Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.2021 г.
СГС, VI – 4 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди двадесет
и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Диляна Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 2490/2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Д.П.М.Ч.“
ЕАД, с която са предявени срещу Министерски Съвет, представляван на основание
чл.71 ал.2 ЗПБ от М.на е., искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД,
вр. с чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 19.05.1999 г. въз основа на решение
на МС N
147/26.03.1999 г. е сключен договор за
концесия, по силата на който му е предоставена концесия за добив на подземни
богатства /златно-медно-пиритни руди/ от находище „Ч.“, а в клаузата на чл.7
ал.2, т.20 б.“а“ и б.“б“ е поел задължението да извърши минимални инвестиции в добива
и преработка на подземни богатства, които за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008
г. са в размер на 18 000 000 щ.д. Сочи се, че за останалия период на
договора /след 2008 г./ инвестициите са в размер на съгласуваните ГРП, а в
клаузата на чл.20 ал.3 от договора е предвидена неустойка в размер на 10 %
върху неизпълненото задължение за минимални инвестиции. Поддържа се, че след
2008 г. страните не са съгласували размера и вида на минималните инвестиции по
чл.7 ал.2, т.20, б.“б“, а в ГРП за 2016 г. е определена цялостна инвестиционна
програма в размер на 14 368 178 щ.д. – прогнозна стойност, но не е
постигнато съгласие по отношение размера на минималните инвестиции и с писмо от
26.11.2015 г. заместник-министърът на енергетиката е съгласувал ГРП за 2016 г.
С писмо от 13.12.2016 г. е съгласуван измененият размер на инвестиции за 2016
г. на 15 309 891 щ.д., а с констативен протокол от 27.04.2017 г. е
установено, че отчетените инвестиции за
2016 г. са на стойност 13 358 106 щ.д. Навежда се довод, че
ищецът не е обвързан от посочения в ГРП
за 2016 г. размер на минималните инвестиции, защото се има предвид цялостната
инвестиционна програма, която има прогнозен характер. Изграждането на
пречиствателна станция за битово-фекални води е включено в перото „капиталови
разходи, свързани с растеж“ и за него са предвидени за 2016 г. разходи от
600 000 щ.д., но са отчетени 303 604 щ.д., защото проектът не е
осъществен в цялост поради забава на адм.органи при издаване на разрешение за
строеж, тъй като по подадено на 02.11.2015 г. уведомление РИОСВ се е произнесъл с решение на 01.04.2016 г. –
забава от 120 дни. На 07.09.2016 г. е издадено решение за изменение и
продължаване срока на действие на разрешително от 12.02.2004 г. за ползване на
повърхнорстен воден обект за заустване на отпадъчни води и едва на 07.11.2016 г. Община Ч. е издала
разрешение за строеж на пречиствателна станция за битово фекални води, а
откритият на 12.12.2016 г. строеж е завършен на 09.11.2017 г. В ГРП за 2018 г.
е определена цялостна инвестиционна програма в размер на 24 537 559
щ.д., която представлява прогнозна стойност, неовързваща ищеца, но не е
постигнато съгласие за размера на минимални инвестиции за добива и първична
преработка. С писмо от 04.01.2018 г. на заместник-М.НА Е.е съгласуван ГРП, но в
хода на изпълнение размерът на инвестициите е намален на 19 372 529
щ.д., което е станало с писмо от 18.12.2018 г. на заместник-министъра. С
констативен протокол от 14.03.2019 г. е установено, че за 2018 г. са отчетени
инвестиции в размер на 13 903 921 щ.д. За 2018 г. е било предвидено
надграждане на основната стена на хвостохранилището до кота 630 за прогнозна
сума от 9 193 659 щ.д., която представлява цялостен бюджет за 2018
г., а не минимална инвестиция, но поради забавяне на адм.процедури размерът е
намален на 4 247 491 щ.д. За осъществяване на проекта е била
необходима промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии и е
направено искане на 23.10.2017 г., по което на 21.12.2017 г. са представени последните
необходими документи, но областният управител на Софийска област не е съобщил
на общините ПУП-ИПРЗ, поради което това е сторено от ищеца, който е получил
констативни актове на община Ч. и на община Чавдар. Комисията към РДГ е издала
решение по искането за одобрение на изработения ПУП-ИПРЗ на 09.02.2018 г., а
срокът е до 21.01.2018 г. На 13.02.2018 г. е подадено заявление до Областния
управител за одобрение на ПУП-ИПРЗ, но заповедта е издадена на 27.04.2018 г.,
вместо до 14.04.2018 г. Решението за промяна в предназначението на горските
територии е издадено на 21.08.2018 г. и на 28.09.2018 г. е подадено до
Областния управител заявление за издаване на разрешение за строеж, което е
издадено на 24.10.2018 г. – със забава от 19 дни. Освен това разрешението за
строеж е влязло в сила на 20.11.2018 г., но поради липса на съдействие ищецът
го е получил на 04.12.2018 г. Тъй като едва в края на 2018 г. ищецът е получил
разрешение за строеж, не е могъл да започне изграждане на хвостохранилището
през 2018 г. По отношение на проекта Подмяна на мобилно оборудване в ГРП за
2018 г. е съгласувана инвестиция в
прогнозен размер на 4 331 225 щ.д., след което е изменен на
3 070 065 щ.д. и е отчетен размер от 2 900 666 щ.д.
Предвидена е подмяна на подземен камион на стойност 900 000 щ.д., но тази
подмяна се е оказала ненужна, защото е предложен по-ефективен проект за
внедряване на емулсионно взривно вещество, за което е необходимо закупуване на
два взривни камиона на стойност 900 000 щ.д. и на 29.05.2019 г. е подадено
уведомление до РИОСВ, след което са закупени и отчетени камиони на стойност
980 248 щ.д. В прогнозния размер от 4 331 225 щ.д. е включена
подмяна на колесен товарач /фадрома/ на стойност 320 000 щ.д., но в
офертата на производителя срокът на доставка е от 4-6 месеца. Заявката е
направена на 11.07.2018 г., но е доставена през 2019 г. по фактура от
25.02.2019 г. Предвидено е закупуване на камион за шлам за 150 000 щ.д. и
заявката е направена на 26.11.2018 г., но поради забава на продавача доставката
е изпълнена на 18.01.2019 г., по която са платени сумите от 30 276,25 лв.
и 70 644,58 лв. По перата други капиталови разходи и други капиталови
разходи е посочен прогнозен размер от 6 282 611 щ.д. за цялостна реализация на всички планирани
проекти, а по тях е отчетен размер от 5 150 162 щ.д., тъй като
обективни причини някои от проектите не са осъществени, а за други са намерени
по-изгодни оферти, поради което по този начин целта е изпълнена с по-малко
средства; по други проекти от трети лица са били забавени доставките. Проектът
влажна зона за хвостохранилище на стойност 75 000 щ.д. не е осъществен,
защото е било необходимо преди това да се изгради проектът Надграждане на
основна стена на хвостохранилището до кота 630, който по обективни причини не е
бил изграден през 2018 г. Проектът помпена станция за свежа вода на
яз.“Качулка“ за стойност 160 000 щ.д. е планиран за 2018 г., но поради
приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация за язовирните стени и на съоръженията към тях и
предвидената в забрана за разполагане и достъп на плаващи и подводни съдове и
съоръжения на разстояние, което е по-малко от 1000 м. от големите язовирни
стени проектът не е осъществен. По проекта за технически услуги е предвидена
прогнозна стойност от 467 835 щ.д., но са отчетени 314 366 щ.д.
Поръчаните вентилатори са доставени със закъснение през 2019 г. и са на
стойност 125 732,16 лв. По
исканията на ответника ищецът е платил за 2016 г. неустойка от 167 573,64
лв. и за 2018 г. неустойка от 1 764 152,78 лв., които са недължими
защото в ГРП за 2016 г. и за 2108 г. е посочен размер на цялостната
инвестиционна програма, но минималните инвестиции не са конкретизирани по вид и
размер. След изтичане на петгодишния срок на действие на договора размерът на
минималните инвестиции е уговорено да се определя в съгласувани ГРП, но в ЗПБ
не се съдържа дефиниция какво представляват минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства, поради което ищецът е включвал
техния размер в годишните прогнозни инвестиции, а в ГРП за двете процесни
години са посочени видът и размерът на всички инвестиции, които ищецът е
планирал, с което е изпълнил задълженията по чл.83 ал.1 ЗПБ и чл.4 ал.2 от
Наредбата, поради което не е налице неизпълнено договорно задължение. Освен
това Министерство на енергетиката никога не е констатирало нарушение относно
непосочване в ГПР на минимален размер на инвестиции. Сочи се, че прогнозният
характер на размера на инвестициите, съгласувани в ГРП, изключва отговорността
за неизпълнение при констатация за осъществени инвестиции в по-нисък размер.
Прогнозните размери на минимални инвестиции за двете години не са осъществени
поради причини, които са извън волята на ищеца, за които той няма вина. Според
ищеца следва да се вземе предвид, че за 2018 г. размерът на инвестиции е
променен от 24 537 559 щ.д. на 19 372 529 щ.д. По отношение
на неустойката за 2016 г. ищецът се позовава на погасителна давност, на която
се е позовал в писмо от 11.09.2020 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 25 001 лв., частично от 167 573,64 лв. –
платена без основание неустойка за 2016 г., както и сумата от 25 001 лв.,
частично от 1 764 152,78 лв. – платена без основание неустойка за
2018 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете с възражението, че за периода след 2008 г. размерът на
минималните инвестиции е определен чрез препращане към размерите на
инвестициите, съгласувани в ГРП, които с оглед доп.споразумение от 19.09.2000
г. са задължителни за ищеца. Клаузата на чл.3 ал.2 от споразумението разкрива
връзката между размера на инвестициите и работния проект за срока на концесията, която връзка се
установява и от клаузата на чл.7 ал.2, т.20 б.“б“ от договора, предвидена с
доп.споразумение от 27.02.2004 г. В клаузата на чл.9 ал.1 от договора е
предвидено, че всички инвестиции по чл.7 ал.2, т.20 имат задължителен характер.
Това се потвърждава и от одитен доклад N ********** - стр.49, т.1.3.2.4, с констатациите на който
страните са длъжни да се съобразят. Според ответника в клаузата на чл.7 ал.2,
т.20, б.“б“ от договора се съдържа дефиниция на понятието „минимални
инвестиции“ – това са инвестициите, посочени в ГРП за периода след 2008 г., а в
Наредба, обн. в ДВ, бр.95 от 01.11.2013 г. е предвидено какво е съдържанието на
ГРП. В представения от ищеца цялостен работен проект за експлоатация на
находището -2009 г. се съдържа таблица, в която са посочени размерите на
инвестиции за рудодобив и за преработка. Оспорва се за двете години да е била
проведена процедура по изменение на ГРП, тъй ищецът през м.11.2016 г. и
м.11.2018 г. единствено е спазил изискването за представяне на проект за ГРП за
следващата година. В констативните протоколи от 27.04.2017 г. и от 14.03.2019
г. не се съдържат признания на ответника, а обстоятелството, че не са вписани в
тях задълженията за неустойка, не означава, че ответникът се отказва от тези
вземания. Вписването едностранно от ищеца в ГРП, че посочените суми за
инвестиции имат прогнозен характер не променя съдържанието на неговото
задължение. Ответникът се позовава на клаузата на чл.29 ал.1 от договора,
според която при непреодолима сила страната следва да уведоми насрещната в срок
от 30 дни от настъпването й, но ищецът не е изпълнил това задължение. Сочи се,
че изграждането на хвостохранилище изисква спазването на множество
адм.процедури, с които ищецът е бил наясно през 2017 г., поради което е
следвало да изчака тяхното развитие и едва тогава да го включи в ГРП за 2018 г.
Неизпълнението на инвестициите за двете години не е поради обективна
невъзможност по чл.81 ал.1 ЗЗД, респ. чл.306 ТЗ. Поддържа се, че с извършените
от ищеца плащания на неустойки той е признал задълженията си, както и че не е
спазен редът за изменение на ГРП, предвиден в чл.13 и чл.11 от Наредбата, който
ищецът е спазил за ГРП за 2020 г. – писмо от 25.09.2020 г. По отношение на
възражението, че вземането за неустойка за 2016 г. е погасено по давност се
позовава на правилото на чл.118 ЗЗД.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че поради неоказано от Държавата
съдействие не са осъществени минималните инвестиции, тъй като административните
органи не са спазили сроковете за произнасяне по подадени от ищеца заявления.
Поддържа се, че за двете години ищецът е изпълнил точно планираното и чрез вложените в добива и първичната
преработка инвестиции е постигнал изпълнението на годишната производствена
програма, тъй като за 2016 г. е представен отчет за добив руда от 2 211 814
тона, а показателят е 2 200 000 тона; за 2018 г. са отчетени 2 211 557 тона. Според ищеца в нито
един от ГРП след 2008 г. не е бил фиксиран размер на минимални инвестиции в
добива и първичната преработка на подземни богатства, както и че тези инвестиции
са част от всички планирани за годината прогнозни инвестиции. Ако се приеме, че
следва да се отчита ЦРП, то след като ищецът точно е изпълнявал годишната си
производствена програма след 2008 г., вложените от него инвестиции са тези,
които са необходими за постигането на годишната цел. Оспорва се ищецът да е
обвързан от констатациите в одитния доклад на Сметната палата, който освен това
не обхваща 2016 г. В таблица 5-3 на ЦРП е посочено, че след 2010 г. размерът на
всички инвестиции възлиза на 72 300 000 щ.д., но за 2010 г. ищецът е
инвестирал 51 486 930 щ.д., за 2011 г. - 75 298 984 щ.д.,
за 2012 г. - 60 619 172 щ.д., за 2013 г. - 42 663 732 щ.д.,
за 2014 г. – 30 530 026 щ.д., за 2015 г. – 18 888 412
щ.д.,за 2016 г. – 13 358 106
щ.д., за 2017 г. – 16 901 556 щ.д., за 2018 г. – 13 903 921
щ.д., за 2019 г. – 22 199 297 щ.д., т.е само за периода 2010 г. –
2019 г. инвестициите възлизат на 345 850 136 щ.д., която сума е 5
пъти по висока от предвидената в ЦРП стойност от 72 300 000 щ.д. В
общо инвестираните суми се включват и минималните инвестиции в добива и
първична преработка. Предвиденият в ЦРП размер от 64 500 000 за
минимални инвестиции е многократно завишен чрез инвестициите през периода 2010
г.-2019 г. Поддържат се доводите, че плануваните за двете години инвестиционни
проекти не са изпълнени поради обективни причини. Сочи се, че неуведомяването
на ответника за непреодолима сила не заличава нейните последици, а води до
възникване на отговорност за обезщетяване на вредите от неуведомяването.
Ответникът не е претърпял вреди от твърдяното неизпълнение на задължението по
чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора, защото ищецът за двете години е изпълнил в
цялост годишната производствена програма, а ответникът е получил в максимален
размер концесионно възнаграждение. Във всеки ГРП след 2008 г. ищецът е посочвал
прогнозен размер, защото изпълнението на инвестиционните проекти зависи от
множество фактори, а ответникът е съгласувал без забележки ГРП за двете години.
Неустойките са били платени под заплахата, че ще се спре действието на
концесията. Размерът на инвестициите за 2018 г. е бил изменен в процедура по
съгласуване на ГРП за 2019 г., което е допустимо да се извърши в процедурата за
следващата година.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа оспорването на исковете с възражението, че не може да отговаря
за действията на други държавни органи по образувани пред тях административни
процедури, както и че ищецът има право да предяви срещу тези органи претенции
за обезщетение. Поддържа се, че ответникът не е имал по процесния договор
задължения във връзка с развитието на адм.производства, по които страна е бил
ищецът, защото не може да се намесва в дейността на други адм.органи. Според
ответника одитният доклад на Сметната палата има доказателствено значение за
спора, защото е изготвен на законово основание. Сочи се, че страните са се
съгласили посочените след 2008 г. в ГРП инвестиции в добива и първична
преработка да имат характер на минимални инвестиции – поставен е знак на
равенство между необходимите инвестиции, посочвани в ГРП, относно добива и първична
преработка, и размерът на минималните инвестиции в добива и първична
преработка. Ищецът е знаел, че минималният размер на инвестиции е посоченият в
ГРП, защото не е направил искане за разделяне на минималните инвестиции от
общия размер на инвестиции. Постигнато е съгласие видът и размерът на
минималните инвестиции да се определи на годишна база по съгласуван ГРП.
Минималната производствена програма няма връзка със задължението да се извършат
от ищеца минимални инвестиции, а извършването на инвестиции в по-висок размер
от предвидения в ЦРП не води до изпълнение на задължението по чл.7 ал.2, т.20,
б.“б“ от договора да се извършат минимални инвестиции, посочени в ГРП. В ЦРП не
са посочени размерите на минималните инвестиции по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от
договора, защото те е следвало да се посочат в ГРП за съответните години. По
отчетите за двете години ищецът е извършил минимални инвестиции от 13 358 106 щ.д. и
13 903 921 щ.д., но в ГРП са предвидени стойности от
14 368 178 щ.д. и 24 537 559 щ.д. Оспорва се да са
възникнали непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер,
които да са направили невъзможно изпълнението на дължимата от ищеца престация.
За двете години не са извършени изменения в ГРП по реда, посочен в Наредбата,
тъй като ищецът не е внесъл за ново съгласуване изменен или допълнен ГРП.
Представено е
решение N
147 от 26.03.1999 г. на МС, с което е
предоставена концесия за подземни природни богатства - златно-медно-пиритни
руди чрез добив от находище „Ч.“ – Софийска област и за концесионер е определен
„Ч.“ ЕАД.
Представен е договор за предоставяне на
концесия за подземни природни богатства
- златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Ч.“ – Софийска
област от 19.05.1999 г., от който се установява, че между Министерски съвет в
качеството на концедент и „Ч.“ ЕАД в качеството на концесионер е възникнало
правоотношение, по което концедентът е предоставил на концесионера особеното
право на ползване на подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от
находище „Ч.“ – Софийска област, в което са включени правомощията по добив,
придобиване на собственост върху рудите и извънбалансовите руди, преработката
им, експлоатационно проучване, изграждане на сгради и съоръжения, срещу което
концесионерът е поел задължението да извършва добив на подземни природни
богатства, да заплаща концесионно възнаграждение, както и да извърши минимални
инвестиции, определение по вид и размер в „Минимална инвестиционна програма за
първия петгодишен период на концесията, която се актуализира на всеки 5 години
– чл.9.1. Към договора е съставена „минимална производствена програма за
периода 1999 г. -2004 г., 2005 г. – 2008 г. и за 2009 г. – 2028 г., както и
минимална инвестиционна програма за периода 1999 г. – 2003 г.
Представено е допълнително споразумение от 19.09.2000
г., с което страните са променили „Минимална инвестиционна програма за първия
петгодишен период на концесията“.
Представено е допълнително споразумение от
27.02.2004 г., с което клаузата на чл.7, т.20 се изменя и предвижда задължение
за концедента през периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008 г. да извърши минимални инвестиции в добива и
първичната преработка на подземни богатства в размер на 18 000 000
щ.д., а за останалия срок на концесията да се извършат инвестиции, които ще се
конкретизират по вид и размер в съгласувани годишни работни проекти.
Представен е цялостен проект за добив и
преработка на златно-медни руди в рудник „Ч.“.
Представен е годишен работен проект за добив
и преработка на златно-медни руди в рудник „Ч.“ през 2016 г. – в т.4.16 се
съдържа инвестиционната програма, в която са предвидени разходи за инвестиции в
размер на 14 368 178 щ.д., който е внесен за съгласуване в
Министерство на енергетиката на 10.11.2015 г.
С писмо N E-26-Д-249/26.11.2015 г. на заместник-министър на
енергетиката е съгласуван годишния работен проект за 2016 г.
Представено е писмо от 31.03.2017 г., с
което ищецът е представил на МЕ отчет за извършените инвестиции през 2016 г.,
които възлизат на 13 358 106 щ.д.
Представено е писмо вх.N
26-00-10517/02.11.2015 г., с което ищецът
е уведомил РИОСВ за свое инвестиционно предложение за „Изграждане на модулна
пречиствателна станция за битово-фекални отпадъчни води в землището на с.Ч.“.
С писмо от 01.04.2016 г. РИОСВ е връчил на
ищеца Решение N СО-42-ПР/от 31.03.2016 г., с
което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда
за инвестиционното предложение.
Представено е решение N РР-2928/07.09.2016 г., с което е продължен срокът на
действие на разрешително N 33750019/12.02.2004 г. за ползване от ищеца на водни обекти за заустване на отпадъчни води
за експлоатация на „Площадка за добив и преработка на руда“, находяща се в
землището на с.Ч..
Представено е разрешение за строеж N 6/07.11.2016 г. на Община Ч., влязло в сила на 30.11.2016 г., с
което на ищеца е разрешен строеж „Изграждане на модулна пречиствателна станция
за битово-фекални отпадъчни води“.
С протокол от 12.12.2016 г. е открита
строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа, а с
констативен акт от 09.11.2017 г. е установена годността на строежа, който е
приет.
Представен е годишен работен проект за
добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Ч.“ за 2018 г., които
възлизат на 24 537 559 щ.д.
С писмо вх.N Е-26-Д-254/15.11.2017 г. проектът е внесен за
съгласуване в МЕ.
С писмо N Е-26-Д-9/04.01.2018 г. на заместник М.НА Е.проектът е
съгласуван.
Представен е отчет на ищеца за извършени
инвестиции през 2018 г. в размер на 13 903 921 щ.д.
С писмо от 23.10.2017 г. ищецът е
депозирал пред РДГ-София допълнителни документи, изискани с писмо от 30.08.2017
г. към искане за даване на становище по чл.30 ал.1, т.3 ППЗОЗЗ.
С писмо от 21.12.2017 г. ищецът е
депозирал пред РДГ-София нови документи към писмото от 23.10.2017 г.
Със заявление от 28.12.2017 г. ищецът е уведомил
областния управител на Софийска област за изработения проект за изменение на ПУП
с искане да бъде съобщен по реда на чл.128 ал.1 ЗУТ.
Представен е констативен акт на Община Ч.
от 19.01.2018 г., с който е констатирано, че не са подадени жалби срещу ПУП на
ищеца.
С писмо от 09.02.2018 г., получено от
ищеца на 12.02.2018 г., е връчен решение N 1 09.02.2018 г. относно предварително съгласуване за промяна
предназначението на поземлени имот в горски територии.
На 13.02.2018 г. ищецът подал до областния
управител на Софийска област заявление за одобряване на подробен устройствен
план.
Със заповед N ЗУТ-1/27.04.2018 г. на областния управител на Софийска
област е одобрен внесеният от ищеца ПУП.
С решение N 6/30.08.2018 г. на РДГ-София по искане на ищеца е
променено предназначението на поземлени имоти 053166 и 053164.
С решение N КЗЗ-18/21.08.2018
г. на комисия за земеделските земи е променено предназначението на притежавани от ищеца 400 833 кв.м.
земеделска земя.
Със
заявление от 28.09.2018 г. ищецът е поискал одобряване на технически и
инвестиционни проекти за обекти на техническата инфраструктура.
С разрешение за строеж N РС-3/24.10.2018 г. на ищеца е разрешено да извърши СМР
за строеж „Надграждане на хвостохранилище Ч. до кота 630“.
Представена е заявка за доставка от
13.07.2018 г., с която ищецът е поискал да закупи от „Елтрак България“ ЕООД
челен, колесен товарач „Катерпилар“, модел 972М.
Представена е фактура от 25.02.2019 г., в
която се сочи, че „Е. Б.“ ЕООД е продал на ищеца челен, колесен товарач
„Катерпилар“, модел 972М при цена от 575014,02 лв., а в протокол от 21.02.2019
г. се сочи, че машината е получена от ищеца.
Представено е решение N 2/19.10.2015 г. на община Ч., с което е продължен срокът на
действие на разрешително N 0942/11.06.2002 г.
на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в източнобеломорски
район с център Пловдив.
С писмо изх.N Е-26-Д-215/31.08.2020 г. М.НА Е.е уведомил ищеца, че
по ГРП за 2016 г. е следвало да се извършат инвестиции в размер на
14 368 178 щ.д., но са отчетени 13 358 106 щ.д., а по ГРП
за 2018 г. са планирани инвестиции в
размер на 24 537 559 щ.д., но са отчетени инвестиции в размер на
13 903 921 щ.д. и е направено искане за плащане на неустойки от
101 007 щ.д. и 1 063 364 щ.д.
Представено е преводно нареждане от
18.09.2020 г., с което ищецът е заплатил на Министерство на енергетиката сумата
от 167 573,64 лв.
Представено е преводно нареждане от
18.09.2020 г., с което ищецът е заплатил на Министерство на енергетиката сумата
от 1 764 152,78 лв.
Представен е одитен доклад за изпълнение на
концесионните договор през периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г.
С писмо N E-26-Д-238/25.09.2020 г. ищецът на основание чл.13 от
Наредбата, приета с ПМС N 248/25.10.2013 г.
е внесъл за съгласуване изменение на ГРП за 2020 г.
Представен е подробен отчет за извършените от
ищеца инвестиции за 2012 г., 2013 г. и за 2014 г. в размер на общо
133 812 930 щ.д.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. с чл.92 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за концесия от 19.05.1999 г., сключен въз основа на решение на МС N 147/26.03.1999 г., както и от сключените към него допълнителни споразумения, че между страните е възникнало правоотношение, по което на ищеца концесионер е предоставено правото на ползване на подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Ч.“, в което са включени правомощията по добив, придобиване на собственост върху рудите, преработката им, експлоатационно проучване, изграждане на сгради и съоръжения, срещу което е поел задължението да извършва добив на подземни природни богатства, да заплаща концесионно възнаграждение, както и да извърши „минимални инвестиции“, определени по вид и размер в „Минимална инвестиционна програма за първия петгодишен период на концесията“, след който за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008 г. са в размер на 18 000 000 щ.д., а за останалия период на договора /след 2008 г./ инвестициите са в размер, определян в съгласуван между страните годишен работен проект за всяка година.
Не се спори по отношение на фактите, че ищецът е платил неустойка по чл.20 ал.3, вр. с чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора в размер на 167 573,64 лв. - за 2016 г. и в размер на 1 764 152,78 лв. - за 2018 г. В двете преводни нареждания от 18.09.2020 г. се сочи, че неустойките са платени по сметка на Министерство на енергетиката - чл.62 ал.1 ЗПБ, но с оглед правилото на чл.6 ал.3 и чл.5, т.3 ЗПБ следва да се приеме, че сумите са „получени“ по смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД от ответника МС, който е страна по материалното правоотношение, но се представлява от М.НА Е., включително и в настоящия процес – чл.71 ал.2 ЗПБ.
Съдът намира за неоснователен повдигнатия от ответника довод, че с извършените от ищеца плащания е направено признание на вземанията за неустойка. При релевирани от ищеца твърдения за липса на основание за плащане /липса на неизпълнение на договорно задължение/ извършеното плащане на неустойката може да се приеме за признание на договорното правоотношение, но не и за признание, че е налице основание за получаване на неустойката от ответника. Извършването на една престация не е равнозначно на признание на съществуване на фактическия състав, който поражда като последица възникване на задължението за престиране.
Възприемането на тезата на ответника означава по същество да се отрече възможността на престиралия при изначална липса на основание да иска връщане на имущественото благо, получено от насрещната страна, т.е. да се обезсмисли фактическият състав на чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД. Дори и да се приеме, че плащането представлява извънсъдебно признание на задължението за неустойка, то не обвързва съда – чл.175 ГПК, а и не лишава ищеца от възможността да релевира по съдебен ред липсата на основание /правопорждащия факт/ за получаване на престацията. В този случай на проверка подлежи дали ищецът концесионер е неизправна по договора страна, т.е дали е в неизпълнение на договорно задължение, което е основание за възникване на неустоечно задължение по чл.20 ал.3 от договора, респ. дали са налице факти, които освобождават ищеца от отговорност за последиците от неизпълнението.
В клаузата на чл.7 ал.2, т.20, б.“а“ от процесния договор е предвидено задължение за ищеца концесионер да извърши „минимални инвестиции“ в добива и първична преработка на подземни богатства от находище „Ч.“, които за периода 01.01.2004 г. -31.12.2008 г. е уговорено да са в размер на 18 000 000 щ.д., а след 2008 г. е уговорено „минималните инвестиции“ по вид и размер да се определят в съгласувани годишни работни проекти – доп.споразумение от 27.02.2004 г.
На първо място следва да се спомене, че произтичащото от уговорката в чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ задължение за извършване от ищеца концесионер на „минимални инвестиции“ представлява задължение, което е различно по характер от задължението за изпълнение на „годишна производствена програма“, дефинирана в т.5 от доп.разпоредби на договора, която служи за определяне на минималното годишно концесионно възнаграждение. Не се спори, че според ГРП за 2016 г. и за 2018 г. показателят на „годишна производствена програма“ е 2 200 000 тона добита руда, както и че този показател е достигнат и за двете години. Задължението за добив на определено количество руда за година представлява задължение за полагане на определени усилия, свързани с интензитета на експлоатация на находището. Процесното задължение за извършване на „минимални инвестиции“ обаче е свързано с извършване на определени разходи, които водят до увеличаване ефективността на добивния процес, но и са свързани с вливане на парични средства, които водят до подобряване икономическото състояние на предприятието, а по косвен начин и до подобряване икономическото състояние в страната. Обстоятелството, че задължението по чл.7 ал.2, т.1 за добив по „годишна производствена програма“ е изпълнено, не е основание за извод, че е изпълнено и процесното задължение по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ за извършване на „минимални инвестиции“, доколкото процесното задължение не е обусловено от изпълнението на другото задължение, а двете задължения имат разнопосочни цели и преследват удовлетворяване на различни кредиторови интереси.
В цялостния работен проект за експлоатация на находище „Ч.“ /таблица 5-3/ е предвидено, че след 2010 г. до края на срока на процесния договор концесионерът следва да стори инвестиции в размер на 62 400 000 щ.д. за рудодобив и от 2 100 000 щ.д за преработка, а между страните не се спори, че още преди началото на 2016 г. тези размери са били вече постигнати. Според съда залегналите стойности и показатели в изготвения от ищеца ЦРП не дерогират уговорката на чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ и на чл.9 от процесния договор. ЦРП разкрива общата концепция и намерения на ищеца във връзка с експлоатацията на находището – т.9 от доп.разпоредби на договора. Независимо от предвижданията в ЦРП обемът на поетото от ищеца задължение за извършване на „минимални инвестиции“ след изтичане на периода 2004 г. -2008 г. се определя от уговорките в договора, респ. от документи/актове, към които се препраща - ГРП.
В процесния договор липсва клауза, която да сочи, че между страните е постигнато съгласие предсрочното изпълнение на предвидените в ЦРП стойности на инвестиции да води до погасяване на задължението да се извършват всяка година „минимални инвестиции“ по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“. Важно е да се отбележи, че клаузата на чл.7 ал.2, т.27, която е предвидена с чл.3.1 от доп.споразумение от 19.09.2000 г., е била отменена с доп.споразумение от 27.02.2004 г., т.е по съгласие на страните отпаднала е уговорката, която предвижда, че размерът на „минималните инвестиции“ се определя в съответствие с ЦРП. В този смисъл съдът приема, че „преизпълнението“ на стойностите за инвестиции по ЦРП няма значение за факта на точно изпълнение на задължението по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора, защото релевантна е стойността на „минимални инвестиции“, определена в ГРП за процесните две години. Обстоятелството, че ищецът до началото на 2016 г. е извършил инвестиции в размери над общата стойност по ЦРП, не го освобождава от задължението по чл.7, ал.2, т.20, б.“б“, вр. с чл.9 от договора да извършва всяка година „минимални инвестиции“ в размер, определян в ГРП.
Според клаузата на чл.9 ал.4 от договора, „когато през определена година концесионерът осъществи инвестиции, надвишаващи определените в чл.7 ал.2, т.20 б.“а“ от договора / в общ размер от 18 000 000 щ.д. за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2008 г./, той има право да отчете преизпълнението в изпълнението на общия размер за 5-годишния период 2004 г. - 2008 г., който съгласно приложение 5 към доп.споразумение от 27.02.2004 г. е в размер на 18 000 000 щ.д. /3 485 000; 4 015 000; 4 285 000; 3 310 000; 2 905 000/. Само по отношение на периода 2004 г. - 2008 г. „преизпълнението“ на задължението за инвестиции в определен размер за една година може да се отчете за „горницата“ като изпълнение на задължението за инвестиции за следващите години - например ако за 2004 г. са били извършени инвестиции не в размер на 3 485 000 щ.д., а в размер на 18 000 000 щ.д., това обстоятелство е основание „преизпълнението“ да се отчете за погасяване на задълженията за инвестиции за следващите години от периода 2004 г. - 2008 г.
По отношение на задължението за извършване на „минимални инвестиции“ по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора за периода след 2008 г. липсва в чл.9 уговорка за подобен механизъм на отчитане на „преизпълнението“, както е сторено със задължението по б.“а“. Това означава, че точното изпълнение на задължението за извършване на инвестиции по чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора е обусловено единствено от стойността на извършените инвестиции за съответната година, определени по размер в ГРП, а обстоятелството, че през предходни години са извършени инвестиции в по-висок размер, включително и над стойността по ЦРП, е ирелевантно за процесното задължението.
Нормата на чл.83 ЗПБ предвижда, че ЦРП трябва да съдържа данни за размера на инвестициите, които е необходимо да се извършат за постигане на цялостната концепция на концесионера за експлоатация на находището. „Минималните инвестиции“ по процесната договорна клауза на чл.7 ал.2, т.20 б.“б“ обаче изразява волята на страните концесионерът, независимо от предвижданията в ЦРП, да е длъжен да извърши през всяка година инвестиции в размер, определен в съгласуван ГРП. „Минималните инвестиции“ за съответна година като стойностна величина са отграничени от предвижданията в ЦРП, в който е посочен общ размер, но не се сочи размер на инвестициите за всяка година.
Систематичното тълкуване на клаузата на чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договора с останалите клаузи от договора, но и с клаузите на чл.7 ал.2, т.25 от първоначалната редакция на договора, вр. с приложение 5 и с клаузата на чл.3.2 от доп.споразумение от 19.09.2000 г., е основание за извод, че точното изпълнение на процесното задължението на ищеца за извършване на „минимални инвестиции“ в добива и първичната преработка на подземни богатства е обусловено от спазване на предвидените параметри в ГРП за съответна година. Под „минимални инвестиции“ съдът приема на основание чл.20 ЗЗД, че се има предвид минимален размер на инвестиции, залегнали като вид и стойност в съответния ГРП, а не инвестиции, които по характер и естество представляват нещо различно от инвестициите, които концесионерът извършва. Това е задължение за извършване общо на инвестиции в добива и преработка на подземни богатства, които са в минимален размер, определен в ГРП. В ГРП се определят инвестициите, които по вид и стойност концесионерът е длъжен да стори и извършването на които води до удовлетворяване на кредиторовия интерес за съответната година.
По делото е представен ГРП за 2016 г. и ГРП за 2018 г., в които е предвидено в т.4.16, че следва да се извършат от ищеца инвестиции в размер на 14 368 178 щ.д. и от 24 537 559 щ.д. И двата ГРП са били внесени от ищеца за съгласуване по реда на чл.8 ал.1 от Наредба, приета с ПМС от 25.10.2013 г., и са били съгласувани от заместник-министър на енергетиката с писмо N E -26-Д -249/26.11.2015 г., получено от ищеца на 02.12.2015 г., и писмо N E-26-Д/04.01.2018 г., получено от ищеца на 10.01.2018 г. От момента на получаване от концесионера на съгласувателното становище на М.НА Е.проектът на основание чл.10 ал.1 Наредбата се счита за съгласуван. В този случай съдът приема, че съгласуваният ГРП за съответната година е станал част от съдържанието на процесния договор. Посочените в ГРП стойности изразяват минималния размер на инвестиции, които ищецът е длъжен да извърши през годината, за да е удовлетворен кредиторовият интерес.
Съдът не споделя довода на ищеца, че посочените в ГРП стойности на „минималните инвестиции“ имат прогнозен характер и не го обвързват. Тази теза на ищеца е в разрез с поетите от него договорни задължения по чл.7 ал.2, т.10 и т.20 б.“б“, както и по чл.9 от процесния договор – чл.20а ал.1 ЗЗД. Посочването от ищеца в проекта, че стойността по таблицата е „прогноза“ за капиталови разходи и че няма обвързващ характер спрямо концедента, няма правно значение. Ако се приеме, че изразът „прогноза“ води до отпадане на задължението за извършване на инвестиции в посочения размер, то това по същество означава да се приеме, че договорът е изменен в частта, предвиждаща задължение за извършване на инвестиции в минимален размер, но от страна на концедента по никакакъв начин не може да се приеме, че е изразена в писмата за съгласуване воля за изменение на договора в тази част, още повече че всички промени в процесния договор на основание чл.44 от договора се извършват чрез допълнителни споразумения. Възприемането на тезата на ищеца означа по същество да му се позволи произволно да определя за всяка година какъв размер на инвестиции ще извърши, но това е в разрез с уговорката, че концесионерът е длъжен за съответна година да извърши инвестиции в минимален размер, определен в съгласуван ГРП.
Неоснователно е възражението на ищеца, че стойностите по ГРП за 2016 г. и за 2018 г. са били изменени с внесените впоследствие ГРП за 2017 г. и ГРП за 2019 г. В ГРП за 2017 г. се сочи, че за 2016 г. извършените инвестиции към 20.10.2016 г. са в размер на 15 309 891 щ.д., а в ГРП за 2019 г. се сочи, че към 20.10.2018 г. инвестициите за 2018 г. са в размер на 19 372 529 щ.д., но съдът приема, че с проекта за 2017 г. не е извършено изменение на проекта за 2016 г. досежно размера на „минимални инвестиции“, както и че с проекта за 2019 г. не е извършено изменение на проекта за 2018 г. Нормата на чл. 13 от Наредбата, приета с ПМС от 25.10.2013 г., предвижда, че изменения и допълнения на отделни части към вече съгласувани цялостни или годишни работни проекти за добив и първична преработка на подземни богатства се изготвят в съответствие с изискванията на чл. 11, според който Цялостните и годишните работни проекти за добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат текстова и графична част, а ал.2 предвижда текстовата част на цялостните и на годишните работни проекти се оформя съгласно приложение № 2. Следователно изменението на ГРП за 2016 г. и за 2018 г. е следвало да се извърши чрез депозиране от концесионера на нов преработен със съответните изменения ГРП, което обаче не е сторено.
Извършеното от концедента съгласуване на ГРП за 2017 г. и на ГРП за 2019 г. има правно действие по отношение на тези два проекта, но не и за предходните ГРП за 2016 г. и на ГРП за 2018 г., по отношение на които е била проведена процедура по съгласуване, но не и нарочна процедура по изменение – чл.13 от Наредбата. Следва да се спомене, че неустойката за 2016 г. е била претендирана от ответника съобразно определения в ГРП за 2016 г. размер от 14 368 178 щ.д., а не съобразно ГРП за 2017 г., в който ищецът е посочил, че за 2016 г. инвестициите са в размер на 15 309 891 щ.д. Извънпроцесуалното поведение на ответника изцяло опровергава твърдението на ищеца, че с ГРП за 2017 г. и с ГРП за 2019 г. е бил изменен размерът на минимални инвестиции за 2016 г. и за 2018 г.
С определение от съдебното заседание на 02.07.2021 г. съдът на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК е изменил доклада по чл.374 ГПК и е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за 2016 г. ищецът е извършил общо инвестиции в размер на 13 358 106 щ.д., а за 2018 г. извършените инвестиции са в размер на 13 903 921 щ.д. Извършените от ищеца общо инвестиции в посочените размери не се оспорва от ответника, че представляват инвестиции в добива и преработка на подземни богатства, но размерът им е под минималните размери, определени в съгласуваните ГРП за двете години. В този случай съдът приема, че е налице неизпълнение на договорно задължение, което в стойностно отношение възлиза на 1 010 072 щ.д. за 2016 г. и на 10 633 638 щ.д. за 2018 г. Това неизпълнение попада в хипотезата на чл.20 ал.3 от договора, която предвижда задължение за заплащане на неустойка в размер на 10 % върху неизпълнената част от размера на инвестициите.
По делото са представени констативен протокол от 27.04.2017 г. и констативен протокол от 14.03.2019 г., които имат единствено удостоверителен характер – сочат стойността на извършените инвестиции за 2016 г. и за 2018 г. Тези протоколи не представляват диспозитивни документи, доколкото не съдържат изявления, насочени към пораждане или погасяване на права и задължения. Протоколите нямат характер и на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, с който страните да уреждат материалноправното положение по процесния договор. Констатацията за размера на извършените от ищеца инвестиции представлява признание на ответника, че е получил точно изпълнение на задължението до посочения размер, но протоколът не може да служи за доказване на факта на точно изпълнение на задължението за разликата над посочения в него размер, нито води до освобождаване ищеца от задължението до пълния размер, респ. от отговорност за последиците от неизпълнение до пълния размер. Протоколите не обективират и договор за опрощаване на дълг по чл.108 ЗЗД, който поражда правопогасителен ефект. В този смисъл съдът приема, че тези протоколи не притежават доказателствена сила относно факта на изпълнение на задълженията на ищеца за извършване на инвестиции в пълния им размер по ГРП, както и не оказват никакво правно действие с погасителен ефект досежно вземанията, произтичащи от неизпълнението на задължението на ищеца за извършване на инвестиции в размерите, посочени в ГРП за 2016 г. и ГРП за 2018 г.
От страна на ищеца е повдигнато възражение
по чл.306 ал.2 ТЗ. Исковете с предмет
право или правно отношение, породено или отнасящо се до концесионен договор, се разглеждат
по реда на Глава тридесет и втора – „Производство по
търговски спорове“ – чл.365, т.2 ГПК, но концесионният договор, както и приватизационният договор и договорът за обществена
поръчка, няма характер на
търговска сделка, защото ако тези договори представляваха търговска сделка и
попадаха в обхвата на чл.365, т.1 ГПК, нямаше да бъдат отделени в самостоятелна
т.2 на чл.365 ГПК /концесионерът не сключва постоянно и системно този вид договор, а го сключва инцидентно, т.е този
договор не е сделка по извършване на типичната за търговеца дейност/. За отношенията между страните обаче на
основание чл.71 ал.1 ЗПБ следва да се прилагат разпоредбите на „Част трета“ от ТЗ, в които попада нормата на чл.306 ТЗ.
Неуведомяването от длъжника за настъпила непреодолима сила може да е основание
за възникване на задължение за обезщетение за вреди, но не е основание да не се
освободи длъжникът от отговорност -
чл.306 ал.3 ТЗ.
Според съда от представените по
делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установяват факти, които да
сочат, че изпълнението в пълен обем на задълженията за извършване на инвестиции
в минимален размер за 2016 г. и за 2018 г. е станало обективно невъзможно
поради непредвидени и непредотвратими фактори, които стоят извън волята на
ищеца. Установените по делото факти сочат, че случаят не попада в хипотезата на
чл.306 ал.2 ТЗ, защото неизпълнението на процесното задължение в пълен обем за
2016 г. и за 2018 г. се дължи на поведението на ищеца, който не е положил
дължимата грижа на добрия търговец – чл.302 ТЗ.
Възраженията, че подмяната на колесен товарач
/фадрома/ не е изпълнена поради забава на контрганент на ищеца, забавата за закупуването
на камион за шлам за 150 000 щ.д. е поради забава на продавача, че поръчаните
вентилатори са доставени със закъснение през 2019 г., както и че за други пера
са намерени по-изгодни оферти и от трети лица са били забавени доставките –
т.36 от исковата молба, са неоснователни. В случая съдът приема, че е налице
„субективна“ невъзможност за изпълнение, а не „обективна“. Това е така, защото
стоките, които ищецът е уговарял да получи от свои контрагенти, са родово
определени вещи, които винаги могат да се намерят и с тях да се престира
дължимото по процесния договор. Неизпълнението на задълженията от страна на
контрагентите на ищеца няма характер на обективна причина, довела до
невъзможност за изпълнението на неговото задължение по процесния договор. Неизпълнението
на задълженията на трети лица може да е основание за пораждане в полза на ищеца
на вземане за обезщетение за вредите, които търпи в размер на дължимата от него
неустойка по процесния договор, но това са отношения между ищеца и неговите
съдоговорители, които не могат да се противопоставят на ответника, който има
право да иска изпълнение, респ. обезщетение за неизпълнението в размер на
уговорената неустойка.
По отношение на взривните
камиони за внедряване на взривно вещество, които са закупени от ищеца едва през
2018 г., и предназначени за подмяна на подземен камион, следва да се посочи, че
това е разход за инвестиция, която по твърдения на ищеца е отчетена за
инвестициите през 2019 г. – извършването на тази инвестиция през 2019 г. не
представлява факт, който е основание за погасяване на задължението за
инвестиции през 2018 г.
Неоснователно е възражението по т.37, че проектът „помпена станция за
свежа вода на яз.“Качулка“ на стойност 160 000 щ.д. за 2018 г. не е
осъществен поради приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация за язовирните стени и на съоръженията
към тях, която предвижда забрана за разполагане и достъп на плаващи и подводни
съдове и съоръжения на разстояние, което е по-малко от 1000 м. от големите
язовирни стени. Нормата
на чл.42 от Наредбата, приета с ПМС № 262 от 07.10.2016
г., която е отменена с ДВ. бр.9 от 31 януари 2020г., е била действащо
право към 2017 г., когато ищецът е изготвил ГРП за 2018 г. Това означава, че ищецът
в качеството на търговец професионалист от обективна страна е могъл и е бил
длъжен при изготвяне на ГРП за 2018 г. да се съобрази с предвидената забрана в
чл.42 от Наредбата /отм./. Още към включването на тази инвестиция в ГРП за 2018
г. нейното извършване е било невъзможно поради забраната на чл.42 от Наредбата
/отм./, поради което ищецът няма право да се позовава на тази нормативна
забрана. Възражението на ищеца би било
основателно, ако законовата забрана по чл.42 от Наредбата /отм./ бе приета след
съгласуване на ГРП за 2018 г. в хода на изпълнение на задълженията за фактическо
извършване на инвестиции през 2018 г., но случаят не е такъв. В този случай
ищецът не е проявил дължимата грижа по чл.302 ТЗ. Ищецът твърди, че още през
2015 г. е започнал подготовката на тази инвестиция, но той е могъл и е бил
длъжен да съобрази, че към подаване на ГРП за 2018 г. на 13.11.2017 г. действа
забраната на чл.42 от Наредбата /отм./, която е пречка за реалното извършване
тази инвестиция.
Неоснователно е възражението,
че инвестицията „Изграждането на пречиствателна станция за битово-фекални води“
не е осъществена в цялост поради забава на адм.органи при издаване на
разрешение за строеж - решение на РИОСВ
от 01.04.2016 г. със забава от 120 дни. Ищецът е бил наясно, че
инвестицията за изграждане на пречиствателна станция изисква произнасяне от РИОСВ
с решение за преценка на необходимостта от ОВОС, от което следва изводът, че е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че ако към включване на тази инвестиция в ГРП
за 2016 г. не е издадено решение на РИОСВ, това обстоятелство може да осуети
фактическото извършване на инвестицията през 2016 г. Според съда в този случай дължимата грижа по
чл.302 ТЗ е изисквала ищецът да включи в ГРП за 2016 г. инвестиции, за които към подаване на проекта
за съгласуване е разполагал с необходимите разрешения. Решение от РИОСВ на
основание чл.93 ал.7 ЗООС има действие от 5
години, поради което ищецът е могъл много по-рано да се снабди с него и
едва при наличието му да заложи в ГРП извършването на такава инвестиция. Ищецът
е бил наясно, че произнасянето от РИОСВ предполага изискване на становища от
други органи – чл.4 ал.2, чл.6 ал.9 от Наредбата за ОВОС, но следва да се
спомене, че е уведомил кмета на Община Ч.е по чл. 6 ал.9 от Наредбата за ОВОС
едва на 16.02.2016 г., което има значение за срока за подаване на възражения и
становища и за писмото от 11.03.2016 г. на общинската администрация, след което
е издадено решението на РИОСВ.
Неоснователно е възражението по т.32, че поради забава на административния орган да издаде разрешение за строеж не е била извършена през 2018 г. инвестицията за изграждане на хвостохранилище. Ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че след като към 13.11.2017 г. - момента на включване на тази инвестиция в ГРП за 2018 г. не разполага с издадено разрешение за строеж, това би могло да осуети фактическото извършване на инвестицията през 2018 г. Ищецът е следвало да включи тази инвестиция в ГРП, но при завършена процедура по издаване на разрешение за строеж към момента на подаване на проекта за съгласуване, доколкото на основание чл.153 ал.2 ЗУТ разрешението за строеж има правно действие в продължение на 3 години от влизането му в сила.
Срокът за изпълнението на задължението за фактическо извършване на инвестиции в минимален размер по ГРП е една година, поради което дължимата грижа по чл.302 ТЗ изисква в ГРП да се включват тези инвестиции, за извършването на които са спазени всички нормативни изисквания и за които през съответната година остава единствено фактически да се извършат, но не и тепърва да се очаква завършване на адм.процедура.
Горните изводи следва да се отнасят и до възраженията по т.23 и 32 - тези инвестиции са предпоставени от провеждане на сложни административни процедури, поради което извън рамките на чл.302 ТЗ е тяхното включване ГРП при наличие на неприключили административни производства.
Ищецът би могъл да навежда доводи по чл.306
ал.2 ТЗ, когато от нормативна страна не са съществували никакви пречки да
предприеме фактическото извършване на инвестициите за съответната година, но в
хода на фактическото изпълнение на инвестиционните дейности са възникнали
извънредни обективни фактори, които са му попречили да завърши в цялост
инвестицията. В случая обаче още към началото
на съответната година ищецът не е бил в състояние да пристъпи към фактическото
изпълнение на посочените по-горе инвестиции, свързани със строителни работи, поради
наличието на висящи административни производства по издаване на разрешения. След като към включването на тези инвестиции в ГРП за съответната година,
а и към началото на съответната година, не са били приключили административните
производства, завършване на които с административен акт е предпоставка за
възможността реално да се пристъпи към извършване на инвестициите, съдът
намира, че ищецът сам се е поставил в рисковата ситуация да не може фактически
да завърши инвестициите през съответната година.
Дължимата грижа на добрия търговец по чл.302 ТЗ предполага
ищецът, който е
професионалист в извършваната от него дейност, да е запознат с
нормативните актове, уреждащи правотношенията в областта на строителството и околната среда, поради което е могъл и е
следвало да съобрази, че не може
да пристъпи към фактическото извършване на посочените по-горе инвестиции, ако
не разполага с надлежно издадени разрешителни.
По т.37 - относно други капиталови разходи, свързани с растеж, реално не се сочат никакви обективни фактори, които са попречили на ищеца за изпълнение на своето задължение.
Възражението за неправилно изчисление на неустойката за 2018 г. е неоснователно. Както се спомена по-горе, ГРП за 2018 г. не е бил изменен, поради което вземането за неустойка се формира по размер върху разликата между определения в т.4.16 от ГРП размер от 24 537 559 щ.д. и извършените реално инвестиции от 13 903 921 щ.д. – върху сумата от 10 633 638. Неустойката от 10 % възлиза на 1 063 368,80 щ.д., а ищецът е претендирал равностойността на 1 063 364 щ.д., която е платена – 1 764 152,78 лв.
Възражението за погасителна давност по отношение на вземането за неустойка за 2016 г. е неоснователно. Вземането за неустойка за неизпълнение на задължението за 2016 г. е било изискуемо от 31.03.2017 г., когато е следвало да се отчете изпълнението на задължението по чл.20 ал.2, т.20, б.“б“ от договора, поради което към 18.09.2020 г., когато е била платена неустойката, давностният срок по чл.111, б.“б“ ЗЗД е изтекъл. Ищецът с писмо от 11.09.2020 г. се е позовал на изтеклия давностен срок и е релевирал възражение за погасителна давност, с което е настъпил погасителен ефект. На 18.09.2020 г. обаче ищецът е платил неустойката от 167 573,64 лв., дължима за неизпълнението на задължението за минимални инвестиции за 2016 г., поради което съдът приема, че случаят попада в хипотезата на чл.118 ЗЗД. След като незнаещият за давността длъжник не може да иска платеното след изтичане на давността, на още по-силно основание тези правни последици настъпват за знаещия за изтичане на давността длъжник. В този случай съдът приема, че поведението на концесионера е добросъвестно и е отчело интересите на фиска на Република България, но претенцията за връщане заличава проявената добросъвестност.
Твърдението, че неустойката е платена поради заплахата да се спре концесията, не се възприема от съда. След като ищецът се е позовал на възражението за погасителна давност, е имал правно основание да не плаща неустойката за 2016 г., доколкото разполага с възможност за съдебна защита срещу претенциите на концедента, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Неясно е как е съществувала „заплаха“ от спиране на концесията към момента на плащането на неустойката и как тя е отпаднала към предявяване на иска.
В допълнителната искова молба са развити доводи досежно неоказано от Държавата съдействие при срочно произнасяне на административните органи по подадени от ищеца заявления. В този случай следва да се отбележи принципното положение в правната система на страната, че държавните органи притежават двойно правно положение – те са от една страна органи с властнически правомощия, а от друга страна са юридически лица и субекти на частното право. МС е държавен орган, който упражнява публична власт, но в качеството на юридическо лице е субект на частното право и страна по процесния договор, в което свое „битие“ не разполага с властнически правомощия. Именно в качеството на субект на частното право концедентът е сключил процесния договор, който има характер на гражданскоправна сделка, пораждаща частноправно отношение. Страната по договора, която е концедент, не разполага с властта да се намесва в административни производства, развиващи се пред органи на държавната администрация. Намесата на МС в качеството му на орган на публичната власт, в което свое качество не участва в процесното гражданско правоотношение, и „въздействието“ в съответните адм.производства би представлявало пълен произвол, при който един орган „съдейства“ в производства от материя, която е извън неговата материална компетентност, за да настъпи определен резултат по определено гражданско правоотношение. Концедентът в качеството на страна по процесния договор не дължи никакво съдействие на ищеца концесионер във връзка с адм.производства, по които ищецът е страна.
Възражението, че ответникът не търпи вреди от неизпълнението, е неоснователно. Кредиторът, в чиято полза е уговорена неустойка, не е длъжен да доказва нито настъпването на вредите, нито техния размер. Следва да се спомене, че процесната неустойка има компенсаторен, а не мораторен характер, т.е кредиторът има право или на неустойка, или на иск за реално изпълнение на задължението, а размерът от 10 % от стойността на неизпълненото задължение изключва възможността да се поставя въпросът за несъразмерност между неустойката и очакваните вредите от неизпълнението.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.П.М.Ч.“ ЕАД срещу Министерски Съвет, представляван от М.НА Е., искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во ЗЗД, за сумата от 25 001 лв., частично от 167 573,64 лв. – платена неустойка за 2016 г. по чл.20 ал.3, вр. с чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договор за концесия от 19.05.1999 г., както и сумата от 25 001 лв., частично от 1 764 152,78 лв. – платена неустойка за 2018 г. по чл.20 ал.3, вр. с чл.7 ал.2, т.20, б.“б“ от договор за концесия от 19.05.1999 г.
ОСЪЖДА „Д.П.М.Ч.“ ЕАД, ***, да заплати на Министерски Съвет на Република България, гр.София, бул.“*********, представляван от М.НА Е., съдебни разноски от 4200 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: