№ 2107
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110105065 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Т.т.“ ЕООД срещу „Г.Р.“ ООД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2189,40 лв., представляваща
остатък от незаплатено възнаграждение за доставка и полагане на бетон, транспорт и
услуга миксерпомпа, за което е издадена фактура № 10026066/22.06.2020 г. на стойност
27 099 лв., и сумата от 1203,50 лв., представляваща обезщетение за забава за
заплащането задължението за периода от 07.07.2020 г. до 08.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху вземането за възнаграждение, считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателното му изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице търговски
взаимоотношения, касаещи извършени търговски сделки за доставка на бетон С20/25 и
услуга с миксерпомпа/бетонпомпа и транспорт, за което е издадена фактура №
10026066/22.06.2020 г. Излага се, че работата по доставката и услугата са извършени от
ищеца на 19.06.2020 г. на обект на ответното дружество, находящ се в гр. Варна, р-н
„Младост“, пром. зона „Планова“ (обект: поделението под магазин „Алати“).
Поддържа се, че са били извършени следните дейности от ищеца: доставка и полагане
на бетон С20/25 с включен транспорт и миксерпомпа – 195 куб.м. с ед. цена от 85 лв.
без ДДС или общо на стойност 16 575 лв. без ДДС и полагане на бетон С20/25 с
включен транспорт и миксерпомпа – 67,5 куб.м. с ед. цена 89 лв. без ДДС или общо на
стойност 6007,50 лв. без ДДС. Твърди се, че на обекта бил доставен и положен общо
262,5 куб.м. бетон, за което е съставен и подписан от представители на двете страни
дневен акт № 069427/19.06.2020 г. и товарителници за извършения превоз на бетон от
превозвачите. Сочи се, че дейностите са извършени след постигнатите договорки
между двете дружества, предварително уговорена цена за услугата, съответно
транспорта на строителната механизация и цената на бетона, който следва да се
достави и положи на обекта на ответника. След изпълнение на работата била издадена
процесната фактура на обща стойност 27 099 лв. с вкл. ДДС, която следвало да бъде
заплатена в 14-дневен срок от деня на получаването й. Няколко дни след извършване
на работата ответното дружество оспорило количеството на положения от ищеца
бетон, поради което в началото на м. юли 2020 г. на обекта между управителите на
дружествата се състояла среща, на която присъствали двама независими геодезисти,
1
посочени от всяка от странит. Същите направили необходимото геодезично заснемане,
вследствие на което било установено разминаване между възложеното и положеното
количество бетон от 0,07 куб.м., което е в рамките на допустимото отклонение.
Навежда се довод, че ищецът е изпълнил в цялост възложената работа, като твърдяната
от ответника разлика от 20,5 куб.м. бетон не е налице, поради което същият следва да
изпълни своето задължение и да плати дължимото възнаграждение. След повторно
изпращане на фактурата на 02.10.2020 г. с напомняне за плащане, на 05.10.2020 г.
ответникът извършил частично плащане в размер на 16 000 лв., като дължимия остатък
възлизал на 11 099 лв. На 10.02.2021 г. на електронния адрес на ответника отново било
изпратено напомняне за плащане на остатъка и на 24.02.2021 г. била изпратена до
ответника покана за доброволно плащане чрез ЧСИ Людмил Станев, но ответното
дружество не било открито на адреса. Междувременно на 02.03.2021 г. на
електронната поща на ищеца било получено искане от ответника за съставяне на
протокол за коригиране на количествата доставен и положен бетон, като със същото
ответникът потвърждавал извършената от ищеца работа, но оспорвал, че между
доставеното и фактурираното количество бетон имало разлика от 20,5 куб.м. и
категорично отказвал да заплати остатъка от процесната фактура. След размяна на
кореспонденция по електронен път в периода 02.03.2021 г. – 17.03.2021 г. на 18.03.2021
г. ответникът заплатил сумата от 8909,60 лв. Така към днешна дата останал дължим
остатък от 2189,40 лв. Ищецът поддържа, че поради допуснатата забава ответникът
дължи обезщетение за забава, считано от 07.07.2020 г. (14-тия ден от получаване на
фактурата) до датата на подаване на исковата молба, като отчита направените частични
плащания. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Г.Р.“ ООД не е депозирал отговор на
исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове с твърдението, че
претендираното количество бетон не е доставено и положено от ищеца на обекта на
ответника.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, както и
заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна експертиза и две съдебно-
технически експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях са налице търговски
взаоимоотношения, касаещи извършени търговски сделки за доставка на бетон с20/25
и услуга с миксерпомпа/бетонпомпа и транспорт до обект на възложителя – ответника
в настоящото производство, находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, пром. зона
„Планова“ (обект: Поделението над магазин „Алати“).
Според представения Дневен акт № 069427/19.06.2020 г. технически
ръководител на „Г.Р.“ ООД е удостоверил приемането на следната извършена работа –
транспорт БП и полагане на бетон от 262,5 куб.м. на 19.06.2020 г. от „Т.т.“ ЕООД.
Приложени са 13 бр. товарителници от 19.06.2020 г., видно от които по
възлагане на ищеца до обекта на ответника са превозени 262,5 куб.м. бетон.
За извършената работа ищецът е издал фактура № **********/22.06.2020 г. на
обща стойност от 27 099 лв. с вкл. ДДС, включваща „бетон С20/25, усл. с миксерпомпа
и транспорт“ – 195 куб.м. с ед. цена от 85 лв. без ДДС и „бетон С20/25, усл. с
миксерпомпа и транспорт“ – 67,5 куб.м. с ед. цена от 89 лв. без ДДС. Изготвен е и
Протокол за установяване завършването и разплащане на натурални видове и услуги
със строителна механизация от 22.06.2020 г., съгласно приложена справка, който е
останал неподписан от страните.
На 22.06.2020 г. издадената фактура е изпратена на електронна поща на
ответника, видно и разпечатката на приложената електронна кореспонденция между
2
страните (л. 11 от делото). Същата отново е изпратена на 02.10.2022 г. със съобщение
за напомняне за неплатената фактура.
Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество
на 05.10.2020 г. ответникът е извършил частично плащане по процесната фактура в
размер на 16 000 лв., след което на 10.02.2021 г. е последвало отново напомнително
електронно съобщение на имейл адрес на ответника за неплатената фактура, като е
посочен остатъкът за плащане от 11 099 лв., за което е приложена от ищеца разпечатка
от ел. поща (л. 12 от делото).
Изяснява се от представеното придружително писмо с изх. № 3727/24.02.2021 г.
от ЧСИ Людмил Станев, ведно с приложените към него документи, че на адреса на
управление на ответното дружество ищецът е изпратил покана за доброволно плащане
на незаплатения остатък от задължението по фактура № **********/22.06.2020 г. в
размер на 11 099 лв., но видно от приложените разписки и констативни протоколи на
връчителя, не е открит представител на дружеството на адреса.
В периода 02.03.2021 г. – 08.04.2021 г. (л. 30-37 и л. 73-98 от делото) между
страните е провеждана кореспонденция по електронен път относно дължимите
плащания по фактурата и количеството доставен бетон до обекта на ответника, като
последният е поддържал, че според възложено от него геодезично заснемане е налице
разлика между фактурираното и положеното количество бетон от 20,5 куб.м., а ищецът
е застъпвал становището, че след проведена работна среща през м. юли 2020 г. и
извършени замервания от независими геодезисти според изготвеното от негова страна
геодезично заснемане разминаването е от 0,07 куб.м., което е в рамките на
допустимото отклонение. Обсъжданите между страните геодезични заснемания са
представени по делото – л. 22 и съотв. л. 90-94.
След така разменената кореспонденция между страните по делото ответното
дружество е направило последващо частично плащане по процесната фактура на
18.03.2021 г. в размер на 8909,60 лв., видно от представеното извлечение от банковата
сметка на ищеца за въпросната дата (л. 24 от делото).
На 08.04.2021 г. ответникът е изправил отговор на получената покана за
доброволно изпълнение с вх. № 3786/02.02.2021 г. на ЧСИ Людмил Станев, в която
отново се потвърждава застъпеното до този момент становище на възложителя,
оспорва се твърдението, че от геодезистите е установено, че разминаването между
възложеното и положеното количество бетон е 0,07 куб.м., както и се посочва, че в дух
на добра воля е заплатен остатъка от неоспореното количество доставен бетон по
издадената фактура на стойност 8909,60 лв. Отговорът е получен по електронен път от
ищеца на 08.04.2021 г., видно от представеното придружително писмо с изх. №
3727/24.02.2021 г. на ЧСИ Людмил Станев.
От заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № 10026066/22.06.2020 г.,
издадена от „Т.т.“ ЕООД на „Г.Р.“ ООД за сумата от 27 099 лв. с вкл. ДДС, е
осчетоводена при ответника, съгласно Закона за счетоводството, както следва: по см.
207 – бетон, услуга с миксер – 22 582,50 лв., по см. 4531 – ДДС за покупките – 4516,50
лв., общо 27 099 лв. От страна на ищеца фактурата е осчетоводена, както следва: по см.
701 – приходи от продажба на продукция – 18 907,50 лв., по см. 703 – приходи от
продажба на услуги – 3675 лв. и по см. 4532 – начислен ДДС – 4516,50 лв., общо
27 099 лв. Изяснява се от заключението на вещото лице правнорелевантното
обстоятелство, че ответното дружество е включило процесната фактура в Дневник
покупки, с което е упражнило правото си на данъчен кредит. Установява се и че
размерът на обезщетението за забава за заплащане на задължението по издадената
фактура, съобразно размера и датите на направените частични плащания от ответника,
възлиза на общо 1203,39 лв., която сума включва лихва от 685 лв. за забава за
плащането на сумата от 27 099 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 05.10.2020 г., лихва от
505,62 лв. за забава за плащането на сумата от 11 099 лв. за периода от 05.10.2020 г. до
3
18.03.2021 г. и лихва от 12,77 лв. за забава за заплащане на сумата от 2189,40 лв. за
периода от 18.03.2021 г. до 08.04.2021 г.
По искане на страните с протоколно определение от 07.10.2021 г. е допуснато
провеждането на съдебно-техническа експертиза, посредством която да бъде
установено какво е количеството положен бетон от ищеца на обекта на ответника,
находящ се в гр. Варна, р-н „Младост“, Промишлена зона „Планова“ – обект:
поделението над магазин „Алати“, за което е издадена процесната фактура, както и да
даде отговор на поставените въпроси двете геодезични заснемания, представени от
страните, на една и съща кота ли са направени, при едни и същи точки и за един и същ
обем ли са, и може ли да има отклонение от доставеното до положеното количество
бетон, което е описано в протокола от 22.06.2020 г., при хоризонтално полагане на тази
кота, какво би било то и как се изчислява.
Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, към момента на изготвянето му конструкцията на сградата е
изпълнена изцяло, включително и обратният насип около нея, поради което не
съществува обективна възможност за извършване на контролни замервания на
основите на жилищна сграда „Г“, като единственият възможен начин да се даде
отговор на въпроса е при извършване на проверка на съставените от ищеца и приети от
ответника съпътстващи документи. Така според Дневния акт № 069427 за извършената
работа на 19.06.2020 г. от бетонпомпа с регистрационен № 1133 технически
ръководител на обекта, представител на строителя, приема, че вложеният бетон е
262,50 куб.м. Вещото лице – експерт инж. Евгений В. (строителен инженер –
промишлено и гражданско строителство), е достигнало до фактическия
(доказателствен) извод, взимайки предвид конструктивното решение на основите на
жилищна сграда „Г“ (фундаментна плоча), че не би следвало да има съществени
отклонения от заявеното от възложителя количество бетон и доставеното на строежа.
Според заключението разликата в количеството бетон между двете представени от
страните геодезични заснемания би могла да се получи от замерване на височините в
различни точки по периферията на бетонното тяло и от това дали височината е с
включена дебелина на подложения бетон, който е приблизително 10 см. В най-голяма
степен изготвеното по възлагане на ищеца геодезично заснемане посочва количеството
бетон, удостоверено в Дневния акт № 069427 от 19.06.2020 г. При изслушването си в
съдебно заседание, проведено на 08.04.2022 г. вещото лице допълва, че разлика в
количеството бетон може да се получи при изливането на бетона, когато е необходимо
допълнително количество за покритията на армировката, за да не ръждясва,
поставянето на по-високи колчета, които да поддържат армировката, както и при самия
процес на координиране на изливането на бетона между строителните работници
според направените маркери, който не може да бъде хоризонтален.
По искане на ответната страна е назначена допълнителна съдебно-техническа
експертиза, с която да се изчисли какво е количеството бетон, което може да бъде
вложено в обема на процесната плоча, съобразявайки се с количеството вложена
армировка, съгласно одобрените проекти. За да отговори на поставения въпрос вещото
лице инж. Евгений В. е определил площта на фундаментната плоча по контура на
жилищната сграда при кота -6,65, която според него е разделена на два участъка с
дебелина 100 см и участък с дебелина 40 см. и е изчислил обема на фундаментната
плоча в размер на 249,20 куб.м. Предвид наличието на значително количество вложена
армировка, която представлява част от общия обем на фундаментната плоча, вещото
лице счита, че би следвало количеството на бетона да се намали с обема на вложената
армировка. За определяне на последния са използвани армировъчни планове за долна и
горна армировка и армировка в греди, като предвид факта, че проектантът не е
изготвил спецификация на армировката, която е предвидено да се вложи във
фундаментната плоча, същата е специфицирана от вещото лице, което е достигнало до
обем от 1,9476 куб.м. При изслушването си в съдебно заседание, проведено на
4
03.06.2022 г. вещото лице пояснява, че общото количество бетон от 249,20 куб.м. е
изчислено на база проектите и плановите разрези към тях, но принципно е възможно
да се вложи повече количество бетон според заявката на строителя. Допустими са и
отклонения между заложения и вложения бетон с оглед направата на изравнителна
циментова замазка или бетонова настилка от около 5-10 см.
С оглед горепосочените за установени обстоятелства съдът достигна до следните
правни изводи:
При така релевираните от ищеца твърдения относно възложената и извършена
работа по доставка и полагане на бетон, транспорт и извършване на услуга с
миксерпома на обекта на ответника, настоящия съдебен състав намира, че отношенията
между страните следва да се уреждат по правилата за договора за изработка по чл. 258
и сл. ЗЗД, поради което правната квалификация на предявения иск е чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
В този смисъл възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за изработка с предмет извършване на процесната работа и
с уговорка за насрещна престация – заплащане на твърдяното възнаграждение; 2)
изпълнителят да е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение,
възложената работа и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е
приел изработената работа. Тези обстоятелства, както и настъпването на падежа на
задължението за заплащане на възнаграждението и периода на забавата на ответника,
следва да бъдат установени от ищеца-изпълнител.
Няма спор между страните, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение, въз основа на което на ищеца е било възложено да извърши доставка
и полагане на бетон, транспорт и услуга миксерпомпа на обект на ответника, находящ
се в гр. Варна, р-н „Младост“, пром. зона „Планова“ (обект: поделението под магазин
„Алати“), за което от ищеца е издадена фактура № 10026066/22.06.2020 г. на стойност
27 099 лв. Видно от представените писмени доказателства и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза ответното дружество е направило
частични плащания на 05.10.2020 г. в размер на 16 000 лв. и на 18.03.2021 г. в размер
на 8909,60 лв., като неплатеният остатък възлиза на 2189,40 лв. Установено е по
делото и правнорелевантното обстоятелство, че процесната фактура е осчетоводена от
ответника и по нея е ползван данъчен кредит.
В трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 65/24.04.2012
г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., се приема, че ако възложителят, респ. негов
представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество издадената
от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен
протокол. Аналогично в Решение № 7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г. на ВКС, I т.о.
и в Решение № 71/8.09.2014 г. по т.д. № 1598/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., се приема,
че осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението.
В конкретния случай, както бе изяснено по-горе, ответното търговско дружество
е осчетоводило процесната фактура № 10026066/22.06.2020 г. на стойност 27 099 лв. и
е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит по същата, с което е признало
задължението за заплащане на отразените във фактурата услуги в посочения обем и
цени, като е налице приемане от негова страна на точното изпълнение на възложената
работа в количествено отношение, независимо от обстоятелството, че не е подписан
представения Протокол за установяване и разплащане на натурални видове и услуги
със строителна механизация от 22.06.2020 г. Макар че по делото не са събрани
доказателства дали подписалото се за технически ръководител на обекта на ответника
лице в Дневен акт № 069427 за извършена работа на 19.06.2020 г. – от името на
5
ответното дружество, е било упълномощено да приеме от името на възложителя
изпълнението на доставката и полагането на бетон от 262,5 куб.м., настоящата съдебна
инстанция приема, че следва да се приложи необоримата презумпция, уредена в
правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това лице да е действало без надлежно учредена
представителна власт, ответникът не се е противопоставил на извършените от него
правни действия при узнаването на това обстоятелство – с осчетоводяването на
процесните фактури, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурата в счетоводството му (така – Решение № 30/08.04.2011 г по
т.д. № 416/2010 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008г. на
ВКС, ІІ т.о.). В този смисъл, извършените от лицето, подписало дневния акт,
удостоверяващ полагането на бетон от 262,50 куб.м., правни действия са били
нотифицирани (потвърдени) от ответника с надлежното осчетоводяване на първичния
счетоводен документ по отношение на който ответникът е придобил право на данъчен
кредит. По този начин ответникът е признал сключването на процесния договор за
изработка, извършването на договорените услуги и задължението за заплащането им. В
този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 121 от
21.07.2016 по гр.д. № 1622/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д.
№ 962/2011 г. на ВКС, Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о., Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 г. на ВКС, І т.о., Решение № 46
от 27.03.2009г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г.
на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно, доказани по делото се явяват обстоятелствата, че ищецът е
изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение възложената работа
за доставка и полагане на бетон, транспорт и услуга миксерпомпа, за което е издадена
фактура № 10026066/22.06.2020 г. на стойност 27 099 лв., която работа е приета от
ответника. Ирелевантно е обстоятелството, че страните са водили кореспонденция
относно последвалото оспорване на количеството положен бетон от ищеца, доколкото
подобно възражение следва да бъде отправено при приемането на работата, съгласно
чл. 264, ал. 2 ЗЗД, тъй като по естеството си не представлява скрит недостатък, респ.
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата да се счита
за приета.
Този извод не се разколебава от приетите по делото заключения по назначените
съдебно-технически експертизи, доколкото нито първоначалната, нито допълнителната
експертиза установяват несъответствие между възложеното и положеното количество
бетон на обекта на ответника. Според заключението на първата с оглед завършването
на строителството на сградата, включително е изпълнен и обратният насип около нея,
не съществува обективна възможност за извършване на контролни замервания на
основите на сградата, съгласно които да се изчисли обемът на вложения от ищеца
бетон, като заключението на допълнителната експертиза дава изчисления единствено
за проектните размери на фундаментната плоча, които обаче не дават отговор какво е
реално положеното количество бетон от ищеца на обекта на ответника, респ. не
доказва наличието на разминаване между възложеното количество бетон и реално
доставеното и положено от ищеца на обекта на ответното дружество. Релевираните в
хода по същество след преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК възражения от
процесуалния представител на ответника като преклудирани, съгласно чл. 133 ГПК, не
следва да бъдат обсъждани от съда.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира за установено
съществуването на всички материални предпоставки, въз основа на които възниква
задължението на ответника да заплати възнаграждението на ищеца за изпълнената
работа, в т.ч. и неплатения остатък от процесната фактура в размер на 2189,40 лв.,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
6
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Доколкото страните не са уговорили срок за заплащане на възложената работа
по процесната фактура, съдът приема, че приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, според която ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане, а когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това. Установено е по делото, че фактура № 10026066/22.06.2020 г. на
стойност 27 099 лв. е изпратена по електронен път и получена от ответника на
22.06.2020 г., поради което след изтичане на 14-дневния срок от тази дата, а именно от
07.07.2020 г., е налице неизпълнение в темпорално отношение на задължението на
възложителя да заплати сумата, което е продължило до 05.10.2020 г. когато е
постъпило частично плащане в размер на 16 000 лв. Според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дължимият размер на лихвата за
забава за този период 07.07.2020 г. – 05.10.2020 г. възлиза на 685 лв. След направеното
на 05.10.2020 г. частично плащане дължимият остатък е 11 099 лв., който за периода от
05.10.2020 г. до 18.03.2021 г., когато е постъпило второто частично плащане от 8909,60
лв., се олихвява със сумата от 505,62 лв., а за периода от 18.03.2021 г. до 08.04.2021 г.
лихва за забава тече върху претендираната в настоящото производство сума от 2189,40
лв., останала незаплатена от ответника, която се равнява на 12,77 лв. Следователно,
ответното дружество дължи обезщетение за забава за заплащането задължението по
процесната фактура за периода от 07.07.2020 г. до 08.04.2021 г. в общ размер на
1203,39 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде уважен за този размер, а за разликата до 1203,50 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства
за реалното им извършване, които възлизат общо на 1127,51 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Т.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
2189,40 лв. (две хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки),
представляваща остатък от незаплатено възнаграждение за доставка и полагане на
бетон, транспорт и услуга миксерпомпа, за което е издадена фактура №
10026066/22.06.2020 г. на стойност 27 099 лв., и сумата от 1203,39 лв. (хиляда двеста и
три лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за
заплащането задължението за периода от 07.07.2020 г. до 08.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху вземането за възнаграждение, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.04.2021 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над присъдения размер от 1203,39
лв. до пълния предявен размер от 1203,50 лв.
ОСЪЖДА „Г.Р.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Т.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
1127,51 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8