МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА № 7/14.01.2014 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 783/2013 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите П.С.К. и Н.Н.Н. ***
за престъпление по чл.195 ал.1, т.4 и
т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимите така както е предявено. Счита, че от
събраните доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
изложена в обвинителният акт, поради което следва да бъдат признати
за виновни по предявеното им обвинение, като на подс. К. да бъде
наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален строг режим, а за подсъдимия Н. наказание от 3 години лишаване от свобода, което
да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ
режим.
Подсъдимите К. и Н. участват в съдебно заседание лично и с упълномощени
защитници. Не се признават за виновни. Чрез
защитниците си пледират за оправдателни присъди поради недоказаност на
обвинението.
Съдът, след
като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите П.С.К. и Н.Н.Н.
се познавали помежду си. Те, заедно с още три лица с неустановена по делото
самоличност, решили да извършат кражба на кабел, положен в землището на с. ***.
За тази цел приготвили технически средства - 1бр. чук, 1 бр. секач, 1 бр. въже,
6 бр. лопати, 2 бр. кирки, които да използват при извършването на кражбата.
На 06.09.2012 г. вечерта, те отишли с лек автомобил
„Тойота Хай Лукс” с ДК № У 8055 АН, собственост на свид. Л. Т. И., в местността
*** находяща се в землището на с. ***. Започнали да копаят с приготвените кирки
и лопати. Изкопали 13 /тринайсет/ дупки в земята по продължението на положения
в земята кабел, като при копаенето на всяка дупка стигали до кабела, който бил
телефонен кабел „МККБ 4x4 + 15x4x1,2”, собственост на „БТК” АД. Кабелът бил
предоставен с договор за ауторсинг за поддръжка и
опазване на „Алкател Лусент – България” ЕООД,
представлявано от свид. В. Д. В.. Когато стигнали до кабела при изкопаването на
дупките, с помощта на чука и секача разрушили пластмасовата тръбна изолация и
металната обшивка на кабела и го прекъснали във всяка една дупка. Общата
дължина на кабела от първата до тринадесетата дупка била 338 метра. След това с
помощта на въжето завързали края на кабела за лекия автомобил „Тойота Хай Лукс”
с ДК № У 8055 АН. Автомобилът бил управляван от подс. К., който започнал да
форсира двигателя и се опитвал да потегли, като по този начин целял да издърпа кабела
от земята. Лекият автомобил бил без включени светлини, въпреки че било тъмно.
Последните действия били извършвани от подсъдимите вече в ранните часове на
07.09.2012 г., в тъмната част на денонощието. В същия момент към подс. К.,
подс. Н. и другите три лица се приближили свидетелите Д. Д., С. Д. Д., С. Г. П.
и Х. Г. Х. - служители при РУП „Тунджа” - Ямбол. Те ги осветили с прожектор и
извикали „Стой, полиция”. При това подс. К. рязко потеглил с автомобила, като
въжето се скъсало и избягал, за да не бъде заловен от полицаите. Трите лица с
неустановена по делото самоличност също избягали и се скрили в близка нива,
засадена с царевица. Полицаите започнали преследване, като възпроизвели няколко
изстрела във въздуха със служебните си оръжия. Подс. Н.
побягнал и залегнал в една канавка, където по-късно бил намерен от служителите
на РУП „Тунджа” Ямбол.
Видно от назначената по делото стоково-оценъчна
експертиза, общата стойност на предмета на престъплението възлиза на сумата
12911,60 лв.
Видно от
приложеното по делото свидетелство
за съдимост подсъдимия П.С.К.
осъждан по НОХД № *** год. на ЯРС с
влязла в сила присъда на 28.07.2009 год. на 11 месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и с влязла в сила
присъда на 13.03.2012 год. по НОХД *** год. на РС – Нова Загора на глоба.
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия
Н.Н.Н., същият е неосъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели В. В.
/прочетени на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Д. Д., С. П. /прочетени на
основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, Х.Х. /прочетени
на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, И. И., С. Д. /прочетени на основание
чл. 281, ал.1, т.2 от НПК/, от заключението на вещото лице Д., както и от
приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. В.,
Д. Д., С. П., Х.Х., И.И., С.
Д. и Л. И., като логични, последователни и взаимно допълващи се. Тези свидетели
не са заинтересовани от изхода на делото, а специално свидетелите Д. Д., С. П.,
Х.Х., и С. Д.са
наблюдавали действията на подсъдимите в
продължение на три – четири часа.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите Н. и К. в
частта им, в която заявяват, че двамата са били на мястото, където е бил
заловен от полицаите подс. Н. и, че до там са отишли с колата на подс. К. –
джип, марка „Тойота“. В тази си част обясненията им се подкрепят от показанията
на свидетелите Д. Д., С. П., Х.Х., С. Д., както и от
показанията на свидетеля Л. И., който заявява, че е продал притежавания от него
джип „Тойота Хайлукс“ на подсъдимия К.. Не приема за
достоверни обясненията в останалите им части, а именно, че подс. К. е
управлявал автомобила без светлини, за да могат да видят лицата, които по
техните твърдения копаели дупки на същото място, тъй като същите стоят
изолирани от показанията на ценените свидетелски показания, които са
еднопосочни и безпротиворечиви. Освен това съдът намира, че е нелогично и
житейски неоправдано да се сочи, че в тази част на денонощието и на такова
място подсъдимите да проявят такава заинтересованост да установят точно кои
лица копаят дупки в нивата и за какво става въпрос, което от своя страна
навежда на извода за твърдения, оневиняващи собственото им виновно поведение.
По отношение на показанията на свидетелите Х.Д. и П.Х.,
съдът не кредитира същите в тяхната им цялост, тъй като и двамата твърдят, че
са виждали изкопани дупки на същото място през месец август 2012 г., т.е. преди датата
на деянието-06/07.09.2012 г.
Видът на предмета на престъплението се доказва както
от показанията на св.В., така и от приложената по досъдебното производство обяснителна
записка и скица /л.99-101/, поради което не споделят доводите на защитата, че
не става ясно какъв е бил процесния кабел по вид и размер.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимите П.С.К. и Н.Н.Н. са осъществили
както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението опит за кражба по смисъла на чл.195 ал.1 т. 4 и 5 вр.чл.194 ал.1,, вр.
чл.18, ал.1 от НК , тъй като за времето от 06.09.2012 г. до 07.09.2012 г. в
местността *** в землището на с. ***, чрез използване на технически средства –
1 бр. чук, 1 бр. секач, 1 бр. въже, 6 бр. лопати, 2 бр. кирки и чрез използване
на МПС - лек автомобил марка „Тойота Хай Лукс” с ДК № У 8055 АН, собственост на
Л. Т. И. от гр. ***, след предварителен сговор помежду си и още три лица с
неустановена по делото самоличност, действайки като съизвършители,
са направили опит да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 12 911.60
лв., собственост на „БТК” АД, от владението на „Алкател - Лусент
България” ЕООД, представлявано от В. Д. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и
е останало недовършено поради независещи от тях причини.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите признаци по чл. 195
ал.1 т.4 от НК. Подсъдимите П.К. и Н.Н. са отишли до местността
*** където са направили опита за кражбата на вещите собственост на „БТК“АД гр.
София, като са използвали МПС – л.а.”Тойота Хай лукс“ с ДК№ У 8055АН, собственост на Л. Т. И., като със същия автомобил са
издърпвали от изкопаните дупки нарязания кабел. При извършване на престъплението,
подсъдимите са използвали и технически средства – 1 бр. чук, 1бр. секач, 1бр.
въже, 6 бр. лопати с които са копаели дупките за да достигнат до кабела,
прекъсвали са го и са го издърпвали.
В хода на съдебното производство се
установиха и квалифициращите признаци на чл.195 ал.1 т.5 от НК. Същите са извършили
деянието след като предварително в една сравнително спокойна обстановка в гр. Ямбол
са взели решение да извършат престъплението, набавили си и лекия автомобили,
оборудвали се и с техническите средства и едва тогава са направили опита за
кражбата.
Изпълнителното деяние не е довършено по независещи от
подсъдимите причини, а именно намесата на служителите на РУП Тунджа-Ямбол. Двамата
подсъдими, заедно с трите неустановени по делото лица, са изкопали 13 дупки,
прекъснали са кабела в тях, но в момента в който са започнали изваждането му са
пристигнали полицаите и действията им били преустановени, като по този начин не
са установили трайна фактическа власт върху вещите.
При осъществяване на престъплението подсъдимите са
действали с пряк умисъл, тъй като ясно са
съзнавали, че чрез действията си лишават
от фактическа власт върху вещите техния
собственик, но въпреки това са искали и целяли
установяването на своя собствена
фактическа власт върху тях. Следователно
същите са разбирали, както противо правния и обществено опасен характер на
извършеното, така и неговите обществено опасни последици, но въпреки това са
искали настъпването на тези последици.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че
подсъдимите подсъдимите П.С.К. и Н.Н.Н. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т. 4 и 5 вр.чл.194 ал.1, вр. чл.18
ал.1 от НК, поради което ги
призна за виновни по така
предявеното им обвинение.
Относно вида
и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от
подсъдимите П.К. и Н.Н. престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
Предвид на
това при индивидуализирането на
наказанието на подсъдимия П.К. съдът взе предвид зачестилите случаи на тази
престъпления, голямата стойност на предмета
на престъплението, която граничи с големи размери, обстоятелството, че е извършил престъплението
само два месеца след като е изтекъл изпитателния му срок на наказанието по НОХД *** год. на
ЯРС и шест месеца след влизане в сила на
присъдата му по НОХД *** на РС-Нова
Загора, а от друга страна съобрази със сравнително младата му възраст и му
наложи наказание при баланс на смегчаващи и
утежняващи вината обстоятелства около средния размер, а именно шест години лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, предвид предишните
му осъждания.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът зачете времето
през което подсъдимия К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 18.09.2012 год. до 26.11.2012 год.
При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Н.Н.Н., съдът взе
предвид зачестилите случаи на тази престъпления, голямата стойност на предмета на престъплението,
която граничи с големи размери, а от друга страна се съобрази с младата му
възраст и чистото му съдебно минало и му
наложи наказание при превес на смегчаващите вината
обстоятелства под средния размер, а именно три години лишаване от свобода.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК
спрямо подсъдимия Н., изхождайки от начина по който е извършил престъплението –
нощем, след предварителен сговор с още четири човека, използването на МПС и
технически средства, което говори за една по-висока степен на обществена
опасност на Н. и на извършеното от него деяние, както и за утвърждаващите се у
него престъпни навици. По изложените мотиви съдът намери, че евентуалното
прилагане на чл.66, ал.1 от НК не би довело до постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, а още повече за
превъзпитанието на Н. с цел осъзнаване на поведението си.
При постановяване на присъдата, на основание чл.53
ал.1 б.А НК, съдът отне в полза на Държавата 1 бр. чук, 1 бр. секач, 1 бр.
въже, 6 бр. лопати, 2 бр. кирки които след влизането й в сила да бъдат
унищожени, а веществените доказателства по делото 12 бр. парчета с тръбна
изолация с метална обшивка и хартия в нея, 1 бр. кутия цигари КИНГ с 1 цигара в
нея и черно шушляково яке с оранжева подплата, като
вещи без стойност, ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ.
При този изход на делото, след като съдът призна
двамата подсъдими за виновни по предявените им обвинения, на основание чл. 189,
ал.3 от НПК осъди всеки един от тях да заплати направените по делото разноски
по 25 лв. в приход на ДБ по сметката на ОД-МВР-Ямбол и по 20 лв. в приход на ДБ
по сметката на ЯРС.
Причини за
осъществяване на деянието от страна
на подсъдимите са заниженият им самоконтрол, стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин както и
незачитането на установения в страната
правопорядък.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: