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което, с оглед
уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от 25.03.2022 г. –
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това
положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от
този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното възражение за
давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна давност по чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно, при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
25.03.2019 г. са погасени по давност.
В случая с оглед изтеклия период от време – което е основен факт при погасителната
давност, следва да се отбележи, че се претендират вземания от ищеца, за които
погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД не е изтекла, поради което възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
Останалите доводи на ответника във връзка с основателността на предявените искове
са ирелевантни за правния спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
6
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 707,76 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответника не е поискал присъждането на деловодни разноски, като не е доказал и че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. И. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ...................., че дължи на „ТС“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: гр. .................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ,, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС,
сумата от 909,33 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по Договор
№ 32121/410682 от 06.12.2016 г., при общи условия за покупко-продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за периода за недвижим имот, находящ се в гр. ......................., с
аб. № 410682 за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
25.03.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8,95 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.10.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставената топлинна енергия за сумата над 909,33 лева до
пълния предявен размер от 922,57 лева, както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 169,68 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от
31.08.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сумата от 1,63 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.03.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по ч. гр. д. №
15685/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Х. И. А., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ АД, ЕИК: .................,
сумата от 707,76 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7