Р Е Ш Е Н И Е №
668
21.04.2015г.,гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД XVII-ти граждански състав
на двадесет и седми март две
хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Диляна Йорданова
секретар М.Д.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4032 по описа за
2014г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
редовна и допустима искова молба от
„Гранд Логистикс” ЕООД, със седалище гр. Бургас, ул. „Перущица”№39, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника
„Пирита” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Дружба-1, ул. „Капитан Димитър Списаревски”№3, ет.1 да
заплати на ищеца сумата от 3994,58 лв. главница, представляваща неплатено
възнаграждение по сключен между страните договор за транспортни услуги съгласно
издадена фактура№ ********** от 06.11.2013г., както и сумата от 14 180 лв.–
неустойка в размер на 3 процента на
ден върху навлото за транспорта, дължима за периода 06.11.2013г. до
28.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата начиная 27.05.2014г.
до окончателното плащане. В
исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани от валиден
договор за превоз съгласно заявка за автомобилен превоз на товар, по който
ищецът е изпълнил задълженията си да извърши превоза, като
ответникът-товародател не е заплатил уговореното навло в размер на 3994,58лв.
Посочва се, че между страните е налице валидна клауза за неустойка за забава в
размер на 3 процента на ден върху
размера на навлото. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл на 19.09.2014г., като на 12.12.2014г. по делото е постъпил
писмен отговор /становище/ от ответната страна, с което е възразил, че клаузата
за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
С влязло в законна сила
протоколно определение от 18.02.2015г. съдът е оставил без уважение искането на
ответника за възстановяване срока за писмен отговор.
БРС е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл. 372 от ТЗ вр.чл. 288 от ТЗ вр. чл.
79 от ЗЗД и по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Съдът
като прецени събраните доказателства и изложеното от страните, намира за установено следното:
По иска по чл. 372 от ТЗ вр.чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД
По делото е представено потвърждение на заявка от „Гранд Логистикс” ЕООД до
„Пирита” ЕООД, както и международна товарителница CMR, по силата на които ищцовото
дружество се е задължило да извърши международен превоз на товари срещу
заплащане от ответника на уговорено навло в размер на 1702 евро. Страните са
постигнали съгласие в б.”З” А/ 30 Б./, на страница две от потвърждението на заявката, в случай на просрочение на
дължимата от товародателя сума за извършения транспорт да бъде начислена лихва
в размер на 3 процента на ден върху навлото по транспорта. Съдът намира, че посочената клауза от
договора представлява по своята същност мораторна неустойка, а не договорна
лихва, доколкото обезпечава изпълнението на задължението на ответника да
заплати възнаграждение за извършения превоз.
Не е
спорно по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като този
факти се удостоверено с подписа на представител на ответника като получател на
стоките в т.24 от товарителницата.
Неизпълнението
от страна на ответника на задължението му по договора за заплати навлото е продължило до 23.03.2015г.,
като е погасил процесната главница в хода на процеса съгласно представеното
платежно нареждане от същата дата.
При горните мотиви съдът достигна до извода, че
искът за главница е неоснователен и следва да се отхвърли поради извършеното
плащане в хода на процеса.
По иска по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ
В срока за отговор на исковата молба
ответникът не е направил възражение за нищожност на неустоечната клауза. Предвидените в процесуалния закон преклузии
за заявяване на обстоятелства и възражения от значение за изхода на делото обаче не се разпростират върху нищожността, която препятства възникването на вземането за неустойка и
съставлява пречка за присъждане на търсената с иска по чл.92 ЗЗД неустойка /в този смисъл решение №229 от
21.01.2013г. на ВКС по т.д. 1050/ 2011г. на ТК, II ТО по чл. 290 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Автономията
на волята и свободата на договарянето, включително при постигането на клауза за
неустойка, обаче не са неограничени и следва във всички
случаи да се подчиняват на добрите нрави. Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС обстоятелството, че неустойката е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до
който тя може да се начислява, не води априори до нейната нищожност поради
противоречие на добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при използването на комплексни критерии като естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Когато се преценява
противоречие с добрите нрави, съдът не се ограничава само до формалното
съдържание на сделката, а съпоставя и нейния краен резултат с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност – т. е налице е преценка за
това дали уговорката не създава условия за неоснователно обогатяване, като при
нейното евентуално заплащане би се достигнало до значителна неравностойност на
насрещните задължения. За
периода от 06.11.2013г. до 28.03.2014г., за който ищцовата страна претендира неустойка същата възлиза на
сумата от 14 180 лв,
като превишава почти 90 пъти размера
на законната лихва за същия период, изчислен в размер на 158,99 лева от съда с помощта на програмния продукт „Апис финанси". При
това положение е очевидно, че посочената клауза на договора нарушава добрите
нрави и принципа за справедливостта, тъй като губи присъщите си функции и се превръща в несъразмерна спрямо неизпълнението санкция. Така договореният размер на неустойката сочи на несправедливо по
съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните
задължения. Касае се за неморално висок размер на неустойката, уговорен със сключения
между страните договор и поради това договарянето й е в противоречие с добрите
нрави, с които е ограничена договорната автономия.
Неоснователен е искът за неустойка предвид нищожността
на неустоечната клауза поради противоречието й с добрите нрави, поради което следва
да отхвърли.
По делото липсват доказателства за понесени разноски от
ищеца, поради което искането за присъждането им следва да се остави без
уважение.
Съдът
констатира, че по делото липсват доказателства за събиране на дължимата
държавна такса за разглеждане на исковете. Ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на спора за главницата, поради което дължи държавна такса по
този иск в размер на 159,78 лв. по сметка на БРС. Ответникът дължи държавна
такса в размер на 567,20 лв. по иска за неустойка.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от «Гранд Логистикс” ЕООД, със седалище гр.
Бургас, ул. „Перущица”№39, за осъждане
на „Пирита” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Дружба-1, ул. „Капитан Димитър Списаревски”№3, ет.1 да
заплати сумата от 3994,58 лева главница,
представляваща неплатено възнаграждение по сключен между страните договор за
транспортни услуги съгласно издадена фактура№ ********** от 06.11.2013г., както
и сумата от 14 180 лева
- неустойка в размер на 3 процента на ден върху
навлото за транспорта, дължима за периода 06.11.2013г. до 28.03.2014г.
ОСЪЖДА «Гранд Логистикс” ЕООД, със седалище гр.
Бургас, ул. „Перущица”№39, да заплати по
сметка на БРС държавна такса в размер на 567,20 лева.
ОСЪЖДА „Пирита”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, р-н Дружба-1, ул. Капитан Димитър
Списаревски№3, ет.1, да заплати по сметка на БРС
държавна такса в размер на 159,78 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/не се чете/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Д.