Разпореждане по дело №107/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Делото е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на “. Б. , със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, пл.”С. Н.” № 7, с ЕИК: *, представлявано от Л. К. Х., и А. К., действащо чрез Н. Я. Б., против Е. А. Д., ЕГН: *, с адрес: гр. Б., ул.”К.” № 17 /солидарен длъжник/, Р. С. В., ЕГН: *, с адрес: гр. Б., ул.”Т. А.” № 96 /солидарен длъжник/ и “. К. А. Е., ЕИК: *, със седалище: гр. Б., ж.к. “Г.”, промишлена база “П.о” – Е. А. Д. – управител /солидарен длъжник/.

Иска се от настоящия съд да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците “да заплатят солидарно на “. Б. сумата от 76 000, 00 евро – главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за банков револвиращ кредит № 93/14.03.2009 г. и Анекси №1/12.01.2010 г., 2/16.02.2010 г., 3/19.03.2010 г., 4/19.04.2010 г., 5/29.04.2009 г., 6/18.02.2011 г., 7/17.03.2011 г., 8/19.04.2011 г., 9/19.05.2011 г., 10/17.06.2011 г., 11/15.08.2012 г., 12/19.05.2012 г. към него, ведно със законови лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2012 г., просрочена лихва в размер на 3 514, 28 евро, начислена за периода от 20.06.2012 г. – 27.11.2012 г., както и съдебни разноски в размер на 3 110, 33 лв., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение 28.11.2012 г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № *3382 по описа на РС Б. и ИЛ от 28.11.2012 г., издаден от същия съд след констатиране, че същата заповед за изпълнение подлежи на изпълнение”.

Отделно от така описания петитум е посочено следното: ”В допълнение към горното се сочи: В потвърждение на горното и поради липса на данни срещу останалите длъжници срещу които е издадена заповедта за изпълнение да са подали възражения, а именно длъжниците Е. А. Д., ЕГН: * и “. К. А. Е., ЕИК: *********, делото следва да бъде прекратено и вземането срещу тях следва да се приеме за установено, а срещу останали възразили, следва да се установи”.

Според настоящия решаващ състав, в случая не са налице предпоставките за пристъпване изпълнение на процедурата визирана в чл. 367 от ГПК, т.к. исковата молба страда от сериозни пороци, налагащи оставянето й без движение съгласно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК.

Нормите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изрично предвиждат, че ищцовата страна следва да изложи в молбата си достатъчно ясно фактическите обстоятелства, на които се базира претенцията, както и да формулира петитум опиращ се на същите фактически данни и достатъчно прецизен, че недвусмислено да рамкира параметрите на спора.

В казуса, от отбелязаното от ищеца в исковата молба, не става ясно дали ответниците Е. А. Д. и “. К. А. Е. са подали възражение по реда на чл.415 ГПК или не /посочено е само следното:”липсват данни”/. Това е особено важно, защото подаването или не на възражение по реда на чл.415 ГПК, предпоставя наличието на правен интерес от депозиране на иска по чл.422 ГПК, както и кои са пасивно легитимираните страни по спора.

Самото подаване на възражение по своя характер представлява осъществяване на един обективен факт, за който ищецът няма пречки да събере данни в качеството си на заявител в заповедното производство. Едва след като стане ясно дали всички, или само някой от длъжниците, е подал възражение срещу издадената предходно заповед за изпълнение на парично задължение, ищецът ще може прецизно да подготви исковата си молба съобразно всички изисквания на чл.127 ГПК. Тук е мястото да се укаже на ищцовата страна, че в случаите на издадена заповед за изпълнение солидарно срещу повече длъжници – ако само единият от тях депозира в рамките на законоустановения срок възражение, на заявителя се дават указания по чл. 415, ал. 1 ГПК само по отношение на вземането срещу възразилия длъжник, като съответно се издава изпълнителен лист срещу другия длъжник /чл. 429, ал. 1 ГПК/.

На следващо място и съгласно чл.127, ал.1, т.5 от ГПК в исковата молба следва да се посочи в какво се състои искането.

В настоящия случай, от формулирания петитум на исковата молба не става ясно дали се иска само признаване за установено по отношение да ответниците, че дължат определена парична сума, или се иска тяхното осъждане да заплатят посочената в петитума парична сума, или и двете. Това е така, защото исканата от съда защита не може да се изведе от описаното по следният начин искане: “да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците да заплатят солидарно на “. Б. сумата от 76 000, 00 евро – главница….”.

Непрецизен се явява петитумът и по отношение на останалите двама ответници /физическото лице Д. и юридическото такова - “. К. А. Е./ – да се признае за установено, че дължат на ищеца определена парична сума или да се прекрати по отношение на тях делото и да се приеме, че вземането по отношение на тях е вече установено.

На следващо място и във връзка с ищцовото искане, касаещо съдебните разноски присъдени със заповедта за изпълнение, следва да се укаже на иницииралата производството страна, че поисканите в заповедното производство разноски за осъществяването му, следва да бъдат присъдени в същото производство. Разноските в заповедното производство съставляват акцесорно вземане (което произтича от процесуалния закон), което пряко е обвързано с уважаването или отхвърлянето на иска за установяване на вземането. Те не се включват в спорното право, нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица, поради което са и извън предметния обхват на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

В този смисъл следва да се приеме, че самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита за предявен с исковата молба, независимо дали кредиторът е направил искане за разноски. Съдът, разглеждащ установителния иск, следва да се произнесе в мотивите на решението си за отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата по спора (но само при изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство).

На последно място следва да се обърне внимание и върху това, че при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да представи освен доказателства за платената в заповедното производство такса, която да се приспадне от таксата, дължима за исковата молба (вносната бележка), доказателно за довнасяне на дължимата държавна такса, относно установителното исково производство.

Също така следва да се представят копия, освен от издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, така и от възражението на длъжника по чл. 414 ГПК и разпореждането, с което са му дадени указания по чл. 415 ГПК, както и справка по смисъла на чл.366 ГПК.

Базирайки се на всичко изложено по-горе и на основание чл.129, ал.1 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, така депозираната искова молба следва да се остави без движение, като се укаже на ищцовата страна да отстрани визираните в настоящия съдебен акт нередовности, респ. се укажат и последиците от неспазването им, а именно – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 т. 4 и т. 5 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на “. Б. , със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, пл.”С. Н.” № 7, с ЕИК: *, представлявано от Л. К. Х., и А.К., действащо чрез Н. Я. Б., депозирана против Е. А. Д., ЕГН: *, с адрес: гр. Б., ул.”К.” № 17 /солидарен длъжник/, Р. С. В., ЕГН: *, с адрес: гр. Б., ул.”Т. А.” № 96 /солидарен длъжник/ и “. К. А. Е., ЕИК: *, със седалище: гр. Б., ж.к. “Г.”, промишлена база “П.” – Е. А. Д. – управител /солидарен длъжник/, поради констатирани нередовности на същата, подробно описани в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.

ДАВА възможност на банката-ищец да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба, съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: