№ 1105
гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204933 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на "М.Т." ЕООД, ЕИК *** представлявано от
М.Ю.А., против Наказателно постановление № 23 - 0000615/14.06.2021 год.
на Директора на РД "Автомобилна администрация" - Варна, с което на "
М.Т." ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция
" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лв. на основание чл. 96 "г", ал. 1, пр. 2 от
ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като не било
посочено какъв вид е превоза- обществен или за собствена сметка, че е
налице несъответствие между приложените законови разпоредби, доколкото
1
едната предвижда задължение за действие, а другата санкция за различни
изпълнителни деяния и др. Навеждат се доводи за това, че българското
законодателство не е синхронизирано с европейското, поради което и след
като водачът е притежавал валидно СУМПС, то следователно той е отговарял
на изискванията за физическа и психическа годност. Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. И. Г.,
ШАК отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила поради липса на конкретизация на вида на превоза и
неяснота относно датата на извършване на нарушението. Той акцентира върху
публикувано становище на Европейската комисия за това, че държавата е
въвела изискване за допълнителен документ, удостоверяващ минимални
медицински и психологически стандарти, което се явява дискриминационно и
непропорционално. В заключение прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. В
съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е
неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и
присъждане на разноски за процесуално представителство. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Въззивното дружество притежавало лиценз за международен
автомобилен превоз на товари № 12427/01.10.2014 год. валиден до 30.09.2024
2
год. През месец февруари 2021 год. св. Б.Г. - гл. инспектор в РД "АА" Варна,
извършил проверка на транспортната документация на въззивното дружество
при която констатирал, че на 18.09.2020 год. въззивното дружество като
превозвач, при извършване на международен превоз на товари попадащ в
обхвата на Регламент 561/2006, е допуснало водача – Т.С.Т., ЕГН **********
да управлява превозно средство категория N3 – влекач "Ивеко АС 440" с
рег. № В 00-88 КТ, с монтиран дигитален тахограф, като водачът не
отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП
– не притежавал валидно удостоверение за психологическа през периода
04.07.2018 год. до настоящия момент.
За констатираното нарушение на 18.02.2021 год. св. Б.Г. съставил
срещу въззивното дружество АУАН, серия А-2020, бл. № 284769 в който
посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
управителя на дружеството лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 14.06.2021 год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 96 г, ал. 1 пр. 2 от
ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Б.Г., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-
08-30/24.01.2020 год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител,
разпечата от дигиталната карта на водача Т.Т.., международна товарителница
(CMR), справка от програма лицензи, покана адресирана до въззивното
3
дружество за представяне на документи, протокол от контролна проверка и
др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка на представените по делото
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обст. части на
акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от
обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение.
Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в
АУАН и НП е посочено извършеното от въззивното дружество нарушение
като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз, налице е и
достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото
на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно
поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е
извършен международен превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно
удостоверение за такава годност.
Както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно данни, в това
число и на кои изисквания съгласно нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗДвП не
отговаря водачът (за психологическа годност), както и къде са разписани тези
изисквания - чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП, които дават яснота и пълнота относно
съставомерните признаци на административното нарушение за което е
ангажирана отговорността на въззивника, а именно затова, че на 18.09.2020
4
год. е допуснат превоз на товари без водачът да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е
отговарял на изискванията за психологическа годност В случая посочената
като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и
диспозиция (правило за поведение) и е норма от материалното право като
фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да
става и по-конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е
вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че защитата се осъществява срещу
фактите, а не спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице
в случай на несъответствие между фактическо и юридическо обвинение,
което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е
такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
наказателното производство съдът не констатира. В тази връзка съдът намира
за напълно неоснователно възражението в тази насока направено в жалбата.
Действително в обс. части не е изрично посочено дали превоза е обществен
(срещу заплащане) или такъв за собствена сметка, но отразените в обст. части
факти не оставят никакво съмнение, че се касае за международен обществен
превоз на товари като в тази връзка изрично е посочено, че превода на товари
е международен като е цитирана международна товарителница (CMR), която
се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни
средства срещу заплащане. При положение, че въззивника осъществява
именно международен превоз на товари и разполага с нарочен лиценз за
извършване на такъв, че именно той е представил документите на
проверяващите в това число и въпросната товарителница, за съда няма
никакво съмнение, че той е абсолютно наясно какъв превоз е извършвал
водача посочен в НП, за какъв превоз иде реч.
Актът е бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя
на въззивното дружеството лице и е бил предявен и връчен на същия.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл. 96 г,
5
ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да
допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в
ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм. наказателно отговорно
лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като
превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да
извършва обществен международен превоз на товари като водачът не
отговарял на изискванията за психологическа годност уредени в чл. 7а, ал. 2
от ЗАвтП. Съгласно посочената норма Лицензираните превозвачи, лицата по
чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния
случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност – пр. 3 на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за
движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се
използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да
се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А
съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
6
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания
на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А
според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на
лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством
специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.
Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то
е получило положително заключение за психологическа годност, града,
протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на
психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда взаимното
признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но в
случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен
превоз на пътници или товари да имат издадено удостоверение за
7
психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е
спрямо лицензирания превозвач, който ги е наел, т. е. въззивното дружество,
и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на територията на Република България,
се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното
задължение лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на
дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за
движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е
извършен превозът.
В случая по делото няма спор, че въззивника притежава качеството на
превозвач.
От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от
въззивника и представени в хода на извършената му проверка, се установява,
че водачът упоменат в НП на 16.07.2020 год. е извършил международен
превоз на товари от името на и за сметка на превозвача. В горната насока са
приложените към АНП товарителница и СРМПС част І. От друга страна по
категоричен начин от приложените към АНП справки от регистъра на
психологическите изследвания на водачите е видно, че към 16.07.2020 год.
водачът Т.С.Т. не е притежавал валидно УПГ.
При това положение няма спор, че на 16.07.2020 год. въззивникът е
допуснал водачът Т.С.Т. да извърши обществен превоз на товари без
последният да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ,
поради което и състава на нарушението по чл. 96 г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП е
осъществен от обективна страна.
Правилно АНО е определил и датата на извършване на нарушението
доколкото видно от приложената към преписката, товарителница и
разпечатка от картата на водача точно на тази дата е започнал международния
превоз.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-
ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от
разпечатката от картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както
8
на датата за която е на въззивника е повдигнато обвинение така и преди и
след това през месец септември, то не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН –
не представлява маловажен случай. Отделен е въпроса, че видно от
приложената към АНП справка за нарушител въззивното дружество е било
многократно санкционирано преди датата на нарушението, за което е
повдигнато обвинение.
Въпреки всичко изложено по-горе обаче съдът счете, че НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено по следните
съображения:
С АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за
нарушение извършено в гр. Варна, кв. Вл. Варненчик", бл. 203. За такова
нарушение същият е и наказан с НП. Според настоящия съд обаче
доказателствата не сочат на това въззивника да е извършил нарушение в гр.
Варна.
В показанията си пред съда св. Б.Г. сочи, че е определил мястото на
извършване на нарушението в гр. Варна, ж. к. ***, тъй като там били
седалището и адреса на управление на дружеството. Тези негови твърдения
обаче са в пълно противоречие с данните отразени в публичния търговски
регистър където като място на седалище и адрес на управление на превозвача
е вписано с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна. Посочения в АУАН и
НП адрес в гр. Варна не е такъв на седалище, съответно управление на
търговеца (доколкото седалището е населеното място, а адреса на управление
е конкретен адрес разположен в съответното населено място), а е посочен
като такъв за кореспонденция с НАП. Вписания в ТР адрес за кореспонденция
с НАП обаче не определя мястото на осъществяване на дейността на
търговеца. Вписването на такъв адрес в ТР е предвидено като законова
възможност в ДОПК, като единственото предназначение на това вписване е
да укаже, че на този адрес органите на НАП ще дирят търговеца при
необходимост и на този адрес ще отиват всички проверки и запитвания от
НАП.
Адреса на управление на ТД е адреса на който се взимат решенията,
свързани с дейността му, там се получава кореспонденцията на дружеството с
държавните и общински органи, както и с трети лица и пр..
9
От друга страна по делото липсват каквито и да било данни, още
помалко пък доказателства които да сочат на това, че превоза е започнал в гр.
Варна за да се приеме, че точно в гр. Варна е извършено нарушението, където
въззивника е допуснал започването му от водач неотговарящ на съответните
изисквания. Напротив от товарителницата се установява, че превоза е
започнал в гр. Шумен.
При това положение и доколкото адреса на управление на
дружеството се намира в с. Войводино, общ. Вълчи дол, обл. Варна – мястото
на което се вземат решенията за дейността, то това е и мястото на което е
извършено нарушението. И доколкото мястото на извършване на
нарушението е елемент от обективната съставомерност на всяко едно
нарушение, то установяването като място на извършване на нарушението на
различно от това за което е повдигнато обвинение, съответно е наложена
санкция, представлява съществено изменение на обстоятелствената част и на
практика съставлява друго, различно нарушение – друго фактическо
обвинение, за което не е повдигнато обвинение. В тази връзка следва да се
отбележи, че защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, поради което и за съда не съществува възможност ако и да
приеме, че има извършено нарушението на закона, да потвърди НП защото то
е издадено за друго различно нарушение. Противното би довело до
нарушаване правото на защитата, защото той би бил наказан за нарушение за
което в нито един момент не е бил привлечен като нарушител – за нарушение
за което не му било повдигнато обвинение. В горната насока е налице
достатъчно константна съдебна практика в това число и такава със
задължителен за съдилищата характер.
С оглед на горното и като прие, че въззивникът не е извършил
нарушението за което му е повдигнато фактическо обвинение съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от
въззивника така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно, до приключване на делото пред настоящия съд, а въззиваемата
10
страна е направила и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено в придружителното писмо с което е изпратена
АНП. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна) съдът счете
същото за неоснователно, още повече, че в случая АНО не е бил
представляван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
По искането на въззивника.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, искането се явява
основателно доколкото разноски му се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 484 лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие № 162, сключен на
06.08.2021 год. между въззивника и адв. И.Г.. Видно от същия в него е
договорено възнаграждение в размер на 440 лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част
договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер –
ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе
предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (300 лв. + 7% за горницата на 1000 лв. като в случая
наложеното наказание е имуществена санкция в размер на 3000 лв.), съдът
счете, че направеното от страна на въззиваемата страна искане за определяне
на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника
следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен
размер – 484 лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
въззивника от РД "АА" Варна.
11
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0000615/14.06.2021 г.,
на Директора на Регионална дирекция "АА" гр. Варна, с което на "М.Т."
ЕООД, ЕИК *** представлявано от М.Ю.А., за нарушение на чл. 96 "г", ал.
1, пр. 2 от ЗАвП, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "АА" гр. Варна да плати на "М.Т."
ЕООД, ЕИК *** представлявано от М.Ю.А., направените по делото разноски
– 484.00 /четиристотин осемдесет и четири/ лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция "АА"
гр. Варна, за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12