РЕШЕНИЕ
Номер 44326.10.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Смолян
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
Секретар:Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Административно
наказателно дело № 20205440200432 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от С. П. С. от гр. Смолян срещу Наказателно постановление
№ 20-1058-000762 от 23.07.2020 г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” при РДВР -
Смолян. Жалбоподателят твърди, че е недоволен от обжалваното НП, счита същото за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, твърди, че няма вина за настъпилото
ПТП, тъй като времето за реакция било прекалено малко и не е било възможно да
предотврати ПТП, видял другия автомобил на не повече от 5 метра.
Въззиваемият р.пр. не изпраща представител, в придружителното преписката писмо излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено НП.
Съдът, след като обсъди съображенията на жалбоподателя и тези на въззиваемия, както и
събраните по делото гласни доказателства и прочетени и приобщени писмени такива,
направи следните фактически и правни изводи:
На 25.06.2020 г. около 19,45 ч. в гр. Смолян, ул. „*****“ жалботодателят като водач на лек
автомобил Шкода Октавия рег. № са е движил по път с предимство, когато отдясно на него
от крайпътна територия излиза друг автомобил, жалбоподателят не е успял да предприеме
действия по намаляване или спиране на движението на автомобила с цел да предотврати
1
настъпването на ПТП. От удара са причинени щети на двата автомобила.
От пристигналите на мястото на произшествието служители на Сектор ПП при ОДМВР
били съставени актове за установяване на административни нарушения срещу двамата
водачи. Против ***** е съставен акт за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в
това, че като водач на собствения му автомобил при възникнала опасност за движението –
излизащ автомобил от крайпътна територия не изпълнил задължението си да намали
скоростта или да спре, в резултат на което е допуснал настъпването на ПТП между двата
автомобила.
В обясненията ***** е посочил, че се е движел със скорост 40-50 км/ч и другият водач му
отнел предимството. В написаната от него декларация посочил, че пътят не е бил осветен,
движил се на къси светлини и видял другото МПС на около 5 метра, завил вляво, за да
предотврати удара, имало паркирани ППС до десния бордюр.
Подписал акта без възражения.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което така описаното в акта нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП е обобщено, че водачът не избира скоростта на движение, съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. Наложена му е глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, предл. първо ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на двамата свидетели
– С и И, от протокола за ПТП, от писмените обяснения на жалбоподателя и декларация.
Жалбоподателят не е възразил нито срещу съставения протокол за ПТП, нито при съставяне
и връчване на акта за нарушение.
Разпитани в съдебно заседание двамата свидетели допълват, че ***** се е движил в посока
от ресторант Р*, в посока хотел К*. Карал е доста бързо за условията, тъй като в дясната
страна на дясната лента е имало паркирани много автомобили на абитуриенти, движил се е в
лявата лента и е ударил излизащия от крайпътната територия автомобил. Свид. Сивков
счита, че паркираните автомобили не са пречили на видимостта в посоката на движение на
***** и той поради високата скорость с която се е движел не е успял да пропусне навлезлия
в неговата лента автомобил, излизащ от крайпътната територия.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които са безпротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
2
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.
Така описаното в АУАН нарушение напълно покрива състава на нарушението на чл. 20, ал.
2, изр.второ.
В обжалваното наказателно постановление, обаче, двете хипотези на чл. 20, ал. 2 са смесени.
От една страна е възпроизведено описанието на фактическата обстановка, отразена в АУАН,
която съответства на нарушение по изр. второ на ал. 2, а от друга е описан текст, покриващ
състав на нарушението по изр. Първо.
От установената по делото фактическа обстановка безспорно се установи, че
жалбоподателят ***** е нарушил задължението си да спре пред внезапно възникналото
препятствие, каквото представлява навлизането на автомобила, идващ от крайпътната
територия, в резултат на което е настъпило ПТП. Това задължение на водача е описано в
изречение второ на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. ***** е бил обвинен, обаче, и наказан за
извършено нарушение и на двете посочени в тази алинея възможни хипотези на нарушение.
Според установената съдебната практика, в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са предвидени две
алтернативни задължения, които следва да се спазват при движението по пътищата – по
изречение първо, задължаващо водачът да се съобразява с пътните условия и при
необходимост да спрат пред предвидимо препятствие и съответно това по изречение второ,
предвиждащо задължението на водача, при възникването на внезапно възникнала опасност
да намали скоростта и при необходимост да спре. Тези две правила помежду им се намират
в условия на взаимна конкуренция и не могат да съществуват кумулативно. Първото от тях
изисква водачът предварително да отчете негативното влияние на конкретни фактори от
пътната обстановка и съответно да съобрази скоростта си на движение с тях. Ако той не
стори това сам се поставя в невъзможност да преодолее предвидима опасност за
движението. Второто изречение възлага на водача предприемането на мерки за намаляване
на скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност, която е била възприета при
самото движение. В този случай задължението за вземане на описаните мерки възниква от
момента на възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана. Със своето
поведение деецът може да наруши само едно от правилата, предвидени в изр. първо или изр.
второ на посочената норма.
Както се посочи по-горе, в настоящия случай поведението на нарушителя покрива
хипотезата на второто изречение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Липсват данни за наличието на
конкретни особености на пътните условия, които да е следвало предварително да бъдат
съобразени от водача /например нетипичен релеф на местността, особености в състоянието
на превозното средство, нетипичен характер или интензивност на движението, ограничена
видимост, превозван товар и др/. Показанията на актосъставителя С*опровергават
3
твърдението на водача за ограничена видимост, тъй като първият спрял автомобил е бил на
разстояние около 5 метра от мястото на излизане на другия автомобил от крайпътната
територия, поради което видимостта не е била препятствана. Напротив нарушението му се
състои в това, че не е намалил скоростта достатъчно и не е спрял пред навлезлия в неговата
лента за движение на път с предимство автомобил, идващ от крайпътната територия, като по
този начин не е предотвратил ПТП.
Правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, за разлика от това на изр. 1, въвежда задължение
за водача за незабавно намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от него
МПС при възникване на опасност за движението, спазването на което, обаче, би му
позволило да преодолее причиняването на ПТП. В случая жалбоподателя е разполагал с
обективна възможност, при своевременна реакция от негова страна, да спре преди мястото
на удара с другия автомобил и неговото нарушение се състои именно в неизпълнение на
задължението да намали достатъчно или да спре пред препятствието на пътя и да
предотврати ПТП.
Следва изрично да се подчертае, че в случая нарушение има и то е укоримо и наказуемо от
закона. Друг е въпросът как е описано то в АУАН и в обжалваното НП.
При служебната проверка на законосъобразността на обжалваното НП, както и на
акта, послужил за издаването му Съдът установи нарушение на процесуалните и материални
правила, изразяващи се в неточното описание на извършеното нарушение и неговото
несъответствие между описателната част и правната квалификация. Като нарушена норма е
посочен общо чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не е конкретизирано по кое изречение се отнася
процесното нарушение. При това положение за жалбоподателя е налице неяснота за
нарушение на коя от двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се касае, което затруднява
неговата защита. Освен това, както се посочи, в НП са възпроизведени обстоятелства,
относими и към двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е недопустимо. Нарушението
следва да бъде описано точно и ясно и безпротиворечиво. В случая е налице двусмислено
описание по двете хипотези на предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП нарушения, както и
несъответствие между текстуалното описание и посочената общо правна квалификация.
Освен това неправилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, предл. първо
ЗДвП. Същата касае случаи на движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1, в резултата на което е причинено пътнотранспортно произшествие
и ако деянието не съставлява престъпление. Настоящият случай не е такъв.
По изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като
бъде отменено обжалваното НП като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, Смолянският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № ***** г., издадено
от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Смолян, с което на С. П. С. , ЕГН
**********, от гр. Смолян, ул. „*“ № * вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, предл. първо ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушението на чл. 20, ал.
2 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5