Решение по дело №570/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроццесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Б. Н. от [населено място] против Заповед № 24-0819-000110/ 29.01.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ Варна, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради отсъствие на материалноправни предпоставки за налагането и. В тази връзка се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения, като се оспорват констатациите в акта. Отправя искане отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и постановяване връщане на отнетото СУМПС. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез пълномощник поддържа жалбата, като излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответната страна - полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ - наличие на положителен за наркотични вещества полеви тест, което е достатъчно основание да се постанови мярката. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 26.01.2024 г. в 23:44 ч., при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е установено че оспорващата В. Б. Н. управлява л. а. Ш. С., с рег. № * [рег. номер], в [населено място], по [улица], от А. мост в посока [улица], до блок *, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Проверката е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARPL - 0234, със срок на валидност до 11.02.2024 г., видно от Протокол с рег. № 3286р-47677/ 25.09.2023 г. за сервизна проверка. Извършената с уреда проба, с пореден номер 05031, отчела положителен резултат за алкохол – 1.32 %.

На В. Б. Н. е съставен АУАН № GA 1176526/ 27.01.2024 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 ЗДвП – управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0165361/ 27.01.2024 г., връчен на лицето в 00:55 ч. на същата дата.

Съобразно отбелязването в талона, водача е отведен в МБАЛ „Света Анна“.

Видно приобщения протокол за медицинско изследване, В. Б. Н. се явява МСО при МБАЛ „Света Анна“ в 01:03 часа на 27.01.2024 г., като от лицето е взета кръвна проба.

Съгласно Протокол № 96/ 29.01.2024 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, в изпратената за изследване кръвна проба на В. Б. Н. се доказва етилов алкохол в количество 1.16 %.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 24-0819-000110/ 29.01.2024 г. за установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДв.П, полицейски инспектор В. С. И. към ОД на МВР – Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г., прилага спрямо В. Б. Н. ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Варна, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната заповед правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В случая, при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. „б“ е въведена и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да установи обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. В тежест на оспорващия е да установи фактите, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган.

В случая, от писмените доказателствата в административната преписка се установява възникване на гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за налагане на процесната ПАМ – посредством тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1.32 %. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

Независимо от последното, налице са и предпоставките на налагане на принудителната административна мярка и след съобразяване резултата от изследването на кръвта, съгласно който концентрацията алкохол в пробата на оспорващия е в количество 1.16 % (т. е. отново над 0.5 промила на хиляда).

С оглед гореизложеното, доказани са от ответникът обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Доказателства, които по същество да оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания не са ангажирани от оспорващия.

Спазена е и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи още, че изложените от оспорваща аргументи досежно незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство не се споделят от настоящия състав. От една страна, както вече бе посочено и по – горе, при установена концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 %, административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали приложи или не принудителната административна мярка. От друга страна, законосъобразно, съответствие с правилото на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, след прекратяване на наказателното производство по ДП № 26/ 2024 г. по описа на сектор ПП ОД МВР – Варна, образувано за престъпление по чл. 343 „б“, ал. 1 НК, материалите са препратени на административнонаказващия орган за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Б. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против Заповед № 24-0819-000110/ 29.01.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ Варна, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В. Б. Н., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.