М О
Т И В И към решение по НАХД № 603/2013 год. на КРС, II н.с..
И.Х.Х. е
привлечен като обвиняем за това, че от
месец декември 2012г. до 04.06.2013г. в
с. Р., обл. Пловдивска, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол – А.С.И. ЕГН ********** ***, ненавършила 16- годишна възраст - престъпление по чл. 191 ал.1
от НК.
РП – Карлово е внесла предложение
за освобождаване на обвиняемия Х. от наказателна отговорност за извършеното от
него деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП – Карлово поддържа
предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал
престъпния състав на чл. 191,
ал.1 от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание глоба в размер от 1000лв.
Обвиняемият И.Х.Х. се явява редовно призован в с.з., признава се
за виновен и моли за минимално наказание.
Съдът, като обсъди всички
доказателства събрани по делото – обясненията на обвиняемия Х., дадени в
досъдебното производство, показанията на свидетелите А.И., А.Г., С.И., Г.Р., Д.
Х., Х.Х., дадени в хода на досъдебното производство, писмените доказателства –сигнал
от Дирекция „Социално подпомагане” при Община Карлово, два броя удостоверение
за раждане, два броя справка от Дирекция „Социално подпомагане” при Община
Карлово, протокол от проведена среща от 13.12.2012г., характеристична справка и справка за съдимост,
прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено
следното:
Обвиняемият И.Х.Х., ЕГН **********
е роден на ***г*****.
Свидетелят А.С.И. от с. С., обл.
Пловдив, е родена на ***г***. През 2011г. тя родила дете от съвместното си
съжителство с О.И.С. от с. Р., който не
го припознал. Известно време по-късно А.И. напуснала дома на Симеонов и се
върнала да живее с детето си при своите родители в с. С., обл. Пловдив. С
обвиняемият И.Х.Х. ***, А.И. се познавала от дълго време. През 2012г. двамата
се сближили и решили да заживеят заедно. През месец декември 2012г. А.И. отишла
със своето дете Севда в дома на родителите на обвиняемия Х. ***, където
заживели с него като съпрузи, без да са сключили брак. Родителите на
непълнолетната А.И. не се възпротивили и се съгласили дъщеря им да живее с
пълнолетния И.Х.. Родителите на обвиняемия, от своя страна, също приели това
съвместно съжителство, като дали съгласие А.И. и детето й да живеят в дома им.
Когато започнало съвместното им
съжителство, обвиняемият Х. не знаел точната възраст на А.И.. На 13.12.2012г.
обаче в дома им отишли две служителки от Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Карлово, отдел „Закрила на детето”, една от
които свидетелката Г.Ц.Р., от които И.Х. разбрал, че А.И. била на
15години. Независимо, че узнал действителната възраст на И., Х. не преустановил
съвместното си съжителство с нея, което продължило и до 04.06.2013г., когато А.И.
навършила 16 годишна възраст.
А.И. и И.Х. ползвали една стая от
дома на родителите на обвиняемия, в която живеело и детето на И.. При
извършената първоначална проверка на 13.12.2012г. от служителите на ДСП-
Карлово, отдел ”Закрила на детето”, било отразено в протокола от проведена
среща, че непълнолетната И. била обгрижвана от съжителстващия с нея мъж и от
неговите родители, които й оказвали помощ в отглеждането на дъщеря й.
Изложената фактическа обстановка
е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на
депозираните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства. От тях
точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните по
делото доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и
безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка.
Тя се подкрепя от показанията на
свидетелите и от обясненията на обвиняемия. Относно фактите, предмет на
доказване по чл. 102 от НПК събраните по делото гласни доказателства си
кореспондират. Затова и предвид факта, че те съответстват в основаната си част
на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът ги кредитира.
При тези факти съдът намира, че обвиняемият
И.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 191 ал.1 от НК,
тъй като от 13.12.2012г. до 04.06.2013г.
в с. Р., обл. Пловдивска, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е
заживял съпружески с лице от женски пол – А.С.И. ЕГН ********** ***, ненавършила 16- годишна възраст.
Престъплението по чл. 191 ал.1 от НК има за свой предмет обществените
отношения, свързани с правилното физическо, психично и нравствено развитие на
подрастващите. Изпълнителното деяние се състои в заживяване съпружески от
пълнолетно лице от мъжки пол с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст. В конкретния случай е налице едно фактическо съжителство между
обвиняемия Х. и И., наподобяващо
отношенията, които възникват при сключване на брак. Налице е и съдействащо
поведение от страна на И., която участва напълно
доброволно в тези отношения.
Престъплението е с продължен характер.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият Х. при пряк
умисъл. Същият е узнал на 13.12.2012г., че И. не е навършила 16 години, но
въпреки това е продължил да живее съпружески
с нея.
Съдът прие, че обвиняемият не
следва да носи наказателна отговорност за това да е извършвал вмененото му
престъпление и в периода от началото на месец декември до 12.12.2012г., вкл.,
доколко безспорно е установено по делото, че към онзи момент не е знаел
действителната възраст на И., узнал я на 13.12.2012т. при посещението на
социалните работнички, при което за посочения период деянието му е
несъставомерно от субективна страна. Затова го призна за невинен и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправда по обвинението в този смисъл.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия
Х. са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по
чл. 191 ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация, както и обществено порицание. Х. не
е осъждан и друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Престъплението по чл.191 ал.1 от НК не
попада в ограничителния кръг от деяния по чл.78 А ал.7 от НК. Ето защо
съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание – глоба.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете, невисоката обществена опасност на извършеното деяние,
с оглед краткия период от време, през който е съществувала създадената ситуация. Взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината, съдействието за разкриване на обективната
истина в досъдебното производство, както и чистото съдебно минало на обвиняемия,
поради което зае становище, че размерът
на глобата следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно 1000 лв., на което именно осъди обвиняемия.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.