МОТИВИ по НОХД 5768/2018г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна колегия, 2 състав
В Софийски градски съд – Наказателна колегия е внесен обвинителен акт срещу
П.Г.Д. за това, че за времето от 01.10.2013 г. до
14.03.2014 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с пет
отделни деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите в качеството на
пълномощник на данъчно задължено лице „П.Л.“ ЕООД, избегнала плащане на данъчни
задължения в особено големи размери – 195 883.51 лв., като в справки
декларации по ЗДДС с № 22102121111/13.11.2013 г.; № 22102141554/13.12.2013 г.;
№ 22102155568/13.01.2014 г.; № 22102183573/14.02.2014 г.; №
22102202331/14.03.2014 г. на ТД на НАП гр. София потвърдила неистина –
декларирала завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми
доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за
покупките, който се приспада от данъка за продажбите, подлежащ на внасяне в
бюджета на държавата – декларирала данъчна основа на получени облагаеми
доставки в размер на 989 905,95 лв., вместо 0 лева, съответно общ размер
на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 952 421,53
лв. и ДДС за възстановяване в размер на 2096,88 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 195 883,51 лв., като за целта използвала документи с невярно
съдържание при представяне на информация пред органите по приходите – отчетен
регистър (дневник за покупки) от горецитираните СД за данъчния период
01.10.2013 г. – 28.02.2014 г., в които отразила съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и
т. 4 от ЗДДС неистински фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки,
без да е налице такъв по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, както следва:
-
На 13.11.2013 г. в гр. София, в
качеството й на пълномощник на данъчно задължено лице „П.Л.“ ЕООД, избегнала
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 18 294 лв. – като
в справка - декларация по ЗДДС на „П.Л.“ ЕИК ******по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22102121111/13.11.2013 г. на ТД на НАП гр. София
потвърдила неистина – декларирала данъчна основа
на получени облагаеми доставки в размер на 93087 лв., вместо 0 лева, съответно
общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на
91 474 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 322,60 лв., вместо ДДС за
внасяне в размер на 18 294 лв. и използвала документи с невярно съдържание
при представяне на информация пред органите по приходите – отчетен регистър
(дневник за покупки) към горецитираната СД за данъчния период 01.10.2013 г. –
31.10.2013 г., в които отразила съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС
неистински документи: фактура № 101/04.10.2013 г., за сумата от 21 158,40
лв., с данъчна основа 17 632 лева и ДДС 3526,40 лева; фактура №
102/15.10.2013 г. за сумата от 33 144 лева с данъчна основа 27 620
лева и ДДС 5 524 лева; фактура № 104/27.10.2013 г. за сумата от
57 402 лева с данъчна основа 47 835 лева и ДДС 9567 лева, на които е
придаден вид, че са издадени от управителя на „М.Т.“ ЕООД с право на данъчен
кредит за доставка на стоки без да е налице такава по смисъла на чл. 7 от ЗДДС.
-
На 13.12.2013 г. в гр. София, в
качеството й на пълномощник на данъчно задължено лице „П.Л.“ ЕООД, избегнала
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 20 540.38 лева,
като в справка - декларация по ЗДДС на „П.Л.“ ЕИК ******по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22102141554/13.12.2013 г. на ТД на НАП гр. София
потвърдила неистина – декларирала данъчна основа на получени облагаеми доставки
в размер на 104 157.65 лева, вместо 0 лева, съответно общ размер на
данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 102 701.90
лева и ДДС за възстановяване в размер на 291.15 лв., вместо ДДС за внасяне в
размер на 10 540.38 лева и използвала документи с невярно съдържание при представяне
на информация пред органите по приходите – отчетен регистър (дневник за
покупки) към горецитираната СД за данъчния период 01.11.2013 г. – 30.11.2013
г., в които отразила съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС неистински
документи: фактура № 105/04.11.2013 г., за сумата от 39 104.40 лева с
данъчна основа 32 587 лева и ДДС 6517.40 лева; фактура № 107/11.11.2013 г.
за сумата от 44 169 лева с данъчна основа 36 807.50 лева и ДДС
7361.50 лева; фактура № 115/18.11.2013 г. за сумата от 41 715.78 лева, с
данъчна основа 34 763.16 лева и ДДС 6952.63 лева, на които е придаден вид,
че са издадени от управителя на „Д.2000“ ЕООД с право на данъчен кредит за
доставка на стоки, без да е налице такава по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
-
На 13.01.2014 г. в гр. София, в качеството
й на пълномощник на данъчно задължено лице – „П.Л.“ ЕООД, избегнала плащане на
данъчни задължения в особено големи размери – 79 382.17 лева, като в
справка - декларация по ЗДДС на „П.Л.“ ЕИК ******по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС № 22102155568/13.01.2014 г. на ТД на НАП гр. София,
потвърдила неистина – декларирала данъчна основа
на получени облагаеми доставки в размер на 399 370.30 лв., вместо 0 лева,
съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в
размер на 369 910.83 лева и ДДС за възстановяване в размер на 491.89 лева,
вместо ДДС за внасяне в размер на 79 382.17 лева и използвала документи с
невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите –
отчетен регистър (дневник за покупки) към горецитираната СД за данъчния период
01.12.2013 г. – 31.12.2013 г., в които отразила съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и
т. 4 от ЗДДС неистински: фактура № 31/02.12.2013 г., за сумата от
33 471.12 лева, с данъчна основа 27 892.60 лева и ДДС 6517.40 лева;
фактура № 34/10.12.2013 г. за сумата от 165 365.40 лева, с данъчна основа
137 804.50 лева и ДДС 27 560.90 лева; фактура № 39/14.12.2013 г. за
сумата от 105 538.32 лева, с данъчна основа 87 948.60 лева и ДДС
17 589.72 лева; фактура № 43/18.12.2013 г. за сумата от 83 849.52
лева, с данъчна основа 69 874.60 лв. и ДДС 13 974.92 лева; фактура №
47/26.12.2013 г. за сумата от 91 020 лева с данъчна основа 75 850
лева и ДДС 15 170 лева, на които е придаден вид, че са издадени от управителя
на „В.Т.“ ЕООД с право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице
такава по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
-
На 14.02.2014 г. в гр. София, в
качеството й на пълномощник на данъчно задължено лице – „П.Л.“ ЕООД, избегнала
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 30 423 лева, като
в справка декларация по ЗДДС на „П.Л.“, ЕИК ******по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС №
22102183573/14.02.2014 г. на ТД на НАП гр. София потвърдила
неистина – декларирала данъчна основа на получени облагаеми
доставки в размер на 154 785 лв. вместо 0 лева, съответно общ размер на
данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 152 115 лева
и ДДС за възстановяване в размер на 534 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на
30 423 лева и използвала документи с
невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите –
отчетен регистър (дневник за покупки) към горецитираната СД за данъчния период
01.01.2014 г. – 30.01.2014 г., в които отразила,
съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС неистински: фактура №
55/03.01.2014 г., за сумата от 112 452 лева, с данъчна основа 93 710
лева и ДДС 18 742 лева; фактура № 64/15.01.2014 г. за сумата от
73 290 лв., с данъчна основа 61 075 лева и ДДС 12 215 лева, на
които е придаден вид, че са издадени от управителя на „Д.Т.“ ЕООД, с право на
данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице такава по смисъла на чл. 6
от ЗДДС.
-
На 14.03.2014 г. в гр. София, в
качеството й на пълномощник на данъчно задължено лице „П.Л.“ ЕООД, избегнала плащане
на данъчни задължения в особено големи размери – 47 243.96 лева, като в
справка декларация по ЗДДС на „П.Л.“ ЕИК ******по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС №
22102202331/14.03.2014 г. на ТД на НАП гр. София потвърдила
неистина – декларирала данъчна основа на получени облагаеми доставки в размер
на 238 506 лева, вместо 0 лева, съответно общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС за продажбите в размер на 236 219.80 лева и ДДС за
възстановяване в размер на 457.24 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 47 243.96
лв. и използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация
пред органите по приходите – отчетен регистър (дневник за покупки) към
горецитираната СД за данъчния период 01.02.2014 – 28.02.2014 г., в които
отразила съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗДДС неистински: фактура №
70/04.02.2014 г. за сумата от 141 007.20 лева с данъчна основа
117 506 лева и ДДС 23 501.20 лева; фактура № 73/13.02.2014 г. за
сумата от 145 200 лева с данъчна основа 121 000 и ДДС 24 200
лв., на които е придаден вид, че са издадени от управителя на „Д.Т.“ ЕООД с
право на данъчен кредит за доставка на стоки, без да е налице такава по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал.
1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение, заявявайки, че по
делото са събрани убедителни доказателства, че Д. е автор на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение. Прокурорът описва възприетата от него
фактология и доказателствените източници, на които базира своя извод за
доказаност на обвинението и моли при определяне на наказанието на подсъдимата
да бъде съобразена процедурата, по която е протекло съдебното следствие като й
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен
срок от пет години.
Защитата на подсъдимата П.Д. в лицето на нейния служебен защитник се
солидаризира с позицията на прокурора и моли при определяне на наказанието
съдът да съобрази напредналата възраст на подзащитната му и тежкото й
здравословно състояние. Коментира, че подсъдимата не се е облагодетелствала от
престъплението и е използвана без да съзнава ясно какво извършва. Пледира към
съда да се ръководи от принципите на хуманност, справедливост и
целесъобразност, за да определи на П.Д. справедливо наказание, чието изпълнение
бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК, както и да не й бъде налагано
наказание конфискация на ½ от имуществото й.
Подсъдимата П.Д. не дава обяснения по
делото. В хода на съдебните прения поддържа заявеното от своя защитник. В
дадената й възможност за последна дума моли за справедливо наказание.
Производството по делото в съдебната му фаза премина по реда на
диференцираната процедура, визирана в разпоредбите на глава 27 НПК като
подсъдимата призна всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и декларира, че не желае да се събират доказателства за тези
факти.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следната фактическа
обстановка, допълнена към изложената в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които допълнения детайлизират, а не видоизменят фактите, съобразявайки се
с начина, по който протече съдебното следствие:
Подсъдимата П.Г.Д. е родена на ***г***,
българска гражданка, осъждана, разведена, със средно образование, пенсионер,
ЕГН: **********.
Дружеството „П.Л.“ ЕООД с ЕИК ******било
вписано в търговския регистър на 26.06.2013 г. със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**********и адрес за кореспонденция - област
София, община Столична, с. Владая, ул. „**********. Дружеството било регистрирано
по реда на ДОПК в ТД на НАП София, офис „Център“,
считано от 26.06.2013 г., а по ЗДДС - на
12.07.2013г. Като едноличен собственик и управител на
дружеството била вписана св. Д. Й., която в действителност нямала
отношение към дейността на фирмата. Тя
станала управител на дружеството по предложение на подс. П.Д.. Предмет
на дейност на дружеството била външна и
вътрешна търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки за промишлено и лично
потребление, разрешени от закона, разкриване на собствени търговски обекти,
производство на стоки с цел продажба, предприемаческа дейност, както и всяка
друга дейност, незабранена от закона. Фактически
дейността на дружеството по изготвяне и подаване
на данъчни декларации била осъществявана от подс.
П.Д. въз основа на пълномощно peг. №
3602/27.06.2013г., с което св. Й. упълномощавала подсъдимата да представлява
и „подписва“ свидетелката и управляваното от нея дружество „П.Л.“ ЕООД пред
всички физически и юридически лица, държавни и общински институции в страната и
извън нея, като в пълномощното потвърдила и всички извършени до момента на
упълномощаването действия от страна на подсъдимата по отношение на това
търговско дружество. П.Д. управлявала и представлявала дружеството от момента на неговата регистрация.
Справките- декларации пред ТД на НАП- гр. София, офис „Център“ подсъдимата подавала чрез електронен подпис № AABED9730384973, с който разполагала от името на Д. Й. като всички документи по издаване и получаване на електронния
подпис били подадени и респ. подписът бил получен от подс.
Д.. Въз
основа на пълномощно peг. №
10948/28.06.2013г., издадено от св.Д. Й. за
подсъдимата П.Д., последната открила банкова сметка *** „Р.Б.Б.“ ЕАД на името на
дружеството, със средствата по която само тя
имала право да се разпорежда. Подсъдимата имала достъп
и до пасивно електронно банкиране.
За
времето от 12.07.2013г. до 28.02.2014г. в дружеството не е имало назначени
служители на трудов и граждански договор и освен подсъдимата Д. не
били упълномощавани други лица, които да
представляват дружеството. Дружеството не е развивало
реална търговска дейност нито с доставяне на стоки, нито с тяхно получаване.
Като пълномощник от името на дружество „П.Л.“ ЕООД подсъдимата декларирала пред ТД - НАП - гр. София получени облагаеми доставки
на стоки за периода от 12.07.2013 г. до 28.02.2014 г.
На
13.11.2013 г. за данъчен период 01.10.2013 г. -
31.10.2013 г. подсъдимата подала по електронен път чрез използване на електрониня подпис на св. Д. Й.
справка - декларация пред ТД – НАП - гр. София, офис „Център“ с вх. №
22102121111/13.11.2013г. с резултат за възстановяване в размер на 322.60
лв. Към справката –декларация тя посочила доставка
на стоки по фактури с номера: 101/04. 10.2013г., 102/ 15.10.2013 г. и
104/27.10.2013г. с предмет автоаксесоари на обща стойност
111 704.40 лв., ДДС 18 517лв,.
за които посочила, че са издадени от „М.Т.“ ЕООД, в уверение на което приложила отчетен регистър /дневник за покупки/.
Декларирала данъчна основа на получени доставки в размер на 93 087 лв. и
съответно общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в
размер на 91 474 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 322.60лв.
На
13.12.2013г. за данъчен период 01.11.2013г.
- 30.11.2013г. подс. П.Д.
отново чрез електронен подпис подала справка - декларация пред ТД -
НАП София, офис „Център“ с вх.№ 22102141554/13.12.2013 г., в която посочила
резултат за възстановяване в размер на 291.15
лв. Към справката – декларация приложила и отчетен регистър,
в който фигурирали фактури с номера: 105/04.11.2013г.,
107/11.11.2013г. и 115/18.11.2013г. на обща стойност 124 989.18
лв. с ДДС 20 831,53 лв., за които посочила, че са
издадени от „Д.2000“ ЕООД. Предмет на твърдяните сделки, за които са били посочени
описаните фактури, бил доставка на фитнес уреди. Подсъдимата декларирала
данъчна основа на получени доставки в размер на 104 157.65
лв. и съответно общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 102 701.90
лв. и ДДС за възстановяване в размер на 291.15
лв. Пред органите по приходите представила отчетен регистър - дневник за
покупки, в който било отразено, че са издадени посочените по - горе фактури.
На
13.01.2014 г. за данъчен период от 01.12. 2013 г. до 31.12.2013 г. подсъдимата по електронен път подала справка - декларация
пред ТД – НАП -
гр. София, офис „Център“ с вх. № 22102155568/13.01.2014г., в която посочила
резултат за възстановяване в размер на 491.89
лв. Към справката в приложения дневник – покупки били
отразени доставки на стоки по фактури с номера:
31/02.12.2013г., 34/10.12.2013г., 39/14.
12.2013г., 43/18.12.2013г. и 47/26.12.2013г. на обща стойност 479 244.36
лв., с ДДС 79 874,06 лв., за които било посочено, че
са издадени от „В.Т.“ ЕООД. Предмет на доставките, посочени във фактурите, били епилатор, инхалатор,
ел.кантар вана, апарат за кръвно и масажор за тяло. Подсъдимата декларирала
данъчна основа на получени доставки в размер на 399 370.30
лв. и съответно общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС за продажбите в размер на 369 910.83
лв. и ДДС за възстановяване в размер на 491.89
лв. Пред органите по приходите към посочената справка –
декларация представила
отчетен регистър - дневник за покупки, в който било
отразено, че са издадени посочените по -
горе фактури с цел документиране на доставки на стоки с право на приспадане на
данъчен кредит.
На
14.02.2014 г. за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г. П.Д.
чрез ползвания от нея електронен подпис подала
справка-декларация пред ТД – НАП - гр. София, офис „Център“ с
вх.№22102183573/14.02.2014г., в която посочила резултат за възстановяване в
размер на 534.00 лв. Към
справката – декларация бил представен и отчетен регистър /дневник за покупки/,
в който били отразени доставка на стоки по фактури с номера:
55/03.01.2014 г. и 64/ 15.01. 2014г. с описан предмет „стоки“ на обща
стойност 185 742 лв., с ДДС 30 957 лв., за които посочила, че са издадени от „Д.Т.“
ЕООД. Подсъдимата декларирала данъчна основа на
получени доставки в размер на 154 785
лв. и съответно общ размер на данъчните основи
за облагане с ДДС за продажбите в размер на 152 115
лв.. и ДДС за възстановяване в размер на 534.00 лв.
На
14.03.2014 г. за данъчен период 01.02.2014 г. -
28.02.2014 г. подс.Д. подала справка-декларация пред
ТД – НАП - гр. София, офис „Център“ с вх. №
22102202331/14.03.2014 г., в която посочила резултат за възстановяване в размер
на 457.24 лв. Пред органите по приходите
представила отчетен регистър - дневник за покупки, в който било
отразено, че са издадени фактури с цел документиране на доставки на стоки с
право на приспадане на данъчен кредит. Тези фактури били
с номера: 70/04.02.2014
г. и 73/13.02.2014 г. на обща стойност 286 207.20
лв., ДДС 47 701, 20 лв., за които било посочено, че
са издадени отново от „Д.Т.“ ЕООД
с предмет „стоки“. Декларирала
данъчна основа на получени доставки в размер на 238 506 лв. и съответно
общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 236 219.80
лв. и ДДС за възстановяване в размер на 457.24
лв. При извършените от служителите на приходната
администрация насрещни проверки по повод възложен ревизионен доклад, било
установено, че дружествата -
контрагенти не могат да бъдат установени на сочените за
кореспонденция адреси, те били призовани по реда на чл. 32 ДОПК, но в
определения срок не представили изискуемите документи. Описаните фактури не
били предоставени също и от управителя на „П.Л.“ ЕООД – св. Д. Й., както
и от пълномощника на дружеството – подс. Д.. При извършените от оправомощените
служители на НАП проверки – св. М. П. и св. Ц.К.при дружествата – контрахенти –
„М.Т.“ ЕООД, „Д.2000“ ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД не били представени
никакви първични и вторични счетоводни документи, банкови извлечения, договори,
доказателства за наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост,
както и други документи, доказващи реално извършени доставки към „П.Л.“ ЕООД.
Наред с това в хода на данъчната проверка били извършени справки в
информационната система на НАП, при която се установило, че тези търговски
дружества нямали регистрирани фискални устройства, дистанционно свързани с НАП,
наети лица или декларирани обекти за осъществяване на дейност през периода
12.07.2013г. – 28.02.2014г. Подобна констатация била направена и по отношение
на проверяваното дружество, представлявано от подсъдимата – „П.Л.“ ЕООД – не
било установено дружеството да извършва действителна стопанска дейност – то не
представило счетоводна отчетност под форма на аналитични счетоводни записвания,
регистри с хронологично систематизирана информация за стопански операции от
първични или вторични счетоводни документи. Както по отношение на „М.Т.“ ЕООД,
„Д.2000“ ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД, така и по отношение на „П.Л.“ ЕООД
данъчните служители установили, че не разполагат със складови бази, офиси – собствени
или под наем, нямат назначени на трудови договори лица, не притежават недвижими
имоти или моторни превозни средства, авоари по банкови сметки, изобщо било то
собствени дълготрайни материални активи или такива под наем, за да могат да
осъществяват фактурираните сделки, поради което и те не били реално извършени. В
резултат на проверката бил издаден Ревизионен акт №
Р-2210-1402282-091-01/01.12.2014г. на „П.Л.“ ЕООД, с който се отказвало
приспадане на данъчен кредит поради констатации за липса на реално извършване
на доставките към дружеството по приложените към петте справки-декларации
фактури, като подсъдимата, според проверяващите, е следвало да отрази в
подадените справки –декларации съответно ДДС за внасяне, а не за
възстановяване, както следва:
По справка – декларация с вх. № 22102121111/13.11.2013г. П.Д. вместо декларираната данъчна основа на получени
облагаеми доставки в размер на 93 087.00 лева, е следвало да посочи 0.00,
последица от което било ДДС за внасяне в размер на 18 294.00 лева.
По справка – декларация с вх. № 22102141554/13.12.2013г. П.Д. вместо декларираната данъчна основа на получени
облагаеми доставки в размер на 104 157.65 лева, е следвало да посочи 0.00,
последица от което било ДДС за внасяне в размер на 20 540.38 лева.
По справка – декларация с вх. № 22102155568/13.01.2014г. П.Д. вместо декларираната данъчна основа на получени
облагаеми доставки в размер на 399 370.30 лева, е следвало да посочи 0.00,
последица от което било ДДС за внасяне в размер на 79 382.17 лева.
По справка – декларация с вх. № 22102183573/14.02.2014г. П.Д. вместо декларираната данъчна основа на получени
облагаеми доставки в размер на 154 785.00 лева, е следвало да посочи 0.00,
последица от което било ДДС за внасяне в размер на 30 423.00 лева.
По справка – декларация с вх. № 22102202331/14.03.2014г. П.Д. вместо декларираната данъчна основа на получени
облагаеми доставки в размер на 238 506.00 лева, е следвало да посочи 0.00,
последица от което било ДДС за внасяне в размер на 47 243.96 лева.
В резултат на описаните констатации на служителите на приходната
администрация и сезирането на прокуратурата, подс. П.Д. била обвинена, че е избегнала плащане на данъчни задължения
в общ размер от 195 883.51
лева, които съгласно разпоредбата на чл. 93, т.14 от НК представляват данъци в
особено големи размери, чрез потвърждаване на неистина /деклариране на завишени
стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки/ чрез използване на
документи с невярно съдържание – отчетен регистър /дневник за покупки/, в които
отразила неистински фактури с право на данъчен кредит за доставка на стоки без
да е налице такъв.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от самопризнанието на подсъдимата и свидетелските
показания на М. П., Ц.К., Н.А., И.А., Д. Й., Н.Н., Д.Т., В.М., В.Д., Б.С., К.И.и
С.Д., писмените доказателствени средства – протоколи за разпознаване /т.8, л.6,
л.13, л.20 и л.27/, от доказателствените способи - заключение на графическа експертиза /т.10,
л.5/, заключение на съдебно-счетоводна експертиза /т.10, л.10 от материалите по
досъдебното производство/, заключение на съдебно-психиатрична експертиза по
отношение на подсъдимита /т.11, л.39/, заключение на съдебно-медицинска
експертиза на П.Д., назначена в хода на съдебното производство, от писмените
доказателства – РА – Р- 2210-1402282-091-01/01.12.2014г., справка за проучено
имуществено състояние на „П.Л.“ ЕООД, справки от НАП /т.2, л.1/, справки –
декларации с № 22102121111/13.11.2013г., № 22102141554/13.12.2013г., № 22102155568/13.01.2014г.,
№ 22102183573/ 14.02.2014г. и № 22102202331/14.03.2014г. и приложени към тях
дневник за покупки, ревизионен доклад № Р-2210-1402282-092-01/11.09.2014г., информация
от ТД-НАП по отношеине на „Д.Т.“ ЕООД и „Д.2000“ ЕООД и приложени
справки-декларации от тези дружества и дневници за продажби, ревизионен акт на
„Д.2000“ ЕООД /т.3, л.219/, справки от банкови институции/т.4, л.2, л.49, л.50
и л.56/, пълномощни от св. Д. Й./т.4, л.68/, от св. С.Д. /т.4, л.120/, справки
от „Информационно обслужване“ заедно с приложено пълномощно /т.5, л.23, т.7,
л.44 и т.5, л.35/, медицинска документация, касаеща подсъдимата П.Д.,
информация от ЦПЗ /т.11, л.12/ и справка за съдимост на подсъдимата.
Съдът счита, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи. Съдът кредитира при
изграждане на фактическите си изводи, относими към главния факт, самопризнанието
на подсъдимата относно изложените в акта факти, което се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства. Съдът не констатира в доказателствата по делото наличие на
противоречия, налагащи анализа им поотделно. Само за пълнота, извън отразеното
в обвинителния акт, следва да се посочи, че от показанията на св. Д. Й. се
установява, че дружеството, на което тя е вписана като управител и собственик,
всъщност фактически е създадено под давление на подс. Д. и непосредстевно след
неговото вписване, свидетелката не е извършвала каквато и да било дейност по
отношение на него, каквато дейност всъщност не е осъществявало и самото
юридическо лице. За подобен маниер на поведение на подсъдимата и механизъм на учредяване
и регистриране на дружествата –контрахенти свидетелстват и И.А., Н.Н., Д.Т. и С.Д.,
които именно подсъдимата Д. е мотивирала да подпишат изискуемите документи,
включително и пред нотариус, за да бъде създадена привидността, че са
управители на търговски дружества „М.Т.“ ЕООД, „Д.2000“ ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“
ЕООД. Показанията на тези свидетели /обединени от тежкото си материално и
социално положение/ са напълно еднопосочни за ролята на подсъдимата по
създаване на тези дружества и за липсата на реална тяхна търговска дейност
поради липса на какъвто и да било материален или човешки капацитет.
Съдът възприе заключението на съдебно - счетоводната експертиза, тъй като същата е обоснована, обективна, относима към делото
и изготвена от лице с необходимите опит и знания. Така вещото лице,
използвайки специалните си знания, основавайки своето експретно становище върху
съответните писмени доказателства, приложени към делото,
депозира заключение, че зад посочените от „П.Л.“ ЕООД фактури не стоят
реални сделки, както и че нито получателят, нито доставчиците имат собствен
ресурс – складова, техническа, стокова, материална и кадрова база за извършване
на фактурираните доставки.
Съдебният състав не споделя позицията на защитата за липса на знание у неговата
подзащитна за деянието. Възможността на П.Д. да разбира свойството и значението
на извършеното е изследвана още в хода на досъдебното производство от експерт –
психиатър, който, в унисон и независимо от позицията на други специалисти –
експерти по назначена от съда медицинска експертиза, депозира заключение, че
има известна симулативност в поведението на подсъдимата и че тя не страда от
психично заболяване както към момента на изследването, така и към момента на
инкриминираните събития. Вещото лице е категорично в позицията си, че
интелектът на Д. е в границите на нормата за възрастта, образованието и
социалния й опит, а прекараното в миналото органично мозъчно увреждане в
резултат на мозъчен инцидент през 2013г. не е довел до интелектуален дефицит
като подсъдимата добре се ориентира ввъв фактическата обстановка и може да
разбира последиците от своите действия. Всъщност в тази насока е и съдържимото
в показанията на коментираните по-горе свидетели, сочещо на пълна яснота у Д.
за извършваните от нея действия, склонявайки ги да бъдат управители на
търговски дружества, непосредстевно след което да я упълномощят да представлява
тези юридически лица, включително да оперира с електронни подписи на
управителите и с банкови сметки на дружествата.
При
така установените
фактически положения настоящият състав преценява, че подсъдимата П.Д. не е
осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК - за
времето от 01.10.2013 г. до 14.03.2014 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление с пет отделни деяния, в качеството на пълномощник на
данъчно задължено лице „П.Л.“ ЕООД, да е избегнала
плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 195 883.51 лв.,
като в справки - декларации по ЗДДС с №
22102121111/13.11.2013г.; № 22102141554/13.12.2013г.; №
22102155568/13.01.2014г.; № 22102183573/ 14.02.2014
г.; № 22102202331/14.03.2014г. на ТД на НАП гр. София потвърдила неистина –
декларирала завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми
доставки, в резултат на което се завишава правото на данъчен кредит за
покупките, който се приспада от данъка за продажбите, подлежащ на внасяне в
бюджета на държавата – декларирала данъчна основа на получени облагаеми
доставки в размер на 989 905.95
лв., вместо 0.00 лева, съответно общ размер на данъчните
основи за облагане с ДДС за продажбите в размер на 952 421.53
лв. и ДДС за възстановяване в размер на 2096.88
лв., вместо ДДС за внасяне в размер на 195 883.51
лв., като за целта използвала документи с невярно съдържание при представяне на
информация пред органите по приходите – отчетен регистър (дневник за покупки)
от горецитираните справки - декларации за данъчния
период 01.10.2013 г. – 28.02.2014 г., в които отразила съгласно чл. 124, ал. 1,
т. 1 и т. 4 от ЗДДС неистински фактури с право на данъчен кредит за доставка на
стоки, без да е налице такъв по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
Престъплението по чл.255 НК засяга обществените отношения, свързани с
данъчните задължения на гражданите, конституционно закрепени в чл. 60 от КРБ.
Субекти на тези престъпления са данъчно задължените по силата на съответния данъчен
закон лица, които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и в
сроковете, предвидени в него. Нарушенията на тези задължения, когато разкриват
определена степен на обществена опасност, са криминализирани.
Безспорно установено по делото е, че „П.Л.“ ЕООД е данъчно регистрирана в
ТД на НАП – гр. София. Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ,
бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние,
изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата, като в ал. 3 на приложимия
закон е визирано единствено квалифициращо обстоятелство – данъчните задължения
да са в особено големи размери, каквито обвинението твърди да са в конкретния
случай, тъй като посоченият в обвинителния акт размер 195 883.51лв. избегнати за плащане данъчни задължения надхвърля
лимитирания в разпоредбата на чл. 93, т.14 НК размер от 12 000 лева. Обвинението
по настоящото дело е по ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 на чл.255 НК – за това, че
подсъдимата Д. като пълномощник на данъчно задължено лице е потвърдила неистина
в подадени от нея в това й качество справки – декларации с вх. № №
22102121111/13.11.2013г.; № 22102141554/13.12.2013г.; №
22102155568/13.01.2014г.; № 22102183573/ 14.02.2014
г. и № 22102202331/14.03.2014 г. като използвала документи с невярно
съдържание – отчетен регистър /дневник за покупки/, в които отразила неистински
документи, на които им бил придаден вид, че изхождат от търговски дружества –
доставчици „М.Т.“ ЕООД, „Д.2000“ ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД без да е била
налице реална доставка и в резултат на тези действия подсъдимата била
приспаднала неследващ се данъчен кредит. В инкриминираните декларации е
декларирано, че данъчната основа на доставките в периода 01.10.2013г. –
31.10.2013г. е 93 087.00 лв. вместо 0.00 лв., за периода 01.11.2013г. –
30.11.2013г. – данъчната основа на получени доставки е посочена в размер на 104 157.65
лева, за периода 01.12.2013г. – 31.12.2013г. – 399 370.30 лева, за
01.01.2014г. – 31.01.2014г. – 154 785.00 лева и за 01.02.2014г. –
28.02.2014г. – 238 506.00 лева. Тази
информация е невярна, тъй като не са налице доказателства за прехвърляне
на собственост на стока. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно
задълженото лице дължи определено поведение, свързано със съобщаване на правно
значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез
подаване на справка-декларация по ЗДДС. За да е осъществен състав на
престъплението е необходимо настъпването
на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване плащането на
данъчни задължения в особено големи размери /в конкретния случай/, който
резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за
внасяне на дължимия данък, тъй като само тогава престъплението е довършено по
тази норма на закона. Налице е правнорегламентираното задължение за извършване
на определени действия, в случая - подаване на данъчна декларация с вярно
съдържание въз основа на използвани при водене на счетоводството истински
документи, което конкретно задължение е
възникнало за данъчния субект съгласно ЗДДС и същото се осъществява по определен ред и в определени
срокове. Когато данъчно задължено лице подаде декларация с невярно съдържание,
потвърждавайки неистина в нея и използва неистински документи при водене на
счетоводството, в принципен план то осъществява състав на престъпление по чл.
255, ал.1, т.2, пр.1 и т.6 НК.
Всъщност накратко възникването и респективно плащането на данъчни
задължения може да бъде описано по следния начин: Когато търговско дружество, при осъществяваната от него
стопанска дейност, реализира продажба на стока или услуга на друг търговец или
на потребител, получава от купувача наред с продажната цена и „начисления“
върху тази сума 20% данък добавена стойност /ДДС/. За дружеството - продавач
възниква задължението да внесе в държавния бюджет така „събрания“ от него ДДС, т.н.
задължение за внасяне, а за дружеството – купувач /в конкретния случай „П.Л.“
ЕООД/, когато също е търговец, регистриран по ЗДДС, възниква право така
„заплатения“ от него, чрез продавача, данък добавена стойност да му бъде
възстановен - „върнат“ от държавния бюджет – това е т.н. право на данъчен
кредит. Всеки търговец, при
осъществяване на търговската си дейност, извършва множество сделки и от двата
вида /покупка на стоки или услуги и продажба на такива/, поради което за него
възникват едновременно, в рамките на всеки данъчен период, право на данъчен
кредит и задължение за внасяне на ДДС. С оглед облекчаване на дейността на
търговците, от една страна и за улесняване установяването и събирането на ДДС
от органите на приходната администрация, от друга, в ЗДДС е предвиден нарочен
ред /механизъм/ за осъществяване на тази дейност. Всеки търговец, регистриран
по ДДС, е длъжен да води регистър /дневник за покупките и продажбите/ на всички
осъществени от него сделки за определен данъчен период, който е от един месец,
като описва вида и стойността на всяка сделка. След изтичане на визирания
данъчен период този търговец е длъжен в определен срок да изготви и депозира
пред органите на НАП справка-декларация, в която да отрази тази информация и
съобразно крайния резултат от сделките му за описания период да декларира
възникналото за него задължение за внасяне на ДДС в конкретно определен размер,
когато през данъчния период общата стойност на реализираните от него продажби е
по-голяма от общата стойност на осъществените от него покупки, или право на
данъчен кредит в конкретно определен размер - в обратния случай. Когато за
дадения данъчен период стойността на покупките и продажбите е еднаква, за
търговеца не възниква описаното право или задължение, т.е. налице е така
наречената нулева данъчна ставка. Информацията за тези сделки, която се попълва
във водения от търговеца регистър и се посочва в подаваната справка-декларация
се основава и обосновава /доказва/ пред органите на НАП от търговеца въз основа
на съответни данъчни фактури, издадени и получени за всяка от декларираните
сделки.
След тези уточнения, съотносени към настоящото
производство, този съдебен състав преценява следното:
От доказателствената съвкупност по делото се
установява по несъмнен начин, че през инкриминирания период от 01.10.2013г. до
14.03.2014г., през съответните обхванати от него данъчни периоди по ЗДДС – месец
октомври 2013г.- месец февруари 2014г. вкл. „П.Л.“ ЕООД не е осъществявало
никаква реална търговска и стопанска дейност и не е получило стоки по декларираните
облагаеми доставки на „М.Т.“ ЕООД, „Д.2000“ ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД.
Разследваното търговско дружество не е и продавало стоки, т.е. не е извършвало
доставки на тези или на други юридически лица, от които доставки за дружеството
да са се породили задължения за внасяне на ДДС за всеки от данъчните периоди и
респективно право на данъчен кредит за тези периоди при прихващане на дължимо
за внасяне ДДС по доставки и за възстановяване – по покупки, тъй като „П.Л.“
ЕООД не е извършвало каквато и да било търговска дейност – нито по покупка,
нито по доставка на стоки. Данъчните
задължения, включително и тези от ДДС, се пораждат от определени юридически
факти, представляващи реално и обективно настъпили събития и се дължат по
силата на закона - в конкретния случай ЗДДС. Обстоятелството дали данъчно
задължения субект ще изпълни или дали ще изпълни коректно своето задължение да
отрази правилно в своята счетоводно - отчетна документация и в съответната
подадена от него декларация /справка-декларация/ настъпването на тези събития
от обективната действителност не се отразява /не е елемент от фактическия
състав/ на вече възникналото, с настъпването на това събитие, за него данъчно
задължение. Поради това и декларирането пред данъчните органи на такова
фактическо събитие без то реално да е настъпило, не поражда априори данъчно
задължение или съответно право за деклариращия данъчнозадължен субект. Така в
конкретния случай, поради ненастъпване на декларираните правопораждащи
фактически събития - извършени облагаеми доставки от „М.Т.“ ЕООД, „Д.2000“
ЕООД, „В.Т.“ ЕООД и „Д.Т.“ ЕООД, за „П.Л.“ ЕООД и извършвани облагаеми доставки
от „П.Л.“ ЕООД към тези или каквито и да било други търговски дружества през
инкриминираните данъчни периоди не е възникнало право на данъчен кредит или задължение
за внасяне на ДДС. Наличието на валидно породено и изискуемо задължение за
внасяне на ДДС /както и на всяко друго данъчно задължение/ е задължителен
елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.255 НК. Така
установената от съда липса на реално съществуващи и изискуеми данъчни
задължения за „П.Л.“ ЕООД, през инкриминираните данъчни периоди, чието плащане
се цели да бъде избегнато, чрез инкриминираното използване на документи с
невярно съдържание, невярно деклариране и необосновано приспадане на данъчен
кредит сочи, че осъществените от подсъдимата Д. действия в тази насока са
несъставомерни по чл.255 НК поради липса на елемент от обективната страна на
това престъпление.
Поради това и настоящият съдебен състав призна за
невиновна подсъдимата П.Г.Д. и я оправда по обвинението за извършено
престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК.
При този изход на делото, на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 1846.41
лева следва да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ :