№ 557
гр. Сливен, 21.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20222200600321 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – частен тъжител Д. Г. Г., редовно уведомен, се явява
лично и с повереника си адв. Д. Д.а – Ф. от САК, редовно упълномощена от
по-рано.
Подсъдимата И. И. И., редовно уведомена, се явява лично и със
защитника си адв. М. М. от АК - Сливен, редовно упълномощена от по-рано.
АДВ. Д.А: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Производството продължава във фаза на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за доказателства. Да се приключи
съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становището на страните, съдът намира, че следва да се
приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения, поради
1
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
АДВ. Д.А: Уважаеми г-н Председател, уважаеми Окръжни съдии,
поддържам изцяло въззивната жалба и аргументите изложени в нея срещу
присъда, постановена на 07.12.2021 г. на Сливенския РС, с която подсъдимата
И. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Поддържам изцяло
съображенията, изложени в жалбата, като в допълнение ще добавя следното:
Видно от мотивите на обжалваната присъда е прието от първоинстанционния
съд, че действително в приложените по делото междинни доклади и
съдържащи се в преписката, образувана пред ЦОП - Нова Загора, са налице
изводи на зависимост на детето от майката, силен контрол и поставянето му в
заучена зависимост. Видно от мотивите на обжалваната присъда, безспорно е
установено, че от обективна страна деянието е налице. Съдът правилно е
приел, че това е едно формално престъпление, което може да се състои в
непредаването на детето, както и в осуетяване на изпълнението на съдебно
решение, за което е необходимо да бъде създадена обстановка, съпроводена
със спънки, за да не може това решение да бъде изпълнено. Съдът е приел
безспорно, че в настоящия случай е осъществена една от двете форми на
изпълнителното деяние, а именно неизпълнение на съдебно решение относно
упражняване на родителски права. Приел е също така безспорно, че правата
спрямо детето са предоставени на бащата, приел е за доказано, че опитите на
тъжителя да осъществи лични контакти са многобройни и неуспешни.
Неправилно обаче съдът е приел, че неизпълнението на това решение е извън
волята на подсъдимата. Както казах вече, видно от междинните доклади на
ЦОП – Нова Загора, детето е поставено в зависимост от майката – силен
контрол и заучена зависимост. Считам, че в условията на този категоричен
извод, не е трудно за майката да манипулира желанието на детето и да осуети
изпълнението на съдебното решение под предлог, че детето не иска да се
вижда с баща си, с цел Г. да бъде отчужден от тъжителя. От цялата
2
доказателствена съвкупност по делото се установява, че детето е под прекия
контрол на майката от ранна детска възраст, въпреки неуспешното усилие на
бащата да осъществи връзка с него. В този ред на мисли, считам за
неправилен и противоречив извода на първоинстанционния съд в мотивите,
че подсъдимата не е могла да изпълни съдебното решение по независещи от
нея причини, тъй като посоченото обстоятелство не е в съответствие с извода
- засилен родителски контрол и зависимост от страна на майката, който факт
сочи на дългогодишен, планиран във времето умисъл от страна на
подсъдимата. В същия ред на мисли и извода на представеното по делото като
писмено доказателство решение № 6690/03.06.21г. на ВАС, в което се приема,
на стр.3, абзац 4, че е налице необоснованост на извода за наличието на
родителски капацитет на майката. Направен и е извод, че детето е в риск
поради липсата на контакт с бащата. На стр.4 от същото решение е отчетена
патологична зависимост на детето от майката, пълна зависимост, както и че
майката го е обсебила и поставила в пълна зависимост от себе си, като това са
изводи, възприети от ОС Сливен, видно от приложеното по делото писмено
доказателство - съдебно решение на посочената инстанция. Върховният
административен съд е възприел също, че в този контекст не би могъл да
разглежда поведението на майката, включително и нейните действия и
бездействия, изолирани от това на детето. На този фон обаче, на пълната
психическа зависимост на детето от майката, в настоящото производство се
установи безспорно, че детето от малко е с медицински проблем, с диагноза
„Фимоза“, която засяга репродуктивните му възможности. До настоящия
момент детето продължава да има такъв проблем. Установи се, че при
опитите на бащата да помогне на детето, майката подава сигнал до
прокуратурата за блудство от страна на бащата спрямо детето, като под
въздействието на подсъдимата, детето и до настоящия момент е убедено, че
баща му е блудствал с него и е правил лоши неща с него, видно от разпита на
Г. Г.. Неприятното обаче в тази обстановка е, че Г. е единственото дете на
тъжителя. По делото бяха разпитани социалните работници и техните
ръководители по случая на детето Г. Г.. Установи се, че благодарение на ВАС,
на майката е съставен предупредителен протокол за неизпълнение на
постановени от съда актове, които обаче не са постигнали целта, за която са
издадени. За съжаление социалните служби не са успели, всъщност не са
имали и намерение да приведат в изпълнение съдебния акт, независимо от
3
сериозните им опити и желание. Извън предмета на доказване, все пак
работата на тази държавна структура се оказва неефективна по отношение
изпълнение на съдебните актове от страна на майката, както и неефективна по
отношение на работата им по случая. Независимо от тяхната дейност, ВАС,
както казах по-горе, квалифицира детето като такова в риск, /цитирам отново
Върховен административен съд/. В изготвената на 16.05.2019 г. оценка на
родителски капацитет, социалният работник е достигнал до извода, че детето
е поставено в състояние на зависимост, обслужвана от страна на майката,
силен родителски контрол и засилване внушението за болест и поставянето
му в състояние на заучена безпомощност. Майката трайно неглижира
нуждите на детето от общуване с връстници и момчето расте в ситуация на
социална изолация. Има патологична емоционална връзка между майката и
детето и отсъствие на мъжко поведение, липса на мъжки модел на поведение.
От посоченото обстоятелство може да се направи обоснован извод, че Г.
безспорно е дете в риск, по смисъла на на §1, т.11, б.“в“ от Закона за закрила
на детето, защото за него съществува опасност от увреждане на
психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие,
поради влошените отношения на родителите и отчуждаването на детето от
бащата, както и многобройните подадени сигнали от бащата Д. Г. сочат
загриженост и желание за емоционалното съхранение на детето. От данните и
доказателствата по делото, включително и от събраните в хода на
административното производство, се налага извод, че към детето има
идентифициран риск от синдрома на родителското отчуждение, дължащ се на
определения режим на контакти, както и перманентния опит на майката да
изпълнява съдебните актове. Установи се в настоящото производство от
разпита на свидетелите в посочените структури, че самите структури – ДСП,
Отдел „Закрила на детето“ и ЦОП имат роля на консултантска фирма, без
наличието на цел да бъде постигнат реален резултат по отношение на дете в
риск, въпреки законовите възможности, с които разполагат и въпреки
съдебните актове, които неглижират. Всички тези факти, безспорно доказани
в настоящото производство, водят до наличието на умисъл в поведението на
майката, в насока отделяне от бащата, както и напълно безпардонно
отношение към израстването и формирането на детето като личност и
пълноценен възрастен. Считам, че това поведение на майката е целенасочено
спрямо бащата, имащо за цел да унижи подзащитния ми и да му покаже кой е
4
„печелившия“ в една такава, образно казано „борба за детето“, предвид
многогодишните спорове между тях по отношение на личните контакти и
родителски права, а самото дете се е превърнало в нейно оръжие спрямо
тъжителя. И да, установи се безспорно, че по време на съдебното следствие,
подсъдимата е победителка, тъй като Г. вече е навършил 18 години и връщане
назад няма, но за сметка на детето, което все още не осъзнава липсата на
баща. Незачитането на съдебните и административни актове, контрола,
упражняван спрямо детето, хитринките на дребно, използвани спрямо
социалните служители и всякакви други методи, използвани от страна на
подсъдимата с цел да задържи детето до себе си и да го отделят от бащата,
сочат на пряк и продължителен умисъл, като резултата е пълното
отчуждаване на Г. от тъжителя. От цялата доказателствена съвкупност по
делото се установява, че подсъдимата не е направила изричен отказ да
сътрудничи за изпълнение на съдебния акт, но с оглед на цялостния анализ на
действията и постъпките й, категорично се установява поведение, което сочи
на категоричен отказ за изпълнение на съдебен акт, както и на нежелание
детето да общува с баща си. Доказва го и поведението на Г., който е напълно
отчужден и негативно настроен срещу тъжителя. Освен това, действията й са
в разрез и в нарушение правото на детето да запази контакт с двамата си
родители, закрепено и защитено от чл.9, §3 от Конвенцията за правата на
детето и не зависи от раздялата им. На същото основание посоченото право
на детето е нарушено и от компетентните служители от ДСП, Отдел „Защита
на детето“ и съответния ЦОП, които с общи усилия са помогнали на майката
да реализира формирания умисъл за нарушаване на съдебен акт с цел
отделяне на детето от баща му.
Предвид изложеното, моля да постановите своя акт и моля да бъдат
присъдени разноски, за което представям договор за правна защита и
съдействие.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Г.: От дългата ми борба, както каза и адв. Д.а,
всички дела съм спечелил, не мога да си спечеля детето. Не мога да разбера
каква е тази съдебна система, както на първа инстанция не бяха готови да
санкционират Отдел „Закрила на детето“ за неизпълнение на съдебен акт, на
съдебно определение. Бяха задължени да представят документацията, те не я
представиха. Не идваха на съдебни заседания. Това е реално шиканиране,
вижда се, за процеса и непълна информация във връзка с делото. Достатъчно
5
много информация имам събрана от всички места. Мисля, че държавните
органи и вашата работа е да защитаваме закона от такива недобросъвестни
хора, които показват, че може и да не се спазва съдебния акт и никакъв
контрол няма в тази система. Има няколко институции, които са над Отдел
„Закрила на детето“, които са с точно тази цел направени, за да контролират
точно такива хора, които имат идея да отчуждават, да забраняват достъпа на
децата, да не спазват съдебно решение. Неизпълнението на съдебно решение е
престъпление от институциите. Те бяха задължени да идват, те не идват. Те
ясно декларират, че са над законите. Вие ги чухте в съдебна зала как говорят,
че си имат вътрешни правила, които са по-важни от законите в България.
Това дава една сигурност на хора, които са реално нарушители на закона.
Искаме да направим правова държава, да бъдем всички спокойни в тази
държава, но дълги години, от 2007 г. се боря за детето си. Толкова много
години станаха и се опитват в съда да докажат, че аз не се интересувам от
него. Считам, че съдът ще вземе правилно и обективно решение. Видяхте
документацията в делото с шест тома. Там има достатъчно информация за
умишлените и целенасочени действия и то изцяло срещу мен и срещу моето
дете, което се надявам да не стане клиент на системата, социалната, и да идва
при вас и други, които няма да цитирам. Те също са замесени. Пожелавам Ви
лека работа, не е лек случая, тежък е. Вие ще вземете обективно решение.
Претендирам направените разноски, за които адв. Д.а представи
доказателства.
АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, считам жалбата на тъжителя за
неоснователна и недоказана и моля въззивният съд да я остави без уважение,
като потвърди първоинстанционната присъда. Считам, че е правилна,
законосъобразна, не страда от пороците, които навеждат във въззивната си
жалба тъжителя и процесуалния му представител. И пред двете съдебни
инстанции тъжителят не доказа, че подзащитната ми е извършила от
субективна страна престъпление по чл.182 ал.2 от НК, за което й е повдигнато
обвинение. През целия процес, и в първоинстанционния и във въззивния,
тъжителят навежда твърдения и ангажира доказателства, касаещи
трудностите му през предходните години за осъществяване на режима на
контакти с детето Г. така, както е осъден от съда, но не и че е правил опити да
вземе детето при себе си в изпълнение на съдебното решение на ОС Сливен, с
6
което му е предоставено упражняването на родителските права върху детето.
Такива твърдения, с много малко изключения, на които ще се спра по-надолу
в изложението си, бяха наведени от тъжителя, но не бяха доказани, а всичко
останало, център на доказването е извън предмета в настоящия процес.
Считам, че от събраните доказателства по делото се установиха безспорно
следните факти: На първо място, тъжителят доказва, а и не отрича, че е
правил множество опити да се среща със сина си през всичките години от
раздялата си с майката до навършване пълнолетие на детето. В последните
години, той често не е успявал, като се установи каква е била причината за
този неуспех, а причината е единствено и само в детето и в нежеланието да се
среща с баща си. Считам, че се доказа и като факт, че тъжителят не е заявил
изрично желанието си да вземе детето при себе си, след като са му били
възложени родителските права, като това обстоятелство се потвърждава и от
гласните доказателства от посочените от самия него свидетели. Той е правил
многократни опити и е заявявал желание и всичко се е свеждало само до
кратки срещи с детето, не за смяна местоживеенето на същото. След
еднократно инициирано от тъжителя искане за предаване на детето пред
Държавен съдебен изпълнител към РС Сливен, което предаване не се е
състояло поради неявяването на Г. по основателни причини, доказани пред
вас, бащата не е предприел нито едно друго действие и не е заявил нито
веднъж изричното си желание съдебното решение, с което са му предоставени
родителските права, да възпроизведе действие. Неизпълнението на този
съдебен акт е по причини извън волята, желанията и действията на
подзащитната ми. Налице е категорично нежелание от страна на тогава
малолетния Г. да промени желанието си и да отиде в дома на баща си. Детето
е заявявало това свое нежелание многократно. То се съдържа и по
преписките, присъединени към настоящото производство. То е заявявано
многократно пред социалните работници и пред съдилищата по време на
многократните му изслушвания. Заявено беше и пред настоящия състав от
него. В писмените му обяснения по процесната прокурорска преписка №
673/19 г. се чете в изявлението на детето, че колкото и жалби да подава баща
му, той няма да излезе с него. Касае режима на контакти, не касае промяната в
упражняване на родителски права. Четем още, че от 2015 г. е приключил
взаимоотношенията с баща си и че нямало сила, която да го накара да се
вижда с него. Детето многократно е отказвало дори да се вижда с баща си,
7
какво остава да отиде да живее с него. Не може да се очаква майката да го
убеди напълно да промени становището си, след като е ставало въпрос за
едно близко до пълнолетие дете, което категорично и последователно в
поведението си е показвало нежеланието си да живее с бащата, показвало е
отношението си към него, нещо повече, обяснявал е причините за това
нежелание. Разпитаните социални работници и служителите от ЦОП - Нова
Загора, дори и свидетелят Д. С., почти всички свидетели потвърдиха пред
съда, че лично са възприемали отказа на детето да се среща с баща си, а от
друга страна, почти всички те потвърдиха, че не са чули майката да се
противопоставя на срещите, да спира или да се намесва по някакъв друг
начин така, че да препятства срещите с бащата. Напротив, от нейна страна
много пъти е имало изявления в присъствието на социални работници, с
които изявления е мотивирала детето да осъществи режима на контакти с
баща си. „Центърът за обществена подкрепа“ и Отдел „Закрила на детето“ от
години работят със семейството и всички служители лично многократно са
възприемали нежеланието на детето, както за контакти, така и за промяна на
местоживеене. Майката винаги се е отзовавала и е съдействала за изпълнение
на индивидуална програма за работа на тях с детето, за разлика от тъжителя,
който е депозирал изричен отказ да участва в социални програми с цел
сближаване с детето. От справката, постъпила по делото с дата 18.02.2019г., е
видно, че в Дирекция „Социално подпомагане“ тъжителят не е депозирал
искане, не е искал съдействие специално за изпълнение на процесното
съдебно решение по възз. гр. дело № 210/2018г. на ОС Сливен. Тъжителят,
още веднъж обръщам внимание, не е поискал определяне на втора дата за
предаване на детето, след като през м.04.19т. не се е осъществило
предаването. Още веднъж обръщам внимание на Окръжния съд на въпроса
дали изобщо е допустима тъжбата на тъжителя, депозирана пред
първоинстанционния съд, в 6-месечен срок, но считано от получена справка
на Районна прокуратура, обхващаща множество преписки, на които се
позовава тъжителя. Шестмесечният срок би следвало да се счита от момента,
в който тъжителят е бил уведомяван, че по процесните преписки с вх. №№
133/19 г. и 673/19 г. има постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Кога точно са връчени постановленията за отказ, беше в тежест
на тъжителя да докаже, така че да докаже и че е спазил 6-месечния законов
срок, визиран в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК. Във всяка една негова
8
жалба и сигнал, депозирана до РП Сливен, същият коментира предходните
такива негови сигнали, съответно становище на прокуратурата, което е
индиция, че той е бил запознат с отказа на Районна прокуратура да образува
досъдебно производство. И след като е пропуснал срока, законовия такъв, за
иницииране на наказателно производство от частен характер, е поискал от
Районна прокуратура една обобщаваща справка за всички преписки, за
всички откази и от това писмо на Районна прокуратура, което е от дата
19.06.20 г., с което писмо са му изпратени повторно преписи от всички
прокурорски актове, с които са приключили преписките, е образувал жалбата
и инициирано настоящото производство, за което аз продължавам да твърдя,
че тъжбата е била изначално недопустима, поради пропускане на законовия
шестмесечен срок.
Предвид всичко наведено до този момент, аз моля въззивният съд да
потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна,
като приеме, че подзащитната ми не е извършила престъплението по чл.182
ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Също
претендирам и направените разноски по делото, доказани с договора за
правна помощ.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата И. И..
Подс.И.: По отношение на решението на Върховния съд за предаване на
детето, за родителските права на бащата, не съм имала нищо против по
отношение на това, а само нежеланието на сина ми да отиде с него. До 2015г.,
преди да се случат неприятните инциденти, за режима на контакти, детето
ходеше, не с много огромно желание, но все пак ходеше. Бащата е идвал в
къщи, стоял е по седмица, по десет дена, преспивал е в къщи. Осигурявала
съм му достъп и контакт с детето. Предоставяла съм му първия етаж на
къщата. Но след това вече, откакто детето ми ги каза тези неща, аз не мога да
бъда безхаберен родител, при положение, че детето ми идва и ми изревава и
ми казва така и така се случи. Не мога да бъда безхаберен родител и да не
подам жалба в съответните инстицуции да ги сезирам какво се е случило.
Детето ми казва, че: „По-добре да ми беше отрязъл ръка, ухо, крак, щях да го
превъзмогна, но тази травма, която ми остава в главата, никога няма да мога
да я превъзмогна и това ме спира, просто ми е като бариера“. Дори не искаше
да се вижда с него. Аз съм го насърчавала след това, по едни или други
9
причини съм насърчавала контактите. Те са идвали с майка си /бабата на
детето/, с братовчедка му на сина ми, /чичовата му дъщеря/, ходили сме на
ресторант, идвали са в къщи децата, играели са, но не с желание, аз съм го
принуждавала да се среща с баща си. И въпреки това, детето, не че аз съм го
родила, това е негово мнение, негова позиция. През годините бащата винаги е
проявявал безхаберно отношение към детето. Никога не се отнасял сериозно
към основните заболявания, които детето има, с които се е родило. Роди се с
херния, роди се с болест на дебелото черво – „Хиршпрунг“, която се проявява
след третата година. Като е ходил там, не му е давал лекарствата, не му е
давал диетата, която трябва да спазва детето. Ходил си е на екскурзия в
Турция с майка си. Детето остава само, оплаквало ми се е, че няма какво да
яде, не се е хранило и съм се обаждала на чичо му, който е бил в Л. и той му
намазал една филия с маргарин да се нахрани. Дядото беше болен, той
почина. Дядото беше болен и лежи. Детето казва: „Дядо лежи“, няма как да
му даде да хапне нещо. За решението - не съм го спирала, дори аз съм искала.
През 2014 г. получих множество микроинсулти и съм искала детето да живее
дори при баща си и съм говорила с него да го вземе. Той се хилеше, както
сега, едва ли не „приказвай си, каквото искаш“. Никога не е проявявал от
2019 г. желание, както предложиха социалните работнички. Ами вземете го,
отведете го, дайте го на бащата, където искате го дайте. Той като спечели
делото във Върховния съд, спря да ми плаща издръжка. Аз казвам: „Как да го
обгрижвам това болно дете, как да се грижа за него, като нямам
допълнително доходи?“ Той каза: „Аз спечелих делото“ и край, и спря да ми
плаща издръжка. И аз се принудих 2019 г. отново да заведа дело в Ямболския
РС, по местоживеене на ответника, за да имам някаква издръжка, защото все
пак това дете иска обгрижване, иска лечение. Никога не е проявявал емпатия.
Винаги се е подигравал на здравословното му състояние. Казва му: „Сега не
се напъвай да кашляш. Недей кашля“. През 2020 г. беше му пораснал нокътя
на лявото краче, правиха му операция. Баща му казва: „Ама сега ще ти изтече
мозъка оттам“. Помолих го да му купи лекарство от Турция. Те живеят в Л.,
близо са до Турция. Много често той ходи там на екскурзия, на разходка, да
му купи лекарство. Той се смее, никаква емпатия към това дете. Да не
говорим, че не му е купил някакъв подарък на това дете, да не говорим, че не
му е давал пари, никога. Аз съм му подарявала. Той е тук да каже не съм ли
му подарявала за Коледа, за Имен ден, за Нова година. И на неговите
10
племеннички, и на него съм му подарявала. В смисъл да се сети, че има дете,
да му купи нещо. Не съм го спирала детето, насърчавала съм го да се вижда с
баща си. Онзи ден, на Д.ден реших да му се обадя и да му честитя, както съм
му подарявала и подаръци за Д.ден. Може да са символични, но съм му
подарявала, жест, уважение, винаги съм му купувала. Накарах детето. Аз го
помолих заради мен да направи жеста да се обади на баща си, обади се.
Детето завърши средно образование със златен медал, с пълно отличие. Нито
му е честитил, нито му се е обадил. Прати леля си. Води ги на ресторант. Не
му е честитил дори завършването все още. За какво говорим? Нито рожден
ден, нито Гергьовден му е честитил. Носи трите имена на баща му моето дете
– Г. Д. Г.. Просто ей така да се намираме на приказка, да ме доведе тук, да
докаже, че аз съм нищожество, въпреки че и аз имам три висши образования.
Аз съм направила каквото трябва, каквото е необходимо и продължавам да го
правя, въпреки и моите здравословни проблеми. Онзи ден ходих на
офталмолог. Налага ми се операция на двете очи. Зрението ми е спаднало. 30-
40 % ми е зрението, трябва да си сменя лещите. Детето трябва да го оперирам
- дебелото черво, фимозата, за която той говори. Не искат да му оперират
хернията с такава насока, че след като го оперират, той като се напъва, пак ще
излезе хернията. Казаха, че първо трябва да се отстрани основния проблем,
след това да мислим за хернията.
По отношение на жалбата - абсолютно неоснователна. Никога не съм го
спирала, никога не съм го ограничавала детето си да се виждат. Напротив,
поощрявала съм го, стимулирала съм го, и съм го карала, и съм го
насърчавала. Това няма значение, че ние не сме семейство, че сме разделени.
За един месец ходихме в Л. при бабата, не по мое желание. Детето искаше да
отиде при баба си в Л. и аз да го придружа. Веднъж спахме там в началото на
месеца и онзи ден на 12.11.23 г. пак ходихме. Като иска да отиде, мога ли да
го спра? Казва: „Искам да дойдеш с мен“. Трябва да му осигуря транспорта,
защото той няма доходи, няма как да отиде до Л. и го заведох. Баба му даде
200 лв. Разходихме се. Ходихме да купуваме сладкиши, каквото си хареса
детето. Проявява емпатия, проявява разбиране. Както казва детето: „Това
родния ми баща, никакво съчувствие, никакво умиление“. Това не го казвам
аз. Аз мога да виждам много неща, но не ги казвам с цел да не го натоварвам.
Достатъчно е обременен, и физически и психически, от дела, от психотравми
и така нататък. Не съм го възпрепятствала никога и нямам намерение. В общи
11
линии е това.
РЕПЛИКА НА ТЪЖИТЕЛЯ: Всички неща, които твърди страната, са
неверни, защото от 2007г. пускам документи. Детето е било на 3 или 4
години, когато започна отказа. Факт е, ето къде са документите, там са 3
изпълнителни дела поне, с 6 тома документи от ОСП, които доказват
неизпълнение на социални услуги. Осем услуги се чу в залата, че са. Не са
съдействали и не са докарали детето да присъства с мен на такава услуга.
Изобщо не споменаха за детето, че има психологическа експертиза, че цялото
това действие го уврежда. Ходене и даване, не означава изпълнение на
съдебно решение. Тук сме за изпълнение на съдебно решение, не за ходене,
даване, идвах, видях. Не знам защо не й е обяснила адвокатката, че това са
най-важните работи и са съвсем различни от изпълнение на съдебно решение,
за което сме тук. Три изпълнителни дела са. Въпросът беше адвокатката да й
каже: „Иренче, дай го на бащата, да не се занимаваме толкова време, да се
разхождаме. По това дело минаха 10 заседания. Предишното дело бяха 15
заседания. Това е едно разкатаване, времето на съда. От 2007г. никога не е
изпълнен родителския режим. Детето започнах да го искам от 3 годишен.
„Хиршпрунг“ е от 3 годишна възраст. Той се констатира при раждане, защото
човек не може да живее с такава болест. Трябваше на 18 години да бъде
направена операцията. Не е направена. Фимозата е трябвало да се направи.
Това е едно неглижиране, както всеки път съм говорил и на социалните от
страна на родител. Не случайно ми е присъдено детето на няколко инстанции.
И не случайно са питали детето искаш ли, не искаш ли, да бъдеш при бащата
и пак са ми присъдили детето. Съдебното решение е съдебно решение и
трябва да се спазва.
ДУПЛИКА НА ПОДСЪДИМАТА: Никога не съм била против да
спазвам съдебното решение. Той не е направил втори път опит официално да
иска да го вземе, не е искал. Аз съм му го давала, той ми се смее като му кажа
„взимай го, нали го искаш, нали спечели делото“. Той ми се смее, подиграва
се, иронизира ме.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата И. И..
Подс. И.: Моля да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срока по чл.340 ал.1
12
вр.чл.308 ал.2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13