№ 36
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20252200600008 по описа за 2025
година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба, подадена от
подсъдимия И. Т. И. чрез защитника адв. С. И. С. срещу Присъда №149/03.10.2024г.,
постановена по НЧХД №1049/2023г. по описа на СлРС.
С присъдата подс. И. Т. И. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, за това че на 20.03.2019г., около 18,30 часа, в гр.С. на бул.“П.Х.“
причинил на Ж. С. Ж. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият И. е осъден да заплати на частния тъжител Ж. С. Ж. сумата от 6719 лева,
представляваща направените разноски по делото, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС С. направените разноски в размер на 752
лева.
С въззивната и допълнителната жалби подс. И. чрез защитника адв. С. С. се
изразява несъгласие с присъдата, като се счита, че била неправилна и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не било изяснено бил ли
е в съС.ие на неизбежна отбрана подсъдимия, предвид това, че тъжителя нарушил
обичайния си маршрут на придвижване и преследвал подсъдимия с автомобила си и
по време на инцидента бил активната страна. Не било изяснено превишил ли е
пределите на неизбежната отбрана подсъдимият или е действал в законовите рамки за
да защити телесната си неприкосновеност. Твърди се, че подсъдимия И. е бил обект на
1
физическо нападение с голи ръце, като по същия начин отблъснал това нападение.
Иска се от съда оправдаване на подсъдимия, алтернативно връщане на делото за
разглеждане от друг състав на съда.
До даване ход на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
защитника на подсъдимия е подал допълнително изложение, с което твърди
нарушение на закона, поради неправилното му приложение, както и нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неценене на събраните по делото
доказателства, съобразно нормите и принципите на наказателния процес. Посочва, че
съдът постановил присъдата си само въз основа на показанията на свид. М. Неделчев,
които не се подкрепяли от останалия събран по делото доказателствен материал.
Счита, че е налице оговор между свидетеля Неделчев и частният тъжител.
Срещу жалбата не е подадено възражение от тъжителя.
Пред настоящата инстанция въззивникът – подс. И. се явява лично и със
защитника адв. С., който поддържа жалбата и допълненията към нея на посочените
основания. Защитникът обсъжда установените фактически положения и събраните
доказателства. Посочва, че присъдата на първоинстанционния съд почива на
предположения, което е недопустимо. Посочва, че дори да се приеме, че на
пострадалия е нанесен удар, то се касае за деяние, осъществяващо текста на чл.130,
ал.2 от НК и по отношение на него е изтекла погасителната давност за наказателно
преследване. Моли за отмяна на атакуваната присъда на основанията, посочени в
жалбата и за присъждане на направените съдебно-деловодните разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на повереника на
частния тъжител.
Прцесуалният представител на частния тъжител адв. К. изразява становище, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован. Счита вината на
подсъдимия за доказана по несъмнен начин и моли да бъде потвърдена обжалваната
присъда. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящата
инстанция.
Частният тъжител Ж. Ж. се присъединява към становището на повереника си.
Моли съда да потвърди обжалваната първоинстанционна присъда.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения за случилото се.
Упражнявайки право на лична защита подсъдимият И. И. се присъединява към
становището на защитника си. Посочва, че не той, а Ж. е бил агресивният при
инцидента. Най-много да му е причинил охлузване по врата при дърпането си, но не
бил нанасял удари.
В последната си дума, подсъдимият И. настоява, че няма вина за случилото се.
Моли да бъде оправдан.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
допълнителната въззивна жалба и допълнителното изложение, като взе предвид
наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна с правен интерес от
оспорване на първоинстанционния съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
2
В производството пред първоинстанционния съд е разгледана тъжба на Ж. С.
Ж., с която е предявено обвинение срещу подсъдимия И. Т. И. за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК.
Предявеният с тъжбата граждански иск против подсъдимия, не е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес от първоинстанционния съд.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Т. И. е роден на 05.02.1979 год. в гр. С., работи, разведен, не
осъждан, живущ в гр. С., ул. „С. П.“ № 42.
Подс. И. и тъжителя Ж. не се познавали помежду си. Пострадалият Ж. Ж. бил
военен служител. На 20.03.2019г. пострадалият Ж. управлявал лекия си автомобил
„БМВ“ с рег. №...... в гр.С.. В автомобила на пострадалия бил и негов познат -
свидетелят М.Н.. Излизайки от една от пресечките и включвайки се в движението по
бул.“П.Х.“, гр.С., пострадалият видял, че зад него с висока скорост се приближавал л.а.
„Р.С.“ с рег.№......., управляван от подсъдимия И. И.. Виждайки бързо приближаващия
го л.а. „Р.“, пострадалият Ж. натиснал спирачките и спрял внезапно, за да избегне удар
в задната част на автомобила му от страна на подс. И.. Ситуацията се разминала без
настъпване на пътнотранспортно произшествие. Разминавайки се, подс. И. направил
жест към пост. Ж., че не е постъпил правилно, навлизайки по бул.“П.Х.“ без да
съобрази движещия се по него подсъдим. Подразнен от поведението на И., пост. Ж.
започнал да го преследва, като няколкократно му „пресвяткал“ с фаровете си,
указвайки му по този начин да отбие. Подс. И. отбил автомобила си до магазин „А.“,
находящ се в района на заведение „С.Е.“ в гр.С.. След като спрял автомобила си, до
подс. И. спрял и автомобила, управляван от пост. Ж.. Слизайки от автомобилите,
между частния тъжител Ж. и подсъдимия започнал спор относно засичането на двете
превозни средства, двамата си разменили обидни думи, като пръв пострадалия Ж.
нарекъл подс. И. „мишок“, след което и той го е обидил с думата „мишок“. Разговора
продължил на висок и агресивен тон, като след няколко реплики тъжителя се отправил
към автомобила си, но в този момент подсъдимия И. го заплюл. Това предизвикало
пострадалия и той също го заплюл, веднага след което подс. И. се засилил срещу него
и му нанесъл няколко бързи удара с юмруците на двете си ръце в областта лицето и
главата, ударил го с юмрук и в областта на шията. Пострадалият не отговорил с удари
спрямо подсъдимия, а се навел леко надолу и опитал да предпази лицето си с ръце. В
този момент св. М.Н., се намесил и застанал между двамата. Намесил се и св. И.Д.,
като попречили да се достигнат отново, след което конфликта бил преустановен.
Частният тъжител Ж. веднага се обадил по телефона на свой приятел - свидетелят Т.Р.,
полицейски служител, който от своя страна подал сигнал до дежурния в РУ - С.. Ж.
обяснил на Р., че се засекли с някаква друга кола, след което спрели да се изяснят и
другият водач му нанесъл удари в областта на шията и главата. Свидетелят Р. се
обадил на дежурната част да изпратят патрулка. След известно време на място
пристигнали полицейските служители свидетелите С.Ж. и К.К., които след беседа с Ж.
и И. съставили протоколи за предупреждение по ЗМВР и на двамата. Пред свидетеля
К., подсъдимият И. не отрекъл, че е ударил пострадалия като се оправдал, че
поведението на последния, отправените обиди и заплюването го е подразнело. Св. Ж.,
от своя страна провел беседа с пострадалия, като последния не отрекъл, че също е
заплюл подсъдимото лице, след което последният му е нанесъл удари /свидетелят не
помни колко са му казали че са/. Поради оплакванията от страна на частния тъжител,
че е удрян от подсъдимия, полицейските служители му предложили да го отведат до
3
ЦСМП гр. С., за оказване на първа помощ, но той отказал. Обяснили му, че може да
отиде сам до ЦСМП.
Същата вечер, около 20.00ч, пострадалият посетил ЦСМП гр. С., където бил
прегледан от дежурния лекар – свидетеля П.. В болничното заведение при частния
дошъл и неговия приятел свидетелят В.Д.. При прегледа в ЦСМП гр. С. било
установено наличието на разкъсно– контузна рана на долна устна с травматичен оток,
контузия на предната шийна област - охлузвания, синини и механични увреждания в
областта на шията на Ж., които били отразени в Лист за преглед на пациент
№4333/20.03.2019г., съставен от д–р П..
На 21.03.2019 год. тъжителят посетил съдебен медик, който след като му
извършил преглед издал СМУ №160/19г., в което отразил, че на частния тъжител са
причинени контузия на десните половини на устните с наличие на кръвонасядания и
охлузвания с болезнен отток на тъканите; контузия на дясната половина по долната
челюст в областта на брадичка с оток на тъканите; повърхностна разкъсна рана в
областта на горния край на ръба на лявата ушна мида и контузия на шията с болезнен
оток на тъканите в областта на предната повърхност на шията непосредствено в
областта на гръклянните хрущяли, като е последвала остра стресова реакция с високо
артериално налягане, ускорен пулс и други вегетативни прояви, които увреждания по
своето естество разкриват медикобиологичните признаци на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от ПК. В същото СМУ, в графа “Предварителни сведения“, било отразено
пресъздаденото от страна на пострадалото лице, относно случилото се, а именно, че са
му били нанесени бързи удари с юмруци в областта на лицето, главата и други области
на тялото като с коляно е бил ударен в областта на лицето, а юмрук е бил ударен в
областта на шията отпред.
По случая било образувано досъдебно производство, спряно на основание чл.25,
ал.1, т.6 от НПК с постановление на прокурор при РП С., като в законоустановения
шестмесечен срок е подадена тъжба от частния тъжител, по която било образувано
наказателното производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата по сходен начин е
възприета и от първоинстанционния съд и се установява по безспорен начин от
доказателствената съвкупност. Настоящият въззивен състав също се доверява на
кредитираната част от показанията на свидетелите М.Н., И. С., И.Д., С.Ж., К.К., Т.Р.,
В.Д., И. П. и П. И.а. За процесния инцидент показанията на свидетелите съдържат
относима информация, надлежно извлечена в мотивите на контролираната инстанция.
Така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е извел
от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства. Съдебният акт не е постановен при непълнота на доказателствата.
Районният съд, проявявайки процесуална активност, е събрал всички възможни и
достатъчни доказателства, относими към предмета на делото, които напълно изясняват
обстоятелствата и фактите от съществено значение за решаването на настоящия спор.
Следва да се посочи, че въззивният съд не констатира нарушения при събиране на
допуснатите доказателства, в т.ч. при разпита на свидетелите, като стриктно са
приложени разпоредбите на чл.280 и чл. 281 от НПК.
Въззивният съд осъществи контрол на обжалваната присъда с оглед бланкетното
оплакване в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при
4
постановяване на присъдата и установи, че по делото не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила по време на разглеждането на делото в
съдебната му фаза пред първата инстанция. Районният съд е спазил всички изисквания
на процесуалното законодателство. По никакъв начин не са били ограничени
процесуалните права на страните в настоящото наказателно производство и не е било
накърнено правото на защита на подс. И.. Частният тъжител и подсъдимият са
участвали лично в провеждане на съдебните заседания в районния съд и при
събирането и проверката на доказателствата в хода на съдебното следствие, като
същевременно те са били надлежно представлявани и защитавани от упълномощени от
тях адвокати, които са охранявали техните права и интереси в съдебната фаза пред
първата инстанция.
Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата задълбочено, анализирал
ги е поотделно и в тяхната съвкупност, като при спазване разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, е изложил подробни съображения кои доказателства и доказателствени
средства възприема и защо, обсъдил е задълбочено констатираните противоречия в
доказателствения материал и изложил подробни съображения за това защо възприема
едни и не възприеми други доказателствени източници. Мотивите на първата съдебна
обхващат събраните по делото доказателства, убедителни са и са логично изградени.
Намерена е връзка между гласните доказателства и писмените такива, в резултат на
което няма логическа грешка в достигнатите заключения. Не се констатират
съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и тяхната
оценка. Следва да се отбележи, че присъдата на първоинстанционният съд не почива
на предположения, както твърди защитникът на подсъдимият. Въззивният съд не
установи такива при проверката на мотивите.
Приетите за установени от районния съд фактически положения, подробно
изложени по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал.
Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните
доказателства, прецизно анализирани и внимателно преценени, които са мотивирали
правилния извод за доказаност на обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
предявено с частна тъжба срещу подс. И..
Районният съд правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимия И. Т. И. по
повдигнатото му обвинение. Окръжният съд намира фактическите изводи относно
инкриминираното деяние, неговите обективни и субективни признаци, както и
относно неговия извършител, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани
и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото
доказателства. Липсват доказателства, които да опровергават правилността на
фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд и обосноваността на
неговия акт. Решаващият съд е упражнил правомощието си да даде вяра на
определени доказателства и доказателствени средства, а други такива да игнорира, за
което е изложил подробни аргументи и въз основа на тези, които е кредитирал да
изгради възприетата от него фактическа обстановка по спора. Подробните
съображения относно доказателствата, тълкувани по отделно и в съвкупност
настоящият съд не намира за необходимо да преповтаря, доколкото и страните не
навеждат конкретни оплаквания към тях. Няма никакви основания да се приеме
твърдението на защитника на подсъдимия за наличие на т.нар. оговор, още повече, че
се твърди такъв между лица, имащи различно процесуално качество в процеса.
Отчитайки двойствената функция на обясненията като доказателствено средство
и на средство за защита, въззивната инстанция подходи с особено внимание към този
5
източник на доказателства - обясненията на подсъдимия, депозирани по време на
съдебното следствие. Това налага анализ и съпоставка с останалите доказателства,
проследяване последователността и логическата им съгласуваност и съответствие с
другите доказателствени средства. Въз основа на тези критерии, следва да се приеме,
че не заслужават доверие обясненията на подсъдимия относно упражнено физическо
насилие над последния от страна на тъжителя, като същевременно свежда своето
участие единствено до присъствие на местопроизшествието и предприети действия за
защита. За да са достоверни е необходимо да бъдат солидно подкрепени от други
доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, каквито в случая не са
установени.
Така пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства, които да
обуславят нова фактическа обстановка по делото и други правни изводи при
решаването на спора, различни от тези на районния съд. Напълно обоснованите
фактически констатации изцяло се възприемат от настоящата инстанция.
С причиняването на описаните по – горе увреждания, подсъдимият е причинил
на тъжителя Ж. С. Ж. лека телесна повреда, изразяваща се във „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Безспорно установено е, че описаните увреждания са били
причинени на тъжителя в резултат на нанесени му от подсъдимия три или повече удара
с юмруци в лицето и главата, както и един в областта на шията. Присъдата е
постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 11, ал. 2
от НК. Окръжният съд споделя изцяло направените от първата инстанция правни
изводи, че в казуса са налице условията на закона за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено от
субективна страна с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.
Няма абсолютно никакви основания съдът да приеме становището на защитника
адв. С. С. за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, вместо това, за което е
повдигнато обвинение с тъжбата – чл.130, ал.1 от НК. Твърденията на защитника и
подсъдимия с обясненията му за липса на нанесени удари, а само дърпане, при което
евентуално е охлузена шията на Ж. са изолирани, неподкрепени от събраните и
подробно анализирани от районния съд доказателства. Установеното от
първоинстанционния съд за нанесени удари в областта на главата и шията се базира на
свидетелските показания, подкрепени от писмените такива и заключението на СМЕ.
Вещото лице е категорично, че описаните в медицинските документи увреждания се
дължат на насени удари с твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да бъдат
получени по време и начин, описани от тъжителя. Вещото лице е категоричен, че е
невъзможно уврежданията да се получат по начина, описан от подсъдимия при
обясненията му пред районния съд /аналогични с тези пред въззивната инстанция/.
Освен това пострадалият е заявил, както при обаждането си на свид. Р., така и пред
дошлите на място полицейски служители, че е подсъдимият му е нанесъл удари в
областта на главата и шията.
Окръжният съд споделя изцяло направения от първата инстанция правен изводи,
че липсват законовите предпоставки, визирани в чл.12 ал.1 от НК и съставляващи
института на неизбежна отбрана, при наличието на който деянието не е
общественоопасно и не съставлява престъпление, ако няма превишаване на
необходимите пределите и следователно деецът не носи наказателна отговорност за
него. Въззивната инстанция се присъединява към становището на решаващия съд за
6
липсата на неизбежна отбрана в казуса, в условията на която подсъдимият да е
действал и това да обуславя правомерност на неговото деяние и същевременно
оправдаването му по повдигнатото обвинение. Изключително обстойни са мотивите на
съда по повод възражението на защитника на подсъдимия, че деянието е било
извършено при неизбежна отбрана. Това възражение, правилно и обосновано е
преценено като неоснователно и законосъобразно съдът не е счел действията на
подсъдимия за адекватна и съответна на нападението неизбежна отбрана, обуславяща
правомерност на деянието. Изложените в тази насока разсъждения на първата
инстанция са правилни, обосновани, последователни и логични и се възприемат
изцяло от настоящата. Установеното обстоятелство, че ударът, който подсъдмият е
нанесъл на пострадалия Ж. е бил след като Ж. е заплюл И., т.е. към момент, в който е
имало само разменени обидни думи, но не и проявена физическа агресия, напълно
изключва приложението на института на неизбежната отбрана. На първо място не е
имало нападение, чиито интензитет и характер да налага отбрана срещу него, а още
по–малко при заплюване от страна на пострадалия, подсъдимото лице да се отбранява
чрез нанасянето на множество удари. Не би могло да се приеме, че има несъответствие
между нападение и защита, тъй като последната явно не е съразмерна на характера и
опасността на нападението. От събраните по делото доказателства не се установява
твърдението на подсъдимия, че е бил обект на физическо нападение с голи ръце, като
по същия начин отблъснал това нападение. Такива действия от страна на пострадалия
не са установени. Твърдението си остава изолирано, единствено като защитна версия
на подсъдимия, неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал. Както
бе посочено, единствено е установена размяната на обидни реплики между двамата, но
не и физическа агресия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, за да прибегне
последния до действия, представляващи неизбежна отбрана.
Като е дал съответната правилна правна квалификация на настоящото
престъпно деяние, районният съд не е нарушил материалния закон, тъй като правилно
е приложил правната норма на чл.130 ал.1 от НК, която е следвало в случая да се
приложи.
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е приложим
текста на чл. 78а ал. 1 от НК, който регламентира освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба, когато са
налице кумулативно предвидените в посочената правна норма предпоставки. В случая
с подадената от тъжителя Ж. тъжба срещу подс. И. е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, което е умишлено и за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Наличните доказателства
установяват, че към момента на извършване на деянието подс. И. не е осъждан
/реабилитиран, видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост и
разпореждания от НАП/, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. С деянието не са били причинени на другиго
имуществени вреди, подлежащи на задължително репариране. Наложеното на
основание чл. 78а от НК административно наказание глоба е в минималния предвиден
в закона размер на 1 000 лева и не е явно несправедливо. То е съобразено със степента
на обществена опасност на деянието и на дееца. При индивидуализацията на
административното наказание глоба, наложено на подсъдимия, районният съд
правилно е отчел като смекчаващи вината му обстоятелства доброто му процесуално
поведение и продължителния период от време, изминал от извършването на деянието.
Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това, въззивният съд
7
прецени въпросното административно наказание за справедливо.
Предвид всичко по-горе изложено, въззивната инстанция направи извода, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена е при пълнота на доказателствата и без процесуални
нарушения, съдържа надлежни мотиви, поради което тя не страда от такива
недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяне или изменяне на
съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, окръжният съд счита, че
следва да потвърди изцяло атакуваната присъда.
С оглед изхода на делото, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
направените от частния тъжител пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно представения договор за правна защита
и съдействие. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Уговореният
и заплатен изцяло и в брой размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на частния тъжител е в размера по чл.13, ал.1, т.2 от НМРАВ и е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от изложените съображения, С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №149/03.10.2024г., постановена по НЧХД
№1049/2023г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Т. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „С. П.“ №42 да
заплати на частния тъжител Ж. С. Ж. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С. З.“ ......
сумата от 1000лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8