Номер 147112.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20201001002151 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 2340 от 23.12.2019г., постановено по търговско дело № 2470 по описа
за 2018г., Софийски градски съд, ТО, VI – 13 състав, е признал за установено, че между
„Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, с предишно наименование „Хипо Алпе –
Адрия – Аутолизинг“ ООД ЕИК *********/ и Й. Н. Л. не съществува правоотношение по
договор от 20.07.2012 г., сключен между „Хипо Алпе – Адрия – Аутолизинг ООД и Й. Н. Л.
, ЕГН ********** за продажба на лек автомобил марка „Ауди“ модел „S5“, рама №
WAUZZZ8T28A001475 и двигател № CAU001357 на основание чл. 26 ал. 2 предл. второ
ЗЗД - липса на съгласие, както и че „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД
собственик на лек автомобил марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и
двигател № CAU001357, per. № ********. по предявения иск от„Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД, ЕИК ********* срещу Й. Н. Л. , И. С. П. , „Ситкар Ауто Груп“
ЕООД, ЕИК *********, „Витекс Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* и „БМ Лизинг“ АД,
ЕИК *********. Осъдил е основание чл. 78 ал. 1 ГПК Й. Н. Л. да заплати на „Хета Асет
Резолюшън Ауто България“ ООД направените по делото разноски в размер на 492,00 лева.
Осъдил е И. С. П. , „Ситкар Ауто Груп“ ЕООД и „Витеикс Инженеринг“ ЕООД, да
заплатят на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД направените по делото разноски в
размер на по 112,00 лева. Осъдил е Й. Н. Л. , И. С. П. , „Ситкар Ауто Груп“ ООД и „Витекс
Инженеринг“ да заплатят на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД направените
разноски в размер на по 20 лева по предявения положителен установетилен иск за
собственост, възложил е направените разноски по уважения положителен установетилен
иск в размер на 112 лв. - част от дължима държавна такса и 20 лв. - юрисконсултско
1
възнаграждение, приспадащи се на „БМ Лизинг“ АД в тежест на „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД , като е оставил без уважение искането на „БМ Лизинг“ АД за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение припризнание на иска.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство „Витекс Инженеринг“ ЕООД , който го обжалва в срок в частта , с която е
прието за установено по отношение на въззивника, че „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ООД е собственик на лек автомобил марка „Ауди“ модел „S5“, рама №
WAUZZZ8T28A001475 и двигател № CAU001357, per. № ********. Въззивникът навежда
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част,
решение, както и за постановяването му плюс петитум – по претенция, с която съдът не е
бил валидно сезиран. Навежда доводи за действителност на сключения договор за покупко-
продажба на процесния лек автомобил, както и за пълно изпълнение на задълженията си по
същия. Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с определение от
24.01.2019 г. исковата молба срещу И. С., „Ситкар Ауто Груп“ ЕООД, „Витекс
Инженеринг“ ЕООД, и „БМ Лизинг“ АД, с която се иска да бъдат прогласени за нищожни
сключените между тях договори за покупко-продажба на процесния лек автомобил е
върната и производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция.
Въззиваемият „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Навежда доводи за неоснователност на твърденията
за недопустимост на решението в обжалваната част, с доводи, че съдът се е произнесъл по
претенция, с която е бил валидно сезиран. Поддържа, че в процеса не е навеждано твърдение
за нищожност на сключения договор за продажба поради порок във формата. Сочи, че
предвид установеното по делото предаване държането на автомобила на органите на
полицията, давността в полза на въззивника е прекъсната, поради което доводите за изтекла
в негова полза придобивна давност се явяват неоснователни. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Производството е инициирано по предявени обективно съединени искове от „Хета
Асет Резолюшън Ауто България“ ООД срещу Й. Н. Л. за прогласяване нищожността на
договор за продажба на лек автомобил марка „Ауди“ модел „S5“, рама
№ WAUZZZ8T28A001475 и двигател № CAU001357, сключен между страните на
20.07.2012г. поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, както и по иск,
предявен от „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД срещу Й. Н. Л. И. С. П. , „Ситкар
Ауто Груп“ ЕООД, „Витекс Инженеринг“ ЕООД, и „БМ Лизинг“ АД, за установяване
спрямо всички ответници, че ищецът притежава право на собственост върху процесния лек
автомобил, с правно основание чл. 124, ал.1, пред. второ ГПК .
Депозирането на въззивната жалба само от ответника „Витекс Инженеринг“ ООД,
2
който е страна единствено в производството по предявения положителен установетилен
иска за собственост, липсата присъединяване на останалите ответници към въззивната
жалба в срока и по реда на чл. 265 ал.2 от ГПК , както и забраната присъединилият се към
въззивната жалба обикновен другар да разширява нейните предмети предели и да добавя
нови основания за неправилност на обжалвания съдебен акт обосновават извода, че
обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която предявеният иск за
прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба на лек автомобил от
20.07.2012 г.
Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
се установява, че с договор от 15.11.2007 г. ищецът -„Хипо Алпе – Адрия – Аутолизинг“
ООД , понастоящем с променено наименование - „Хета Асет Резолюшън Ауто България“
ООД е придобило право на собственост върху л.а марка „Ауди“ модел „S5“, рама
№ WAUZZZ8T28A001475 и двигател № CAU001357. Безспорно е и обстоятелството, че на
15.11.2007 г. автомобилът е предаден в държане на Р. Д. Р. въз основа на договора за лизинг
от 15.11.2007 г. , сключен за срок от 60 месеца при опция въз основа на писмено изявление,
отправено до 10 дни след изтичане на срока на договора, лизингополучателят да придобие
собствеността върху вещта, предмет на договора.
Между страните не се спори, че по силата на договор от 10.07.2008г. П. В. З. е
заместил лизингополучателя Р. Д. Р., като е встъпил в правата на лизингополучателя по
договора за лизинга, като се е съгласил да изпълни всички, произтичащи от договора за
финансов лизинг задължения на последния, считано от 10.08.2008 г.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите месечни вноски
от страна на лизингополучателя - П. В. З., на 16.03.2012 г. е приета пощенска пратка, за
която не се спори, че е съдържала уведомително писмо за разваляне на договора. В
отправеното предизвестие за разваляне на договора се съдържа и изрична покана за
предаване държането на процесиня лек автомобил, предоставено по силата на договора за
лизинг.
С договор за покупко - продажба от 20.07.2012 г., сключен в изискуемата от закона
форма - писмена с нотариална заверка на подписите „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ООД с (предходно наименование „Хипо Алпе – Адриа Аутолизинг“ ООД),
представлявано от Д. П. К., в качеството му на изпълнителен директор е прехвърлил
правото на собственост върху процесния автомобил на ответника Й. Н. Л. . От справка в
търговския регистър по партидата на дружеството на продавача се установява, че към датата
на сключване на договора - 20.07.2010 г., като представляващи дружеството са вписани
управителите Т. Б. и П. Ш., които осъществяват представителството на дружеството заедно,
или всеки от тях с някой от вписани вписаните прокуристи. Към датата на сключване на
договора за продажба като прокуристи на дружеството са били вписани физическите лица Д.
В. и К. П.. Сключването на договор за продажба на лек автомобил от името на ищцовото
дружество от лице, за което не е била учредена валидна представителна власт и
предприетото оспорване на същата от страна на продавача по договора е обосновало извода
на първоинстанционния съд за неговата нищожност.
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото доказателства
3
се установява, че с договор от 20.07. 20102 г. , сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, датирана от 12.09.20102 г. Й. Н. Л. е продал процесния автомобил на
ответника И. С. П. . Последният от своя страна е сключил договора за покупко- продажба на
същия с ответника „Ситикар Ауто Груп“ ЕООД в изискуемата от закона форма - писмена с
нотариална заверка на подписите от 12.09.20102 г.
На 15.08.2013 г. с писмен договор за покупко- продажба с нотариална заверка на
подписите на представляващите, „Ситикар Ауто Груп“ ЕООД е прехвърлило процесния
автомобил на ответника „Витекс Инженеринг“ ЕООД. На 19.08.2013 г. с нов договор за
покпуко- продажба, сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка
на подписите е изразено съгласие, че ответникът „ Витекс Инженеринг“ ЕООД продава
процесния лек автомобил на ответника „БМ Лизинг“ АД.
На 01.10.2013 г. представител на „ Витекс Инженеринг“ ЕООД е предал на
представител на ищеца процесния лек автомобил и рег. № ******** . На същата дата
автомобилът е предаден на оперативен работник при 04 РУП-СДВР във връзка с извършвана
прокурорска проверка по вх. № 12002/13 по описа на СРП и вх. № 27315/13 04 РУП-СДВР.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника за
произнасяне на първоинстанционния съд плюс петитум, доколкото последният не е бил
надлежно сезиран с искане от да бъде установено, че „Хета Асет Резолюшън Ауто
България“ ООД е собственик на процесния автомобил по отношение на Й. Н. Л. , И. С. П. ,
„Ситикар Ауто Груп“ ЕООД, „Витекс Инженеринг“ ЕООД, „БМ Лизинг“ АД. Горното
твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. С определение ,
постановено в закрито заседание на 24.01.2019 г. е производството по делото е прекратено
единствено по отношение иска с правно основание чл. 26, ал.2 пред .второ 2 , предявен
спрямо ответниците И. С. П. , „Ситикар Ауто Груп“ ЕООД, „Витекс Инженеринг“ ЕООД,
„БМ Лизинг“ АД, като производството по този иск е продължило единствено по отношение
на първия ответник Й. Н. Л. . В останалата част обаче - по предявения положителен
установетилен иск за собственост , с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 78, ал.1 ЗС
производството е продължило спрямо всички първоначално конституирани ответници,
поради което доводите на въззивника за недопустимост на постановеното решение се явят
неоснователни.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начини, че процесният лек
автомобил за първи път е придобит на 15.11.2007г. и регистриран от „Хета Асет Резолюшън
Ауто България“ ООД . С оглед обстоятелството, че последващия договор за продажба на
същия автомобил от 20.07.2012 г., сключен с Й. Н. Л. е прогласен за нищожен по реда на
чл.26, ал.2 ЗЗД с влязло в законна сила решение по делото на пъроинстационния съд,
липсва правно основание за придобиване правото на собственост върху същия от страна на
първия ответник. Съдебната практика е непротиворечива относно обстоятелството, че
продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но същата не поражда вещно транслативно
действие, поради което и не може да прехвърли правото на собственост на вещта върху
купувача. В тази хипотеза е налице единствено неизпълнение на задължението на продавача
по чл. 183 ЗЗД да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му плати. Горното обосновава извода, че
неизпълнението на това задължение поражда облигационни отношения между страните по
така сключените договори за продажба, които обаче не са предмет на настоящата
производство.
С нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно
основание на правото на собственост /и ограничено вещно право/ върху движима вещ при
4
наличието на следните предпоставки: придобиването на владението върху вещта да е по
възмезден начин, да е на правно основание и добросъвестност на придобилия владението
/незнание, че праводателят му не е собственик/. Изключение от тази норма е въведено за
движимите вещи, за прехвърлянето на чиято собственост се изисква нотариален акт или
нотариална заверка на подписа.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и твърденията на въззивника за
изтекла в негова полза придобивна давност. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗС предвижда
самостоятелно, оригинерно придобивно основание на правото на собственост /и ограничено
вещно право/ върху движима вещ при наличието на следните предпоставки: придобиването
на владението върху вещта да е по възмезден начин, да е на правно основание и
добросъвестност на придобилия владението /незнание, че праводателят му не е собственик/.
Изключение от тази норма е въведено за движимите вещи, за прехвърлянето на чиято
собственост се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписа.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата въвежда форма за
действителност на договорите за продажба на моторни превозни средства с определени
характеристики, визирани от чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Видно от книжата по делото към дата
20.07.2012 г. процесния лек автомобил е регистриран. Цитираната разпоредба от Закона за
собствеността не се прилага относно сделки, сключвани в нотариална форма или с
нотариална заверка на подписите. Движима вещ, за чието прехвърляне се изисква
посочената квалифицирана форма, може да се придобие само при хипотезата на чл. 80, ал. 1
от ЗС - с непрекъснато владение от 5 години /освен ако владението е придобито чрез
престъпление - ал. 2/. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
66/18.07.2016 г. по гр.д. № 5967/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС.
На 19.08.2013 г. писмено с нотариална заверка на подписите е изразено съгласие, че
въззивника „ Витекс Инженеринг“ ЕООД продава процесния лек автомобил на „БМ Лизинг“
АД., което изключва намерението му за своене. Видно от протокол за доброволно предаване
на вещи по чл. 69 а, ал.2 ЗМВР (отм.) на 01.10.2013г., Т. В. Х., в качеството си на управител
на „Витекс Инженеринг“ ЕООД е предал на Р. Н., пълномощник на между „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ООД. В решение № 138/22.03.2018 г. по гр. д. №
4303/2016 г. на ВКС, II ГО, е прието, че когато фактическата власт върху движима вещ е
предадена на държавен орган по повод образувано наказателно производство, независимо
дали това е осъществено доброволно или посредством принудително изземване, е налице
прекъсване на владението по смисъла на чл.81 ЗС. Поради предаването на вещта с протокол
за доброволно предаване от посочената по-горе дата, упражняваното владение е било
прекъснато.
На основание формираните правни изводи, че Й. Н. Л. не е придобил собствеността
върху л.а. марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и двигател №
CAU001357 нито на деривативно, нито на оригинерно основание, следва и изводът, че с
последващите сключените договори за покупко-продажба на 20.07.2012 г. с И. С. П. , на
14.02.2013 г. със „Ситикар Ауто Груп“ ЕООД, на 15.08.2013 г. с „Витекс Инженеринг“
ЕООД, на 19.08.2013 г с „БМ Лизинг“ АД правото на собственост върху процесната
движима вещ не е преминало валидно върху последващите приобретатели .
Гореизложеното обосновава извода, че „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ се
явява собственик на процесния лек автомобил, както и че ответниците Й. Н. Л. , И. С. П. ,
„Ситикар Ауто Груп“ ЕООД, „Витекс Инженеринг“ ЕООД, „БМ Лизинг“ АД не притежават
права, които биха могли да бъдат противопоставени на дружеството по отношение
притежаваната от него собственост. С оглед на горното предявеният положителен
5
установетилен иск за собственост спрямо ответника „Витекс Инженеринг“ ЕООД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.12.2019г., по т.дело № 2470/2018 г. на СГС, ТО, VI -
13 състав, в частта с която приема за установено по отношение на ответника „Витекс
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, че „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ е
собственик на лек автомобил марка „Ауди“ модел „S5“, рама № WAUZZZ8T28A001475 и
двигател № CAU001357, per. № ********.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6