№ 279
гр. Враца, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20231420200769 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. Й. Т.
от гр.Враца, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-0967-
000149/13.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Враца, сектор ПП, с което за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
С така подадената жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон.
Делото е гледано от състав на РС и с решение от 10.05.2023г. по адм.д. № 233/2022 г.
наказателното постановление е потвърдено. С решение от 31.07.2023г. по КАНД№
397/2023г. Адм.съд Враца е обезсилил решението на РС Враца на осн.чл.221 ал.3 АПК,
поради допуснати процесуални нарушения – неправилно призовавана страна – ответник, и
върнал делото на РС за ново разглеждане от друг състав.
При новото гледане на делото съгласно указанията на АС Враца като ответник е
конституирана и призовавана надлежната страна –Началник Група ОД на МВР- Враца,
Сектор „Пътна полиция“,издател на НП.
При новото гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата,така както е
подадена.
Новоконституираният ответник редовно призован не се е явил в съдебно заседание и
не е ангажирал становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС Враца, с което е
1
представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение под
предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение, Серия GA, № 843395 от 02.02.2023 г. за това,
че на 02.02.2023 г., около 18:10 часа, в гр.Враца, по ул.”Христо Ботев” до №79Б с посока на
движение към ул.„Река Лева”, водачът М.Т. управлява лек автомобил „Пежо 308” с рег.
№**** като не пропуска и отнема предимството на движещия се по пешеходна пътека тип
„Зебра“, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8., пресичащ от ляво надясно,
пешеходец.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.119, ал.1 от ЗДвП,
съгласно чиято разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Жалбоподателят
подписал акта без възражения, като не е депозирал такива и в законоустановения тридневен
срок.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след
преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на
извършеното нарушение, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление
№23-0967-000149 от 13.02.2023г., издадено от началник група в ОД на МВР - Враца, сектор
ПП, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
/наказва се с глоба 100 лв. водач, който: ….не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека/ на М. Й. Т. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
сто лева.
По делото са събрани гласни доказателства, като е разпитан свидетеля-Р. П. И.-
актосъставител. От показанията на И. се установява, че на посочените в АУАН дата и място
жалбоподателят като водач, управляващ процесния лек автомобил не е пропуснал,
преминаващ по пешеходна пътека пешеходец. Актосъставителят твърди, че жалбоподателят
се движел по ул.Христо Ботев в посока светофарите на пл.Руски и не пропуснал пешеходец,
който минавал по пешеходна пътека. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
като му е връчен и екземпляр от същия. Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, който споделя свои непосредствени впечатления.Същият е незаинтересован от
изхода на делото.Показанията му са последователни и безпротиворечиви, и се подкрепят и
от останалите доказателства по делото.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: АУАН, Серия GA, № 843395 от 02.02.2023 г.; Наказателно постановление
№23-0967-000149/13.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Враца, сектор ПП;
Справка за нарушител/водач М. Т.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
министъра на вътрешните работи; Справка от община Враца с вх.4666/11.04.2023 г. с
приложена извадка от цифров модел, относно местонахождението на улица „Река Лева“ в
град Враца, видно от която същата започва от имоти на Гражданска 2 защита, продължава
по целия крайречен булевард до светофарите на пл.“Руски“ и понататък от ул.“Генерал
Гурко“, гаражен комплекс „Река Лева“ до ул.“Остри връх“.
Макар в жалбата и писмено становище жалбоподателят да оспорва АУАН и НП,в
2
съдебно заседание не отрича да е извършил процесното нарушение, като твърди,че не е
имал видимост,и не е видял, преминаващия по пешеходната пътека пешеходец, тъй като от
дясната страна на платното имало спрели автомобили.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН
и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН, от материално и
териториално компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР. И
АУАН и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН,
тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби. При
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му, съдържа се
изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната
законова разпоредба, която е нарушена и съответната норма, въз основа на която следва да
се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,вкл.и иявленията на
жалбоподателя се установява по категоричен начин, че на 02.02.2023 г., около 18:10 часа, в
гр.Враца, по /б/ул.”Христо Ботев” до №79Б с посока на движение към ул.„Река Лева”,
жалбоподателят Т. е управлявал лек автомобил „Пежо 308” с рег.№**** като не е пропуснал
и отнел предимството на движещия се по пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен
знак Д17 и пътна маркировка М8.1 пресичащ от ляво надясно пешеходец.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че неправилно е описана
фактическата обстановка, досежно място на извършване на нарушението. Неоснователни са
и възраженията за налични противоречия между мястото на нарушението, посочено в АУАН
и НП и установеното по делото, тъй като от показанията на разпитания свидетел се
установява, че водачът на л.а. се е движел по ул.“Христо Ботев“ в посока светофарите на
пл.Руски, докъдето стига и ул.“Река Лева“, съгласно справката на община Враца, както е
отразено и в акта и в НП.
С посочване в АУАН и НП като място на нарушението „улица“ Хр.Ботев, вместо
„булевард“ Хр.Ботев не се злепоставят интересите и правата на жалбоподателя, и според
съда не е допуснато никакво нарушение на процесуални правила,тъй като безспорно е
установено, вкл.и от признанието на жалбоподателя къде точно е станало
нарушението,както и с оглед и на факта,че булевардът не е нещо по-различно от улица,а
всъщност е една по-голяма улица. И улицата ,и булевардът са все пътни структури,
минаващи през населеното място.Съществено е не конкретното им наименование/улица или
булевард/,а същностното им предназначение - път през населеното място, именован
„Хр.Ботев“.В АУАН и НП е посочана посоката на движение на л.а.,управляван от
жалбоподателя – към ул.“Река Лева,и съдът не установява противоречия между отразените
факти в акта и НП относно мястото на извършване на нарушението и посоката на движение
на л.а. и отразеното в представената от Община Враца извадка от цифров модел,в която е
отбелязана единствено ул.“Река Лева“ от една страна,и от друга – както се изложи в
с.з.жалбоподателят сам признава,че е извършил нарушението на посоченото място и в
указаната посока,но „не е имал добра видимост“.
Доводите на жалбоподателя ,изложени и в с.з и в писмената защита, че същият не е
имал видимост и затова не е пропуснал, движещия се по пешеходната пътека пешеходец,
също са неоснователни. Като водач на ППС, жалбоподателят е бил длъжен да предприеме
всички необходими действия за спазване правилата за движение, предвидено в ЗДвП. В
случай,че не е имал видимост е следвало да спре непосредствено преди пешеходната пътека,
да изчака,и чак след като се увери,че няма преминаващи пешеходци, да продължи
движението си.
3
Наложеното наказание глоба в размер на сто лева, предвидено в разпоредбата на
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е фиксирано по вид и размер, поради което отпада необходимостта
да се обсъжда въпросът за индивидуализация на наказанието.
Настоящият състав намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН с оглед засегнатите обществени отношения предвид
конкретните обстоятелства при които е извършено нарушението, както и приложената по
делото справка за нарушенията по ЗДвП на жалбоподателя.
С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Ответната страна не претендира разноски,
поради което такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 от ЗАНН Врачански районен съд, III
Наказателен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0967-000149 от 13.02.2023 г.,
издадено от Началник група в ОД МВР- Враца, Сектор ПП, с което за нарушение на чл.119
ал.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.5, т.2 ЗДвП на М. Й. Т. от гр.Враца, ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по
реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4