РЕШЕНИЕ
№ 466 гр. Пловдив, 01.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично
заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т.,
като разгледа докладваното от Председателя
адм. дело № 2626 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващи от АПК,
вр. чл.166
от ДОПК.
Образувано е по жалба на Община Лъки, представлявана
от кмета В. Ч.С.срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 43/15.08.2017 г. издаден от
М.М.за Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който на Община Лъки е установено публично задължение за периода
01.01.2013г. – 31.12.2016г., главница 37 843,20 лева, ведно с дължимата лихва
за периода на забава общо в размер на 7 214,89 лева, представляваща такса за
водовземане по Разрешително № 300416/17.06.2004г. издадени от Директора на
БДИБР.
Жалбоподателят,чрез процесуалния си представител
адвокат Р., сочи, че обектът за който е издадено разрешително за водовземане №
300416/17.06.2004г. не е завършен, не е въведен в експлоатация и чрез него не
се извършва водовземане. Излага съображения, че в оспорения административен акт
не става ясно как е определен размера на задължението, след като не са посочени
размерите на реално ползваните обеми повърхностни води. Иска се отмяна на
оспорения АУПДВ. В
представена по делото писмена молба излага съображения, че никъде в Закона за
водите не е предвидено да се издава разрешително на името на община, както и че
до преди няколко години община Лъки е била към ВиК Смолян и по тази причина е
издадено разрешение на името на Общината. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител - юрисконсулт Б.оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително
за водовземане № 300416/17.06.2004г. (лист 28-31),
издадено от Директора на БДИБР – Пловдив,
Община Лъки е придобила право на водоползване с цел "допълнително
питейно – битово водоснабдяване на гр.Лъки“ от воден обект – река Крушовска, с
място на водовземането: водовземното съоръжение изградено на река Крушовска,
десен приток на р.Манастирска, с кота на която е изградено речното водохващане
– 1060м., с разрешено водно количество до 15л/сек, лимит на ползваната вода до
473 040 м3 за
година при непрекъснат режим на работа през цялата година, с място на
водоползването: питейно битово водоснабдяване на гр.Лъки. Краен срок на
действие на разрешителното – 17.06.2029г.
С писмо изх. №К-184/30.03.2017г.
(лист 16) Кмета на Община Лъки приложено изпратил на Директора на БДИБР декларации по ч.194б от Закона
за водите за периодите 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. (лист 17-20 по делото).
Във връзка с цитираните декларации по чл.194б от ЗВ на
11.04.2017г. служители на Дирекция „Контрол“ при БДИБР извършили документална
проверка, при която констатирали, че поради липса на монтирано работещо
водомерно устройство за питейно-битово водоснабдяване дължимите такси
водовземане са изчислени на базата на разрешено годишно водно количество,
съгласно представена декларация по чл.194б от Закона за водите. Проверката
е обективирана в Констативен протокол № СМ – 118/11.04.2017г., в който е изчислено, че за всяка година
за периода 2013г. – 2016г. жалбоподателя
дължи съответно по 9 460,800 лева.
С Покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-147/24.04.2017г.
издадена от директор на БДИБР (лист 13), Община Лъки е поканена доброволно да
заплати дължимата сума за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г., възлизаща на 37
843,20 лева главница, върху която следва да се начисли дължимата лихва за
периода на забава. Посочено е още, че сумата следва да се заплати в седемдневен
срок от получаване на настоящата покана. Видно от приложеното по делото
известие за доставяне, поканата е връчена на 26.04.2017г.
На 15.08.2017г. бил издаден процесният АУПДВ № 43, с
който на Община Лъки е установено публично задължение за периода 01.01.2013г. –
31.12.2016г., дължи сумата - главница 37 843,20 лева (ведно с дължимата лихва
за периода на забава общо в размер на 7 214,89 лева) представляваща такса за
водовземане по Разрешително № 300416/17.06.2004г. издадено от Директора на
БДИБР.
По делото са приложени: Констативни протоколи: №См-436/23.10.2012г.
(лист 21-22) и № См-126/27.03.2014г.(лист 23-24); заверено копие на писмо изх. №
К-79/02.02.2018г. (лист 65), с което Кмета на Община Лъки като титуляр на Разрешително № 300416/17.06.2004г.
уведомява Директора на БДИБР, че на горепосочения обект е поставено водомерно
измервателно устройство.
По делото е
представено уведомително писмо от Управителя на „ВиК“ ЕООД – Пловдив (лист 63),
в което е посочил, че неможе да даде точни данни кой е поддържал устройствата
за отчитане на отнените водни количества на река Крушовска до 01.02.2018г.,
след която дата на водния обект има монтиран водомер, измерващ водните
количества, за който отговаря „ВиК“ ЕООД – Пловдив. Посочено е, че водомерът е
пломбиран от представители на БДИБР. Изложено е още, че на 21.07.2003г. района на
Община Лъки е преминал от района на обхват на ВиК – Смолян към района на „ВиК“
ЕООД – Пловдив.
По делото е
приложена и покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-147/16.08.2017г. издадена от М.М.за директор на БДИБР (лист 7), с която Община Лъки е поканена доброволно да заплати
дължимата сума за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г., възлизаща на 37 843,20
лева главница, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 7
214,89 лева и в която е посочено, че сумата следва да се заплати в седемдневен
срок от получаване на настоящата покана. Към поканата е приложена процесната
заповед. Поканата е връчена на 18.08.2017г. на упълномощеното лице Захаринка
Кирилова.
Предвид така
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт съдът намира следното от правна
страна:
Видно от представеното по делото заверено копие на
известие за доставяне на лист 12, процесният административен акт е връчен заедно
с поканата за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-147/16.08.2017г.на 18.08.2017г.,
а жалбата до административен съд е подадена чрез органа с вх.
номер от 30.08.2017г., следователно същата е депозирана в срока по чл. 149, ал.1
от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С чл.152, ал.1, т.3
от ЗВ са
определени райони на басейново управление на водите, като Източнобеломорски район с център Пловдив обхваща водосборните
области на реките Тунджа, Марица, Арда и Бяла река. Съгласно чл.195б, ал.1
от ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на
басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително
процесуалния кодекс.
Процесният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1
във връзка с чл.152 от ЗВ и
предвид приложените на лист 57 по делото Заявление на инж.Георги Семерджиев –
Директор на БДИБР за ползване на платен годишен отпуск в размер на 12 дни
считано от 07.08.2017г. и в което е посочено, че ще се замества от М.М.– Директор на дирекция „ПР“, както и Заповед № 873 от 01.08.2017г. на Министъра
на околната среда и водите, с която е разрешено ползването на 12 дни платен годишен отпуск. На лист 56 от делото е
приложена и Заповед № РД – 562 от 07.08.2017г. с която Министъра на околната
среда и водите упълномощава Марин Иванов Маринов – директор на Дирекция
„Планове и разрешителни“ в случай на отсъствие на Директора на БДИБР –
гр.Пловдив да изпълнява правомощията на директор на БДИБР – гр.Пловдив и то в
пълен обем.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, със съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал.2,
т.1-8 от АПК и
въз основа на писмени документи, съгласно чл.195б,ал.2 от ЗВ.
За откриване на процедурата по издаване на
АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-147/24.04.2017г.
издадена от директор на БДИБР, в която е посочено, че същата ще бъде открита
ако не изпълни задължението си в указания 7- дневен срок от получаване на
поканата. Видно от поканата е, че с нея е изпратен КП № СМ-118/11.04.2017г.
за извършена документална проверка.
АУПДВ е издаден в съответствие с
изискването въведено с чл.195б, ал.2 от ЗВ актът да се съставя въз основа на писмени доказателства, поради това, че са
налице констативeн
протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението КП № СМ-118/11.04.2017г.
(т.4 от цитираната разпоредба), както и покана към
лицето за доброволно изпълнение от 24.04.2017г. (т.3 от цитираната разпоредба).
Следва да се
отбележи, че между страните по делото няма спор относно липсата на монтирано работещо
измервателно устройство за отчитане на
количествата изземвана вода за процесния период 01.01.2013г. – 31.12.2016г., така
както е посочено в КП № СМ-118/11.04.2017г. От представеното по делото уведомително писмо от
Управителя на „ВиК“ ЕООД – Пловдив (лист 63) става ясно, че такова устройство е
монтирано след 01.02.2018г. за който водомер отговаря „ВиК“ ЕООД – Пловдив и
който е пломбиран от представители на БДИБР – Пловдив.
По делото няма
спор, че крайният срок на действие на разрешително № 300416/17.06.2004г. е 17.06.2029г.
Жалбоподателят оспорва като цяло дължимостта
на таксите с твърдение, че обектът за който е издадено разрешително за водовземане №
300416/17.06.2004г. не е завършен, не е въведен в експлоатация и чрез него не
се извършва водовземане.
В тази връзка следва да се посочат няколко
обстоятелства, водещи до извод за неоснователност на възражението. На първо
място в съдебно заседание от 11.01.2018г. съдът е
указал на жалбоподателя доказателствената тежест за установяване идентичността на посочения като обект на
разрешителното за водовземане, за който се твърди, че не е изграден и въведен в
експлоатация и този в съдържанието на разрешителното. Въпреки това от страна на
процесуалния му представител не бяха ангажирани допълнителни доказателства в
тази насока, нито са направени доказателствени искания за събиране на такива.
На следващо място видно от приложения по делото КП №См-436/23.10.2012г.
(лист 21-22) при проверката през 2012г. е установено, че не се водовзема от
р.Крушовска чрез изградено речно водохващане от алпийски тип в землището
на гр.Лъки, както и че измервателно устройство не е било монтирано на
изградената пречиствателна станция за питейни води. Посочено е още, че е
учредена СОЗ за водоизточника със Заповед СОЗ – М-11/08.11.2004г. от Директора
на БДУВ ИБР – Пловдив. Вярно, че няма данни на проверката да е присъствал
представител на Община Лъки, но от друга страна жалбоподателят в настоящото
производство е имал възможността да се запознае с материалите по делото и да
оспори цитирания протокол по надлежния ред, като такова оспорване не е
направено. След констатирано водовземане с приложения по делото КП № См-126/27.03.2014г.(лист 23-24) на Община Лъки е дадено предписание
да се монтира измервателно устройство за измерване на използваните водни обеми
и е указано да се заплати дължимата такса за водовземане за 2013г. в размер на
9 460,80 лв. На тази проверка е присъствал и кмета на Община Лъки. На трето
място именно като титуляр на разрешителното Община Лъки е предоставила на БД
ИБР Декларации по чл.194б, ал.1 от ЗВ за
използваните водни количества за процесните периоди.
В тази връзка
настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя направено в съдебно заседание от 11.01.2018г., че
декларациите са подадени, за да се избегне санкция. Видно от самото НП, приложено
по делото на лист 51-52, с него е наложена имуществена санкция на Община Лъки в
размер на 150 лева, именно поради неизпълнение на задълженията по чл.194б ал.1
от ЗВ. Не се споделят аргументите в тази насока, че за да се избегне санкция от
150 лв., е изпълнено законовото задължение за подаване на декларация по чл.194б
ал.1 от ЗВ, още повече, че самият декларатор е посочил със забележка основанието,
именно при липса на монтирани водомерни устройства и сам е определил размера на
дължимата сума.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не става ясно как е определен размера на задължението,
след като не са посочени размерите на реално ползваните обеми повърхностни
води. В
настоящия случай приложима е Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС №
177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. (отм.
с ПМС № 383/29.12.2016г.), в чл.8 ал.1 на която
е посочена формулата за изчисляване на размера на дължимата
годишна такса в лева, която формула в процесния случай е относима за периода
2013г. – 2016г. Съгласно формулата размерът
се формира от произведението на единичният размер на таксата в
зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно
таблиците по чл. 10
- лв./куб. м. и размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м за повърхностни
води.
В случая поради липса на монтирано измервателно
устройство /водомер/ за отчитане на ползваното количество вода, размерът на
дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно
количество, на основание чл.6 ал.4 от тарифата, съгласно която до
монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или
при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол
на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за
водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно
количество в разрешителното.
Видно от процесното разрешително за
водовземане, целта на ползване на водата е „допълнително питейно-битово
водоснабдяване на гр.Лъки“, за които съгласно чл.10 ал.1 т.1 от приложимата
Тарифа, единичния размер на таксата – Е
(лв./куб. м) е 0,02. В този смисъл, а и видно от процесния АУПДВ правилно е изчислен размерът на дължимата
такса на база на максимално разрешено годишно водно количество, съгласно
разрешителното.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че размерът на дължимата такса за водовземане за процесните периоди е
законосъобразно определен, съобразно методиката, посочена в отменената, но
приложима в случая Тарифа.
По делото не са представени
доказателства, че община Лъки е заплатила дължимите
такси за процесните периоди.
Не на последно място и с оглед изложеното от
представителя на жалбоподателя с допълнително представената молба по делото следва
да се отбележи, че в Закона за водите е предвидена възможност за издаване на
разрешително за водовземане, както на физически, така и на юридически. Нормата
на която се позовава жалбоподателят чл.56 ал.1 т.4 от ЗВ указва необходимите
реквизити на разрешителното, а именно трите имена и
постоянен адрес на титуляря на разрешителното - за физическите лица, съответно
фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани
по Търговския закон.
Но това не означава, че законодателят е
ограничил издаване на разрешителните само на ЮЛ регистрирани по търговския
закон. Още повече, че разрешително № 300416/17.06.2004г., чийто титуляр е именно Община
Лъки е индивидуален административен акт със срок на
действие до 17.06.2029г. и по делото няма данни да е отменено по
административен или съдебен ред.
На основание чл.15, ал.1
от приложимата Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
На основание чл.175, ал.1
от ДОПК
за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва
в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е определена и
лихва за забава.
Предвид изложеното съдът намира,че не са
налице основания за отмяна на оспорения АУПДВ - актът е издаден от компетентен
орган, спазена е установената форма, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните
разпоредби и съответства на целта на закона. Жалбата е неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
При този изход
на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски, които съобразно правилата на чл.78 ал.8
от ГПК
във вр. с чл.37
от Закона за
правната помощ във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, се определят в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Лъки срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 43/15.08.2017 г. издаден от М.М.за Директора на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Община Лъки да заплати в
полза на Басейнова
дирекция "Източнобеломорски район"- гр.Пловдив сумата от 100
лева разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ