№ 1222
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100501161 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № при ВРС 287711/08.12.2020 г. на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София против Решение №
261064/06.11.2020 г. на ВРС по гр.д. № 13208/2019 г. по описа на същия съд, с
което е прието по предявения от П. КР. Л. иск с правно основание чл. 439 от
ГПК в отношенията между страните, че П.Л., в качеството на длъжник по ИД
2013808042222 по описа на ЧСИ З.Д., с район на действие ОС Варна,
образувано по издаден изпълнителен лист от 21.11.2013 г. по влязла в сила
Заповед за изпълнение № 2150/21.03.2013 г. по ч.гр.д. № 3688/2013 г. по
описа на ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, в
качеството му на взискател по изпълнителното дело сумите по изпълнителния
лист от 21.11.2013 г., а именно: 4631.51 лева главница по Договор за
потребителски заем с № ***г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 19.03.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1367.38
лева – надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща
разходите, сумата от 725.08 лева – възнаградителна лихва за периода
1
05.09.2011 г. – 07.03.2012 г. както и направените по делото разноски, поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
Жалбоподателят моли за отмяна на решението като постановено при
неправилно приложен материален закон, тъй като съдът не е отчел
извършените от предишния взискател /преди прехвърляне на вземането/ в
хода на изпълнението действия, в частност депозираната молба за извършване
на опис на движими вещи от 14.12.2015 година, което действие прекъсва
двугодишния период на перемпцията по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Акцентира и
върху факта, че съдът не е отчел присъединяването на НАП като взискател по
делото на 21.01.2014 година, което също е действие, прекъсващо давностния
срок.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез процесуалния
представител в отговора по жалбата е за неоснователността й като
противопоставя възражения на всяко едно от релевираните твърдения. Счита,
че ВРС правилно е анализирал доказателствата по делото и онези действия в
изпълнението, които биха прекъснали давностния срок, прилагайки стриктно
закона и съответното Тълкувателно решение. Претендира потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
В проведено открито съдебно заседание по делото страните не се
представляват /въззиваемият и не се явява/. В писмени становища,
депозирани по хода на делото поддържат собствените си изявления по
жалбата, съответно отговора.
Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на
страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от
легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок,
дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и в рамките
на ограничения въззив съдът се произнася по доводите в жалбата и
приложението на императивни правни норми.
Съдът при отсъствие на спор по фактите между страните, съобрази
следното по правото:
2
Първостепенният съд е сезиран с установителна претенция по чл. 439 от
ГПК от П.Л. против «Кредит Инкасо Инвестмънт БГ» ЕАД. Твърденията по
иска са за погасяване правото на принудително изпълнение на взискателя –
ответник в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20138080402222 на ЧСИ З.Д. по подробно изложени в исковата молба
възражения и при отричане основателността на иска от страна на ответника.
За да се отговори на спорното искане следва да се съобрази на първо
място, тъй като и двете страни в процеса се позовават както на приложението
на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, така и на изтичането на давностния срок, че двата
института са различни, включително от гледна точка на последиците,
доколкото перемпцията не изключва принудителното изпълнение, докато
давността обратно го изключва. Освен това трябва да се държи сметка и за
разрешението в т.10 на ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по
отношение на това, че обяви за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. както и за
това, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността,
считано от 26.06.2015 г. и е ирелевантна в настоящото производство след като
същото е образувано на 16.12.2013 г., както ще стане ясно по-долу в
изложението.
На плоскостта на разглеждания казус и доколкото става въпрос за
вземане в изпълнението по издадена в полза на кредитора заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, относимите моменти са този, на който
заповедта за изпълнение е влязла в сила с оглед началото на новата 5 годишна
давност за установено със СПН вземане както и онези действия на взискателя,
чието предприемане, респективно извършване от съдебния изпълнител биха
прекъснали по смисъла на чл. 116 б. В от ЗЗД давността в изпълнителния
процес.
Заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 3688/2013 г. на
ВРС е по чл. 410 от ГПК /приложено към настоящото дело/. При връчването й
заповедният съд е осъществил процедура по чл. 47 от ГПК /в редакцията на
кодекса/ и е приел същата за редовно връчена на 04.06.2013 г. /аргумент от
разпореждането на л.17 върху върнатия отрязът на уведомление/, респективно
е влязла в законна сила поради отсъствие на подадено възражение в срока по
чл. 414 от ГПК – на 19.06.2013 г., от който момент тече и новата петгодишна
3
давност за вземането. Изпълнителният лист е издаден на 13.11.2013 година.
Изпълнителното производство по молба на взискателя «Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ» ЕАД е образувано на 16.12.2013 г. /видно от положения
печат на ЧСИ върху молбата на кредитора – л. 105 по делото на ВРС/ като
това действие не прекъсва теченето на давността. Молбата за образуване
съдържа възлагане на ЧСИ на извърши действията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Давността се прекъсва с искане за прилагане на съответния
изпълнителен способ и действията на ЧСИ по извършване на изпълнителните
действия, изграждащи способа.
Вън от действията на съдебния изпълнител по извършване на справки за
проучване имущественото състояние на длъжника, които не са с ефекта по чл.
116 б.В от ЗЗД, на 20.01.2014 г. като взискател е присъединена държавата /л.
115 по делото на ВРС/. Според разрешението в т.10 на цитираното по-горе ТР
присъединяването на кредитора е действие, което прекъсва давностния срок.
Независимо, че държавата е присъединен по право кредитор, на осн. чл. 191
ал.3 от ДОПК, тя е присъединен взискател при наличието на публични
задължения, които се удостоверяват от НАП нарочно пред ЧСИ и то до
момента на извършено разпределение, а не взискател по принцип и това
следва от тълкуването на чл. 191 ал.3 и 4 от ДОПК, поради което и
действието по присъединяването на държавата е такова, прекъсващо
давността.
Молбата на взискателя за извършване на опис и оценка на вещи от
14.12.2015 г. /л. 139 то делото/ не прекъсва давностния срок, защото нито има
данни да са заплатени дължимите такси, нито ЧСИ да е предприел това
конкретно действие.
За да не се анализира всяко доказателство по изпълнителното дело,
настоящата инстанция ще се ограничи до това да посочи, че действие,
прекъсващо давността е изпращането на 06.03.2018 г. на запорните
съобщения до банковите институции и налагането на запор от «Сосиете
Женерал Експресбанк» АД, за което ЧСИ е уведомен с обратно писмо изх. №
на банката от 19.06.2018 г. /л. 171 по делото/.
Дори и да се сподели тезата на ищеца, че присъединяването на
4
държавата по право не съставлява действие, прекъсващо давността в
изпълнението, то от 19.06.2013 г. – началото на давността до 19.03.2018 г.
/датата на изходящото писмо от «Сосиете Женерал Експресбанк» АД за
наложен запор/ давността за вземането не е изтекла. Поради прекъсването й с
налагане на запора върху банковите сметки на длъжника и като се има
предвид датата на сезиране на исковия съд с претенцията по чл. 439 от ГПК –
21.08.2019 година, налага се извод за нейната неоснователност.
Горното предпоставя отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на иска
ведно с присъщите последици по отношение на разноските като съдът
определя по реда на чл. 25 от НЗПП размер на юрисконсултско
възнаграждение за процесуална защита на ответника за първа инстанция 150
лева, а за настоящата 100 лева при отсъствие на фактическа и правна
сложност на спора. Във въззивната жалба при отправеното искане за разноски
се акцентира единствено върху възнаграждението за юрисконсулт като
отсъства искане за присъждане на държавната такса във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 261064/06.11.2020 г. на ВРС по гр.д.
№ 13208/2019 г. по описа на същия съд, включително по отношение
разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. КР. Л., ЕГН ********** от гр. Варна
иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане установено в
отношенията между него и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
20242325, гр. София, че в качеството му на длъжник по ИД 2013808042222 по
описа на ЧСИ З.Д., с район на действие ОС Варна, образувано по издаден
изпълнителен лист от 21.11.2013 г. по влязла в сила Заповед за изпълнение №
2150/21.03.2013 г. по ч.гр.д. № 3688/2013 г. по описа на ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на взискател по
изпълнителното дело сумите по изпълнителния лист от 21.11.2013 г., а
именно: 4631.51 лева главница по Договор за потребителски заем с № ***г.,
5
ведно със законната лихва от подаване на заявлението 19.03.2013 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1367.38 лева – надбавка,
представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите, сумата от
725.08 лева – възнаградителна лихва за периода 05.09.2011 г. – 07.03.2012 г.
както и направените по делото разноски, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА П. КР. Л., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 20242325, гр. София сумата от
250 /двеста и петдесет/ лева за осъществено процесуално представителство
от юрисконсулт в производството пред РС Варна и ОС Варна, на осн. чл. 78
ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Р
България в едномесечен срок от връчването му на страните по аргумент от чл.
280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6