Р Е Ш Е Н И
Е № 238
гр.Пловдив,
23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВНОХД № 298 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 2/06.03.2019г., постановена по НОХД № 183/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Кърджали, подсъдимата
З.А.И. е призната за виновна в това, че на 08.01.2016г., на път I-5 на км 374+400
в землището на с.П., община К., област К., при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил „Ф.П.” с peг. № ***, на платно за движение с две пътни
ленти, в посока от ГКПП „М.” към гр.К., е нарушила правилата за движение -
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявала лекия автомобил със скорост 108,12 км/ч,
и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно
превозно средство, навлязла и се движила с управлявания от нея автомобил в
лентата за насрещно движение, и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А.по
непредпазливост е причинила смъртта на С.С.А., гражданин на Република Г.,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъдена на две
години лишаване от свобода.
Съгласно чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от четири години.
Първоинстанционният съд е взел
отношение относно веществените доказателства.
Подсъдимата И. е осъдена да заплати направените
разноски по делото в размер общо на 4073,73 лв.
Със
същия съдебен акт е признат за виновен и подсъдимият М.Ф.А.за това, че на 08.01.2016г.,
на път I-5 на км 374+400 в землището на с.П., община К., област К., при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „П.” с peг. № ***, на
платно за движение с две пътни ленти, в посока от гр.К. към ГКПП „М.”, е
нарушил правилата за движение - чл.23, ал.1 от ЗДвП, като с управлявания от
него лек автомобил се движил на разстояние от 4-5 метра от движещия се пред
него лек автомобил „Ф.П.” с peг. № ***, управляван от Х. А. Ю., при което не
можел да избегне удряне в него, ако то намали скоростта или спре рязко, и чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно
средство, навлязъл и се движил с управлявания от него автомобил в лентата за
насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване със З.А.И. по
непредпазливост е причинил смъртта на С.С.А., гражданин на Република Г., като
след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„б” вр. чл.343, ал.1,
б.„в” вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от
свобода, условно с изпитателен срок от три години.
Съгласно чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият А. е осъден да заплати направените
разноски по делото в размер общо на 4073,73 лв.
Присъдата на Окръжен съд гр.Кърджали се обжалва от
адв.П.Д., защитник на подсъдимата И., като неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива. Излагат се доводи, че вмененото нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
не е в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, поради което за него
подсъдимата следва да се оправдае. Навяват се и съображения, че наложените
санкции като размер, включително и изпитателният срок, са завишени и трябва да
се намалят. Прави се искане за изменение на съдебния акт в този смисъл.
Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение, а атакуваната присъда, като правилна,
обоснована и законосъобразна, да се потвърди.
Частните обвинители Р.А.О., С.А., Х. А., А.А., чрез техния повереник,
пледират за оставане без уважение на жалбата на подсъдимата И..
Частният обвинител Ф.С.М., лично и като законен представител на Д.С.А., както
и техните повереници не се явяват в съдебно заседание. С изрична молба
последните молят за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.
Подсъдимата И. и нейният защитник излагат съображения, че в хода на
наказателното производство са допуснати процесуални нарушения, свързани с
повдигнатото обвинение на подсъдимия М. Ф.
А.. Молят за изменение на присъдата, като се намали размерът на наказанието
лишаване от правоуправление.
Подсъдимата, в последната си дума, настоява за коригиране на горната
санкция.
Пловдивският апелативен съд, като
обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното
от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда
изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна
в процеса. Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
На 08.01.2016г., на път I-5 на км 374+400 в землището на с.П.,
община К., област К., около 12,40 часа подсъдимият М. А. управлявал моторното си
превозно средство - лек автомобил „П.” с peг. № *** със скорост 65,82 км/ч в
посока от гр.К. към ГКПП „М.”.
Платното за движение било прав
участък с широчина 7,80 метра, с две пътни ленти. Лявата лента била широка 3,82
метра, а дясната 3,98 метра, с напречен наклон на пътя 1% от средата към
краищата му и с наклон на изкачване 1% в посока гр.К.. Видимостта на водачите в
този участък в светлата част на денонощието била 120 метра. Настилката била суха,
асфалтобетонов тип, едрозърнест асфалт, без неравности. От двете страни на
платното за движение имало оформени крайпътни банкети пясъчноземен тип, фракция
от ситно натрошени камъни на нивото на асфалта. След тях били изградени бетонни
отводнителни канавки, широки 1,40 метра и дълбоки 0,50 метра, разположени успоредно
на оста на пътя.
На предната дясна седалка в автомобила, управляван от подсъдимия М. А., пътувала
свидетелката А. М., с която живеели на съпружески начала. На задна дясна
седалка седял пострадалият С.С. /изписвано на български език и като С./ А., гръцки
гражданин, роден на ***г. в гр.К., Република Г.. До него било тригодишното му
дете Д.С.А., а на задна лява седалка съпругата му, свидетелката Ф.М..
В същата посока, от гр.К. към ГКПП „М.”, пред подсъдимия М. А. се движел свидетелят
Х. Ю. от с.О., община К., с лек автомобил „Ф.П.” с peг. № *** със скорост 65,82
км/ч. Разстоянието между двете превозни средства било 4-5 метра.
В другата лента за движение, в посока от ГКПП „М.” към гр.К., на път I-5 на км 374+400
в землището на с.П., община К., подсъдимата З.И. управлявала лек автомобил „Ф.П.”
с peг. № ***, собственост на съпруга й Е. М. Е. от с.Д.., община К..
На 08.01.2016г. сутринта, около 06,30 часа, подсъдимата се прибрала в
дома си в горното село. Към 02,00 часа на същата дата пристигнала в гр.С. с
полет от гр.Л., след което се придвижила с лек автомобил до с.Д... Спала
по-малко от 5 часа до към 11,00 часа, след което потеглила с колата. Заедно с нея на задната седалка пътували
свекърва й, свидетелката Х.Е., и тригодишното й дете Б.Е..
Подсъдимата З.И. управлявала лекия автомобил със скорост 108,12 км/ч. За
този участъка от пътя скоростта на движение, която не трябвало да се превишава,
била 90 км/ч. Без да изпреварва или заобикаля друго пътно превозно средство,
докато говорила по мобилния си телефон и се обърнала към детето си, поискало играчка, подсъдимата изгубила контрол върху колата
и навлязла в лентата за насрещно движение, тази в посока от гр.К. към ГКПП „М.”.
Свидетелят Х. Ю. видял навлизането на управлявания от подсъдимата З.И. автомобил
в лентата му за движение. Помислил, че някой негов познат се шегува, но след като
видял, че въпросното МПС не напуска лентата му, за да избегне удар с него, завил
рязко надясно и излязъл на банкета в посоката си на движение, където спрял.
Непосредствено преди напускане на лентата на лекия автомобил „Ф.П.”, подсъдимият
М. А. видял движещия се към него в лентата му за движение „Ф.П.”. В този момент
предната част на последния автомобил била навлязла на разстояние 1,26 метра в
лентата за насрещно движение и била на разстояние 33,82 метра от „П.”. За да не
се удари челно в автомобила, управляван от подсъдимата, подсъдимият М. А., при
скорост 65,82 км/ч, завъртял волана рязко наляво и навлязъл в насрещната лента,
тази в посока от ГКПП „М.” към гр.К.. Подсъдимата З.И., виждайки навлизането на
колата на подсъдимия М. А. в нейната лента, също завила наляво. Управляваният
от нея лек автомобил с лявата си страна се намирал на разстояние 1,71 метра в
насрещната за нея лента, когато се ударил със скорост 108,12 км/ч с предната си
дясна част в дясната странична част /предна и задна десни врати/ на лекия
автомобил „П.”. От силния удар това превозно средство се повдигнало и завъртяло
в посока на часовниковата стрелка, след което паднало на гумите си върху десния
банкет, в посока от ГКПП „М.” към гр.К.. Плъзнало се косо назад към ската и
спряло, като предната част била насочена към пътя, а задната към ската над
канавката в началото на отводнителната крайпътна канавка от бетонов тип. По
време на удара и завъртането на автомобила, под действието на центробежната
сила, задната му дясна врата се откачила и изхвърчала. При възкачването на
задните колела върху банкета пътуващият на задната седалка без поставен
обезопасителен колан С.А. и детето му Д.А. изпаднали от купето на колата и се
установили в дясната бетонна отводнителна канавка до пътното платно, в посока
от ГКПП „М.” към гр.К.. С.А. ударил главата си в бетона. Вследствие на удара
получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и покрива
на черепа. Лекият автомобил „Ф.П.”, с получени повреди по ходовата част,
продължил напред по пътя и спрял на разстояние 73 метра от мястото на удара с
предна част към гр.К. и със задна към с.К..
Подсъдимият М. А. излязъл веднага от колата си и взел детето от канавката.
Той и свидетелят А.Ф., който се притекъл, издърпали тялото на дишащия тежко С.А.
от канавката. Хванали го за подмишниците и го сложили да легне по гръб на асфалта.
Пострадалият имал кръв на главата отзад, хъркал и от устата му излизали балони
с кръв и жълта течност. Свидетелката А. М. донесла одеяло, което свидетелката Ф.М.
поставила под главата на гръцкия гражданин.
Междувременно свидетелят А.Ф. към 12,50 часа се обадил на телефон 112 и
съобщил за настъпилото ПТП.
Подсъдимата се затичала към
лекия автомобил „П.”, като плачела и се извинявала. Казвала на подсъдимия М. А.,
че не искала „да стане така”, че тя е виновна, че изгубила контрол над
автомобила си, че пристигнала сутринта от А. и не била спала. Споделила със
свидетелката Ф.М., че се върнала от чужбина със самолет същия ден в 6,00 часа
сутринта, пътувала до с.К., яли с детето й и свекърва й, взели някакви
документи от с.К. и тръгнали за с.Д.., където живеела свекърва й. Обяснила също,
че не разбрала какво се случило изведнъж, тъй като говорила с мъжа си по
телефона за документите. В този момент детето й от задната седалка поискало
играчката, която му била купила, свекърва й взела играчката, за да я отвори и
след това усетила, че се удря в насрещно движещия се автомобил. Свидетелят Х. Ю.
попитал подсъдимия М. А. как не могъл да избегне удара, че той самият успял в
последния момент да стори това.
Около 13,00 часа на 08.01.2016г., десет минути след обаждането на телефон
112, на мястото на инцидента пристигнали една след друга две линейки и патрулен
автомобил с младши автоконтрольор от РУ
на МВР - К. свидетеля К.Й.. Служителят на реда установил водачите на участващите в ПТП автомобили
и ги изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство „Д.” № **, тариран
до месец април 2016г., който отчел нулеви резултати и за двамата подсъдими.
Първата пристигнала линейка отвела С.А. в Ц. при М. „Д-р А.Д.” гр.К., където постъпил на лечение
в Отделението за анестезия и интензивно лечение /О./. Въпреки положените
медицински грижи, на 10.01.2016г. в 08,15 часа починал от остра сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност, вследствие на получената при удара на главата му в
бетонната отводнителна канавка тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
черепната основа и покрива на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на
главния мозък и контузии на мозъка, довели до потискане на жизненоважни мозъчни
центрове.
Втората линейка превозила свидетелката Ф.М., детето й Д.А. и свидетелката
А. М. до Ц. при М. „Д-р А.Д.” гр.К..
Пристигналите на място автоконтрольори издали талони за медицинско изследване
на подсъдимите. Била им взета кръвна проба за химическо изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Според протоколите за
медицинско изследване и за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта З.А.И. /т.1а, л.109, 111 от досъдебното производство/ и М.Ф.А./т.1а,
л.113, 115 от досъдебното производство/ не са били алкохолно повлияни.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 6/2016г. /т.1а,
л.117-121 от досъдебното производство/ се установява, че при съдебномедицинско
изследване на трупа на С.А. е констатирано тежка черепно-мозъчна травма със
счупване на черепната основа и покрива на черепа, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка на главния мозък, контузии на мозъка, счупване на ребра от двете
половини на гръдния кош, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи,
извършена експлоративна /диагностична/ коремна операция. Смъртта на С.А. се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на черепната основа и покрива на черепа, кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка на главния мозък и контузии на мозъка, довели до потискане
на жизненоважни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания са получени
при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет със значителна сила и добре
отговарят да са възникнали при пътнотранспортно произшествие, за каквото има
данни в случая.
Видно от заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /т.1, л.113-132 от досъдебното производство/ при
рязкото отклоняване на лекия автомобил „П.” наляво /в насрещната лента/ от водача
М. А., инерционните сили са отклонили центробежно тялото на С.А. надясно, т.е.
към задната врата от неговата /дясна/ страна. Възможно е да е настъпил и удар на
тялото във вратата. С този удар могат да се обяснят десностранните увреждания
на пострадалия. В този момент е настъпил и директният удар от лекия автомобил „Ф.П.”, управляван от подсъдимата З.И., в
дясната задна и предна врата на лекия автомобил „П.”, в който е пътувал С.А..
Т.е. има наслагване на удар с дясната страна на пострадалия във вратата и
директния удар от предната част на автомобила „Ф.П.” с деформиране на вратите. Веднага след това между
двата автомобила са се развили динамични процеси в определена последователност.
Всъщност ударът би могъл да бъде разделен на два компонента: 1. Удар с предната
дясна част на „Ф.П.” в предната и задната десни
врати на „П.”. Несъмнено този първи удар е довел до рязко намаляване на скоростта на
двете МПС, което е довело до първично инерционно движение на тялото на С.А. напред и нагоре. 2. Едновременно с
това задно-страничният десен удар е придал значително количество кинетична
енергия в задната част на „П.” и е довел до завъртането му. Изпадането на телата на
пострадалия и на детето му Д.А. през вече липсваща задна дясна врата е станало
при възкачването на задните колела на „П.” върху банкета и наличния там
бетонен отводнителен канал с вероятен наклон надясно. По телата не са
установени охлузвания, които да дават основание за извода, че те са се
протъркали /хлъзнали/ по настилката до падането си в канала. Вероятно първо е
изпаднало тялото на С.А., а след това на сина му. В купето на автомобила
не са били сериозни инерционните сили за телата в предно-задна посока. Поради
това, както и поради задействане на предпазните въздушни възглавници, возещите
се отпред, а и возещите се отзад, освен пострадалия, не са получили сериозни
травматични увреждания вътре в купето. Обсъждайки травмите на последния при външния оглед са констатирани две
минимални по размери охлузвания на кожата на челото, коляното, както и
сравнително масивно кръвонасядане на лявото бедро. Тези травматични увреждания
могат да бъдат определени като получени вътре в автомобила. Поради своята нехарактерност
обаче, е напълно възможно да са получени и след изпадането на настилката. Тежката
черепно-мозъчна травма е с основен удар в тилната област и мозъчни контузии, и
мозъчна компресия на мястото на противоудара. Това означава, че травмата е инерционна,
т.е. получена е по механизма на удар на движещата се глава в твърд тъп предмет.
Този предмет не е имал изразени ръбове и най-вероятно е бил с широка плоска
повърхност, защото по кожата в окосмената част на главата не се установяват рани, охлузвания, кръвонасядания.
Черепно-мозъчната травма е получена при изпадането от автомобила и удар на
тилната област в бетонния крайпътен канал. В купето на автомобила няма част, в която
пътник, возещ се отзад, да получи такава травма. Динамиката на движението на тялото
също не предполага такъв удар. Абсолютно същите изводи могат да бъдат направени
и по отношение на счупването на ребра в резултат на деформация на гръдния кош,
както и налични контузионни промени на белите дробове по задните им
повърхности. С голяма степен на вероятност може да се направи изводът, че основните
травматични увреждания на С.А., които са и причинили смъртта му, са получени след
изпадането му от лекия автомобил „П.”. От двата блъснали се автомобила,
пълни с пътници, е пострадал сериозно единственият, който е изпаднал от „П.”. Това се
дължи на травмата му при удара в бетонната крайпътна вада /канал/. Няма данни,
нито по облеклото, нито по тялото, за простъргване на тялото след изпадането му
от автомобила и това е факт, както при пострадалия, така и при детето Д.А.. Вероятно
и двете тела са изпаднали от автомобила едномоментно, т.е. заедно. По детето не
се установяват травми от удар във вадата, което значи, че ударът може да е
опосредствен през тялото на С.А., т.е. налице е сумиране на масите, действащи
върху тялото на последния.
Съгласно съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 6/2016г. /т.1а, л.129-130 от досъдебното производство/
на А. М. М. е било причинено травма на меките тъкани в областта на лявата
гривнена става. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп
предмет и по време е възможно да е възникнало при пътнотранспортно произшествие,
за каквото има данни в случая. Било е причинено болка и страдание.
От заключението на тройната автотехническа експертиза № 44/04.03.2018г. /т.5,
л.35-47 от досъдебното производство/, с вещи лица инж.В.Д., инж.Н.А. и инж.К.Ш.,
се установява, че трите автомобила са се движили по път
I-5. Лекият автомобил „П.”, с рег. № ***, управляван от М. А. в посока от гр.К.
към ГКПП „М.”, е бил след попътно движещ се автомобил „Ф.П.”, с рег. № ***, с
водач Х. Ю.. Лекият автомобил „Ф.П.”, с рег. № ***, управляван от З.И., се е
движел в обратната на тях посока - към гр.К.. На км 374+400 З.И. е навлязла в лентата
за насрещно движение, на разстояние 1,26 м в нея. Водачът на „Ф.П.”, с рязка
маневра завой надясно, е излязъл на банкета. В създалата се ситуация водачът на
„П.” М. А. е реагирал чрез рязка маневра „завой наляво” и навлязъл в лентата за
насрещно движение. З.И. е предприела завиване наляво и в момента на удара
лявата страна на „Ф.П.” се е намирала на разстояние 1,71 м в насрещната пътна
лента. Лекият автомобил „Ф.П.” е ударил с предната си дясна част дясната странична
част /предна и задна десни врати/ на „П.”. Мястото на удара е в дясната лента
на платното за движене, посока гр.К.. От
силния удар този автомобил се е повдигнал и завъртял в посока на часовниковата стрелка,
след което е палнал на гумите си върху десния банкет, плъзнал се е косо назад
към ската и е спрял в положението, в което е открит след ПТП. По време на удара
и завъртането на автомобила, под действието на центробежната сила, задната му дясна
врата се е откачила и изхвърчала. Пътуващият на задната седалка С.А. и детето
също - паднали са на пътя, плъзнали /всяко тяло има маса, която поражда инертност,
те не могат да спрат моментално/ и спрели в дясната канавка. „Ф.П.”, с получени
повреди по ходовата част, е продължил напред по пътя и е спрял в положението,
фиксирано след ПТП. Причините за настъпване на произшествието са следните: водачът
на лекия автомобил „Ф.П.” З.И. е загубила контрол над МПС и неправилно е
навлязла в лентата, предназначена за насрещно движение; водачът на лекия
автомобил „П.” М. А. неправилно се е движил с несъобразена скорост, на много
късо разстояние 4-5 м от движещия се пред него лек автомобил „Ф.П.” и
неправилно е навлязъл в лентата за насрещно движение. Други съпътстващи
обстоятелства са: З.И. е управлявала автомобила с превишена скорост, М. А. е
превозвал неправилно на задната седалка дете, без система за обезопасяване на
деца, пострадалият С.А. не е използвал монтирания в автомобила обезопасителен
колан. Скоростта на движение на „Ф.П.” в момента на удара и преди него е била
108,12 км/ч. Скоростта е била превишена за процесния пътен участък. Скоростта
на движение на „П.” в момента на удара и преди него е била 65,82 км/ч.
Скоростта е била несъобразена за избраните условия на движение. Съобразената
скорост за движение зад друг попътно движещ се автомобил с посочената скорост е
13,25 км/ч. Дължината на „опасната зона” пред „Ф.П.” е била 104,49 м, а пред „П.”
- 49,29 м. Водачът на лекия автомобил „П.”
М. А. със спирачки не е имал възможност да предотврати ПТП, но е имал възможност
със заобикаляне отдясно, да се размине с идващия насреща автомобил. Водачът на лекия
автомобил „Ф.П.” З.И. със спирачки не е имала възможност да предотврати ПТП. Не
е имала други начини да извърши това. Сама се е поставила в тази ситуация,
загубвайки контрол над автомобила и навлизайки в лентата за насрещно движение. Водачът
на „Ф.П.” З.И. е следвало да упражнява строг контрол върху управлявания от нея
автомобил. Не е трябвало да навлиза в лентата за насрещно движение при наличие
на насрещно движещи се в близост автомобили и без да е налице такава
необходимост. Следвало е да спазва изискванията за максимално разрешената
скорост за движение на конкретния пътен участък. При създалата се ситуация е трябвало
незабавно да предприеме действия за прибирането на автомобила в прилежащата й
лента от платното за движение. Водачът на „П.” М. А. не е следвало да навлиза в
насрещната пътна лента при наличие в близост на насрещно движещ се автомобил.
При така избраната скорост на движение на автомобила си, е трябвало да се движи
на разстояние от предния автомобил, не по-малко от 50 метра, условие, което би
му позволило да спре екстрено и да не допусне ПТП в случай на възникване на
„опасност”. В настъпилата критична ситуация е следвало да продължи движението
си в прилежащата му лента за движение от платното, използвайки крайните му
десни габарити /движение плътно в дясно, включително използването и ширината на
банкета/. Непосредствено преди ПТП МПС „Ф.П.” и „П.” са били технически
изправни. Не е имало технически неизправности по тях, които да са в
причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. В
конкретната пътна ситуация и двамата водачи са имали обективната възможност да
се възприемат от разстояние 120 м и да допуснат възможното навлизане на другия в
насрещната лента за движение. Водачът на лекия автомобил „П.” М. А. се е движил на разстояние 4-5 м зад „Ф.П.”.
Следвало е за така избраната скорост на движение, това да става на разстояние
не по-малко от 50 м, условие, което би му позволило да спре екстрено и да не
допусне ПТП в случай на възникване на „опасност” /да избегне удар в него,
когато то намали скоростта или спре рязко/. При така избраното разстояние /дистанция/
и скорост на движение не е бил в състояние да избегне удар в него. Безопасната
скорост за тази дистанция е 13,25 км/ч. Лекият автомобил „П.” е бил оборудван с
обезопасителни колани за пътниците на задната седалка. Пострадалият С.А.,
пътувал в него, е бил без поставен предпазен колан. Ако той го е използвал, е
щял да бъде задържан от него на седалката на автомобила. Нямало е да изпадне
вън от МПС и да се удари в обект извън него.
Според заключението на автотехническа
експертиза № 36/25.03.2016г. /т.1, л.67-79 от досъдебното производство/, с вещо
лице инж.В.Д., скоростта на движение на лекия автомобил „П.” към момента на ПТП
е била 65,82 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ф.П.” към момента
на ПТП е била 108,12 км/ч. Двете МПС са били технически изправни. Няма технически
неизправности по тях, които са в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Действията на водача на „Ф.П.” З.И. не са били съобразени с
изискванията за безопасност и тези на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.2 от ЗДвП, т.е не е извършила дължимото поведение по тях. Действала е
неправилно. Тя е имала пряка видимост пред автомобила, на разстояние 150 метра и повече. Реално е
имала възможност да възприеме всичко, което се случва пред него. От това разстояние
е имала възможност да възприеме идващите срещу нея автомобили. З.И. е изгубила
контрол над управлявания от нея автомобил и без необходимост е навлязла в
лентата за насрещно движение. Действията й не са били съобразени с изискванията
за безопасност. М. А. правилно се е
движел в прилежащата му половина от платното за движение. Действията му са били
съобразени с изискванията за безопасност.
З.И. е била длъжна да упражнява контрол над управлявания от нея лек
автомобил. От техническа гледна точка действията на М. А. в конкретната
ситуация са били правилни, реакцията му е била своевременна. Не е имало
възможност водачите на двете МПС да предотвратят настъпването на ПТП. Дължината
на „опасната зона” за спиране на „Ф.П.” е била 104,49 м, а на „П.” - 49,29 м. И двата автомобила са се движили по
път I-5. Лекият автомобил „П.”, с рег. № ***, управляван от М. А. в посока от гр.К.
към ГКПП „М.”, е бил след попътно движещ се автомобил „Ф.П.”, с рег. № ***, с
водач Х. Ю.. Лекият автомобил „Ф.П.”, с рег. № ***, управляван от З.И., се е
движел в обратната на тях посока - към гр.К.. На км 374+400 З.И. е навлязла в лентата
за насрещно движение. Водачът на „Ф.П.”, с рязка маневра завой надясно, е
излязъл на банкета. В създалата се ситуация водачът на „П.” М. А. е реагирал
чрез рязка маневра „завой наляво” и започнал да навлиза в лентата за насрещно
движение. Лекият автомобил „Ф.П.” се ударил с предната си дясна част в дясната странична
част /задна дясна врата/ на „П.”. От силния удар този автомобил се е повдигнал
и завъртял в посока на часовниковата стрелка, след което е палнал на гумите си
върху десния банкет, плъзнал се е косо назад към ската и е спрял в положението,
в което е открит след ПТП. По време на удара и завъртането на автомобила, под
действието на центробежната сила, задната му дясна врата се е откачила и
изхвърчала. Пътуващият на задната седалка С.А. и детето също - паднали са на
пътя и са се плъзнали и спрели в дясната канавка. „Ф.П.”, с получени повреди по
ходовата част, е продължил напред по пътя и е спрял в положението, фиксирано
след ПТП.
Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз
основа на анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това
кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се
споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка с едно уточнение, което ще бъде развито по-долу. Тя не се променя от
събраните от въззивния съд писмени доказателства - характеристична справка на
подсъдимата З.И., справки за нарушител/водач и от А. от ОД на МВР гр.К.,
етапна епикриза на Б.Е..
Правилно Окръжен
съд гр.К. е кредитирал гласните
доказателствени средства - частично обясненията на подсъдимите З.И. /приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК/ и М. А., показанията на свидетелите Р.Р., Ф.Е., Х. О., М.О., К.Й., А.Ф., С. Х. и Р.М., за които е налице съгласие по чл.371, т.1 от НПК, на А.
М. и Ф.М., разпитани в хода на съдебното следствие, за А. М. и тези, приобщени по
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, на Х. Ю. - по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК,
частично тези на Х.Е., заключенията на съдебномедицинските, автотехническите експертизи
/с вещи лица инж.К.Ш., инж.Н.А. и инж.В.Д./, приложените по делото писмени
доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на
местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно
предаване, скица, фотоалбуми, талони за медицинско изследване, протоколи за медицинско изследване и за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, справки от централна база данни -
КАТ за собственост на МПС, справка от РЦ 112, удостоверение за раждане, препис-извлечение
от акт за смърт, медицинско свидетелство за смърт, съдебномедицинско
удостоверение № 9/2016г., лист за преглед на пациент в спешно отделение и
резултат от образно изследване, удостоверения за семейно положение, справки за
нарушител/водач, справки за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние,
характеристични справки, молби за правна помощ, удостоверения за родствени
връзки, удостоверение за наследници, както и веществените доказателства - лек автомобил
„Ф.П.” с peг. № *** и лек автомобил „П.” с peг. № ***.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Р.Р., Ф.Е., Х.
О., М.О., К.Й., А.Ф., С. Х., Р.М., Х. Ю., тъй като са обективни, последователни,
логични и непротиворечиви.
Няма пречка да се приемат
и тези на свидетелите А. М. и Ф.М., защото не се оборват от другите възприети доказателства,
въпреки че същите се явяват заинтересовани от изхода на делото, първата като
живуща на съпружески начала с подсъдимия М. А., а втората като страна.
Свидетелката А. М.
е разпитана в хода на съдебното следствие. По реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2
от НПК са приобщени и показанията й от досъдебното производство, дадени пред съдия.
При анализиране на твърденията й, въззивният съд намира, че следва да се кредитират тези от досъдебното производство, депозирани
по реда на чл.223 от НПК. Те са по-близки до възпроизвежданите събития.
Потвърдени са от нея с посочване на детайли, с изключение на обстоятелството
имало ли е лек автомобил, движещ се срещу тях в тяхната лента. За този факт трябва
да се даде вяра на показанията й от
досъдебното производство, тъй като намират опора в обясненията на подсъдимия М.
А., показанията на свидетелите Х. Ю. и А.Ф.,
заключението на тройната автотехническа експертиза.
Първостепенният
съд е подложил на критичен анализ показанията на свидетелката Х.Е., която като свекърва
на подсъдимата З.И., се явява заинтересована от изхода на процеса. Обосновано
не е възприел твърденията й, че лекият
автомобил на подсъдимия М. А. е навлязъл в тяхната пътна лента, а МПС, управлявано
от снаха й, не е навлизало в лентата за насрещно движение, както и че не е видяла
друга кола в насрещното платно преди удара, тъй като се опровергават от обясненията
на подсъдимия М. А., показанията на свидетелите А. М., Х. Ю., А.Ф., заключението
на тройната автотехническа експертиза. Показанията
на свидетелката Х.Е., че снаха й се е движела с „нормална скорост от 80 км/ч” е
в противоречие със становището на вещите лица от тройната автотехническа
експертиза
Пловдивският
апелативен съд споделя извода на Окръжен съд
гр.К., че трябва да се даде вяра на заключенията на вещите лица, тъй
като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Първоинстанционният
съд е анализирал внимателно обясненията на подсъдимите З.И. и М. А.. Съгласно правната доктрина и съдебната
практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за
защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по
делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите
доказателства. В останалата, която е в разрез с възприетата доказателствена
съвкупност, законосъобразно е разгледал като израз на правото на защита на
подсъдимите.
Обосновано не се е
доверил на обясненията на подсъдимата З.И., че
подсъдимият М. А. се е приближавал към нея в нейната лента за движение и, за да
избегне челен удар, е завъртяла волана наляво, след което е завила надясно, за
да се прибере в нейната лента, при което се е ударила в задната част на автомобила
„П.”, че не се е движела преди това в насрещната за нея лента. Те се опровергават
по категоричен начин от обясненията на подсъдимия М. А., показанията на
свидетелите А. М., Х. Ю., А.Ф., заключението на тройната автотехническа експертиза.
Според свидетеля Х.
Ю. автомобилът, управляван от подсъдимата, е
навлязъл в неговата лента за движение и, за да избегне удар с него, е завил
надясно и веднага спрял. В огледалото за обратно виждане е видял как лекият
автомобил „Ф.П.” се е ударил в лекия автомобил „П.” в задната му дясна част.
Подсъдимият М. А. е
посочил, че колата на подсъдимата З.И. е
навлязла в неговата лента с висока скорост, поради което той е предприел
завиване наляво и навлязъл в нейната лента, за да се опита да избегне удара, но
не успял да го предотврати.
Свидетелят А.Ф. възпроизвежда
горните обстоятелства, че подсъдимата първа е навлязла в насрещната за нея лента за
движение. В тази им част показанията на този свидетел не са пряко
доказателство, тъй като не е очевидец на горното, а преразказва споделеното му
от другите двама водачи, подсъдимия и свидетеля Х. Ю., които са били
превъзбудени и уплашени. Въпреки косвения им характер, твърденията на свидетеля
А.Ф. следва да се приемат с доверие, тъй като намират опора в становището на
вещите лица. Свидетелят Х. Ю. е незаинтересован и непредубеден. Поради състоянието
му непосредствено след инцидента, както и това на подсъдимия М. А., житейски нелогично е да се заключи, че
са касае за защитна позиция и то съгласувана.
Видно от заключението
на тройната автотехническа експертиза подсъдимата
З.И. е навлязла в лентата за насрещно движение на разстояние 1,26 м в нея, като
в момента на удара това разстояние е било 1,71 м. Вещите лица намират за
неправдоподобна от техническа гледна точка тезата на подсъдимата, че се е
намирала в своята лента и е започнала да завива наляво, след като „П.” е навлязло в нейната лента, защото автомобил, движещ се
със скорост 108,12 км/ч, за разстояние 20,12 м може да се измести настрани само
на 0,45 м. Според тях водачът на лекия автомобил
„П.” се е намирал в своята пътна лента и неправилно е завил наляво и е
навлязъл в лентата за насрещно движене, след като „Ф.П.”
е навлязъл в неговата лента.
Правилно
първостепенният съд не е дал вяра на
обясненията на подсъдимия М. А. в частта относно дистанцията, на която е
бил от движещото се пред него МПС, че тя е била по-голяма от 4-5 м, тъй като влиза
в противоречие със заключението на тройната автотехническа експертиза. В унисон
с това виждане са и цитираните му обяснения, че автомобилът на свидетеля Х. Ю. „изведнъж”
е изчезнал и се е появил този на подсъдимата
З.И..
Настоящият съдебен
състав намира, че при кредитираната доказателствена съвкупност може да се
направи категоричен извод, че подсъдимата е навлязла с управлявания от нея лек
автомобил в насрещната за нея лента на движение, по която се е движел
подсъдимият М. А.. Не се събрани доказателства за причините за тази траектория на
движение на лекия автомобил „Ф.П.”. Поради
това приетото в мотивите на проверявания съдебен акт, че е говорила по мобилния
си телефон и се е обърнала към детето си, като неподкрепено с доказателства,
следва да се изключи от фактическата обстановка, както и какво е споделила със свидетелката
Ф.М.. С изключение на тези факти, въззивният съд споделя фактическата установеност,
изложена от първостепенния съд.
Пловдивският апелативен
съд счита, че при така уточнената фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимата З.И. е извършил престъпление по
чл.343, ал.1, б.„в”
вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен състав.
Обосновано Окръжен
съд гр.Кърджали е стигнал до извода, че
при управление на лекия автомобил подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на водача да не превишава 90
км/ч извън населено място. Нейната скорост е била 108,12 км/ч.
Вместо да се движи в своята лента, подсъдимата З.И. е навлязла
в насрещната лента на платното, когато там се е движел друг водач - подсъдимият М. А. с лекия си
автомобил. Подсъдимата е имала техническа възможност да избегне произшествието,
ако се е движела в своята лента. Не е имало обективни причини, които са
налагали нейното напускане. Навлизането и движението в насрещната лента не е
било свързано с извършване на маневра изпреварване или заобикаляне.
Следователно не е спазила и нормата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния
съд, че горните нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от
водача на лекия автомобил „Ф.П.”, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Ударът е бил неизбежен, но подсъдимата
З.И. сама се
е поставила в подобна ситуация поради неспазване правилата за движение.
Аргументирано първостепенният съд
е приел, че от субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост,
под формата на престъпна небрежност. Подсъдимата не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици на деянието, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди.
За настъпване на вредоносния резултат при условията на независимо
съпричиняване е допринесъл и другият водач, подсъдимият
М. А., който е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343а, ал.1, б.„б” вр. чл.343, ал.1, б.„в”
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Законосъобразно Окръжен съд гр.Кърджали е стигнал до извода, че
подсъдимият не се е съобразил с нормата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, задължаваща го да се движи на безопасна
дистанция от движещото се
пред него превозно средство, позволяваща
му да избегне вредните последици при
принудително отклонение вдясно. В този смисъл е и практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 12/01.03.1983г. по н. д. № 12/1983г. на ОСНК/. Вещите
лица са категорични, че при така избраната скорост на движение, е трябвало да
се движи на разстояние от предния автомобил не по-малко от 50 метра, което би
му позволило да спре екстрено и да не допусне ПТП при възникване на опасност. Тази
опасност е възникнала от момента
на навлизане на „Ф.П.” в лентата за насрещно движение,
тази на подсъдимия М. А.. Скоростта на последния не е била съобразена с дистанцията от движещото се пред него превозно средство, позволяваща му да избегне
произшествието по предвидените в чл.20, ал.2
от ЗДвП начини - намаляване
на скоростта или спиране.
Не е
спазил и разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като навлизането и движението в
насрещната лента не е било свързано с извършване на маневра изпреварване или
заобикаляне. Той е могъл да избегне произшествието, ако е продължил
движението си в прилежащата му лента за движение от платното, използвайки
крайните му десни габарити.
Визираните нарушения на правилата за движение по пътищата,
допуснати от подсъдимия, са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.
Предприетата от последния маневра не може да се
разглежда като спасителна по чл.13, ал.1 от НК. Тя е
неправомерна, тъй като е извършена в нарушение на закона. Не е налице
крайна необходимост, тъй като е причинена смърт. В този смисъл е и практиката
на ВКС /Решение № 1132/08.12.1980г. по н. д. № 1035/1980г., ІІІ н.о.,
Тълкувателно решение № 106/31.10.1983г. по н. д. № 90/1982г. на ОСНК, Решение №
505/21.07.2004г. по н. д. № 86/2004г., ІІ н.о., Решение
№ 505/25.11.2008г. по н. д. № 348/2008г., III н. о., Решение № 176/19.04.2011г. по н. д. № 1101/2011г., II н. о., Решение № 234/07.07.2015г. по н. д.
№ 665/2015г., II н. о., Решение № 159/22.08.2016г.
по н. д. № 373/2016г., III н. о., НК/.
Според цитираната практика спасителната маневра не е правнорегламентирано
поведение на участниците в движението по пътищата. Тя е фактическо действие,
което принудително променя посоката на движение на превозното средство, което
водачът предприема на своя отговорност, за да предотврати настъпването на
вредоносните последици. В този случай водачът може да се освободи от отговорност, само ако тази маневра е довела до
увреждане на имущество, а не
на живота и здравето на другиго. Спасителна маневра може да се
предприеме само, когато
опасността, създадена от неправомерното поведение на друг участник в
движението, не може да бъде предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 от ЗДвП начини - намаляване на
скоростта или спиране на МПС.
Подсъдимият М. А. следва да се ползва от
привилегирования текст на чл.343а от НК, тъй като е налице оказана помощ на пострадалия С.А. и на
сина му. За да е налице намалена отговорност според практиката на ВКС е
необходимо помощта да е необходима, да е оказана на жив човек и да е насочена
обективно и субективно към спасяване живота и запазване здравето на
пострадалия. Изваждането на последния и
детето от канавката са действия на подсъдимия, които са били насочени към
спасяването им. Той е направил всичко зависещо от него за оказването им на помощ.
От субективна
страна престъплението е извършено по непредпазливост, под формата на престъпна небрежност. Подсъдимият М. А. не е
предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Законосъобразен и
обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че транспортното произшествие е
настъпило поради виновното поведение и на двамата подсъдими, всеки от които като водач е допуснал нарушения на правилата за движение,
намиращи се в пряка и
непосредствена причинноследствена
връзка със съставомерните последици. Вината на единия подсъдим не изключва вината на другия. Общият престъпен резултат в
случая е един за двете виновни действия в своята съвкупност. Без поведението на когото и да
е от двамата
подсъдими, другият самостоятелно не би могъл да причини общественоопасния
резултат. Поради това неоснователно е възражението
на защитника на подсъдимата З.И., че вината за ПТП е само на другия водач,
подсъдимия М. А..
Наличието на независимо съпричиняване
трябва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализация на наказанието на подсъдимите. Като такова следва да се има
предвид и поведението на пострадалия С.А., който не е изпълнил задължението си
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП да използва обезопасителен колан,
с който е бил оборудван лекият автомобил „П.”. Ако го бе поставил, не би
изпаднал от колата на пътното платно. Липсват доказателства физическото му състояние да не е позволявало използването на такъв колан съгласно чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Въззивният съд не
споделя оплакването на защитата на подсъдимата З.И., че подсъдимият М. А. е нарушил и изискванията на
чл.137д, ал.1 и 2 от ЗДвП, не уведомявайки пътниците на задната седалка в лекия
му автомобил да поставят обезопасителен
колан. Според визираните норми законодателят е предвидил такова задължение за
водача, но само за този, който управлява МПС от категории М2 и М3. Съгласно
чл.149, ал.1, т.2, б.„б” и „в” от ЗДвП това са превозни
средства от категория М с повече от 8 места за сядане.
Лекият автомобил „П.” не попада в горните категории.
Детето Д.А. е пътувало без
съответната на теглото и ръста му система за обезопасяване
на деца. То обаче не е пострадало, поради което няма причинна връзка между това
нарушение и вредоносния резултат.
Неправилно е и виждането на защитата за липса на нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП от подсъдимата. Последната се е движела със скорост 108,12 км/ч,
над максимално разрешената от 90 км/ч, т.е. с
превишена скорост, която винаги се явява несъобразена. Неспазването
на режима на скоростта е една от причините за
настъпване на ПТП.
При развиване на горния довод се застъпва и тезата за съобразяване с „конкретното
място, при конкретните пътни условия, обстоятелства и време.”, т.е. визира се
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдебната практика е
категорична, че едновременното приложение на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от разрешената,
за движение с несъобразена скорост не може да се говори /Тълкувателно решение № 28/28.11.1984г. по н. д. № 10/1984г. на ОСНК/. Това е така, защото чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта
за движение, когато тя е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява
примерно и неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът
следва да се съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече
са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост трябва да се избере. Следователно чл.20, ал.2 от ЗДвП дава възможност да се преценява дали автомобилът се движи със „съобразена скорост”, а всяко движение със скорост
над определената по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
такова с „превишена скорост”,
която винаги се явява несъобразена.
При така посочената правна
квалификация и съобразно изискванията на специалната и на генералната
превенция, Окръжен съд гр.К. е приел, че
за деянието по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК на подсъдимата З.И. следва да се наложи наказание две години
лишаване от свобода, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като такива е отчел чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, младата възраст, семейното й положение с малолетно
дете, трудовата ангажираност, съдействието
за разкриване на обективната истина, както и съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на подсъдимия М. А. и пострадалия С.А., а като отегчаващо отговорността
обстоятелство - нарушението на две разпоредби от ЗДвП. Като смекчаващо
обстоятелство трябва да се съобрази и липсата на наказания по административен
ред като водач на МПС. Такова е и видът на непредпазливата вина - небрежност,
която е по-леката от двете форми /Решение № 1859/30.12.1968г. по н. д. № 1620/1968г., III н. о., Решение № 169/17.02.1969г. по н. д. № 59/1969г., III н. о., НК на ВС/.
Пловдивският
апелативен съд счита, че така определеното наказание лишаване от свобода, което
е в предвидения от законодателя минимален размер, се явява справедливо, поради
което не се налага да се коригира. С него ще се постигнат целите на специалната
и генералната превенции. То е съобразено с обстоятелствата, при които е
извършено деянието, степента му на обществена опасност, която се определя от
броя и значението на допуснатите нарушения на правилата за движение, тежестта
на настъпилите последици, приноса на подсъдимия М. А. и пострадалия С.А.,
както и
личността на подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
В
случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от нея в сравнение с другите случаи на деяние по чл.343
от НК, за да се приложи чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния съд, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата
З.И. не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, а целите по чл.36
от НК могат да се постигнат и чрез
условното й осъждане. Приложил е института на чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът
на изпитателния срок е в определения от законодателя минимум, за да се обсъжда
искането на защитата за неговото намаляване.
Законосъобразно първостепенният
съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление.
На основание чл.343г вр. чл.37, т.7 от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от четири години.
Преценявайки справедливостта на тази
санкция въззивната инстанция намира, че
така отмерена, тя се явява несправедлива и прекомерно тежка. Обстоятелствата, при които е извършено
деянието, степента му на обществена опасност съобразно броя и значението на
допуснатите нарушения на правилата за движение, тежестта на настъпилите последици,
приноса на подсъдимия М. А. и пострадалия С.А., както и личността на подсъдимата
З.И., всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, дават основание за намаляване
размера на наказанието лишаване
от право да управлява МПС от четири години на три години.Този размер също би
допринесъл за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимата, би й въздействал предупредително и
възпиращо.
В този смисъл жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, а атакуваният съдебен акт се измени, като се коригира
наложеното наказание лишаване от правоуправление на подсъдимата З.И. от четири години на три години.
При горната правна квалификация и
съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд
гр.Кърджали е постановил за деянието по чл.343а,
ал.1, б.„б” вр. чл.343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 от НК на подсъдимия М. А. да се наложи наказание, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива е отчел чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата
възраст, съдействието за разкриване на обективната истина, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство - нарушението на две разпоредби от ЗДвП. Като смекчаващо
обстоятелство трябва да се съобрази и съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на подсъдимата З.И. и пострадалия С.А., както и видът на непредпазливата
вина - небрежност, като по-леката от двете форми.
Пловдивският апелативен съд счита, че наложените на подсъдимия наказания,
а именно шест месеца лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три години, са справедливи и съобразени със законовите критерии за
индивидуализацията им.
Окръжен съд гр.Кърджали е взел съответното отношение и относно веществените
доказателства по делото. Постановил е, както следва:
- лек автомобил „Ф.П.” с peг. № ***, собственост на Е. М. Е., да се върне
на същия собственик след влизане на присъдата в сила;
- лек автомобил „П.” с peг. № ***, собственост на М. Ф. А., да се върне на същия собственик след влизане
на присъдата в сила.
Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно разпоредбата на чл.189 от НПК за направените по делото разноски. Законосъобразно подсъдимите са осъдени
да заплатят разноските по делото, всеки един от тях в размер общо на 4073,73
лв. За част от пропуснатите разноски за преводач няма пречка първостепенният
съд да вземе отношение по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.
Поради горното Пловдивският апелативен съд намира, че обжалваната присъда следва да се измени в
частта, в която на подсъдимата З.И. е наложено наказание четири
години лишаване
от право да управлява МПС, като се намали размерът на санкцията на три години. В останалата част, като
законосъобразна и обоснована, трябва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 169,80 лв.
за вещи лица. На основание чл.189, ал.3 от НПК те се възлагат в тежест на
подсъдимата
С оглед на изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 2/06.03.2019г.,
постановена по НОХД № 183/2018г. по описа
на Окръжен съд гр.Кърджали, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на
подсъдимата З.А.И. наказание лишаване от право да управлява МПС от четири години на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА
подсъдимата З.А.И. да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен
съд сумата 169,80 /сто шестдесет и девет
лева и осемдесет стотинки/ лв., направени разноски в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.