Решение по дело №446/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 389
Дата: 31 октомври 2023 г. (в сила от 31 октомври 2023 г.)
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20234500500446
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Русе, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова

Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500446 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. Н. Т. от гр.Русе чрез пълномощника й
адв. Н. Т. от АК-Русе против решение №375/27.03.2023 г., постановено по
гр.д.№ 5507/2022 г. по описа на Районен съд- Русе, с което е отхвърлен
предявеният от нея установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълненише по ч.гр.д.№
2369/2022 г. по описа на РРС в размер на 3328 лв.- дължима главница по
договор за заем, както и предявеният в условия на евентуалност иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД- за връщане на сумата от 3328 лв. като получена без
основание. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде
уважен. Претендира разноските за производството.
Ответницата по жалбата Е. И. Ч.- И. от гр.Русе чрез процесуалния си
представител адв. Д. Х. от АК-Русе изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде
потвърдено.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявения от
жалбоподателката против Е. И. Ч.- И. от гр.Русе иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение в размер на 3328 лв. с правно
основание чл.422 от ГПК, евентуално съединен с иск за неоснователно
обогатяване с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
изпълнение, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 от
ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да
предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК с цел да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане
и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата
като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг.
от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на жалбоподателката
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, оспорена с
възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е породило и правният интерес
от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок,
регламентиран в закона, поради което същият е допустим и законосъобразно
е разгледан по същество.
С оглед на това въззивният съд приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Решението е правилно. При разглеждането на спора не са допуснати
процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора
факти и правилно е приложен материалния закон.
В производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК ищецът
2
следва да установи вземането по заповедта, както по основание, така и по
размер, а ответникът– фактите, които го изключват, унищожават или
погасяват вземането.
В настоящият случай жалбоподателката е навела фактически твърдения,
че вземането- предмет на издадената по ч.гр.д.№2369/2022 г. по описа на РРС
заповед за изпълнение, произтича от договор за заем, по силата на който
предоставила на насрещната страна сумата в размер на 3328 лв., както и на
твърденията, че до момента тази сума не е била върната въпреки
многократните опити от нейна страна да уредят отношенията си с
ответницата. Изложеното сочи, че материално правното основание на
претенцията е чл.79 от ЗЗД- за реално изпълнение на договорно задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение за кредиторът възниква субективното право да претендира
реалното му изпълнение от длъжника.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответницата на това
основание, в процеса в следва да се установи кумулативното осъществяване
на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно:
сключен договор за заем между страните и неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума от ответницата в уговорения срок.
Договорът за заем е едностранен, реален, регламентиран в чл.240 от ЗЗД,
по отношение на който намират приложение и общите разпоредби на закона.
За да е налице валидно сключен договор за заем, следва да се установи,
че страните по делото са постигнали съгласие относно същественото му
съдържание, както и да е предадена сумата- предмет на договора. Това
означава, че страните по делото следва да са постигнали съгласие за
предаване на определена парична сума, която ответницата се е задължила да
върне в определен срок, а договорът за заем се счита сключен в момента на
предаване на сумата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процеса в
доказателствена тежест на ищцата е да установи факта на сключване на
договора, за което не са релевирани доказателства.
Представеното от нея платежно нареждане от 16.07.2019 г. не съставлява
доказателство за сключен договор за заем. Същото установява извършен
3
превод в полза на ответницата, но посоченото от жалбоподателката основание
за превода няма обвързваща доказателствена сила, поради което само въз
основа на този документ не може да се изведе извод, че между страните е
налице облигационно правоотношение, породено от договор за заем.
Напротив, представените от ответницата писмени доказателства
установяват съществуването на други облигационни правоотношения между
страните, по повод на които жалбоподателката е получавала суми и съответно
същата е извършила превода във връзка с преуреждане на отношенията им с
насрещната страна.
В процеса жалбоподателката не е установила основанието на вземането
си, поради което правилно предявеният от нея иск е отхвърлен.
Отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК е предпоставка за произнасяне
по евентуалния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Жалбоподателката е претендирала връщане на процесната сума от
насрещната страна с доводи, че същата е получена без основание.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процеса не са
установени елементите от фактическия състав на чл.55 от ЗЗД.
Съвкупната преценка на ревераните по делото доказателства сочи, че
жалбоподателката и насрещната страна са били в договорно- правни връзки,
породени от сключени договори за правна защита и съдействие, по силата на
които са й били плащани възнаграждения. Поради наведени възражения за
лошо изпълнение на работата, страните са постигнали съгласие за
преуреждане на отношенията си като жалбоподателката се е задължила да
възстанови получената от нея сума в размер на 3328.46 лв. Именно в
изпълнение на това задължение жалбоподателката е извършила паричен
превод на 16.07.2019 г., поради което плащането не е извършено без
основание.
Наличието на вземане в горепосочения размер е въведено в предмета на
спора чрез възражение от ответницата по жалбата и правилно
първоинстанционният съд го е съобразил. Жалбоподателката не е оспорила
наведените доводи от насрещната страна, признала е авторството на
приложената кореспонденция, в която е налице извънсъдебно признание от
нейна страна и правилно същото е зачетено от първоинстанционният съд.
4
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.
Същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи
на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК разноските за въззивното
производство са в тежест на жалбоподателката.
В полза на ответницата по жалбата не следва да се присъждат разноски,
тъй като не са претендирани такива.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №375/27.03.2023 г., постановено по гр.д.№
5507/2022 г. по описа на Районен съд- Русе.

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5