№ 2045
гр. Пазарджик, 31.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220103753 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
Ищецът В. В. не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Г..
Не се явява ответникът М. П.. За него се явява особеният представител
адв. Ж..
Страните са редовно и своевременно призовани.
Явява вещото лице Б. Г..
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото. Имаме готовност за внасяне на
определения допълнителен депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника, вчера получих уведомлението, уведомил съм
ищцата, в 7 дневен срок, както е срокът по разпореждането, ще го спазим и ще
внесем сумата.
АДВ. Ж.: - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ГО:
Производството е за съдебна делба, заседанието е първо, във фазата по
извършване на делбата.
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал да се
извърши съдебна делба между В. Д. В. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „** - с дял от 2/3 ид. части, и М. Й. П. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
ул. „** - с дял от 1/3 ид. част, на следния недвижим имот: Поземлен имот с
1
идентификатор ** по КККР с адрес в с. Паталеница, общ. Пазарджик, ул. „41-
ва“ №7, с площ от 981 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
с номер по предходен план 671, квартал 56, парцел ІІІ, при съседи: **.670,
**.1046, **.672 и **.1542.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да заявят претенции за
възлагане на имота и искове по сметки.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, нямаме възлагателни претенции и
искове по сметки. Не сме правили подобрения, нямаме такива претенции.
АДВ. Ж.: - Уважаеми господин съдия, доколкото аз нямам връзка с
лицето, няма да предявявам такива претенции, няма да предявявам и искове
по сметки, доколкото се касае за незастроено празно дворно място.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило заключение на
допусната съдебно-оценъчна експертиза, депозирано от вещото лице Б. З. Г.
на 23.10.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, както следва:
Б. З. Г.: на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Б. Г.: – Известна ми е отговорността. Поддържам представеното
заключение.
АДВ. Г.: - На място проверили ли сте терена, или само по документи
работихте когато правихте заключението – на място, дали има две улици е
въпросът?
В.Л. Б. Г.: – На място съм проверил процесния имот. Съгласно данните
от кадастралната карта имотът е разположен на две улици, като улицата от юг
на място не е изградена, представлява земя, обрасла с храсти и дървесна
растителност.
АДВ. Г.: - Разделянето на два обособени терена е направено при
положението, че има две улици – нали така?
В.Л. Б. Г.: – Точно така.
АДВ. Г.: - Но фактически, едната улица не е изградена, нали така – пак
първият въпрос, да го уточним, за да стане ясно. Следващият въпрос: Колко е
възможно най-малкото лице на реално обособена част, трябва да се раздели
теренът на две части.
2
В.Л. Б. Г.: – Аз съм го разделил в моята скица.
АДВ. Г.: - Вие сте го разделили на две равни части.
Въпросът е, какво е минималното лице за имот в урбанизирана
територия в конкретното населено място.
В.Л. Б. Г.: – Записал съм го в точка първа на част пета – минимум за дял
най-малко лице 16 метра, които могат да се намалят с една пета, съгласно
алинея четвърта.
АДВ. Г.: - Това е дължина 16 метра, въпросът е площта в квадратни
метра, колко е най-малката площ?
В.Л. Б. Г.: – След него съм записал също, и 500 кв.м. за повърхност
АДВ. Г.: - значи най-малкото възможно лице е 500 кв.м. за повърхност?
В.Л. Б. Г.: – което може да се намали с една пета съгласно условията на
ал. 4.
АДВ. Г.: - А в случая, Вие намалихте ли го с 1/5?
В.Л. Б. Г.: – Да намалено е.
АДВ. Г.: - И след намаляването колко се получава?
В.Л. Б. Г.: – Образувал съм две равни половини по 490,50 кв.м. А иначе,
намалено с 1/5 най-малко може да бъде 400 кв.м.
АДВ. Г.: - Има ли възможност да се получи друг вид поделяемост, пак на
два имота, с различни площи, да не е както Вие сте го направили две по 490, а
да е по друг начин, пак на два имота – друга пропорция има ли възможност?
В.Л. Б. Г.: – Другата пропорция, която може да се получи, да се образува
единият от дяловете с площ 400 кв.м. останалият да остане с площ –
останалата част. Да се намали единият дял до 400 кв.м., това е минималният
праг за повърхнина, в конкретния случай.
АДВ. Г.: - Когато правихте заключението, в коя от всички хипотези на
чл. 19, ал. 4 работихте?
В.Л. Б. Г.: – Записал съм го в заключението, също, чл. 19 ал.1, т. 4.
АДВ. Г.: - Да, но точка 4 има две хипотези – коя от двете хипотези?
В.Л. Б. Г.: – Нямаме тук специфични теренни условия, имаме
нормалните изисквания за населеното място с. Паталеница. Село Паталеница
съгласно нормите попада в равнинен терен, защото повече от 50 процента от
неговата площ е равнинна.
АДВ. Г.: - Кои са тези норми, които сте използвали, според които
теренът е равнинен, и къде са доказателствата, че населеното място се намира
в равнинен терен?
3
В.Л. Б. Г.: – Има наредбата, която в момента не мога да цитирам, в нея са
записани класификаторите и категориите на населените места.
АДВ. Г.: - И твърдите, че в тази Наредба, населеното място е посочено,
че попада в област с преобладаващ равнинен терен?
В.Л. Б. Г.: – Точно така, да.
АДВ. Г.: – Наклонът на населеното място под или над 10% е, предвид
възможностите да се образуват обособени части?
В.Л. Б. Г.: – Не ми е поставян въпрос да определям наколна на
населеното място.
АДВ. Г.: - Значението на този въпрос е, господин съдия, тъй като в
Параграф 5 от допълнителните разпоредби, т. 13, при съдебна делба
пропорците на площите са различни в зависимост от това дали наклонът е под
или над 10%, затова питам дали е изследвано това обстоятелство. Нямам
повече въпроси.
АДВ. ж: - Аз бях подготвила един единствен въпрос, но мисля, че
вещото лице отговори, дали технически е възможно да се обособят два дяла –
това ми беше въпросът, мисля, че вещото лице отговори, така, че нямам
въпроси към вещото лице.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, считам, че не следва да се приема
заключението не защото ние не искаме да се дели имотът, фактически на
място няма две улици. Разделянето е направено на база, че има две улици, в
действителност улица, която може да се ползва ще има само единият от двата
имота, който ще се получи, евентуално. Улицата на другия ще бъде затревена
и с храсти. На следващо място, не са изследвани обстоятелствата за наклона,
което е от значение. И на следващо място оказа се, че има и още една
възможност за разделяне на мястото, в съотношение 400 кв.м. към 680, което е
по-близко до реалните квоти на страните, които са 1/3 към 2/3, а в случая
заключението е направено 50 на 50 при равни дялове, затова считам, че не
може да се приеме в този вид, има други възможности, които са по-подходящи
в случая.
АДВ. Ж.: - Уважаеми господин съдия, аз считам, че заключението следва
да бъде прието, доколкото е обективно изготвено, отговорено е на поставените
въпроси, а и в самото съдебно заседание вещото лице взе становище по
възможността да се обособят, съответно, и по-малки две УПИ-та, и в случая,
да се вземе в последствие по 201 и становище от главния архитект, да се
изпрати заключението, да даде и той становище поделяемо ли е, не е ли
поделяемо.
Съдът счита, че следва да се приеме заключението на вещото лице Б. Г.,
4
тъй като обосновано и дава отговор на поставените въпроси. Възражението на
ищеца следва да се остави без уважение, тъй като заключението на вещото
лице във втората фаза на делбата дава предварително становище относно
принципната възможност за поделяне на допуснатите до делба поземлени
имоти и образуването на нови реални дялове. Доколкото се касае до имот в
урбанизирана територия разделянето на имота образуването на нови дялове
става по специфична административна процедура уредена в чл. 201 от ЗУТ,
която изисква становище от главния архитект с евентуални предписания до
съсобствениците за внасянето на проект за изменение на ПУП включително
неговото одобряване със заповед, която подлежи на административен контрол
пред административния съд. До извършването на такава процедура, съдът
който разглежда иска за делба не може да приеме за доказано, че допуснатите
до делба имоти са поделени и са образувани нови дялове. В тази връзка
инициирането на административното производство е предоставено на
активността на самите съсобственици, които са и страни по делбата, и съдът
не може служебно да провежда процедура по чл. 201 от ЗУТ, чиято цел е
реалното разделяне на поземлените имоти. По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза,
депозирано от вещото лице Б. З. Г. на 23.10.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. Г. в размер на 380 лв.,
което да се изплати по следния начин: 280 лв. от внесения от ищцата депозит
и 100 лв. от бюджета на съда, тъй като ответникът се представлява от особен
представител, който е освободен от разноски на осн. чл. 83, ал. 2, т. 5 от ГПК.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за становище относно
начина за извършване на делбата.
АДВ. Г.: - Господин съдия, от наша страна няма да провеждаме
процедура по чл. 201 от ЗУТ за изменение на ПУП и разделяне на допуснатия
до делба имот. Считаме, че делбата следва да стане, чрез изнасяне на имота на
публична продан.
АДВ. ж: - Уважаеми господин съдия, доколкото съм особен
представител, не мога да инициирам такава процедура. Моля да се дели
имотът във вида, в който го е предоставил вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент производството за делба на
процесния имот не може да продължи своя ход, тъй като това е свързано с
разноски за възнаграждение на особения представител на ответника. Съгласно
чл. 160 от ГПК и чл. 54 от ПАС, когато производството е свързано с разноски
5
те трябва да се внесат предварително, а когато страна натоварена с разноски
във втората фаза на делбата не представи доказателства за тяхното внасяне
делото се архивира. В настоящия случай, съдът късно е указал на ищцата да
внесе разноски за възнаграждението на особения представител към момента
срокът за изпълнението на тези указания не е изтекъл. Ето защо, въпреки
липсата на други причини за приключването на съдебното дирене и даване ход
на устните състезания предвид нежеланието на съсобствениците да провеждат
административна процедура по чл. 201 от ЗУТ, делото следва да се отложи, за
да се даде възможност на ищцата да внесе опредения от съда депозит за
особеното представителство на ответника, тъй като в противен случай съдът е
длъжен да внесе делото в архив до момента на внасянето на разноските. По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 19.12.2024 г. от 09:30 часа, за която дата страните са
уведомени чрез процесуалните си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:57
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6