РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Девня, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20253120200091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
процесуален представител адв. И. Г. от ВАК, против Наказателно
постановление № 23-0003472, издадено на 20.12.2024 г. от Началника на
Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.
103 пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175 ал.
1 т. 3 от същия закон, са наложени следните административни наказания –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление, като счита
същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
нарушението, за което е санкциониран, тъй като не му е бил подаван какъвто и
да било сигнал за преустановяване на движението от контролните органи.
Отделно от това счита, че санкционната норма не е приложена правилна,
доколкото на описаното в АУАН и НП нарушение съответствала нормата на
чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, а не на т. 3, както е посочено в двата акта. На тези
основания претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Алтернативно моли наложените му наказания да бъдат намалени до самия
минимум. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Чрез процесуален представител представя писмено становище
по съществото на делото.
1
Административно–наказващият орган, редовно призован, участва в
производството чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания акт като
правилен и законосъобразен.
Районна прокуратура – Врана, редовно призована, не изпраща
представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2024 г. свид. К. Н. К. – служител в ОО“АА“ – Варна
изпълнявал служебните си задължения заедно със своя колега – Б. В. И. –
понастоящем с.д. Началник на ОО“АА“ – Варна. Двамата осъществявали
контролна дейност по автомагистрала „Хемус“. В около 10:50 часа те
забелязали два товарни автомобила, които се движели по магистралата в
посока гр. Варна, към пътен възел за кв. „Повеляново“, натоварени с товар и
решили да спрат за проверка един от тях. Свид. К. му подал сигнал за спиране
със стоп палка, при което той отбил плавно в дясна аварийна лента, на
приблизително разстояние от около 200 м. от служебния автомобил на
контролните органи, където спрял. Непосредствено след спирането на
автомобила, водачът му слязъл от него и побягнал по магистралата в обратна
посока. Свид. К. поискал съдействие от СПС за задържането му, но въпреки
проведените издирвателни мероприятия, същия не бил установен. При
извършена проверка на останалия на място товарен автомобил марка „Волво“
с рег. № *** било установено, че негов собственик е „Мишел – Михаил
Дойчев“ЕООД, ЕИК: *********. За случилото се свидетелят изготвил писмен
доклад 11-10-5632/03.06.2024 г. От управителя на дружеството – собственик
била изискана информация и било установено, че на дата 31.05.2024 г.
товарния автомобил марка „Волво“ с рег. № *** е бил управляван от
жалбоподателя К. П. Х..
Пет месеца по – късно – на 31.10.2024 г. свид. К. осъществявал
контролна дейност по РП III – 2008 отново съвместно с колегата си Б. В. И. и
със свид. Б. Г. И.. В около 13:01 часа пред ж.п. гара Белослав те спрели за
проверка товарен автомобил марка „Ивеко“АД 410 Т с рег. № *** от кат. 3,
движещ се в посока гр. Варна. При проверката било установено, че водач на
автомобила е К. П. Х., който свид. К. разпознал като водача, който избягал от
местонарушението на автомагистрала „Хемус“ няколко месеца по - рано - на
31.05.2024 г. На место бил съставен АУАН за допуснато на 31.05.2024 г.
2
нарушение по чл. 103 пр. 2 от ЗДвП, който бил връчен на нарушителя и
подписан от него без възражения. В законоустановения срок срещу акта не
постъпили писмени възражения, поради което въз основа на него било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните свидетели, които са последователни и
непротиворечеви. Свид. К. заяви пред съда, че е спрял лично въззивника с
ясен сигнал за спиране на определено място, подаден със стоп палка, на който
той се е подчинил. В пълен унисон с тях е изложеното в писмения доклад,
изготвен от свид. К. дни след установяване на нарушението. Жалбоподателят
не отрича, че на инкриминираната дата е управлявал товарния автомобил
марка „Волво“ с рег. № ***, като отрича факта, че не е спрял на подаден
сигнал за спиране и е избягал от местонарушението. Твърденията му, че сам е
спрял, за да не пречи на движението са голословни и не се подкрепят от нито
едно доказателство по делото. Той не дава никакво обяснение за причините да
напусне местонарушението, факт който се установява също от показанията на
разпитания свидетел. Ако твърденията на въззивника бяха верни, то АУАН
щеше да му бъде съставен още на място. Записи от видеокамерите на
служебния автомобил на контролните органи съдът не е изискал, тъй като
същият няма как да е бил наличен към датата на постъпване на делото в съда
/обичайните срокове за съхранение са от порядъка на от 30 дни до максимум 3
месеца/.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр.
Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
3
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма. Възраженията за допуснати
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство са неоснователни. Посочено е както в АУАН, така и в НП, че при
подаден от контролните органи сигнал за спиране със стоп палка, водачът не е
спрял на посоченото от тях място, а е спрял на разстояние, позволяващо му да
избяга, като по този начин е осуетил извършването на проверка от тяхна
страна.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
При приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за
доказано, че на 31.05.2024 г. въззивникът Х. е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 103 пр. 2 от ЗДвП, като не е изпълнил
указанията на представителя на службата за контрол да спре на посочено от
него място, а е спрял на около 200 метра от него, след което е избягал.
Правилно е ангажирана и административно – наказателната му отговорност
по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, тъй като с поведението си въззивникът е осуетил
извършването на проверка от органите за контрол. Точно по този начин е
описано нарушението както в АУАН, така и в НП, който напълно съответства
на посочените цифрово правни разпоредби от ЗДвП, при което не остава
никакво съмнение за какво нарушение е ангажирана административно –
наказателната отговорност на нарушителя. Затова и претенцията му за
нарушено право на защита в хода на проведеното административно –
наказателно производство е неоснователна.
Гореизложените аргументи дават основание на съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, но в
частта му за наложените санкции същото е необосновано, доколкото
санкциите са наложени в максимален размер, без да има основание за това.
Съдът счита, че след като правилно е посочен нарушеният материален закон,
на който съответства и описанието на нарушението, както и съответната му
4
санкционна норма, административно – наказващия орган не е съобразил
обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН при определяне на размера на
следващото се наказание. На първо място от извършеното нарушение не са
настъпили някакви вреди, същото не се отличава с някаква завишена
обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения. По делото
липсват данни за други допуснати от въззивника нарушения с влезли в сила
НП на приложимите към обществения превоз или управлението на МПС
нормативни актове. В настоящия случай липсват данни наказаното лице да
реализира доходи, съответно не е съобразено и имотното състояние на
нарушителя, както изисква разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. Посочените
обстоятелства следва да се вземат предвид като смекчаващи такива, а при
липса на отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства наложените
в максимален размер санкции се явяват несъразмерно тежки.
Поради това съдът намира алтернативното искане на въззивника за
намаляване на санкциите до минималния, предвиден в закона размер за
основателно, поради което атакуваното НП следва да бъде изменено чрез
прилагане на закон за по - леко наказуемо нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./ в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
5
приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част
на НП. Съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
като съдебното заседание не е продължило повече от обичайното за подобен
род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно
сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с
ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално на изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 20 лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и
претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на
разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. От съдържанието на
приложената разписка към договор за правна помощ и приложеното
пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адв. Г.
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по настоящото дело. Съдът намира, че в случая заплатеният
адвокатски хонорар в размер на 440 лева с ДДС не е прекомерен и е
съобразен, както с размера на наложената санкция, така и с обема на
извършената работа от проц. представител на жалбоподателя. Затова и
възражението на ответната страна за неговата прекомерност се приема като
неоснователно. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи, като се намали
претендираната сума пропорционално на изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 330 лева. Последните следва
да се възложат в тежест на ОО"АА" – Варна, към чиято структура се числи
наказващият орган.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 63 ал. 5 т.
1 б. „а“ и чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0003472, издадено на
20.12.2024 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, като НАМАЛЯ
размера на наложеното административено наказание глоба от 200 лева на 50
6
лева /петдесет лева, 00 ст./ и срока на наложеното административно
наказание лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на 1 месец.
ОСЪЖДА Областен отдел "Автомобилна администрация " - Варна
ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 330 лева
/триста и тридесет лева, 00 стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА К. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Областен отдел "Автомобилна администрация " - Варна сумата от 20 лева
/двадесет лева, 00 стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7