№ 260298 / 5.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. МОНТАНА
05.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. дело № 350 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.И.И. предявява обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 55 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, ако не бъде уважен горния иск, предявява иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, за връщане на заплатените от В.И.И. средства, като заплатени без основание и при условията на евентуалност - субсидиарният състав на неоснователното обогатяване, уреден в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
Поддържа, че на 18.10.2020г. попълва и подава декларация за активиране на електронна винетка в бензиностанция ОМВ Монтана, находяща се в гр. Монтана за МПС с рег.№ М 2364 ВР. Посочена е и начална дата на валидност на електронната винетка - 20.10.2020г. Закупена е годишна винетка (срок една година) за моторно превозно средство, вид лек автомобил, като е заплатена сумата от 97.00 лева.
Твърди, че около три месеца по-късно - през месец януари 2021г., й се налага да използва въпросното МПС с рег. М 23 64 ВР за пътуване по платената пътна мрежа, като са й връчени две компенсаторни такси по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗП, представляващи индивидуални административни актове.
Заявява, че тогава всъщност разбрала за техническата грешка, допусната от служител на бензиностанция ОМВ, а именно, че при пренасяне на данните от декларацията в електронната система е допусната грешка - вместо рег. № М 2364 ВР е въведен погрешно рег. № М 2346 ВР.
Твърди, че правила множество опити за свързване с Агенция ,,Пътна инфраструктура” за доброволно уреждане на въпроса, но от АПИ отказват да възстановят средствата, които са преведени според нея без наличие на валидно правно основание.
Не оспорва обстоятелството, че винетната такса на превозното средство с рег. № М 2364 ВР на практика не е заплатена и именно защото това е така, налице е основание за приложение на чл. 55 от ЗЗД и връщане на даденото без основание - заплатената такса в размер на 97 лева.
Твърди, че в случая се касае за гражданско-правни, а не административно-наказателни отношения, по повод извършено плащане без валидно правно основание, довело до неоснователно обогатяване и на второ място, в случая не може да става дума за неправилно декларирани данни. Записаните собственоръчно от нея данни са напълно правилни.
Цитира относима съдебна практика на съдилищата, по идентични казуси.
Предвид изложеното, както и факта, че с цел използването на платената пътна мрежа занапред, заявява, че ще й се наложи да заплати още веднъж винетната такса за своя автомобил с рег. № М 2364 ВР, поради което счита, че преведените вече средства в размер на 97.00 лева са преведени без основание.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 55 от ЗЗД, да осъди ответника Агенция „Пътна инфраструктура” да й заплати сумата от 97.00 лева, представляваща стойността на винетна такса за лек автомобил за срок от една година, като заплатена без основание.
Моли, при условията на евентуалност, ако не бъде уважен гореописания иск, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 59 от ЗЗД да осъди Агенция „Пътна инфраструктура”, да й заплати сумата от 97.00 лева, представляваща стойността на винетна такса за лек автомобил за срок от една година, както и сторените в производството разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по предявения иск.
Счита, че искът е недопустим поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно - ответникът не е надлежна страна в настоящия спор.
На следващо място поддържа, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Не оспорва обстоятелството, че на 18.10.2020 г. в Електронната система за събиране на пътни такси е заявена и издадена електронна винетка № 20101805534866 с период на валидност 20.10.2020 г. - 19.10.2021 г. за автомобил с рег. № М 2346 ВР.
От представените доказателства е видно, че винетната такса е платена в брой и не са представени доказателства от чий патримониум са излезли средствата за закупуването й, поради което оспорва твърдението, че ищцата лично е заплатила винетната такса за този автомобил.
Не оспорва и факта, че ищцата не е собственик на автомобил с рег.№ М 2346 ВР. Оспорва обаче твърдението, че при заплащането на винетна такса за този автомобил е била „допусната грешка“ при набирането на цифрите на регистрационния номер, както и възразява срещу извода, че ищцата не би могла фактически да заплати винетна такса за автомобил с рег.№ М 23 46 ВР, независимо дали е негов собственик или ползвател.
Заявява, че ако рег. номер е въведен погрешно и тази грешка е допусната от служител на бензиностанция ОМВ, то ищцата има възможност да насочи претенцията си срещу това лице и да потърси обезвреда.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че като е платила винетна такса за издадена електронна винетка № 20101805534866 с период на валидност 20.10.2020г. - 19.10.2021 г. за автомобил с рег. № М 2346 ВР, се е обеднила, а Агенция „Пътна инфраструктура” се е обогатила неоснователно.
Дори ищцата да докаже, че лично тя е заплатила сумата за процесната винетка и се окаже, че е налице такова обедняване, то това обедняване е за сметка на обогатяване на друго, различно от ответника лице, а именно лицето, което е собственик, респективно ползвател на автомобил с рег. № М 2346 ВР и чиято винетна такса ищцата твърди, че е платила.
Винетната такса е задължителна такса при ползването на платената пътна мрежа и незаплащането й води до административни санкции, но изборът на данни за автомобила при закупуването й, както и причината, поради която дадено лице закупува винетна такса за даден автомобил, по никакъв начин не са скрепени с държавна принуда и изцяло зависят от волята на това лице. По тази причина законодателят не е предоставил на ответника механизъм или задължение да проследява, оторизира или коригира направения лично от потребителя избор.
Поради изложеното се явява ненадлежна страна в настоящия спор с всички, произтичащи от този факт правни последици.
Ако ищцата претендира, че се е обеднила, тя следва да отправи претенциите си за неоснователно обогатяване към лицето, чийто собственик, респективно ползвател е автомобил с рег.№ М 2346 ВР и чиято винетна такса твърди, че е платила.
Развива подробни доводи и съображения в отговора.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати делото поради недопустимост на иска, с оглед липсата на положителна процесуална предпоставка (ненадлежна страна), респективно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Заявява искане за събиране на допълнителни доказателства.
По същество поддържа доводите си и моли за отхвърляне на основния и евентуалния иск, като неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, на основание чл.235 ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е спорно между страните, че на 18.10.2020г. ищцата В.И.И. е закупила 1 бр. електронна винетка в бензиностанция ОВМ, находяща се в гр.Монтана, бул. Трети март, като е заявила регистрационния номер на превозното средство, за което заплаща винетната такса, а именно М 2364 ВР. В приложената разписка е посочена началната дата на валидност на електронната винетка – 20.10.2020г., както и продължителността, от 20.10.2020г. до 19.10.2021г. Закупена е годишна винетка, като е заплатена сумата от 97.00 лева.
В последствие, през м.януари 2021г. на ищцата й се налага да използва въпросното МПС с посочения регистрационен номер, когато са й връчени две компенсаторни такси по смисъла на чл.10, ал.2 от ЗП, които представляват индивидуални административни актове. Установило се, че вместо винетка за лек автомобил за посочения от ищцата регистрационен номер М 2364 ВР, била издадена винетка за МПС, лек автомобил с рег.№ М 2346 ВР, което обстоятелство се признава и в изходящото от ответника Писмо по кореспонденция на имейл между страните, л.14 от делото.
От приложената по делото разписка за електронна винетка от ОМВ България ООД е видно също, че е бил заявен регистрационен номер М 2346 ВР, в приложената декларация за активиране на електронна винетка е посочен регистрационен номер М 2364 ВР, докато в приложената по делото като писмено доказателство справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Монтана става ясно, че ищцата В.И.И. не притежава в собственост превозно средство с този регистрационен номер М 2346 ВР. Собственик на това превозно средство е друго лице, посоченото в справката, Димитър Гениев Петров.
В разменената между ищеца и ответника кореспонденция, включително и такава по електронен път, ответникът е отказал да извърши корекция в данните за електронните винетки, тъй като електронната система не позволявала това. Невъзможно било и деактивирането на винетката, поради което платената за тях сума в размер на 97.00 лв. не можело да бъде възстановена. Ответникът посочил, че закупуващите електронни винетки били длъжни внимателно да прегледат и проверят въведената от тях информация преди да потвърдят финалното плащане. Позовал се и на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, според която отговорността за погрешно въведените данни била за собственика или ползвателя на превозното средство.
Не се спори и по факта, че винетната такса за пътно превозно средство с рег. № М 2364 ВР на практика не е заплатена.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за обосновани следните правни изводи:
Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 97.00 лева, защото същата не притежава моторно превозно средство с горепосочения регистрационен номер, което потвърждавало изначалната липса на основание. В условията на евентуалност, при отхвърляне на този иск, претендира връщането на същата сума на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да е налице начална липса на основание, каквато е хипотезата на първия предявен от ищеца иск, между страните не следва да е възникнало каквото и да е валидно правоотношение, което би могло да оправдае получаването на имущество от едната страна. Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. В тези случаи, съгласно ал. 4 на същата разпоредба, се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ заплащането на съответната такса.
По делото няма спор, че за заплатената сума в размер на 97.00 лв. е била издадена електронна винетка, което не може да бъде интерпретирано като липса на основание, защото ответникът е изпълнил своето задължение по закон – да издаде електронна винетка, така както е декларирана от ползвателя на платената пътна мрежа.
С оглед направените изявления и на двете страни по делото се установява, че е допусната грешка в декларираните пред АПИ данни от страна на трето лице – „ОМВ България“ ООД, чрез което ищецът е отправил заявката за закупуването на процесната електронна винетка. Така вместо винетка за превозно средство, лек автомобил с рег.№ М 2364 ВР, била издадена такава за превозно средство, лек автомобил с рег № М 2346 ВР.
Въпреки това настоящият състав на съда не намира това обстоятелство да подкрепя доводите на ищеца за липсата на основание за заплатената от нея сума, защото, макар и да се приеме, че е допусната грешка, същата не е резултат от поведението на ответника или на негови служители.
Липса на основание би била налице в случаите, когато ответникът не е могъл да издаде заявената електронна винетка, независимо от това, че е налице плащане за издаването й, или самият той допусне грешка в данните при генерирането им в електронната система.
В конкретния случай електронната винетка е била издадена и ответникът е изпълнил своето задължение, като е действал съобразно декларираните от ищеца данни, които няма законово задължение да проверява. Обстоятелството, че ищецът не е могъл да се ползва от издадената електронна винетка не произтича нито от действия, нито от бездействия на ответника. Отсъствието на законова възможност за извършване на корекции или за възстановяване на платените при неправилно деклариране суми, макар и да е в ущърб на ползвателите на платената пътна мрежа, които допускат грешки при декларирането на данните за електронните винетки, не доказва липсата на основание за получаване на процесната сума. Това обаче не препятства ищцата да претендира обезщетяване от допусналото грешка лице, ако счита, че неправилно издадената електронна винетка му е причинила вреди от различно естество, включително и под формата на административно наказателни санкции.
Поради същите съображения неоснователен се явява и евентуално съединеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, защото, макар и да е налице имуществено разместване, същото не е сторено без основание.
С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 вр ал.3 ГПК на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., като съдът взе предвид, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, в което не са били разпитвани свидетели или вещи лица и не се е явявал негов процесуален представител.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.И. ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощник адв.И.В.Е., съдебен адрес xxx против Агенция „Пътна инфраструктура” ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление г. р. К. с. б. №., представляван от Георги Георгиев Терзийски, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 97.00 лева, представляваща стойността на винетна такса за лек автомобил за срок от една година, като заплатена без основание, както и евентуален иск по чл.59 ЗЗД за същата сума 97.00 лева изцяло, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В.И.И. ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” ЕИК: xxxx , седалище и адрес на управление г. р. К. с. б. №. сумата от 150.00 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: