Р Е Ш Е
Н И Е №
260375
гр.Пловдив,
12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 14/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С.
срещу решение №
260744/07.10.2020г. по гр.д. № 21222/2019г., на Районен съд – Пловдив VІІІ
гр.с., с което е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от Директора Н.С. Н., със съдебен
адрес:***, да заплати на Г.Б.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Д.Т., сумата 1 780,30 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 2002,5 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
23.12.2016г. - 23.12.2019г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
23.12.2019г. в размер общо на 225, 84 лева, заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от 23.12.2019г., до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано. Сочи се, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – прилагане на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден
труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, а не обратното. Сочи се практика на
съдилищата в обратна посока на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се направените разноски по делото. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната стана.
В
срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.Б.К..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият Г.К. с правна
квалификация чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, че
ищецът Г.Б.К. *** на длъжност „****“ в сектор „ПБЗН“ на летище Пловдив при РД
ПБЗН - Пловдив. В периода 23.12.2016г. - 23.12.2019г., същият е полагал нощен
труд в размер на 1 752 часа, след приравняването им на дневен труд с
коефицент 1,143 стават 2002,50 часа, като разликата от 250,50 часа представлява
положен извънреден труд в размер на 1 780,30 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неправилно е приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която
е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч.
с
коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в Наредбата
обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва
да се извършва. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е
до 7 часа.
Тези норми на
КТ са част
от въведената със същия
специална закрила на нощния
труд, поради което
следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в
чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00 ч.
за работещите на смени
служители на МВР
и е доразвитие на
правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов работен ден за
служителите на МВР и по
отношение на тези от тях, които
работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се
направи извод, че
същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР
през деня и през нощта, т.е. че приравнява по
отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като
това би поставило същите
в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и работещите по трудово
правоотношение и би
било в противоречие с изрично
прогласеното в чл.188 ал.2 от
ЗМВР приложение по отношение на служителите на
МВР на уредената
в КТ специална закрила на нощния
труд. При това положение
при сумирано изчисляване на работното време за
работещите на смени
служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата/ принцип за
превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето защо исковата претенция е
доказана по основание и по размер, видно от приетата СИЕ, поради което решението като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото
право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него,
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Ето защо в полза на
въззиваемия Г.К. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели.
Такива направени в производството пред ПОС в размер на сумата 450 лв. за
адвокатски хонорар /л.15/. Възражението за прекомерност на размера на
адвокатския хонорар е неоснователно, защото същият е твърде близо до минимума
на предвиденото.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260744/07.10.2020г. по
гр.д. № 21222/2019г., на Районен съд – Пловдив VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска” № 171А да заплати на Г.Б.К., ЕГН
**********,*** сумата от 450 лева за разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.