Решение по дело №351/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 6
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20223300200351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Разград, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. Д. Стоев
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Е. Д. Стоев Административно наказателно
дело № 20223300200351 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Признава обвиняемия Б. А. И. – български гражданин, роден на *** г. в
гр. К., с постоянен адрес в с. С., със средно образование, разведен, неосъждан,
ЕГН ********** за виновен в това, че за времето от 01.04.2018 г. до
30.04.2018 г. в гр. Разград, като не е подал данъчна декларация по чл. 55, ал. 1
от ЗДДФЛ за дължим данък върху разпределената, като дивидент за 2017 г.
сума от 115 000 лева от дейността на „Сеал 68“ ЕООД, със седалище в с. С.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в
размер на 5 775 лева, представляващи големи размери, съгласно чл. 93, т. 14
НК, като неплатеното данъчно задължение е внесено в бюджета заедно с
лихвите преди приключване на съдебното следствие, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 255, ал. 4 във
вр. с ал. 1 пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК.
На основание чл. 78а НК освобождава Б. А. И. от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
Осъжда Б. А. И. да заплати 106, 50 лв., по сметка на ОД МВР Разград,
представляващи разноски на досъдебното производство, направени от ОД на
МВР Разград.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Делото е образувано по внесено постановление на прокурор от ОП
Разград, по досъдебно производство (ДП) № 330 ЗМ-178/2021 г. по описа на
ОД на МВР гр. Разград, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия Б. А. И. – български гражданин, живущ в с. С., ЕГН **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това,
че за времето от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г. в гр. Разград избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 5 775 лева,
представляващи големи размери, като не е подал данъчна декларация по чл.
55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимия данък върху разпределената, като дивидент
сума от 115 000 лева от дейността на „***“ ЕООД за 2017 г., като неплатеното
данъчно задължение било внесено в бюджета заедно с лихвите -
престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр с ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира, че е
установено от събраните доказателства, че И. е извършил престъпление по чл.
255, ал. 4 във вр с ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК и тъй като са налице
предпоставките на чл. 78 а НК предлага да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в размер,
определен от съда.
Б. А. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът му адв. П. заявява, че не оспорва фактическата обстановка и
квалификацията на деянието. Моли съда да освободи И., на основание чл. 78а
НК, от наказателна отговорност и наложи глоба в минималния размер, с
оглед добрите характеристични данни.
Съдът установи следното:
Б. А. И. е български гражданин. И. е собственик и управител на фирма
„***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. С.. Дружество развивало
търговска дейност. Счетоводството на дружеството се водело от св. С. И. К..
Съгласно уговорката с И. всички първични счетоводни документи, касаещи
дейността на „***“ ЕООД, били предоставяни от него на св. К., а тя подавала
необходимите декларации и представяла документи на НАП. Финансовия
резултат за 2016 г. бил в размер на 335 060, 14 лв., за 2017 г. бил в размер на
402 616, 23 лв.
На 19.03.2018 г., съобразно представените счетоводни документи, св. К.
изготвила и подала годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх.№
1700110052478/19.03.2018 г., за данъчен резултат и дължим годишен
корпоративен данък на „***“ ЕООД. Дружеството декларирало: приходи в
размер на 999 831, 55 лв., разходи в размер на 989 785, 88 лв., счетоводен
финансов резултат /печалба/ в размер на 10 045, 67 лв., данъчна печалба от 10
045, 67 лв. и корпоративен данък в размер на 1 004,57 лв.
За да избегне облагането на дивидента от дейността на дружеството
през 2016 г. и 2017 г., И. решил да не съставя протокол за разпределянето му,
като по този начин да не плати дължимите данъци по ЗДДФЛ. Решил да
прикрие, под формата на предоставен на трето лице заем, разпределянето на
дивидент. За целта решил да преведе сумата на „***“ ЕООД, на което
управител била дъщеря му. От 15.01.2018 г. до 19.01.2018 г. И. направил пет
1
превода - два на 15.01.2018 г., един на 16.01.2018 г., един на 17.01.2018 г. и
един на 19.01.2018 г., от личната си банкова сметка в евро, в *** с IBAN ***.
И. наредил по левовата банкова сметка в „***“ АД № *** на „***“ ЕООД,
парична сума общо в размер на 59 181.84 евро, съответна на 115 500 лв.
След известно време И. започнал да настоява за предаване на
преведената парична сума.
О. О. - съпруг на дъщерята на обвиняемия И., подал жалба до Окръжна
прокуратура гр. Разград на 02.09.2021 г., в която посочил, че И. претендира
връщане на сумата, но договор за заем не бил подписан от съпругата му и И.
не е декларирал такава сума.
След привличането му като обвиняем, И. платил дължимите данъци и
лихвите.
Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от
събраните доказателства. От показанията на св. К. (л. 55), която е извършвала
счетоводно обслужване на дружеството на обвиняемия, /показанията на
останалите свидетели не могат да послужат за изясняване на фактическата
обстановка – св. С. – служител на МВР описва установените при полицейска
проверка обстоятелства, а св. Б. – юрисконсулт в НАП заявява, че е
упълномощена и представя пълномощно от министъра на финансите/,
обясненията на И. (л. 88), писмените доказателства, сред които сигнал от О.
О. (л. 29), ревизионен акт (л. 99), платежни и преводни документи, справка за
съдимост (л. 92), извлечения от ТР, както и заключението по назначената
СИЕ безспорно се установява описаната в постановлението фактическа
обстановка. Не се оспорва и от обвиняемия, който доброволно е внесъл
укрития данък и дължимите лихви.
Като собственик и управител на „***“ ЕООД, И. се е разпоредил с
парични суми от търговската дейност на дружеството, с равностойност 115
000 лв., като ги привел по сметка на друго дружество, управлявано от дъщеря
му, а след това настоявал да му бъдат предадени. Разпоредил се е, в своя
полза, със средства от печалбата на „***“ ЕООД, съответно е трябвало да
изготви протокол за разпределение на дивиденти от натрупана печалба в
дружеството, да декларира сумата, да начисли и заплати данък. Трябвало е да
подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Дивидентът е облагаем
доход, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ. Дължимият данък, съгласно чл. 46,
ал. 3 ЗДДФЛ, е 5 на сто от разпределената сума като дивидент.
Видно от назначената съдебна експертиза , за 115 500 лв. – сума,
разпределена като дивидент, се дължи данък в размер на 5 775 лева, а
дължима лихва върху данъчното задължение за периода 01.05.2018 г. до
31.12.2022 г. е 2 736,71 лв.
И., видно от преводно нареждане от 07.12.2022 г., платил данъци и
лихви в размер на 8 511.71 лв.
С деянието си И. е осъществил състава на чл. 255, ал. 1 НК, тъй като не
подал данъчна декларация за дохода, получен от разпределен дивидент, с
произход финансовия резултат на „***“ ЕООД. По този начин е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в размер на 5
2
775 лв. За това деяние, с оглед извършеното погасяване на данъчното
задължение и дължимите лихви е предвидено наказание до две години
лишаване от свобода и глоба в размер до 500 лв.
Деянието е извършено при пряк умисъл. И. е съзнавал, че ако изготви
протокол за разпределение на дивидент, трябва да декларира получените 115
000 лв. и да заплати дължимия данък по ЗДДФЛ. Поради това не е декларирал
сумата, като доход, не е декларирал дължимия данък, с цел да осуети
установяването и плащането на данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на
5% от 115 000 лв.
Налице са предпоставките на чл. 78а НК, с оглед наказуемостта на
престъплението, възстановяване на щетите, произтичащи от престъпното
деяние, съдебното минало на И. към деянието, обвиняемия да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба. Съдът намира, че глобата следва да е в минималния размер,
с оглед добрите характеристични данни и процесуално поведение на
обвиняемия. Протеклият процес е оказал поправително въздействие върху И.
и е довел до плащане на данъчните задължения и лихвите. От деянието са
изтекли 5 години и налагането на глоба в минимален размер е достатъчно
наказание, за да се постигнат целите по чл. 36 НК.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Варненски
апелативен съд в 15-дневен срок от обявяването му на 17.01.2023 г.

Съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни