РЕШЕНИЕ
№ 1251
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Кредит тайм“ ЕООД против Решение №
1541/05.04.2023г., пост. по гр.д.№ 19238/2021, ПдРС, с което жалбоподателят е осъден
да заплати на Н. Г. Г. и А. Д. Г., двамата в качеството си на наследници на Н. Г. Г.
сумата от 17,93 лева, платена при начална липса на основание по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със зак.
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 3.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, от които 8,96 лева за Н. Г. Г. и 8,96 лева за А. Д. Г.; - да
заплати на двамата ищци сумата от 82,85 лева, платена при начална липса на
основание по клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за
паричен заем № *** от *** г., ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба – 3.12.2021 г. до окончателното й изплащане, от които
41,42 лева за Н. Г. Г. и 41,42 лева за А. Д. Г.; - сумата от 670лв. разноски в
производството.
Жалбоподателят „Кредит тайм“ ЕООДД е обжалвал изцяло решението с мотиви,
че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че неоснователен изводът, че договорът с
наследодателя на ищците е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, т.к. всички
1
посочени в тази норма изисквания относно съдържанието на договорите са спазени.
Неоснователен е и изводът за нищожност на клаузата относно размера на договорната
лихва, т.к. същият не е нормативно ограничен и следва да се приложи принципът на
свободата на договаряне. Счита, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка е
недействителна, то не може да се счита целия договор за недействителен, т.к. на осн.
чл.146, ал.3 от ЗЗП недействителността на клаузи в потребителския договор не води до
нищожност на целия договор ако той може да се прилага без тях. В случая
неприлагането на клаузата за неустойка не пречи за изпълнение на договора между
страните. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с
което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Н. и А. Г. оспорват въззивната жалба, като поддържат, че
решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Развиват съображения, че
съдът правилно е съобразил разпоредбите на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Повтарят доводите си, че клаузата за неустойка съставлява скрит разход по кредита,
при което посоченият ГПР не отговаря на действителния и надвишава законовия
максимум. Отделно от това поддържат и нарушение на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, т.к.
информацията посочена в тази норма не е вписана в договора. Молят за потвърджаване
на обжалваното решение. Претендират разноски – адвокатско възнаграждение, което
да бъде определено по реда на чл.38 от ЗА.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Очертаният във въззивната жалба предмет на въззивното производство е
единствено спорът относно действителността на потребителския договора за кредит,
респ. евентуалната недействителност на отделни негови клаузи влече
недействителност на целия договор. За да уважи иска за връщане на недължимо
платена договорна лихва първоинстанционният съд е приел, че клаузите в този договор
за неравноправни по смисъла на ЗЗП, т.к. договорът е сключен с писмен документ,
изготвен при шрифт 9 с което е нарушен чл.10, ал.1 от ЗПК, което пък води до
2
недействителност на договора. Позовал се е и на произнасяне на СЕС по този въпрос –
О от 14.04.2021г. по д. С-535/20, което е в смисъл, че държавите –членки могат да
приложат на национално равнище и да предвидят законодателно и по-голяма защита на
потребителите, включително изискване за формат и шрифт не по-малък от 12, както и
последици от неспазване на тези изисквания. Въз основа на това е приел, че
приложение следва да намери нормата на чл.22 от ЗПК и да приеме, че договорът за
потребителски кредит е недействителен. Кредитирал е заключението на ССЕ относно
заплатеното от наследодателя на ищците и при приложение на нормата на чл.23 от
ЗПК приел, че се дължи връщане на всичко платено от потребителя с изключение на
получената главница, като е уважил осъдителните искове до размера на платеното.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че ищците са
наследници на Д.Н. Г. / у-ние за наследници/. От представения в оригинал договор за
кредит се установява, че Д. Г. е сключил с ответника „Кредит тайм“ УЕООД описания
договор, при който е получил сумата от 600лв., със задължение да я върне, при ГПР от
48,83%. Приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ с в.л. М. установява , че
така сключения договор е изписан с шрифт на буквите 9. По делото е приета и
неоспорена ССЕ с вл. В., която установява платените от наследодателя суми на
кредитора за главница, договорна лихва и неустойка.
При тази фактическа обстановка се правят следните правни изводи :
Правоотношенията между страните са такива между търговец и потребител, поради
което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. В чл.10, ал.1 от ЗПК са въведени
специални изисквания към потребителските договори за кредит, а именно да са в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. В чл.22 пък е посочено, че неспазване на изискванията на редица
норми сред които и чл.10, ал.1 от същия закон води до недействителност на договора.
Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно – че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи.
С оглед на така очертаната правна рамка, в случая се доказва по делото, че
процесния договор за кредит е изписан на шрифт по-малък от законоустановения
минимален такъв , а именно договорът е изписан на шрифт 9 при минимално възможен
12. Това нарушение води автоматично до недействителност на договора с оглед
приложението на чл.22 от ЗПК. В този смисъл няма никакво правно значение въпросът
за действителността или недействителността на неустойките, т.к. по силата на закона
договорът изцяло е недействителен. Изложените от жалбоподателя оплаквания са
ирелевантни за преценката на действителността на договора. С установяване на
3
недействителността на договора и доказване на платените по него суми се установява,
че всичко заплатено над получената главница е недължимо и подлежи на връщане.
Така се доказва основанието на предявените искове – за връщане на платеното без
основание по реда на чл.55 от ЗЗД. Размерът е установен от ССЕ и не се спори по него,
за да се излагат допълнителни съображения. Ето защо предявените искове се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Обжалваното решение е постановено при същата фактическа обстановка и
правни изводи, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн.чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА жалбоподателят ще следва да заплати
на адв. К., пълномощник на въззиваемите страни сумата от 400лв. за адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие във въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1541/05.04.2023г., пост. по гр.д.№ 19238/2021,
ПдРС.
ОСЪЖДА “Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. К. Й. К. да
оказана плавна помощ и съдействие на въззиваемите Н. Г. Г. и А. Д. Г., сумата от
400лв., адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4