Решение по дело №50737/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7268
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20211110150737
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7268
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110150737 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1685,99
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 17.10.2018 г., с включени
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че водачът на МПС „Рено Колеос“, с рег. № застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, движейки се по път без
предимство, е ударил странично застраховано по застраховка „Каско“ при ишцовото
дружество МПС „Мини Купър“, с ДК № , с което водачът на застрахованото при
ответника МПС виновно е нарушил правилата на ЗДвП. Поддържа, че вредите са на
стойност 1660,99 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както
и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето
му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което
претендира същата. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД оспорва
механизма на твърдяното ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между
събитието и обезщетените от ищеца вреди, както и размера на вредите. Счита, че в
случай, че се докаже вредоносно поведение на застрахования от ответника водач в
причинна връзка с претендираните вреди, платеното от ищеца обезщетение надхвърля
размера на действителните вреди. Твърди, че при доказване на увреждане на лек
автомобил „Мини Купър“, с ДК № във връзка с твърдяното ПТП, следва да се приеме
1
от съда, че ударът се дължи на противоправно поведение на водача на увредения лек
автомобил – неправилна маневра за преустрояване вдясно и завиване на лекия
автомобил без съобразяване с пътната обстановка. Прави в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил, поради което моли обезщетението да се намали.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.12.2021 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 24.02.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на МПС „Рено Колеос“, с рег. № СВ5777КТ; че за
застрахования при ищеца автомобил са платени дължимите премии по застраховка
„Автокаско“; че ищецът е платил процесното застрахователно обезщетение; както и че
преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е покрит риск по отношение на застрахования при ищеца
автомобил, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Видно от представената по делото застрахователна полица за застраховка
„Автокаско“, лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СА е застрахован при ищцовото
дружество със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 23.10.2017 г. до 24:00
часа на 22.10.2018 г. при клауза „П“ – пълно каско. Видно от общите условия,
представени от ищеца, посочената клауза включва покритие на рискове, причинени от
пътнотранспортно произшествие при сблъскване или удар на ППС.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
От показанията на свидетеля Е.Ш. – водач на МПС „Мини Купър“ с рег. № СА,
който сочи, че няма детайлни спомени за инцидента, се установява, че ПТП е
настъпило като водачът на МПС „Рено Колеос“, с рег. № СВ е дошъл от дясната му
2
страна, при което е увредил вратата на автомобила. Сочи, че произшествието
настъпило в посока кв. „Красна поляна“.
От показанията на свидетеля И.К. – водач на МПС „Рено Колеос“, с рег. № СВ се
установява, че произшествието е настъпило, когато той е предприел маневра маневра
завой надясно, като е излязъл по булеварда, по който се е движел другият водач. И
двамата свидетели потвърждават, че са съставили двустранният констативен протокол
за ПТИ, приет по делото.
Показанията на свидетелите не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Следва да се отчете, че свидетелят Ш. разкрива само част от механизма, а
именно – че водачът на другия автомобил дошъл от дясната му страна. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля К.. Механизмът на ПТП се потвърждава и
от приетите по делото протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети
предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка
между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно
поведението на двамата водачи е, както следва: 1/ Водачът на лек автомобил „Мини
Купър“ с рег. № СА се движил по бул. „Н. Мушанов“ и преди кръстовището с ул. „Ж“
предприел маневра за смяна на лентите за движение – от лява в дясна и 2/ В същия
момент, от улица без предимство, от дясно на бул. „Н. М“ навлязъл лек автомобил
„Рено Колеос“, с рег. № С, вследствие на което траекториите на движение на двете
превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях. Така описания механизъм
на ПТП съответства на събраните по делото доказателства – свидетелки показания и
протокол за ПТП с начертана схема на увреждането.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 1801,06 лева, а изчислена по
цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП – възлиза в размер на 1740,10
лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане – 1660,99 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
3
В случая съдът намира, че по делото ответникът доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от експертното заключение причините за настъпване на ПТП са
несъобразяване с посоченото по-горе правило за движение по пътищата от страна и на
двамата водачи, а именно: 1/ водачът на процесния лек автомобил „Мини Купър“ с рег.
№ СА7300ХА е предприел маневра за смяна на лентите за движение – от лява в дясна,
като не се е съобразил с идващото дясната му страна МПС и 2/ водачът на лек
автомобил „Рено Колеос“, с рег. № СВ5777КТ е предприел маневра завой надясно по
бул. „Н. Мушанов“ от улица без предимство, без да се съобрази с движението на
движещия се по булеварда автомобил „Мини Купър“. Все пак следва да се отчете, че
приносът на водача на лек автомобил „Рено Колеос“, с рег. № СВ5777КТ за настъпване
на процесното събитие е значително по-голям, доколкото същият не се е съобразил с
движещия се по пътя с предимство лек автомобил и в частност с разпоредбата на чл. 47
ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.
Ето защо, с оглед установения по делото механизъм на ПТП и дадения отговор от
експерта за причините за настъпване на ПТП, настоящият състав приема, че в случая е
налице основание за намаляване отговорността на ответника с 15 %, поради наличие
на съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил,
което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
Установеният размер на действителните вреди е 1660,99 лева, като с оглед
наличието на съпричиняване, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
85 % от тази сума, а именно 1411,84 лева, като към нея се прибави и сумата от 15 лева,
посочена от вещото лице по САТЕ, като размер на обичайни разноски за приключване
на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен до посочения размер от 1426,85 лева, като за
горницата до пълния предявен размер бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на всяка от страните в размер
на по 100,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 313,13 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК, пропорционално на уважената част от иска. Не следва да се
присъжда сума, представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от
данните по делото, същият не е усвоен.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответното дружество сумата от 56,87 лева, представляваща разноски съобразно
4
представения списък по чл. 80 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* сумите от:
1426,85 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Автокаско”
обезщетение за вреди на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № СА, причинени
от застрахователно събитие, настъпило на 17.10.2018 г. в гр. София, на бул.
„Никола Мушанов“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1685,99 лева като
неоснователен;
313,13 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********
сумата от 56,87 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5