РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Пловдив, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Мария П. Петрова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000117 по описа за 2023 година
С решение № 260032 от 27.10.2020 г., постановено по т. д.
№ 202/2019г. на Окръжен съд Хасково, „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 80 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
29.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени
вреди за разликата до 300 000 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва, считано от 29.06.2019 г. до 17.08.2019 г. е ОТХВЪРЛЕН.
Със същото решение „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД е осъдено да
заплати на адвокат Р. И. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв., а
по сметка на ОС Хасково - ДТ в размер на 3200 лв. А. А. А. е осъдена да
заплати на „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД разноски в размер на 608. 67 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника – Л. Т. М..
1
Въззивни жалби против горното решение са подадени от А.
А. А. и ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД, като първоначално по тях е образувано т.д №
159/21 г. на Пловдивски апелативен съд, приключило с решение № 260230 от
15.07.2021 г. Това решение е частично отменено с решение №
50001/21.02.23 г., постановено по т.д. № 2399/21 г. на ВКС, ІІ т.о, с което
делото е върнато за за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
Предмет на разглеждане в настоящето производство са:
въззивна жалба на А. А. А. против решение № 260032 от 27.10.2020 г. по
т. д. № 202/2019 г. на Окръжен съд Хасково, в частта му с която е
отхвърлен искът й за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 29.06.2019 г. в гр. Хасково, за разликата над уважения
размер от 80 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата;
въззивна жалба на „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД против същото решение в
осъдителната му част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 80
000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателката А. А. А. моли обжалваното решение да
бъде отменено в частта, с която предявеният от нея иск за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до 150 000
лв., като счита че така присъденият размер е силно занижен и не съответства
в пълна степен на действителните болки и страдания, претърпени от нея
вследствие на сериозните травматични увреждания, получени в резултат на
процесното ПТП. Моли вместо това да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи до размер на 150 000 лв. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на процесуалния й представител адв. М..
„ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД моли обжалването решение да се
отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за разликата над 40 000 лв.
до 80 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която
е присъдена законна лихва върху обезщетението за периода 18.08.19 –
23.08.29 г. Излагат се съображения за неправилно прилагане принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, както и за неправилна преценка, че не е
налице съпричиняване от страна на пострадалата, както и че неправилно е
определен началният момент на дължимата лихва. Моли да се постанови
друго решение, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение се
отхвърли за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв.,
2
както и да се отхвърли акцесорния иск за законна лихва върху присъденото
обезщетение за периода 18.08.19 – 23.08.19 г.
Третото лице – помагач Л. Т. М. е изразила становище за
неоснователност на въззивната жалба на А. А..
Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от А.
А. А. против „ЗАД Д. Б.: Ж. З. АД за присъждане на обезщетение в размер на
150 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на причинените й травматични увреждания в резултат
на ПТП, виновно причинено от малолетният М. Л. М., седящ на мястото на
водача в паркирания лек автомобил „А. **", с рег. № * **** **, за който е
била налице сключена с по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Безспорно е установено по делото, че за автомобил с рег. №
******* е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със Застрахователна полица **/**/************/ ********
г. на „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД, валидна към момента на процесното ПТП.
Прието е, че са налице всички законовоизискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество,
претендирана на основание чл. 493, ал. 2, т. 2 КЗ поради това, че е налице
противоправно поведение на недееспособния водач на лекия автомобил -
малолетният М. Л. М., който е привел в движение лекия автомобил и загубил
контрол върху него, което деяние представлява нарушение на чл. 20, ал. ЗДП
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
На база събрани свидетелски показания на очевидец на
инцидента и заключение на САТЕ е възприет следният механизъм на ПТП: на
29.06.2019 г. А. А. седяла на диван, оставен пред входа на блока, в който
живее, /свидетелката Ю също се намирала там, но на прага на входа/; в един
момент техният съсед С. излязъл заедно със сина си М. от входа, двамата се
качили на паркирания до блока лек автомобил, след което го преместил и
спрял на 2 метра пред входа; С. изгасил двигателя, слязъл от колата, като
оставил сина си на шофьорската седалка, и отворил багажника; изведнъж
автомобилът потеглил със запален двигател, преодолял бордюра пред входа и
ударил ищцата в краката. Според свидетелката, всичко станало толкова
бързо, че ищцата не могла да реагира и да избегне удара. Автомобилът е бил
приведен в движение от малолетния М. със завъртане на контактния ключ при
включена предавка и без задействана паркинг спирачка. Автомобилът не е
бил обезопасен, бил е без задействана паркинг спирачка. В заключението на
3
САТЕ е мотивиран извод, че след тръгване автомобилът безконтролно се е
придвижил в посока към входа, преминал е с предните си колела през
бордюра на тротоара пред входа и се е ударил в дивана, където е седяла
ищцата А..
Горните изводи на съда относно наличието на
противоправно действие от страна на малолетния водач на МПС, респ.
наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество не се оспорват.
От страна на застрахователя се оспорват като необосновани
изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна
на пострадалата. Оплакванията в тази насока не се споделят от настоящия
въззивен състав. В обжалваното решение е мотивиран правилен и обоснован
извод за неоснователност на възражението за съпричиняване, изрязаващо се в
това, че ищцата не е реагирала навреме на приближаващия автомобил, не е
предприела никакви действия, за да избегне инцидента.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от
ЗЗД, е необходимо пострадалият с конкретно действие или бездействие
обективно да е създал предпоставки за настъпване на увреждането. С оглед
конкретния механизъм на настъпване на ПТП не може да се приеме, че в
случая е налице бездействие на ищцата, което да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Един спрян, паркиран пред блока лек автомобил не
представлява източник на опасност, който да изисква от ищцата някакво
повишено внимание в тази насока, дори и при положение, че едно малко дете
е оставено само вътре в паркирания автомобил. В случая ситуацията се е
развила изключително бързо, автомобилът е изминал разстоянието от
мястото на тръгване до мястото на удара за 4. 48 секунди, което се установява
от заключението на САТЕ. Периодът от момента на възприемане на
опасността, който момент е малко по-късен от самото тръгване на
автомобила, до настъпване на удара, е достатъчно малък, за да може ищцата
обективно да има възможност да избегне на инцидента. В тази връзка
правилно е отчетена и напредналата възраст на пострадалата /82 години/,
която безспорно обективно намалява възможността й за реакция, още повече,
че самият застраховател твърди, че и преди произшествието пострадалата е
била трудноподвижна. В тази връзка обстоятелството, че на дивана е имало
седнала още една жена, която е успяла да скочи /за което се съдържат данни в
показанията на свид. Ю/, не може да се възприеме само по себе си като
доказателство, че такава възможност е съществувала обективно и за ищцата.
Т.е. възможността тук да се избегне увредата чрез реакция /вдигане на крака,
ставане, скачане или нещо подобно/ в случая е само имагинерна, като остава
изцяло недоказана. Следва да се посочи, че доказването на възражението за
съпричиняване тежи изцяло върху ответната страна и това доказване следва
да бъде пълно и категорично. Такова доказване по делото не е проведено,
поради което изцяло се споделя извода за неоснователност на направеното
възражение.
4
От представената по делото медицинска документация и
приетото заключение на СМЕ се установява, че вследствие на така
осъщественото ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:
открито счупване на лява подбедрица; травматично размачкване на лява
подбедрица; счупване на костите на дясна подбедрица, разкъсно-контузна
рана по задно страничната повърхност на лява подбедрица с размери 25/15
см, обилно кървяща, с подаващи се краища на кости. Приведена е на лечение
в „МБАЛ Х.“ АД, където на 29.06.2019 г. е извършена дезартикулация
(ампутация) на ляв крак на ниво коляно. Извършено е и открито наместване с
вътрешна фиксация на счупените кости на дясна подбедрица – втора
оперативна интервенция, на 06.07.2019 г. Изписана е на 09.07.19 г.
Според данни в амбулаторен лист от 5.8.19 г., издаден от
личния лекар на пострадалата, при проведения преглед е констатирана
гонартроза, болка и секретиране от мястото на ампутацията, болка в двете
коленни стави, болка в областта на чукана. Насочена е за хоспитализация.
На 08.08.2019 г. А. е постъпила отново в Ортопедичното
отделение на МБАЛ Х. АД по повод настъпили усложнения - инфекция на
ампутационен чукан на лявата подбедрица, инфектирана рана и инфектиран
чукан, изтичащи гнойни материи от дъното на раната, променена плътност на
тибиалния чукан, също с изтичащи от него гнойни материали. Оперирана е на
09.08.2019 г., като отново е извършена ампутация на част от левия крак - над
коляното.
На 26.11.2019 г. е приета отново в Ортопедичното отделение
на МБАЛ Х. АД с оплаквания от силни болки и зачервяване на
ампутационния чукан, като е установено, че чуканът е оточен, зачервен, с
наличие на фистулен ход със секреция на гноевидна материя. На 27.11.19 г. е
извършена трета ампутация на левия крак над коляното.
В заключението на СМЕ се сочи, че в резултат на ПТП
ищцата е получила травматично разкъсване на тъканите на лявата подбедрица
с последвали три поредни ампутации на крака, последната на нивото над
коляното. Причинена е загуба на левия крак, което се дължи на
травматичната ампутация, вследствие на ПТП. Счупването на костите на
дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движението на
десния крак /за повече от 30 дни/. Посочено е, че неспазването на предписан
режим и лечение може да бъде предпоставка за компрометиране на чукана и
необходимост от последваща ампутация; възпалението, което е било
причина, както за втората, така и за третата ампутация, може да се дължи на
тлееща инфекция, лошо хранене на чукана, допълнително замърсяване,
неспазване на предписан двигателен режим, неспазване на изискването за
професионално проследяване и медикаментозно лечение; в случай на
първично замърсяване оперативната рана няма да се затвори и
възпалителният процес ще е видим още непосредствено след операцията; по-
късното възникване на инфекция обикновено се дължи на нарушен
двигателен режим /преждевременно и безконтролно раздвижване на чукана/,
5
непрофесионална грижа за чукана, непровеждане на текущо лечение; късната
поява на възпаление говори в полза на допълнително внесена инфекция.
В устните си обяснения в открито съдебно заседание на
5.10.20 г. вещото лице е посочило, че причините за втората и третата
ампутация са заложени в самото естество на травмата, тъй като травмата не е
чиста /“кракът не е отсечен с нож или гилотина“, а е изключително замърсена
от външна среда, с размачкване на меките тъкани, мускули, сухожилия,
нервни окончания, кръвоносни съдове, мускули, раздробяващо счупване на
костите на парченца – всичко това предполага умъртвяване на тези тъкани и
създаване на благоприятна среда за образуване на микроорганизми;
ампутацията цели спасяване не само на крайника, но и на живота, тъй като
инфекциите от такива травми могат да доведат до смърт; ампутацията се
извършва до здрава тъкан, като след това съдбата на чукана зависи от много
фактори, подробно изброени и в писменото заключение. Вещото лице е
заявило, че манипулациите след такава ампутация трябва да се прави от
лекар с асистенция от медицинска сестра, в специална среда –
манипулационна или операционна зала, като следва да се работи със стерилен
превързочен материал - марли, бинтове и стерилни инструменти, следва да се
дренира раната, като се поставят стерилни дренове вътре в раната, които да
извличат секретите от раната; в случая няма данни за поставяне на дренажи.
Според вещото лице „в случая тези хора нямат полезен ход, защото няма жив
лекар в тази държава, който да им отиде на крака вкъщи, за да свърши тази
работа; другият вариант е да я водят до лекар през ден и да я връщат обратно,
което също е практически невъзможно; третият – да я предадат в заведение за
долекуване, т.е. в хоспис, където да заплащат безбожни суми“.
При извършения личен преглед на пострадалата вещото
лице е констатирало, че същата е била в перфектно състояние на отглеждане –
чиста, спретната, гледана жена, със спокоен чукан. В тази връзка смята, че
„тези хора са извършили един малък човешки подвиг по поддръжката й“,
овладяна е смяната на пампесите, поддържката на гениталиите, на целия
организъм.
Вещото лице потвърждава посоченото в писменото
заключение, че причина за получените възпаления е лошото хранене на
чукана от разкъсаните и размачкани съдове.
По отношение срокът за възстановяване на десния крак
вещото лице е определило обичаен такъв от около 7-8 месеца, като в бъдеще
може да бъде премахнат металният имплант, който е поставен, като за това е
необходима нова операция; обичайно се оставяли пожизнено; движенията на
този крак са възстановени като обем и сила, като неминуемо остава и болка
поради наличието на чуждо тяло.
По отношение ампутирания крак е заявено, че по принцип е
възможно да има протезиране, но на тази възраст пострадалата едва ли ще
понесе протеза, няма да има време да се адаптира към протеза; откъм чукана
болката е силна, като става дума за т.нар. „фантомна болка“, която е много
неприятна и се появява най-вече нощем, по време на сън.
6
Според по делото е въпросът за това дали втората и третата
ампутация на левия крак се намират в пряка причинна връзка с процесното
ПТП или тази връзка е прекъсната, от една страна, от неспазване на
необходимите хигиенни изисквания, липса на асептични превръзки,
неспазване на правилата за асептика и антисептика в операционната зала и в
превързочен кабинет, а от друга, с неполагане на дължимата грижа за
здравето и неизпълнение на лекарските препоръки от самата ищца при
осъщественото домашно лечение на раната.
В тази връзка и с оглед дадените указания в отменителното
решение на ВКС пред въззивната инстанция по искане на застрахователното
дружество е допуснат като свидетел д. П. – началник на ортопедично
отделение в „МБАЛ Х.“ АД. Неговите показания следва да се кредитират от
съда като безпристрастни, убедителни, без наличие на вътрешни
непротиворечия, както и противоречия с данни от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Свидетелят заявява, че познава ищцата като пациентка на
ортопедичното отделение, в което работи; била докарана в отделението след
ПТ с размачкване на подбедрицата, в шоково състояние, абсолютно
нежизнеспособна. Взето било решение да се ампутира подбедрицата на ниво
горна трета на подбедрицата, което било обичайна практика в тези ситуации,
когато се цели да се запази целостта на близкостоящата става, с оглед ранната
вертикализация на пациента; била изписана с подобрение. Свидетелят
заявява, че е виждал пациентката два - три пъти, когато я е приемал, като след
това няма наблюдение върху нея. След известно време дошла отново с една
инфектирана рана на подбедрицата, костта се показвала през кожата;
направили втора операция, като се резицира тази част от костта, за да не се
допусне възпаление, защото става септично състояние, което заплашва
живота на пациента. След втората операция отново била изписана.
Впоследствие пак дошла отново с инфектирана рана и тогава било решиено
да се направи последната ампутация – бедрена ампутация, над коляното.
Оттам нататък свидетелят не е виждал ищцата. Не може да кажа дали втората
и третата ампутация се дължат на проблеми с личната хигиена, тъй като не
може да знае вкъщи кой е правил превръзки и как. Заявява, че при изписване
в епикризите се дават указания да се правят превръзки, какви трябва да бъдат
те, да са от компетентни лица, като не може да каже дали дадените препоръки
са били спазвани, тъй като не е посещавал пациентката в дома й, няма
представа в каква обстановка живее,какви грижи са полагани за нея. Твърди,
че ако има инфектиране на оперативна рана, тя ще се прояви в дните на
хоспитализация, ще има зачервяване, гнойно течение, като докато е била в
болница категорично не е имало възпаление, което да се дължи на
операцията. Заявява, че в случая трябва да се вземе предвид и
характеристиката на кожата, която е на възрастна жена, тъй като има огромна
разлика между кожата на възрастен и млад индивид – кожата на възрастните е
пергаментна, свлича се, което се наблюдава при такива хора, при което
всичко е много деликатно и налага голямо старание и сравнително висока
7
доза честота на смяна на превръзката, за да не се получи инфектиране.
Заявява, че по принцип предписанията са смяната на превръзките да се
извършва от медицинско лице - медицинска сестра, фелдшер. Не може
категорично и сигурно да отговори на въпроса възможно ли е било при
навременна и адекватна грижа за оперативната рана да бъде избегната
повторната ампутация. Обяснява, че при възрастните организми има промени
и в кръвоносната система - склеротични съдове, запушени, с по-слаб
кръвоток, както и промяна и на рН на тъканите, на алкално-киселинното
равновесие, които фактори също оказват влияние. Заявява, че по принцип е
възможно такова възпаление да се получи и вследствие на някакво лошо
кръвоснабдяване, запушване на кръвоносни съдове, което е характерно за
тази възраст, от друга страна е напълно възможно да се дължи на опорочен
двигателен режим или неспазване на предписанията при правене на
превръзки. Твърди, че по принцип превръзките се правят от медицинските
сестри, особено в хирургините и травматологичните кабинети, а не от лекари,
като по принцип общопрактикуващият лекар трябва да се занимава с тези
неща. Заявява е, че не е могло още след първата ампутация да се сложи
протеза, тъй като трябва да измине определен срок, в който организмът да
свикне с ампутацията, при което трябва да мине минимум месец до
евентуално протезиране, като всичко зависи от конкретния случай.
По делото са приети като писмени доказателства и
епикризите на пострадалата, издадени при изписване от болничното
заведение:
В епикризата от 09.7.2019 г. /л 139 – 140 от първоинст.д./ в
графа „препоръки и назначения“ е отразено: „да се правят стерилни
превръзки и през два дни; конците да се свалят на 15-20-тия ден; терапия за
дома – дадена“. Насочена е към общопрактикуващия лекар за наблюдение.
В епикризата от 15.08.19 г. /95-96 от първоинст.д./ в графа
„препоръки и назначения“ е отразено: „да се правят стерилни превръзки и
през два дни; конците да се свалят на 14-тия ден; терапия за дома – дадена“.
Насочена е към общопрактикуващия лекар за наблюдение.
В епикризата от 3.12.19 г . /л. 251 – 252 от първоинст.д./ в
графа „препоръки и назначения“ е отразено: „да се правят стерилни
превръзки и през два дни; конците да се свалят на 14-тия ден; терапия за дома
– дадена“. ВАЖНА ЗАБЕЛЕЖКА: Забранява се на пациента и близките сами
да сменят превръзките, възможно е да инфектират раната; Личният лекар е
пряко отговорен за лечението, изписването на лекарства и последващият
контрол на Вашето заболяване, поради което е желателно да му представите
копие от настоящата епикриза. Важно е да носите със себе си копие от
епикризата винаги, когато се обръщате към настоящата болница или друго
болнично заведение“ Насочена е към общопрактикуващия лекар за
наблюдение.
8
По отношение начина на правене на превръзките данни се
съдържат и в показанията на свидетелите Р. Ю – снаха на ищцата и Р. И. –
неин син. Свид. Ю заявява, че превръзките са правени в домашни условия, от
медицинска сестра, която идвала през ден; спазвали всички хигиенни
правила, свидетелката плащала по 10 лв. за всяко идване на сестрата да сменя
превръзките. Свидетелят И. заявява, че през ден са правени превръзките, но
не посочва кой ги е правил.
При така събраните писмени и гласни доказателства и
заключение на СМЕ се налага извод за неоснователност на възражението на
ответника, че втората и третата ампутация се дължат на неспазване на
необходимите хигиенни изисквания, липса на асептични превръзки,
неспазване на правилата за асептика и антисептика в операционната зала и в
превързочен кабинет. Разпитаният пред настоящата въззивна инстанция
свидетел д. П. дава категорични показания, че при наличие на някакво
замърсяване, допуснато в болницата, в операционната зала, биха се появили
неминуемо признаци на инфекция още преди изписването, в рамките на 72
часа, като в коментирания случай при пострадалата такива признаци не са
били налице. Становището на вещото лице д-р Е. също е в смисъл, че случай
на първично замърсяване оперативната рана няма да се затвори и
възпалителният процес ще е видим още непосредствено след операцията.
Други доказателства в тази насока по делото не събрани. При това положение
твърдението, че причините за втората и третата ампутация се коренят в
неспазване на правила за асептика и антисептика в болничното заведение
/операционна зала, превързочен кабинет/ се явяват голословни и недоказани.
За отговор на въпроса дали е налице поведение на самата
ищца, изразяващо се в неспазване на препоръките на лекарите за домашно
лечение, превръзки и т.н., което да е станало причина за получените
инфекции, а оттам и за втората и третата ампутация, на първо място, следва да
се изяснят обстоятелствата какви всъщност са били лекарските препоръки,
които да й дадени. Обективни данни в тази насока се съдържат в епикризите,
издадени от болничното заведение от 09.7.2019 г. и 15.08.19 г. /след първата
и втората ампутация/, които са дословно цитирани по-горе. И в двете
епикризи препоръките са идентични и се свеждат до това да се правят
стерилни превръзки през два дни, като е определен срок за сваляне на
конците. Общо е посочено, че лицето се насочва към общопрактикуващия
лекар за наблюдение. Едва в епикризата от 15.08.19 г., издадена след третата
ампутация е отразена забележка, че се забранява на лицето и близките му
сами да сменят превръзките.
Т.е. в така издадените епикризи след първата и втората
ампутация са дадени единствено указания за срока, през който трябва да се
сменят превръзките – през два дни. Видно от свидетелските показания този
срок е бил спазван.
От показанията на разпитания свидетел д-р П. се установява,
9
че при изписването от ортопедично отделение по принцип се дават препоръки
на пациентите превръзките да се сменят от медицинско лице – медицински
сестра или фелдшер. Свидетелят категорично обяснява, че в хирургични и
травматологични кабинети това се прави именно от медицинска сестра, а не
от лекар. Именно от медицинска сестра са правени смените на превръзките в
домашни условия, което се установява от показанията на свид. Ю. Същите са
конкретни, убедителни и непротиворечиви и няма основание да бъдат
дискредитирани, независимо от близката връзка между свидетелката и
ищцата. Няма каквито и да било данни по делото да са давани указания на
ищцата в смисъла, посочен от вещото лице Е. – а именно, че превръзките
следва да се правят от лекар с асистенция на медицинска сестра, да се правят
дренажи и пр. Посоченото от вещото лице Е. вероятно е най-правилното от
медицинска гледна точка и в най-голяма степен би изпълнявало изискванията
за обгрижване на раната, но същественото по делото е, че на ищцата подобни
указания не са били дадени както след първата, така и след втората
ампутация. Отделен е въпросът доколко спазването на подобни изисквания
въобще обективно е възможно с оглед състоянието на здравеопазващата ни
система, цената на подобни услуги и т.нат., във връзка с който вещото лице е
развило съждения, че на практика това е неосъществимо.
Освен това се установява по делото, както от заключението
на вещото лице Е. и неговите обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
така и от показанията на д-р П., че по принцип получените инфекции на
ампутирания крак могат да се дължат на замърсяване вследствие на лоша
хигиена, неспазване на двигателен режим, неспазване на други лекарски
препоръки, но така също, могат да се дължат и на други фактори – напр.
запушени кръвоносни съдове, лошо кръвоснабдяване, конкретни
характеристики на кожата на възрастен човек на 82 години. Поради това
свидетелят д-р П. заявява, че не може да бъде категоричен за конкретните
причини, довели до втората и третата ампутация, защото въпросът е
комплексен, а същият няма лични впечатления от провежданото домашно
лечение на ищцата. Вещото лице д-р Е., обаче, обосновава извод, че
причините за втората и третата ампутация на левия крак са заложени в
самото естество на травмата – размачкване на меките тъкани, мускули,
сухожилия, нервни окончания, кръвоносни съдове, раздробяване на кости на
парченца, като умъртвяването на тези тъкани създава условия и благоприятна
среда за образуване на микроорганизми. Посочва изрично и в устните си
обяснения, че причина за получените възпаления е лошото хранене на
чукана от разкъсаните и смачкани кръвоносни съдове.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните,
същото е изготвено компетентно и безпристрастно, като цитираното
становище на вещото лице обосновава извод, че втората и третата ампутация
също представляват пряк и непосредствен резултат от процесното ПТП с
оглед естеството на самата травма. Не се доказа чрез провеждане на пълно
доказване възражението, че причинната връзка е прекъсната от неспазване на
необходимите хигиенни изисквания в болницата /операционна зала,
10
превързочен кабинет/ и /или от поведението на самата ищца, която не е
спазила дадените й препоръки относно начина на смяна на превръзките,
спазване на необходимата стерилност и т.н. Такива обстоятелства са
посочени като хипотетично възможни и в заключението на СМЕ, но не и
доказани по категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал. Ето защо няма основание претърпените болки и страдания от
ищцата във връзка с последващите две ампутации да не бъдат взети предвид
при определяне на справедливия размер на обезщетението.
По отношение размера на дължимото обезщетение
въззивният съд съобразява естеството на получените травми /подробно
описани по-горе/, периода на възстановяване за травмата на десния крак – 7-8
месеца с оставащ в него имплант, причиняващ болки и понастоящем и за в
бъдеще, безвъзвратната загуба на левия крак и практическата невъзможност
същият да бъде успешно протезиран с оглед напредналата възраст на
пострадалото лице; установена е невъзможност пострадалата да води
нормален живот в битов и социален план до края на живота си, тъй като
същата има необходимост от чужда помощ за най-елементарните си битови
нужди – ползва памперси, има нужда от помощ при обличане, събличане и
т.н.; инцидентът рязко е променил начина й на живот, тъй като преди това
ищцата е можела да се обслужва сама, излизала е сама пред блока и в
махалата, а след това на практика е неподвижна, освен с чужда помощ;
установени са трайни и силни негативни в емоционален и психически план –
постоянно плаче, оплаква се, чувства безнадежност, обреченост и
безпомощност. Всички тези отрицателни отражения във физически и
емоционален план са трайни и не може да се очаква да бъдат преодолени в
обозримо бъдеще и до края на живота на пострадалата. Съобразява се и
съществувалата към релевантния момент за спора икономическа обстановка
/този на настъпване на ПТП/ - м. юни 2019 г., ориентир за която са официално
обявени статистически данни /напр. средна работна заплата от 1253 лв. за м.
юни 2019 г./, както и нормативно установените нива на застрахователно
покритие на застраховките „ГО“, като съгласно действащата редакция на чл.
492 КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018, в сила от 7.12.18/ лимитът на отговорност за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт е от 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Касае е за спомагателен ориентир при преценка на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който също следва да бъде
отчетен. С оглед посоченото и съобразявайки и съдебната практика относно
размера на присъждани обезщетения в подобни случаи към този момент,
настоящият въззивен състав намира, че размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата в резултат на ПТП,
следва да бъде определен на 140 000 лв., до който размер предявеният иск е
основателен.
Ето защо следва обжалваното решение да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 80 000 лв. до 140 000 лв., като вместо това се постанови
11
друго, с което в полза на ищцата се присъдят още 60 000 лв. като обезщетение
за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 18.08.2019 г. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
140 000 лв. до 150 000 лв. решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно отхвърления размер на жалбата на
застрахователя и уважения размер на жалбата на А. жалба в полза на
процесуалния представител на А. А. – адв. М. да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 9050 лв., изчислено по правилото на чл. 7,
ал.2,т.5 от наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От застрахователното дружество се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно частичната неоснователност
на жалбата на А. А. искането е основателно, като съобразно чл. 78, ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НПП същото следва да се уважи до
размер на 100 лв.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и
уважаването на иска до размер на 140 000 лв. дължимото възнаграждение на
адв. М. за оказана безплатна правна помощ пред първата инстанция възлиза
на 6330 лв., изчислено по правилото на чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в актуалната й
редакция към момента на приключване на устните състезания и
постановяване на първоинстанционното решение/. Или с настоящето решение
следва в полза на адв. М. да се присъдят още 3400 лв. за първата инстанция.
„ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати и
допълнително държавна такса по сметка на ПАС съразмерно на уважената
част от жалбата на пострадалото лице в размер на 2400 лв.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 27.10.2020 г., постановено
по т. д. № 202/2019г. на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен искът, предявен от А. А. А. ЕГН **********
против „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД ЕИК ********* за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.06.2019 г., за разликата
над уважения размер от 80 000 лв. до 140 000 лв., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 18.08.2019 г. до окончателното изплащане,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
12
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД ЕИК ********* да заплати
на А. А. А. ЕГН ********** сумата 60 000 лв. /над присъдения размер от
80 000 лв./ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
29.06.2019 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260032 от 27.10.2020 г.,
постановено по т. д. № 202/2019г. на Окръжен съд Хасково В
ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, а именно:
с която „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД е осъдено да заплати на А. А. А.
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.06.2019 г. за
разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв.
с която е отхвърлен искът на А. А. А. против „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
29.06.2019 г. за разликата над 140 000 лв. до 150 000 лв.,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от
18.08.2019 до окончателното изплащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД да заплати на адв. Р.
М. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в
размер на 9050 лв. – за въззивната инстанция и 3400 лв. – за първата
инстанция /над присъдения размер от 2930 лв./
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** да заплати на
„ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Б.: Ж. З.“ АД да заплати по сметка
на Пловдивски апелативен съд 2400 лв. - държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач Л. Т. М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14