Присъда по дело №653/2020 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ
към Присъда № 10/ 10.02.2021г.
по НОХД № 653/2020 год.
по описа на РС-С.

Подсъдимият К. Г. П. е предаден на съд за това, че на 31.07.2020 год. по път III -
7001 на километър 21+500, общ. K., обл. С. е управлявал моторно превозно средство — лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с № на рама ** - с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2.18 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както и
за това, че на 31.07.2020 год. по път III - 7001 на километър 21+500, общ. K., обл. С.
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с №
на рама **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **/29.04.2020 год.
издадена от Началник група към ОД МВР - С., сектор „Пътна полиция“ – С.- престъпление
по чл.343в, ал.3 от НК
и за това, че на 31.07.2020 год. по път III - 7001 на километър 21+500, общ. K., обл.
С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
№ на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства-
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по делото пледира за
присъда, като указва на подсъдимия да се определят наказания в минимален размер за трите
престъпления, като на основание чл.23 от НК съда определи едно общо, а именно най-
тежкото измежду така наложените наказания. Моли съда да приложи и нормата на чл.343г
от НК, като на подс.П. му бъде определено по-продължителен период „лишаване от право да
управлява МПС“ предвид високата концентрация на алкохол в кръвта му.
Подсъдимият П., редовно призован, явява се лично и с защитник- адв.В.Г. при АК-
С. в съдебно заседание, не се признава за виновен и моли съда за оправдателна присъда.
Дава обяснения по обвинението си и заявява, че не той е управлявал автомобила.
В проведеното на 18.11.2020г. открито разпоредително заседание страните взеха
отношение по въпросите, изложени в нормата на чл.248, ал.1 от НПК. Беше направено
искане от страна на защитата на подс.П. по чл.248, ал.1, т.4 от НПК за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК
1

като същите заявиха, че са съгласни да не бъдат разпитвани някои от свидетелите, но на
разпита на други държат да бъде проведен. Съда като взе предвид становището на
представителя на РП-С. и след служебно запознаване с материалите счете искането за
неоснователно и с мотивирано протоколно определение го отхвърли като такова.
В същото съдебно заседание по реда на чл.248, ал.1, т.7 от НПК беше направено
искане от страна на защитата на подс.П. за допускане до разпит в качеството на свидетел на
две посочени от тях лица. Съда като взе предвид становището на ответната страна счете
искането за основателно и допусна до разпит исканите две лица- Ю.Г.С. и И.Г.С..
В последствие и по време на провеждането на съдебните заседания, провеждани по
общ ред от НПК се установи, че допуснатия до разпит в качеството на свидетел- И.Г.С. се
намира в тежко здравословно състояние, поради което защитата на подс.П. се отказа от
нейния разпит. С оглед изложеното съда изключи от списъка на свидетелите лицето И.Г.С..
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2020 год. около 17.30 часа свидетелите- мл. автоконтрольор Г.Г. и мл.
автоконтрольор В.В. получили сигнал от ОДЧ при ОД МВР гр. С. за настъпило пътно-
транспортно произшествие на път III - 7001, общ. K., обл. С.. На място пристигнали в 17.45
часа, като на местопроизшествието - път III - 7001 на километър 21+500 установили обърнат
в дясната лента за движение - в посока с. K. - път II - 71 лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ без поставени регистрационни номера на предназначените за това места с номер на
рама - **. Автомобилът бил с множество деформации - в предната и задната си част. На
място не установили водач или пасажери. След като пристигнали на място установили, че
автомобила е бил управляван от подс.П. и случайно преминаващ автомобил го е откарал до
Спешна помощ, участък K., от където в последствие същия с линейка на участъка бил
откаран в ЦСМП-С..- след около 10 минути, покрай произшествието минал автомобил на
ЦСМП - гр. С.. Св. Г.Г. и В.В. уведомили дежурния при ОДЧ при ОДМВР - С. да изпрати
екип в ЦСМП - гр. С., за да установят самоличността на водача и да разберат подробности
около настъпилото ПТП.
В ЦСМП към „МБАЛ“ - С.“ АД отишъл свидетеля- мл. автоконтрольор Г.В., който
е бил от нощната смяна и установил самоличността на лицето, а именно подс. К. Г. П. с
ЕГН: **********, живущ в с.K., обл.С.. Св. Г.В. разговарял с него и издал талон за кръвна
проба. По показания на св. Г.В. посетил подс. К. П. в ЦСМП, същият е имал силен мирис на
алкохол и леки наранявания, като разговор с него е било трудно да бъде проведен.
По време на огледа на местопроизшествието била направена справка с ОДЧ при
ОДМВР - С. по номера на рамата и полицейските служители установили, че автомобилът не
е бил регистриран по надлежния ред. От справката с ОДЧ станало ясно и че на водача -
подс. К. П. имало издадено наказателно постановление № **/29.04.2020 год. от ОД МВР -
С., което му е било връчено на 08.05.2020 год. и е влязло в сила на 16.05.2020 год. От него е
видно, че водачът е управлявал автомобила в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред. Въз основа на това наказателно постановление е била издадена
гореспоменатата заповед за налагане на принудителна административна мярка.. Предвид
установените обстоятелства - а именно, че водачът на лек автомобил - „Фиат Пунто“ без
регистрационни номера и с номер на рама - **, при движение с несъобразена скорост по
лява крива е загубил контрол, излязъл е извън пътното платно в дясно по посока на
движението си и се е преобърнал в крайпътен скат, както и че управлява МПС след като е
лишен от това право по административен ред, МПС-то не е регистрирано по надлежния ред
2

- липсват per. табели и не е изпълнил задълженията си по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП - не е
заплатил глоби в размер на 2270.00 лева, св. Г.Г. съставил АУАН № ** серия GA за
следните нарушения - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - който управлява МПС след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред от ЗДвП, чл. 140, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП - който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и чл. 190, ал. 3 от
ЗДвП - водач който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока на доброволно заплащане. Актът
бил връчен на подс. К. П., като свидетел по съставянето на акта станал св. В.В.. Водачът -
подс. К. П. подписал саморъчно акта без възражения.
Направена е била и справка с ОД на МВР - гр. С., сектор ПП - КАТ от която е
видно, че подс. К. П. е правоспособен водач на МПС и към момента на извършване на
деянието е имал налагани наказания по административен ред. СУМПС е отнето на
08.05.2020 год. със ЗППАМ № **/29.04.2020 год., влязла в сила на 22.05.2020 год.
Видно от показанията на св.Д.Д., П.П. и Р.А. на горепосочената дата, пътувайки по
различни маршрути са видели обърнат по таван лек автомобил. В автомобила се намирал
само подс.П., който се опитвал да излезе от счупен прозорец на задната лява врата. Св.Д. е
видял първи обърнатия автомобил и намиращия се в него подсъдим, като по негови
показания същия бил леко неадакватен, но не посмял да го изкара извън автомобила. Св.Д.
бил с дъщеря си, която от мобилния си телефон се обадила на националния номер 112 и
съобщила за ПТП-то. В същото време, но в обратна посока пътувал и св.П., който се
прибирал от работа. Виждайки преобърнатия по таван лек автомобил спрял на отдалечено
разстояние и видял как отсреща спрял бус. От него слезли две лица, които помогнали на
лицето, намиращо се в автомобила да излезе от него и го взели в буса, за да го откарат до
бърза помощ. Едно от лицата, пътували с буса и оказали помощ на подс.П. бил св.Р.А.. По
негови показания по това време се връщал от гр.С. и поел по пътя към с.K., където видял
преобърнат по таван лек автомобил. Отивайки до него, видял, че вътре в него се намирал
подс.П., който се опитвал да излезе. Помогнал му да излезе от счупено стъкло на задна лява
врата и го качил в буса си. След това го откарал до спешна помощ в участъка на с.K.. По
негови показания в автомобила не е имало друг човек, подс.П. се намирал на задна лява
част, опитвайки се да излезе през счупен прозорец на същата тази част. Отворени врати или
прозорци на автомобила не е видял, както и други хора по пътя или около автомобила,
освен спрелия почти по това време насрещно движещ се автомобил, управляван от св.П..
Видно от допуснатия до разпит свидетел Ю.С. е, че на посочената по-горе дата той
се намирал в стопанисваното от него заведение в с.K. заедно със съпругата си И.С.. На
съседна маса се намирал подс.П., като по някое време в заведението дошъл от към центъра
лице от ромски произход и попитало подс.П. дали продавал автомобил. След това св.С. чул
как подс.П. разговарял с това лице от ромски произход, че ще отидат да пробват
автомобила, който се намирал пред дома на подс.П.. Подс.П. живеел на около 150 метра от
заведението, стопанисвано от св.С. и както самия той заяви е нямал видимост към дома му
от към заведението. След като подс.П. тръгнал с лицето от ромски произход ги видял как
минават покрай заведението с автомобила на подс.П., като по негови данни зад волана се
намирал ромът, а до него на пасажерската седалка бил подс.П..
Съобразно дадените от страна на подс.П. обяснения е видно, че на посочената по-
горе дата той се намирал в заведението на св.С. в с.K., когато към него се появило лице от
ромски произход, който не познавал. Същия го попитал дали продавал автомобил и подс.П.
3

отговорил утвърдително. След като поискал да изпробва автомобила, подс.П. се съгласил,
въпреки, че вече бил консумирал алкохол. Отишли до дома му и ромът се качил зад волана
на автомобила, а подс.П. седнал до него. Тръгнали в посока към гр.С., но ромът изпуснал
един от завоите в следствие на високата скорост и се преобърнали. След това той избягал от
колата и го оставил сам в нея. По негови обяснения се намирал на дясната пасажерска
седалка.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.П., депозираните свидетелски
показания, веществените доказателства по делото, както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали от досъдебно производство № 1886 ЗМ-416/2020 год. по
описа на РУ на МВР- С..
При оценката на целия доказателствен материал съдът констатира противоречие
между две групи доказателствени средства: от една страна обясненията на подс. П.,
частично подкрепящи се от показанията на св. Ю.С. / приятел на подс.П. / и от друга страна
останалите свидетелски показания, в едно с писмените и веществените доказателства. В тази
насока съдът кредитира относимите към главния факт показания на посочените по-горе
свидетели, извън тези на св.С.. В първата група доказателствени средства / обясненията на
подс.П. и показанията на св.С. / са налице и противоречия, а именно- св.С. в показанията си
заявява, че след като подс.П. се е разбрал с „лицето от ромски произход“ да отидат до дома
на първия и да вземат автомобила, който той продавал, за да го изпробват, двамата са се
упътили към тази посока. Св.С. заявява, че не е видял кой е седнал зад волана на МПС-то,
но минавайки покрай неговото заведение вече е видял, че МПС-то било шофирано от
„лицето от ромски произход“, а подс.П. бил седнал на пасажерската седалка до него. Следва
да се има предвид, че самия свидетел заяви, че няма видимост от заведението му, където се е
намирал тогава към дома на подс.П. и затова не е видял кой е седнал зад волана на
автомобила, но в последствие е видял, че именно „лицето от ромски произход“ шофирало
автомобила.
Останалите свидетелски показания, на всички безпристрастни свидетели по делото
са в обратна насока- те са видели, че подс.П. се е намирал паднал с главата надолу на задна
лява част от колата, като се е опитвал да излезе именно от счупения прозорец в тази част.
Описаните от подс.П. и частично от св.С. действия противоречат не само на останалите
свидетелски показания, но и на нормалната житейска логика. Ако се възприеме хипотетично
довода на подс.П., че той се е намирал на предна дясна седалка, то тогава нито той, нито
друг би могъл да обясни как след удара се е озовал в лявата част на автомобила и вместо да
се опита да излезе от дясната страна на автомобила, където според него се е намирал, той се
е опитал да излезе от лявата задна част на автомобила. Т.е. налице е едно перпендикулярно
движение на неговото тяло от предна дясна част на автомобила към задна лява част на
автомобила, което е абсолютно недопустимо при претърпения удар и допуснатото ПТП.
Отделно от това и както стана ясно по автомобила не са били установени отворени врати
или прозорци, извън този през който се е опитвал да излезе подс.П., а именно- заден ляв
прозорец. Ако отново се възприеме хипотетично неговия довод, че „лицето от ромски
произход“ е управлявало автомобила, то тогава необяснимо е как подс.П. е успял да
извърши тези действия в купето на обърнатия вече автомобил, а през това време „лицето от
ромски произход“ да излезе и да избяга от местопроизшествието. Отделен е въпроса, че от
пристигналите малко след ПТП-то автомобили никой не е видял друго лице по пътя, в
близост до автомобила, а още по-малко и в самия автомобил.
Именно предвид изложеното по-горе съда изгради изводите си основно върху тази
група свидетелски показания, които освен че са безпристрастни, са и без приятелска или
4

роднинска връзка помежду, същите са подробни, ясни и непротиворечиви, докато
обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. са противоречиви, нелогични и неточни.
Безспорно е установено, че подс.П. е бил сам в автомобила си, не е било установено трето
лице за което той твърди, че се е появило от някъде и представлявало „лице от ромски
прозход“.
Обясненията на подсъдимият съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен
доказателствено средство, те са и средство за защита и определят следваната от
подсъдимият защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една
страна, във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед собствената им
убедителност, логичност, вътрешна последователност. Ръководен от тези положения, съдът
направи извода, че тази група доказателствени средства / обясненията на подс.П. и
показанията на св.С. / в по-голямата си част са противоречиви, неубедителни и изолирани от
останалия доказателствен материал, поради което и не следва да се кредитират в тази
насока. Следва да се има предвид и че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Подс.П. не е оспорил констатациите в акта по реда на ЗАНН и очевидно се е
съгласил с тях. Оспорването от негова страна е станало факт едва със започването на
досъдебното производство, но при анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че в
процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на
съставения акт за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното
производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен
на подс.П., поради което следва да се счете, че същия е годно писмено доказателство в
подкрепа на изложеното по-горе, касателно именно тази група доказателства. Показанията
на полицейските служители и останалите свидетели по делото са подробни, ясни и
непротиворечиви, докато обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. са
противоречиви, нелогични и неточни.
По време на съдебните прении от страна на защитата на подс.П. се направиха
възражения в няколко насоки. На първо място защитата твърди, че са налице противоречия
между показанията на полицейските служители, установени между описаното в ОА и
дадените по време на съдебното следствие от тях. Действително се установи, че св.Георгиев
и Власов не са се срещнали с подс.П. по време на посещението си на ПТП-то, но с него е
разговарял св.Вълчанов, който го е установил в ЦСМП-С.. Ирелевантно за предмета на
делото е какво е бил заявил подс.П. по време на разговора си с полицейските служители, тъй
като от значение за делото са тези доказателства, събрани по реда на НПК, а именно- устно
и непосредствено в съдебно заседание. Предвид изложеното по-горе настоящия съдебен
състав счита тези възражения за неоснователни и противно на довода на защитата на
подс.П.- обвиненията спрямо подс.П. за доказани по безспорен и категоричен начин.
Следващото възражение от страна на защитата на подс.П. е за допуснато
процесуално нарушение по повод повдигнатото обвинение по чл.345, ал.2 от НК, тъй като
не било ясно в какво е обвинен. Действително е видно от диспозитива на ОА, въз основа на
който е било образувано настоящето наказателно производство, че е изпуснато
изпълнителното деяние за престъплението по чл.345, ал.2 от НК в което е бил обвинен
подс.П., но същото се дължи на технически пропуск при изписването на диспозитива на
обвинението и не влияе по никакъв начин върху правото на защита на обвиненото лице. До
този извод се стига при анализиране на цялото съдържание на наказателното производство
от което е видно, че с постановление от 15.09.2020г. подс.П. е бил привлечен в качеството
на обвиняем, като са му повдигнати три обвинения, а именно за извършени от него
престъпления по чл.343б, ал.1 от НК, чл.343в, ал.3 от НК и чл.345, ал.2 от НК. В
постановлението коректно са изписани всички необходими данни, предвид на което подс.П.
5

е запознат с обвиненията си. Отделно от това навсякъде в обстоятелствената част на ОА е
вписано какво е именно изпълнителното деяние за престъплението по чл.345, ал.2 от НК и
не са налице противоречия между двете части от ОА. И на следващо, но не по важност
място е, че тези възражения следваше да бъдат направени от страна на защитата по време на
откритото разпоредително заседание, като след неговото приключване тази възможност се
преклудира окончателно съобразно нормата на чл.248, ал.3 от НПК, а съдът е счел този
пропуск от страна на РП-С. за несъществен, поради което и е продължил
съдопроизводствените действия.
И на последно място като възражение от страна на защитата на подс.П. беше
изложено, че в приетия по делото приемно-предавателен протокол от МБАЛ- С. нямало
подпис на приел и дата. Настоящия съдебен състав счита и това възражение на защитата на
подс.П. за неоснователно, тъй като изпратените с този протокол медицински документи
касаят извършените медицински манипулации на подс.П. за времето когато е бил приет в
МБАЛ-С. по повод получените от него травми от ПТП-то, а именно- лист за преглед на
пациент в Спешното отделение, изследване на кръв- морфологично и ЕКГ. Тези
изследвания, извършени на подс.П. по никакъв начин не влияят на неговата наказателна
отговорност, тъй като изследването на кръвта е извършено по повод диагоностициране, а не
за наличието на алкохол в нея. Пробата, взета за наличието на алкохол в кръвта е направена
по реда на Наредба № 1/ 19.07.2017г. и е различна от тази, която е взета за морфологично
изследване на кръвта му. В тази връзка този приемно-предавателен протокол и липсата на
някои негови реквизити не влияят по никакъв начин върху наказателната отговорност на
подс.П. и на практика са ирелевантни за предмета на делото. Но дори и хипотетично да се
възприеме, че липсват подпис на приел и дата на приемането, то този документ
представлява само приемно-предавателен протокол чрез който се предават някои
медицински документи на които обаче са налице всички реквизити и е безпредметно
продължаването на неговото обсъждане, още повече и за нарушения, касателно
наказателната отговорност на подс.П.. Очевидно е, че този протокол има значение само за
изпращащата страна- МБАЛ- С., тъй като чрез него изпълняват разпорежданията на органа
на досъдебното производство, който е изискал тези документи на основание чл.159 от НПК.
Следователно довода на защитата на подс.П., че не било ясно как тези документи са
попаднали в досъдебното производство е неправилен, тъй като проследявайки ги е видно, че
същите са били изискани от органа по разследването и същите са били изпратени от МБАЛ-
С. по повод това негово искане. Относно пък визираната в жалбата заповед за задържане на
подс.П. непосредствено след извършването на ПТП-то е видно, че същия е бил задържан на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с извършено от същия престъпление по
чл.343в, ал.1 от НК, като подс.П. е отказал да се подпише навсякъде из документацията,
касаеща тези действия на полицията. Но дали самото задържане на подс.П. е било
законосъобразно не е предмет на настоящето дело, тъй като ако самия подсъдим е счел, че е
бил незаконосъобразно задържан от органите на полицията е следвало да оспори заповедта
си за задържане пред съответния първоинстанционен съд, каквато възможност му дава
нормата на чл.72 от ЗМВР. Същото не е било сторено, или поне съда няма данни тази
заповед и прилежащите към нея документи да са били оспорени от подс.П. пред съответния
съд, поради което възражения в тази насока освен че са неоснователни, но са и ирелевантни
за настоящия спор, тъй като не влияят нито върху наказателната отговорност на подс.П.,
нито нарушават по какъвто и да е начин правото му на защита в този процес. В тази връзка
съда отхвърли и тези възражения на защитата на подс.П. като неоснователни, предвид
изложените по-горе мотиви.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
6

При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият П. с
деянието си е извършил множество от три престъпления, както следва:
На 31.07.2020 год. по път III - 7001 на километър 21+500, общ. K., обл. С. е
управлявал моторно превозно средство — лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с №
на рама ** - с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2.18 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта по реда на Наредба № 1
от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози- престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, както и
за това, че на 31.07.2020 год. по път III - 7001 на километър 21+500, общ. K., обл. С.
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с №
на рама **, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **/29.04.2020 год.
издадена от Началник група към ОД МВР - С., сектор „Пътна полиция“ – С.- престъпление
по чл.343в, ал.3 от НК
и за това, че на 31.07.2020 год. по път III - 7001 на километър 21+500, общ. K., обл.
С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с
№ на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства-
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения,
свързани с безопасността при управление на моторни превозни средства. Управлението на
МПС след употреба на алкохол, в пияно състояние е деяние с висока степен на обществена
опасност. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е на формално извършване. Обективно,
престъплението е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Изпълнителното деяние е осъществено и то се изразява в боравене от подсъдимия с
различни лостове на управление на МПС, като по този начин се привеждат в движение
механизмите му. Това управление се характеризира с особеното състояние на водача- подс.
К. Г. П. , а именно - с концентрация на алкохол в кръвта му, надвишаваща 1,2 промила. В
конкретния случай в кръвта на подсъдимия е имало концентрация на алкохол от 2,18 на
хиляда, довела до степен на алкохолно повлияване.
Употребата на алкохол и неговата концентрация е установена в съответствие с
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, загл. изм.
ДВ бр. 81 от 2018 год. (издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на
вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ бр. 61/28.07.2017 год.). Чл. 1, ал.
3 от тази наредба предвижда, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява чрез използване на технически средства и медицински изследвания. С наредбата
се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на моторни превозни средства. В конкретния случай става
въпрос за резултата от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 746/04.08.2020 год., посредством която е
определена концентрацията на алкохол в кръвта на водача от 2,18 на хиляда.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, умишлено, подсъдимия е
7

съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че след като е употребил алкохол,
участва в пътното движение като водач на МПС.
Обективно, деянието по чл.343в, ал.3 от НК е довършено с управлението на МПС
от подсъдимия в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена с влязла
в сила на 22.05.2020г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
**/29.04.2020 год. издадена от Началник група към ОД МВР - С., сектор „Пътна полиция“ -
С., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата, е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Непосредствен обект на престъпленията са
обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност чрез недопускане на
лица, които не притежават съответно свидетелство за управление, да управляват моторно
превозно средство (един от видовете транспорт), както и да се управляват нерегистрирани
по надлежния ред моторно превозни средства. За управлението на процесното МПС се
изисква свидетелство за управление съгласно ЗДвП. Управлението на МПС от
неправоспособни водачи в срока на изтърпяването на принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС представлява деяние с висока степен на обществена
опасност. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по нарушаване на
разпоредбите, залегнали в Закона за движение по пътищата и настъпването в резултат на тях
общественоопасни последици. Изпълнителното деяние на това престъпление по чл.343в,
ал.3 от НК, което е от категорията на формалните престъпления е довършено с управлението
на МПС от подсъдимия в срока на изтърпяването му на ПАМ за временно отнемане на
СУМПС.
От субективна страна, подсъдимият е действал виновно с форма на вината -
умисъл. Той е съзнавал, че СУМПС му е временно отнето, с влязла в сила на 22.05.2020 год.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, но отново е участвал в
пътното движение като водач на МПС, в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка за временно отнемане на СУМПС.
Обективно, деянието по чл.345, ал.2 от НК е довършено с управлението на МПС от
подсъдимия, което не е било регистрирано по надлежен ред (Съгласно Наредба № 1-45 от
24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства), а именно лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Пунто“ с № на рама **. По аргумент от чл. 1, ал. 4 от горепосочената Наредба № 1-45 от
24.03.2000г. процесното МПС подлежи на регистрация по реда на тази наредба, за да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгл. чл. 5, превозните средства се
регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка и други данни, посочени в
представените по реда на глава втора документи. На осн. чл. 9 за всяко регистрирано
превозно средство се издава свидетелство за регистрация след заплащане на такса, която се
събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните
такси. Съгл. чл. 10 за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с
регистрационен номер. Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете за
регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР на местата,
определени от производителя.
От субективна страна, подсъдимия е действал виновно с форма на вината - умисъл.
Обективно, изпълнителното деяние на трите престъпления е осъществено и
8

престъпленията са довършени. Безспорно е установено, че подсъдимото лице като водач на
лекия автомобил го е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно- 2,18 на хиляда. Превозното средство е било в движение, а водачът е боравел с
приборите и механизмите за управление до преустановяване на движението, въпреки, че е
бил лишен от това си право по административен ред чрез посочената по-горе заповед за
прилагане на ПАМ.
Автомобилът е моторно превозно средство съгл. пар. 6, т. 11 ЗДвП- нерелсово
пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред съгласно чл. 1, ал. 4 от
горепосочената НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000г.
Подс.П. е наказателно отговорно лице и субект на престъпленията.
Като причина за деянията съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение
по пътищата и ниската правна култура на подс.П., както и нежеланието му да се съобразява
със законовите порядки.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени от съда.
Смекчаващи отговорността обстоятелство са чистото съдебно минало на подс.П.
предвид настъпилата реабилитация на основание чл.88а, ал.4 във вр.с ал.1 и чл.82, ал.1, т.4
от НК.
При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни
или изключително смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление,
както и прилагането на чл.55 от НК.
По тази причина и на основание чл.54 от НК, съобразявайки смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът му определи наказание по вид лишаване
от свобода за срок от 1 / една/ година, което изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи за изпитателен срок от 3 / три / години и глоба в размер на 200 / двеста / лева за
извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, лишаване от свобода за срок от 6 / шест /
месеца, което изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 /
три / години и глоба в размер на 200 / двеста / лева за извършеното престъпление по
чл.343в, ал.3 от НК и глоба в размер на 500 / петстотин / лева за извършеното престъпление
по чл.345, ал.2 от НК.
Предвид, че подс.П. с едно деяние е извършил три престъпления, то спрямо него
следва да намерят приложение нормите на чл.23 от НК, тъй като престъпленията, извършени
от подс.П. са били извършени от него в условията на идеална съвкупност- с едно деяние е
извършил три престъпления, поради което и на основание чл.23, ал.1 от НК съда групира
така наложените по-горе наказания на подс.П. и му определи най-тежкото измежду тях, а
именно лишаване от свобода за срок от 1 / една/ година, което изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 / три / години и глоба в размер на 200 /
двеста / лева.
Предвид нормата на чл.23, ал.3 от НК съда присъедини изцяло към така
определеното му най-тежко наказание и наложеното му наказание глоба в размер на 500
лева.
9

Предвид задължителното приложение на нормата на чл.343г от НК съда наложи на
подс.П. и административно наказание- „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /
една / година и 6 / шест / месеца, с оглед извършеното от подс.П. престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.4 от НК съда припсадна от това наказание времето през
което подс.П. е бил лишен от това си право по административен ред.
На основание чл.112 от НПК съдът върна на правоимащото лице вещественото
доказателства по делото, а именно- 1 бр. лек автомобил „Фиат Пунто“ с рама № **, намиращо
се на съхранение в ОДМВР-С., тъй като същото не е собственост на подс.П..
Не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.78а от НК, въпреки
настъпилата реабилитация спрямо подс.П., тъй като са налице множество престъпления.
Следователно, не са изпълнени всички предпоставки по чл. 78а НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 375 и сл. НПК за извършените престъпления.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съда осъди подс.П. да заплати и направените по
делото разноски за експертизи до настоящия етап от производството в размер на 244,06
лева, които същия следва да заплати по сметка на ОДМВР-С..
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание отмени
взетата спрямо него мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК ще
бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.
10

Номер на акта:	10
Дата:	10 февруари 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия:	Мирослав Стефанов Христов

Дело:	20203420200653
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2020 г.

Присъда по дело №653/2020 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите