Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 29. 12. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 7663 по описа на Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
Столична община, съдебен адрес *** (въззивник) чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.А. срещу решение от 05. 03. 2019 г., постановено от Софийския
районен съд, 55-и състав, по гр. д. № 29078 по описа за 2018 г. (обжалвано
решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е уважил регресен иск с правна квалификация
по чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 209 лева и 88 стотинки.
Въззивникът оспорва обжалваното решение като
неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и
събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото не е бил представен
застрахователен договор в надлежната форма, поради което липсва валидно правно
основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това, понеже по
делото не са били представени и общите условия към застрахователния договор, не
може да се установи дали твърдяното пътнотранспортно произшествие осъществява покрит
застрахователен риск. Твърди още, че по делото не е било установено наличието
на необезопасена дупка на пътното платно, нито тя да е причинила настъпването
на вредите върху процесния автомобил. Изразява съмнение в някои от
представените от ищеца доказателства (уведомление за щета, протокол за
пътнотранспортно произшествие) и посочва, че водачът на моторното превозно
средство не е бил разпитан, поради което намира, че искът не е бил пълно
доказан. Намира обжалваното решение за неправилно и по отношение на уважаването
на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
както поради неоснователността на главния иск, така и поради липсата на
доказателства за изпадането в забава. Иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “З. “Б.И.”” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). С
писмено изявление за хода на устните състезания оспорва въззивната жалба, иска
обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно претендираните разноски от
насрещната страна.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Относно правилността му намира следното.
Въззиваемото дружество твърди в исковата молба, че
между него и Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) към Министерството
на вътрешните работи е бил сключен застрахователен договор, по силата на който
е било застраховано следното имущество, собственост на СДВР: моторно превозно
средство марка и модел “Опел Астра”, рег. номер *******. От представените по
делото доказателства се установява, че на 29. 09. 2014 г. в град София
посоченото моторно превозно средство е било управлявано от М.Д.З.. В тъмната
част на денонощието на кръстовището на бул. “Цар Борис III” и бул. “Братя
Бъкстон” той е осъществил пътнотранспортно произшествие при
преминаване през необезопасена неравност (“дупка”) на пътното платно.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие е бил увреден картерът на застрахованото моторно превозно средство и се е
появил теч на масло, като стойността на вредите е била в
размер на 194 лева и 88 стотинки. На 27. 10. 2014 г. въззиваемото дружество е
платило стойността на отстраняването на повредата в размер на 194 лева и 88
стотинки.
Тази фактическа обстановка се установява от
представените по делото доказателства, сред които основно значение имат
протоколът за установяване на пътнотранспортно произшествие (л. 8 от делото на
районния съд) и експертното заключение по изготвената съдебна автотехническа
експертиза (л. 56 от делото на районния съд). Видно от протокола за
пътнотранспортното произшествие, местопроизшествието е било посетено от
длъжностно лице, което непосредствено е възприело наличието на неравност на
пътното платно. Затова наличието на неравност на пътното платно трябва да се приеме за
установено с материална доказателствена сила.
Въпреки така установената фактическа обстановка,
възражението на въззивника, че наличието на валидно застрахователно
правоотношение не е установено при условията на пълно доказване, е основателно.
По делото липсват данни и не е представен документ в надлежната форма за
сключването на твърдяната от въззиваемото дружество застрахователна сделка
предвид чл. 184 от Кодекса за застраховането (отм.). В мотивите си
първоинстанционният съд е приел, че застрахователен договор все пак е бил
сключен поради направено отбелязване в протокола за пътнотранспортно
произшествие. Отбелязването обаче е направено в графата “Застраховка “ГО””, следователно длъжностното лице е констатирало сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на водача на моторното превозно средство,
а не е установило наличието на твърдяното застрахователно правоотношение
(застраховка “Автокаско”) с обект самото моторно превозно средство
като елемент от имуществото на СДВР.
Доколкото няма специално отбелязване, че става въпрос
за застраховка “Автокаско”, а не за застраховка “Гражданска отговорност”, то
съдът е длъжен да приеме, че става въпрос за застраховка “Гражданска
отговорност” (материална доказателствена сила). В случая е невъзможно да се приеме за установено при
условията на пълно доказване, че е налице твърдяното валидно застрахователно
правоотношение между страните, нито може да се установят при условията на пълно
доказване покритите застрахователни рискове и периодът на застрахователно
покритие. Първоинстанционният съд е трябвало да приложи спрямо ищеца
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да приеме за
установено, че твърдяното застрахователно правоотношение не е било налице.
Поради изложените съображения обжалваното решение
трябва да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Що се отнася до
възражението във въззивната жалба срещу уважаването на иск с правна
квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд намира, че в обжалваното
решение няма произнасяне по подобен иск. Въззивникът следва да разграничава иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който, макар и акцесорен, е отделен иск, от присъждането
на законна лихва от деня на предявяването на исковата молба до окончателното
заплащане на претендираната сума, което не е отделен иск, а само законна
последица от уважаването на иска. Това означава, че с отменяването на обжалваното решение и отхвърлянето на иска с правна
квалификация чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.) във връзка с чл. 19,
ал. 1, т. 2 ЗП, се отменява и въпросната законна последица на иска.
Разноски. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане,
в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.
От друга страна, съдът трябва да
съобрази и направеното от въззиваемото дружество възражение за прекомерност.
Пред първата инстанция въззивникът е сторил разноски в
размер на юрисконсултското възнаграждение. С оглед пренебрежителната фактическа
и правна сложност на делото, но и предвид процесуалната активност на
юрисконсулта (изготвила е отговор на исковата молба, явила се е
в две открити
съдебни заседания), въззивният съд определя съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция в размер
на 100 лева.
Пред въззивната инстанция въззивникът е сторил
следните разноски: държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение. Предвид пренебрежителната фактическа и правна сложност на
делото и с оглед процесуалното поведение на юрисконсулта (изготвила е
въззивна жалба,
но не се е явила в откритото съдебно заседание), юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено въз основа на чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 25 лева. Така общо разноските за въззивното производство са в размер
на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение от 05.
03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 55-и състав, по гр. д. №
29078 по описа за 2018 г., като вместо това ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от “З. “Б.И.”” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***
община, съдебен адрес ***,
с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането (обн. ДВ бр. 103 от 23.
12. 2005 г., отм. ДВ бр. 102 от 29. 12. 2015 г.) във връзка с чл. 19, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата за присъждането на
сумата в размер на 209 лева и 88 стотинки, представляваща суброгационно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане на моторно превозно средство марка и модел „Опел
Астра“, рег. номер ******* за вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 29. 09. 2014 г. в град София, поради пропадането в
необезопасена и необозначена неравност на пътното платно, ведно със законната
лихва върху главницата от 09. 05. 2018 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА
решение от 05.
03. 2019 г., постановено от Софийския районен съд, 55-и състав, по гр. д. №
29078 по описа за 2018 г. в частта за разноските, като
вместо това ОСЪЖДА въз основа на чл.
78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс “З. “Б.И.”” АД *** община сумата от 100 (сто) лева – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс “З. “Б.И.”” АД ***
община сумата от 50 (петдесет) лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.