Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Христинка Димитрова
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор В. Радева – прокурор в
Окръжна прокуратура-гр.Варна, командирована да изпълнява длъжността прокурор в
Окръжна прокуратура – гр.Шумен със Заповед № РД-07-697 от 06.08.2021г. на
Главния прокурор, като разгледа докладваното от административния съдия Сн.
Чолакова КАНД № 228 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Областна дирекция по безопасност на
храните, гр. Шумен, депозирана срещу Решение № 109/21.07.2021г. на Районен съд
– гр.Шумен, постановено по АНД № 710/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-9/26.03.2021г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Шумен, с което на Б.Н. И. *** на основание чл. 471а, ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВД е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и на
основание чл. 471а, ал. 1 ЗВД е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същото решение съдът е осъдил ОДБХ-гр.Шумен
да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се
доводи за протичане на административнонаказателното производство в съответствие
с императивните правила на ЗАНН, при което актът и НП съдържат всички изискуеми
реквизити, а датата на извършване на деянията е определена по коректен начин.
Твърди се също, че вменените на лицето нарушения са извършени и доказани по
съответния начин, и доколкото не разкриват белезите на „маловажни“ такива по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, правилно са били санкционирани с издаденото НП.
Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наложените на Б.И. глоби. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.
И., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, Б.Н.И.,
в съдебно заседание се представлява от адвокат Д.Д.от САК, който поддържа
становището за неоснователност на оспорването. Представя и писмени бележки.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С процесното наказателно
постановление на Б.И. на основание чл. 471а, ал. 1 от ЗВД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за това, че
„не е представил и допуснал придвижването на 54 бр. говеда без ветеринарно
медицинско свидетелство“, като е посочено, че е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 3а
от ЗВД. На Б.И. на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВД е наложено и административно
наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за това, че „за 8 бр. телета на
възраст между 3 и 10 дни в три дневен срок от раждането не е уведомил писмено
ветеринарния лекар, обслужващ обекта за новородени животни“, като по този начин
е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВД, и на основание чл. 471а, ал. 1 от ЗВД му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
това, че „за 3бр. говеда не е уведомил писмено ветеринарния лекар, обслужващ
обекта, за паднали марки-средства за официална идентификация“, като по този
начин е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 4а от ЗВД. Наказателното постановление било
издадено въз основа на АУАН № 0000574/15.03.2021г., подписан от жалбоподателя с
възражения, които не са конкретизирани.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че атакуваното
наказателно постановление е издадено в пълен дисонанс с императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същото не са изложени
мотиви, поради които административнонаказващият орган е приел, че нарушителят е
осъществил всяко едно от трите нарушения; не са описани както обстоятелствата,
при които нарушенията са осъществени, така и доказателствата, които ги
потвърждават, като освен това не е посочена и датата, възприета от
административнонаказващия орган, като дата на извършването им. По тези
съображения съдът е отменил атакувания правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Настоящият съдебен
състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка въззивният съд
е достигнал до неправилен правен извод, чрез който е аргументирал отмяната на
процесното наказателно постановление.
Това е така, тъй като
касационният състав не споделя изложеното от предходната съдебна инстанция за
наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Деянията
и обстоятелствата по тяхното осъществяване са описани достатъчно ясно, като
изрично наказващият орган е отразил, че обстоятелствата, установени при
извършената проверка, са обективирани в изготвения КП от 15.03.2021г., съставен
в присъствие на привлеченото към отговорност лице, в който изчерпателно са
описани констатациите при проверката. Отделно от това, не би могло да бъде
възприето становището, че не е отразена и датата, възприета за момент на
осъществяването им – в случая тя съвпада с датата на проверката, а именно
15.03.2021г., към който момент служителите на ОДБХ-гр.Шумен са констатирали
визираните нарушения.
Тук е мястото да се
отбележи, че районният съд е мотивирал отмяната на правораздавателния акт с
обсъдените от него допуснати съществени процесуални нарушения, като е посочил,
че те се явяват достатъчно основание за отмяна на НП, без спорът да се
разглежда по същество. Същевременно, прочитът на мотивите на обжалвания съдебен
акт налага извод, че районният съд е възприел постановлението и за недоказано,
а от тази гледна точка и за незаконосъобразно по същество, ценейки приобщените
по делото писмени и гласни доказателства, формирайки извод, че е налице
своевременно уведомление от страна на жалбоподателя, адресирано до обслужващия ветеринарен
лекар, за наличието на родени 8 броя телета, както и за крави с по една паднала
ушна марка. При това положение и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
касационният състав следва да реши спора по същество.
Предвид възложените му
задължения и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства,
настоящият състав намира, че Б.И. действително е осъществил вменените му
нарушения. Първото от тях се изразява в придвижването на 54 броя говеда без
изискуемото свидетелство. Такова задължение създава разпоредбата на чл. 132,
ал. 1, т. 3а от ЗВД, изрично посочена от актосъставителя и наказващия орган
като нарушена от страна на ответника в настоящото производство. До този извод
органите на ОДБХ-гр.Шумен са достигнали, съотнасяйки установения брой животни,
обозначени със съответните марки, установени в деня на проверката и данните от
Информационната система на БАБХ. По делото са налични и данни, че животните са
били придвижени към друг обект, като нито в хода на
административнонаказателното производство, нито пред районния съд от страна на
санкционираното лице са представени изискуемите документи. За така
осъщественото виновно неизпълнение на посоченото правило от закона, правилно му
е било наложено административното наказание, визирано в чл. 471а, ал. 1 от ЗВД,
доколкото не са налице основания да се приеме, че поведението му разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид.
За доказани от обективна
и субективна страна касационният състав възприема и останалите две нарушения,
визирани от актосъставителя и от наказващия орган. Органите на ОДБХ-гр.Шумен са
установили наличие на 8 броя телета между 3 и 10 дни /по данни на собственика
им/, за които Б.И. не е уведомил в 3-дневен срок от раждането им съответния
ветеринарен лекар. Тези свои констатации контролните органи са отразили и в
изготвения Констативен протокол, съставен в присъствието на санкционираното
лице. Единственото възражение, което то е отразило към момента на съставянето
му, касае неоткритите 54 броя животни. Дори и при издаването на АУАН Б.И. е
отразил бланкетно, че има възражения, но не ги е прецизирал. Към този момент последният
не е заявил, че е изготвил съответното писмено уведомление, съответно, че е
разговарял с ветеринарния лекар, обслужващ животните, който е бил разпитан в
хода на въззивното производство, посочвайки, че контактът между него и Б.И. се
е забавил заради възникнало заболяване. От тази гледна точка, не би могло да се
сподели становището на районния съд, че санкционираното лице още на
10.03.2021г. е уведомил писмено обслужващия го лекар, доколкото подобен извод
се основава единствено на частен документ, който няма достоверна дата. Именно
поради липсата на надлежни доказателства, установяващи, че към момента на
проверката лицето вече е уведомило обслужващия го лекар, настоящият съдебен
състав не кредитира твърденията на свидетеля С.П., че е бил своевременно
уведомен за раждането на животните. Не следва да бъдат ценени заради
заинтересованост и показанията на свидетеля Н.Б., син на санкционираното лице,
че в срок са били изготвени съответните уведомления, съответно, че баща му е
провел телефонен разговор с ветеринарния лекар. С оглед на гореизложеното се
налага извод, че санкционираното лице виновно е допуснало вмененото му
нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВД, подлежащо на санкциониране по реда на
чл. 416, ал. 1 от с.з. Поведението му не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от подобните деяния и не са налице основание за приложимост
на института на „маловажния случай“.
По аналогия с изложените
вече съображения, които не следва да бъде преповтаряни в тяхната цялост,
настоящият съдебен състав намира за безспорно доказано и неизпълнението на чл.
132, ал. 1, т. 4а от ЗВД, изразяващо се в несвоевременно уведомяване на
обслужващия ветеринарен лекар за паднали средства за официална идентификация на
откритите телета. Неправилно районният съд е приел, че на 13.03.2021г.
собственикът е информирал обслужващия лекар, че има седем крави с по една
паднала ушна марка, като основанията да не се възприеме това становище вече
бяха обсъдени в мотивите на настоящия съдебен акт. Поведението на ответника
разкрива белезите на нарушение по чл. 471а, ал. 1 от ЗВД и не следва да бъде
квалифицирано като „маловажно“, доколкото не са налице основания за това.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за основателна, а
решението на Районен съд – гр.Шумен, като неправилно и незаконосъобразно,
следва да бъде отменено изцяло, в т.ч. и в частта досежно присъдените в полза
на Б.И.Н. деловодни разноски в размер на 150 лева, респективно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,
на касатора на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
в полза на ОДБХ-гр.Шумен се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по
делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – гр.Шумен и Административен
съд – гр.Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция, или общо 160
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 109/21.07.2021г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 710/2021г. по описа на съда, с
което е отменено Наказателно постановление № ЗЖ-9/26.03.2021г. на директора на
Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен и Областна дирекция по безопасност на храните,
гр. Шумен е осъдена да заплати на Б.Н. И. деловодни разноски в размер на 150 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ЗЖ-9/26.03.2021г.
на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, с което
на Б.Н. И. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 471а, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева; на основание
чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и на основание
чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
Б.Н.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен сумата от 160
/сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
01.11.2021г.