РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 13.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на девети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2565 по описа за 2019година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против С.С.И., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в *** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-31.12.2018г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 1081,68лв.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-14.12.2019г.
в размер на 131,53лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо нея за посочените суми по ч.гр.д.№1098/19г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено
заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№1098/2019г.Твърди
се, че е подадено възражение по чл.414 от ГПК и осн. чл. 415 от ГПК е предявен иск за съществуване на вземането си,
поради което ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи посочените суми: 1081,68 лева главница за
потребена топлинна енергия в периода 01,10,2016 г. – 31,12,2018 г., 131,53 лева
лихва за забава за периода 02,12,2016 г. до 14,02,2019 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 21,02,2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г. Вземането произтича от следните
обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01,10,2016 г. – 31,12,2018 г. за имот на адрес ***. Претендират се разноски.
За ответника , процесуалният представител, е оспорил исковете.
За трето лице- помагач, представител не се
явява.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за
установено следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д.№1098/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на
дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№642/21.02.2019г., както следва: 1081,68 лева главница за
потребена топлинна енергия в периода 01,10,2016 г. – 31,12,2018 г., 131,53 лева
лихва за забава за периода 02,12,2016 г. до 14,02,2019 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 21,02,2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г. Вземането произтича от следните
обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01,10,2016 г. – 31,12,2018 г. за имот на адрес *** В
срок кредиторът е предявил иск по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, след указание на
съда, при възражение от длъжника.
Въз основа на така събраните
доказателства, съдът приема, следното от правна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от
29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната
е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Т.П." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В
раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата, в която се
намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма – „Т.с.“ ЕООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ,
клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати
топлоподаването на цялата сграда.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по
задачата на ищеца, като е посочва, че дължимите суми са тези за периода посочен
в ИМ, като е начислено отопление за щранг-
лира в банята, ТЕ, отдадена от сградна инсталация.Посочва/л.99/, че е отчетена
топлинна енергия за два радиатора ,без ИРУ. Заключението е прието като
обективно и компетентно.
По делото е допусната СТЕ,
като ВЛ В. посочва, че няма ИРУ в имота и е начислена топлоенергия по чл.6.5 от
Методиката за дялово разпределение.Установено е, че в банята има лира, ,която
се води щранг- лира и захранва две тръби в коридора.Посочва,че енергията от
щранг –лирата не може да бъде отнесена към ТЕ.Посочва, че разпределението е
извършено съобразно нормативната уредба.
С оглед обстоятелството, дали
е имало радиатори , на които няма монтирани ИРУ, съдът е оставил без уважение
молба за допускане на свидетелски
показания, тъй като няма надлежни доказателства ответника да е заявил
категорично, с писмена молба до ищеца, че не желае да има радиатори и същите да
се откачат и пломбират.Освен това в мотивите
на решение по в.гр.д.№474/2015г. изрично
/стр.21/ е прието, че има отоплителни тела в имота, но не са монтирани
ИРУ.След този период няма представени относими доказателства, че радиаторите са
свалени по надлежния ред.ВЛ В. в с.з./л.99 гърба/ посочва, че демонтажът на
отоплителните дела се извършва или от ТЕЦ или от топлоразпределителното
дружество, за да не се отчита енергия.Посочва, че е извършило проверка и на
двете места и не е установило молба от
собственика в тази насока или извършването на посочената процедура.
Назначена е нова единична
експертиза, относно отчитането на енергията от отоплителното тяло в банята и
дали е щранг- лира.ВЛ И., посочва, че неправилно е изчислена енергията като
щранг-лира, но ако се отчете правилно, то сумата, която ще се получи е по-
висока, от тази, която претендира ищецът.
С оглед на изложеното
съдът приема, че предявените искове следва да се уважат.При това положение,
съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК,
съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 505лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника С.С.И., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, следните суми: 1081,68лева главница за потребена топлинна
енергия в периода 01,10,2016г. – 31,12,2018г., 131,53 лева лихва за забава за
периода 02,12,2016г. до 14,02,2019г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 21,02,2019г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №642/21.02.2019г. по ч.гр.д.№1098/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата общо
505лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***,
сумата общо от 75лв.- разноски по ч.гр.д. №1098/2019г.
по описа на ПлРС.
Производството по делото е проведено при участието на- „Техем сървисис“ ЕООД със
седалище и адрес на управление:*** ***, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :