№ 9132
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110104135 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат С. З.
против К. Г. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от
1298,80 лв. – непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта
Visa от 10.05.2014 г. за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.; 2/ сумата от
339,37 лв. – договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., 3/
сумата от 185,73 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до
11.06.2020 г., 4/ сумата от 127,72 лв. – такси за периода от 30.11.2017 г. до
11.06.2020 г. и 5/ сумата от 60 лв. – такси за нотариални покани за периода от
30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на СРС – 01.07.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.07.2020 г. по ч.гр.д. 28163/2020 г., СРС, 63 с-
в. Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
облигационно отношение по договор за потребителски кредит, възникнало по
силата на сключен между „Юробанк България“ АД и К. Г. С. на 10.05.2014 г.
заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA, като кредиторът е
отпуснал на картодържателя потребителски кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1300 лв. Посочва, че според чл.8.1 от Общите условия на
„Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти,
страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на
картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и
сделки, извършвани с картата и са посочени задълженията на картодържателя
във връзка с използване на картата.
1
Твърди се, че на 30.11.2017 г. ответникът е преустановил редовното
заплащане на дължимите от него суми по изпратените му месечни извлечения,
не е заплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни
извлечения от 30.11.2017 г. и от 30.12.2017 г., поради което и на основание чл.
20.2. от Общите условия към процесния договор „Юробанк България” АД е
упражнила своето право да обяви цялото задължение на К. С., произтичащо
от подписания Договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г., за
изцяло и предсрочно изискуемо.
Посочва, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК от страна
на ЧСИ С.Я. на входната врата на адреса му на 22.12.2019 г., а след като нито
длъжникът, нито негов представител е получил съобщението в кантората на
ЧСИ, съобщението следва да се счита за връчено на 06.01.2020 г. и на тази
дата е настъпила предсрочната изискуемост на задължението. Посочва, че към
датата на настъпване на предсрочната изискуемост ответникът е имал
непогасено задължение в размер на 1298,80 лв. за главница по посочения
договор за издаване на кредитна карта VISA. Поддържа, че на основание чл.
10.1. от Общите условия на договора ответникът дължи договорна
възнаградителна лихва в размер на 339,37 лв. за периода от 30.11.2017 г. до
07.01.2020 г.
На основание Приложение № 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, ищецът
„Юробанк България“ АД претендира обезщетение за времето на забава
(мораторна лихва) в размер на 185,73 лева, начислено за периода 30.11.2017 г.
до 11.06.2020 г. На основание Приложение № 1 към Общите условия на
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти
VISA, ответникът дължи на Банката такси по договора в общ размер на 127,72
лева за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., от които 12 лв. – такси за
хартиено месечно извлечение за периода от 10.11.2017 г. до 11.04.2018 г.,
дължима на основание Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ към
приложимите за договора общи условия за издаване и ползване на кредитни
карти /накратко ОУ/, 15 лв. – такса при блокиране на карта/кредитен лимит,
дължима на осн. Приложение №1, раздел „условия“ към приложимите ОУ, 30
лв. – такса за администриране на просрочен кредит, дължима на осн.
Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ от ОУ, 40,48 лв. – такси
„обезщетение при надвишаване на кредитния лимит“ за периода 10.11.2017 г.
– 11.04.2018 г. , дължими на основание Приложение 1. раздел „Условия“ от ОУ.
Поради присъединяване на кредитополучателя към групов застрахователен
договор по застрахователна програма „Защита на плащанията” на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД
претендира сумата от 25.27 лв. за периода 28.11.2017 г. – 27.04.2018 г.
Поддържа също така, че банката е заплатила на 03.02.2020 г. сумата от
60 лв. разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ С.Я., които претендира от кредитополучателя на
основание чл. 78 ЗЗД. посочва, че е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
2
28163/2020 г. по описа на СРС, издадена е заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнително дело
срещу ответника, връчена му е заповедта за изпълнение, подал е възражение,
след което на заявителя и настоящ ищец по делото е разпоредено да подаде
установителен иск за вземането си в 1-месечен срок, предвид което ищецът
предявява докладваната искова молба.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: заявление -
договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г.; Общи условия на
Юробанк България АД за издаване и използване на кредитни карти VISA и
Приложение № 1 към Общите условия; декларация за присъединяване към
застрахователна програма „защита на плащанията“ към групов
застрахователен договор; преддоговорна информация по чл. 185 и чл. 177 КЗ
за условията на Групов Застрахователен договор по застрахователна програма
„защита на плащанията“; Констативен протокол от 07.01.2020 г. на ЧСИ С.Я.;
разписка вх.№ ***/2011 г. и уведомление вх.№ ***/20.11.2019 г. за
уведомяване на картодържателя за обявената от банката предсрочна
изискуемост; банково бордеро *** от 03.02.2020 г.
Иска се допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, уведомен по реда на чл. 47 ГПК е постъпил писмен отговор чрез
особен представител адв. К. К..
Поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като по делото
са събрани данни, че ответникът живее в чужбина, поради което на осн. чл.
411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК не е следвало да се издава и заповед за изпълнение, а
съдът е бил длъжен да изясни посочените обстоятелства в заповедното
производство и да не издава заповед за изпълнение поради наличие на
процесуална пречка за издаване на такава. Поддържа, че в този случай редът
за събиране на вземане е издаването на европейска заповед за плащане по
Регламент (ЕС) № 1896/2006 г. оспорва предявените искове и като
неоснователни.
Досежно основателността посочва, че от представените доказателства
по делото не е видно дали банката е предоставила на ответника преддоговорна
информация за условията по договора, кога, по какъв начин ответникът е
получил преддоговорна информация за размера на отпуснатия кредитен
лимит, датата на която ответникът е подписал договора за отпускане на
кредит, точната сума, която кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя, как и кога кредитополучателя е получил пластика на
кредитна карта VISA, кога е била захранена сметката на кредитополучателя с
твърдяната в исковата молба сума, как е изчислен и какъв е реалният ГПР за
предоставения кредитен лимит и достигнало ли е уведомление до ответника
за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Оспорва наличието на облигационно отношение по потребителски
кредит под формата на кредитен лимит. Оспорва предоставяне на суми от
кредитодателя, както и настъпването на предсрочна изискуемост и
3
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост. Посочва, че
договорът за издаване на кредитна карта VISA е реален договор и кредиторът
следва да докаже не само съгласие, но и предаване на уговорената парична
сума за да се установи наличието на договор.
Предявява възражения за наличие на неравноправни клаузи и
нищожност на договора. Посочва, че документите и в частност общите
условия по кредита не са съставени на ясен и разбираем език, за да може
потребителят да предвиди икономическите последици от договора. В
договора не става ясен размерът на предоставения кредит, тъй като
потребителят разбира за задълженията си едва при предоставяне на месечното
изявление. Посочва, че от договорът не става ясно как се изчислява лихвения
процент, тъй като липсва конкретно разписана процедура с посочване на вида,
количествените показатели при изчисляване на ГПР. В чл. 22 от ОУ е
уговорено правото на банката да променя едностранно общите условия и
индивидуалните договори – приложения към тях, на непредвидено в договора
основание, което е неравноправна клауза. Посочва, че в договора е посочено,
че кредитополучателят се съгласява да използва финансова услуга преди
изтичането на срока за отказ. С тези аргументи иска претенциите извън
главница и лихва да бъдат отхвърлени. Въз основа на посочените
неравноправни клаузи, твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. 143-148
ЗЗП. Евентуално, твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради
противоречие на добрите нрави.
Предявява възражение за погасяване по давност на всички вземания –
главници и лихви.
Въз основа на посоченото моли съдът да прекрати делото като
недопустимо, евентуално – да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Предвид извършени множество справки в НБД „Население“ не се
установява длъжникът да има отбелязан постоянен или настоящ адрес в
чужбина, поради което доводите за недопустимост на исковете няма как да
бъдат споделени.
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на
СРС.
Изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с оглед характера на
делото безспорно е необходимо. В тази връзка следва да бъде назначено вещо
лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде отговор
на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, както и на въпроси,
поставени от съда: 1/ какъв е размерът на ГПР по процесния договор за кредит
и какви компоненти са включени при изчисляване на ГПР? 2/ да посочи какъв
е размерът на ГПР, в случай, че при изчисляването му се включи и размерът на
застрахователните премии по групова застраховка „защита на плащанията“ ?
4
3/ да посочи какъв е размерът на ГПР, в случай, че при изчисляването му се
включи и размерът на застрахователните премии по групова застраховка
„защита на плащанията“ и таксите за ползване на кредитната карта ?
Вещото лице следва да установи и дали счетоводството на ищеца е
водено редовно.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на
производството като недопустимо.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от сключен на 10.05.2014 г. договор
за потребителски кредит с кредитен лимит и издаване на кредитна карта
VISA.
- правна квалификация – предявеният иск за сумата от 1298,80 лева е
с правно основание по чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 415 от ГПК; предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на 185,73 лв. е с правно основание по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК, предявеният иск за сумата от 339,37 лева за
договорна лихва– с правно основание чл. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит, вр. с чл. 415 от ГПК, а
предявените искове за такси по договора в размер на 127,72 лв. - с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 415 от ГПК, а искът за сумата от 60 лв.-
такси за изпращане на уведомление за предсрочна изискуемост – с правно
основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 415 от ГПК.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – няма такива.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника, възникнало по силата на
договор за потребителски кредит с кредитен лимит и издаване на кредитна
карта VISA и неговото съдържание, в това число размер на договорната
възнаградителна лихва по договора, да докаже, че е спазил всички
преддоговорни задължения и изисквания по ЗПК и ЗЗПотр. при предоставяне
на потребителски кредит, както и реално изпълнение по същия (че е
предоставял на кредитополучателя процесната сума). Ищецът следва да
докаже и уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на
5
вземанията по кредита, разноските за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост.
Ищецът следва изрично да докаже и че е предал на ответника пластика
– кредитна карта, чрез която са усвоявани процесните суми за главница.
По иска за мораторна лихва за забава ищецът следва да докаже валиден
главен дълг на ответника и изпадане на ответника в забава, както и размер на
лихвата.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
По възражението за погасяване по давност ищецът следва да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, които спират или прекъсват теченето
на давностния срок.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства, че е заплатил претендираните суми. Ищецът не сочи
доказателства, че е предал на ответника пластика – кредитна карта, чрез която
са усвоявани процесните суми за главница.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на СРС, 63 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, следва да даде
отговор на въпроси на ищеца, поставени в исковата молба, както и на
въпроси, служебно поставени от съда: 1/ какъв е размерът на ГПР по
процесния договор за кредит и какви компоненти са включени при
изчисляване на ГПР? 2/ какъв е размерът на ГПР, в случай, че при
изчисляването му се включи и размерът на застрахователните премии по
групова застраховка „защита на плащанията“ ? 3/ какъв е размерът на ГПР, в
случай, че при изчисляването му се включи и размерът на застрахователните
премии по групова застраховка „защита на плащанията“ и таксите за ползване
на кредитната карта ?
Вещото лице следва да установи и дали счетоводството на ищеца е
водено редовно.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Б.В., която да направи заключение, по
горепосочените въпроси, при хонорар в размер на 500 лева.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва в тридневен срок от получаване на
съобщението с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на
Софийски районен съд депозит за вещо лице, за което незабавно да представи
доказателство в СРС.
6
Делото да се предостави на вещото лице след внасяне на депозита от
ищеца. При невнасяне на депозит съдебно-счетоводната експертиза да се
счита отменена.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 7 ГПК съдът служебно следи за
неравноправни клаузи в потребителски договори.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
10.40 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7