Решение по дело №2780/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 937
Дата: 2 юли 2022 г.
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20224520102780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. Русе, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520102780 по описа за 2022 година
Молителката Р. Б. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. „Д***“, бл.
„К***“, ет. 5 е подала ПРОТИВ извършителите Н. СТ. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5, с който пострадалата е била във фактическо
съпружеско съжителство и лицето В. СТ. БР. – негова майка, ЕГН
**********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5, молба с правно основание чл.8,
т.1, във вр. с чл. 3 т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
Заявява, че с ответника Н. С. Б. се запознали през лятото на 2020 г. Към
края на 2020 г. заживяли за няколко месеца на семейни начала в нейното
жилище. В началото на 2021 г. ответника упражнил над нея физическо
насилие, след което се разделили. След това се виждали от време на време.
През лятото на 2021 г. от втората ответница В.Б., която е майка на първия
ответника разбрала, че същият е постъпил на лечение в Центъра за психично
здраве - Русе. Причината за това била, че отправял заплахи и опити, че ще се
самоубие като се хвърли през терасата. Бил агресивен и към родителите си,
като причинил множество кръвонасядания в областта на предмишницата на
майка си. При извършения му преглед било установено, че Б. страда от
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол,
1
както и че преживява тежък депресивен период. Към края на лятото на 2021 г.
Й. уведомила ответника, че не желае да поддържат каквито и да са отношения
занапред. Той категорично отказал да приеме решението й, като започнал да
настоява да се срещнат, за да изяснят отношенията си. Причаквал я пред дома
й, пред училището на детето й и пред местоработата й, оставял й бележки,
залепени на входната врата на дома й, в които молел да се видят и пишел, че я
обича. Няколко пъти намирала вратата разбита, а той я чакал вътре. След като
продължавала да отказва да подновят връзката си, започнала да идва майка
му, която настоявала да се съгласи да се видят. Тя също започнала да я
причаква пред дома й, да звъни и чука по вратата й. Няколко пъти подавала
жалби срещу ответниците до Второ РПУ за упражняваното над нея
психическо и емоционално насилие. Същите били предупреждавани от
органите на Полицията, но продължавали да я притесняват и преследват.
Доколкото й е известно пред 2022 г. се е наложило ответникът да проведе още
едно лечение в Центъра за психично здраве, но поведението му към нея не се
променило. През последния месец ответникът и неговата майка продължили
да упражняват над молителката психическо насилие. Ответникът я причаквал
пред дома й с настояване да го приеме. Въпреки, че тя не отваряла вратата,
той стоял продължително пред нея и чукал. Докато той бил пред вратата или
пред блока тя не смеела да излиза и била принудена да стои в дома си. Всеки
ден й звънял стотици пъти по телефона, или й пишел съобщения. Блокирала
телефонния му номер, но през последните дни се звъняло и от телефона на
майка му също стотици пъти на ден. Освен пред дома й ответникът и майка
му я причаквали и пред местоработата й в Д*** № 5. Стояли там с часове,
намерили са телефона на директорката на яслата и са й писали за нея
съобщения. Молителката заявява, че посоченото поведение на ответниците
ограничава правото й на личен живот и представлява психическо и
емоционално насилие над нея. Поведението на първия ответник, предвид
поставената му диагноза в Центъра за психично здраве я кара да изпитва
страх за живота и здравето си. Предвид изложеното, същата смята че са
налице предпоставките на ЗЗДН да поиска да й бъде издадена заповед за
защита.
Моли, да бъдат наложени по отношение на ответниците следните мерки
за защита: - да бъдат задължени да се въздържат от извършване на домашно
насилие спрямо мен, да им бъде забранено да приближават на по-малко от 50
2
метра пострадалата, жилището й в гр. Р***, ул. "Д***", бл. К***,
местоработата й в Д*** № 5 в гр. Русе, както и местата й за социални
контакти и отдих за срок от 18 месеца; - да бъдат задължени да посещават
специализирани програми за превенция и защита от домашно насилие.
На 06.06.2022г. съдът е издал заповед за незабавна защита, която е
приведена в изпълнение. Изискал е справка за съдимост на извършителя,
съгласно която лицето не е осъждано. Извършена е справка в Център за
психично здраве-Русе ЕООД, съгласно която лицето не се води на
психиатричен учет. Лекуван е два пъти в „Мъжко отделение“ с диагноза
„Тежък и умерено тежък депресивен епизод с психотични симптоми“ и
„Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на
алкохол“.
В съдебно заседание извършителите се явяват лично и не оспорват
твърденията в молбата, признават, че са притеснявали молителката
многократно.
В съдебно заседание молителката, не се явява, представлява се от адв.
Д. И. и моли съда да уважи молбата, като на основание чл.237, ал.1 ГПК
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на
извършителите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 3 т. 2 вр.
чл. 4 от ЗЗДН и подлежи на разглеждане по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
В първото съдебно заседание молителката направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска
от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкректния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответниците
3
направиха изрично изявление за признание на иска: признават това, че са
извършили домашно насилие. Това, което е написано в молбата на
съжителката на първия извършител като обстоятелства по делото не се
оспорва. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като
неоспорени от страните, както и декларацията по чл. 9 от ЗЗДН за
извършеното насилие.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита, че по
делото се доказа, че е налице пряка и непосредствена опасност здравето на
молителката, извършителите са осъществил психическо насилие спрямо нея.
Молбата на ищцата за налагане на мерки за закрила спрямо ответника е
основателна и следва да се уважи. Съдът намира подходящи мерките по чл. 5
ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК и предвид уважаването на иска,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд държавна такса за
разглеждане на делото в размер на 80 лв.
Съдът, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, налага на Н. СТ. БР., ЕГН
********** и на В. СТ. БР., ЕГН **********, глоба в размер на по 200 лв. за
всеки един от тях.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят направените от ищцата разноски от 300 лв. за адвокатски
хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.5 от ЗЗДН вр. чл.237,
ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. СТ. БР., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5,
с който пострадалата е била във фактическо съпружеско съжителство и
4
лицето В. С. Б. – негова майка, ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***,
ет. 5, да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Р. Б. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. „Д***“, бл. „К***“, ет. 5; ЗАБРАНЯВА
на Н. С. Б. и В. С. Б. да приближават на по-малко от 50 метра жилището на Р.
Б. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. „Д***“, бл. „К***“, ет. 5, както и
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице за срок от 18 месеца.
За наложените мерки за защита да се издаде заповед, в която да се
укажат последиците от неизпълнение по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5 и
В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5, да заплатят по
сметка на Русенски районен съд сумата от 80 лв. /осемдесет лева/- държавна
такса по иска по ЗЗДН или по 40 лв. /четирдесет лева/ всеки един от тях/.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5 и
В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5, да заплатят глоба
в размер на общо 400 лв. /четиристотин лева/ или по 200 лв. /двеста лева/
всеки един от тях, в полза на Държавата на осн.чл. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5 и
В. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, бл. Ш***, ет. 5, да заплатят на Р.
Б. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Р***, ул. „Д***“, бл. „К***“, ет. 5 сумата
300 лв. /триста лева/ или по 150 лв. /сто и петдесет лева/ всеки един от тях, за
направени по делото разноски.
Препис от решението и заповедта да се връчат на РУ на МВР по
настоящите адреси на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе в 7-
дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5