Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 402 05.10.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 209 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на П.Б.-С.ООД с ХХХХ, седалище и адрес
на управление: Казанлък, ул. „ххх“ № 5, ет.1, ап.7, представлявано от
управителя С.С.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка/ЗНПАМ/ № ФК-200-0407857/ 04.03.2020г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване
на обект „Пиано - бар Силикон“ и забрана достъпът до него за срок от един ден.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение
принципите за съразмерност, равенство и най-вече безпристрастност. Изложени са
и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в случая не
била спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК да бъде уведомен
жалбоподателя за започване на административното производство. Оспорва се и
приетата за установена фактическа обстановка. По изложените съображения се иска
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в проверявания търговски обект – пиано-бар,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-200-0407857/ 04.03.2020г., за
което излага подробни съображения.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На
15.02.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски
обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – пиано-бар, находящ се в гр. Стара
Загора, бул. „ххх“ №100, стопанисван от П.Б.-С.ООД. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0407857/ 15.02.2020г./л.12-л.15/, съставен на
основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка на 2бр. водка, 2 бр. вход, 1бр. минерална вода и 1 бр.
натурален сок на обща стойност 42.45 лева, заплатени в брой на лицето Н.Д.С./сервитьор/
от С.Ч./проверяващ/ в 01.05 часа на
15.02.2020г., като за покупката е издаден фискален бон №000679/л.16 от делото/ от същата дата и час от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство/ФУ/ „Datecs
DP -150“ с индивидуален номер /ИН/ на фискалното устройство DT757491 и ИН на
фискалната памет 02757491. От проверяващите е констатирано(стр.3 от ПИП), че в
така издадената фискална касова бележка липсва „наименование на
стоката/услугата“, тъй като за заплатените 2 бр. входни такси е изписан текст
„ДП 06“.
От
фактическа страна в оспорената заповед е прието, че за извършена контролна
покупка на 14.02.2020 г. 23:24 ч. на 2 бр. такса - вход на обща стойност 100
лева, заплатена в брой от С.Ч.- проверяващ, преди легитимацията е издаден
фискален бон № 0000678 в 23:24 ч., в който липсват изискуеми реквизити:
наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност
по видове закупени стоки или услуги, като вместо това в него е изписан текст „
ДП 06“.
Въз
основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е
спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е
нарушил чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/Наредба Н-18 от 13.12.2006г на МФ/, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка. Поради това и на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-200-0407857/ 04.03.2020г. е разпоредено прилагането на ПАМ
запечатване на търговски обект – пиано-бар Силикон, находящ се в гр. Стара
Загора, бул. „ххх“ № 100, стопанисван от П.Б.-С.ООД и забрана за достъп до него
за срок от 1 /един/ ден. Със заповедта също така е указано на дружеството да
отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в срок до
определената дата на запечатване.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства чрез
разпит като свидетел на Р.Г.М. - салонен управител в П.Б.-С.ООД. Свидетелката
заявява, че е присъствала на проверката, извършена от органите на НАП. Посочва,
че с изписаното на фискалния бон „ДП 06“, се означава таксата за вход и същото
представлява съкращение на „Достъп и програма”, а „06“ е групата в касовия
апарат. Изтъква, че в тази група „ДП 06“, нищо друго не се маркира, освен
таксата за вход.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна
преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-200-0407857/ 04.03.2020г., протокол за извършена проверка сер. АА
№0407857/15.02.2020г., въпросен лист за установяване на стоковата и касова
наличност в търговски обект в деня на проверката, копие от фискален бон
№000679/15.02.2020г.; дневен отчет от ФУ за 15.02.2020г, извлечение от ФУ –
справки КЛЕН за период; 7 бр. Декларации от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение; Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№ F538865 от 21.02.2020г. и Наказателно постановление № 527216-F538865/
23.07.2020г.; Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, предвид следните съображения:
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели
"Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.40 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия.
Не се установяват и допуснати в хода
на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Противно
на твърденията на жалбоподателя, същият е бил уведомен за образуваното
административно производство - служител на дружеството е присъствал при
извършването на проверката и при съставянето на Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0407857/ 15.02.2020г. С връчването на посочения протокол /обективиращ
констатации за проверените документи и събраните доказателства/, може да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.26, ал.1 от АПК. Отделно от това в
Протокола за извършена проверка сер. АА № 0407857/ 15.02.2020г. е удостоверено,
че на видно място в обекта е поставено трайно закрепено съобщение относно
установеното нарушение по ЗДДС, което е предпоставка за налагане на ПАМ – т.е.
очевидно дружеството е било уведомено за започналото със съставения на
основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК протокол административно
производство за налагане на ПАМ и проверяваното лице е имало възможност да
представи документи, обяснения, становища.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и формално съдържа всички законово изискуеми реквизити - посочени
са факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния
орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В разпоредителната
част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. Съдържат се и отделни
мотиви за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
Изложените в заповедта фактически и
правни основания отговорят на изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на
акта за прилагане на принудителната административна мярка, но не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
В този смисъл оспорената заповед се
явява постановена в несъответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 170,
ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите
основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за
разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа
по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от
задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС определя, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Редът
и начинът за издаване на документ за продажба/или доставка на услуги са
установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. Съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г./в приложимата редакция/ фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на
данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
При така дадената правна
регламентация и с оглед събраните по делото доказателства не се установява по
безспорен начин описаното в оспорения акт административно нарушение да е
осъществено от дружеството-жалбоподател.
В конкретния случай, органът по
приходите е посочил в ЗНПАМ като фактическо основание издаден фискален бон № 0000678 в 23:24 часа на
14.02.2020г. при извършена контролна покупка на същата дата и час на 2 бр.
такса - вход на обща стойност 100 лева, заплатена в брой от С.Ч.- проверяващ,
преди легитимацията. Тази фактическа обстановка се поддържа и от процесуалния
представител на ответника в представеното по делото писмено становище/л.41 от
делото/, както и в съдебно заседание. От съдържанието на приложения, по делото
ПИП сер. АА № 0407857/ 15.02.2020г., за който се твърди, че потвърждава
описаното в процесната заповед нарушение, не се установява извършена контролна
покупка на дата 14.02.2020г., на посочената стойност – 100 лева. В Протокола за
извършена проверка подробно е описана контролна покупка, извършена на дата 15.02.2020г.
в 01:05 часа, за която е приложен фискален
касов бон №000679/л.16 от делото/ на стойност 42.45 лева и за който фискален
бон в протокола е налице констатация, че не съдържа необходимите реквизити. Този
фискален бон обаче не е предмет на оспорената заповед и по никакъв начин не
съответства на описаната в нея контролна покупка – нито като съдържание, нито
като стойност.
От изложеното следва, че посоченото
фактическо основание за налагане на оспорената мярка за срок от 1 ден, не се
подкрепя от събраните в хода на административното производство доказателства. След
като от протокола и от приложения към него фискален бон не се установява
посоченото в заповедта за налагане на ПАМ нарушение, то се налага извода, че
състава на чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС не е доказан в настоящия
случай.
Описаното в заповедта за налагане на
ПАМ нарушение, обективирано във фискален
бон № 0000678/14.02.2020г., извършено на 14.02.2020г. в 23:24 часа, не се
потвърждава и от представените по делото АУАН № F538865 от 21.02.2020г. и
Наказателно постановление № 527216-F538865/ 23.07.2020г./л.62 и л.63 от делото/,
касаещи нарушение, извършено на друга дата. Налице е пълно несъответствие между
описаното в процесната заповед административно нарушение и събраните по делото
доказателства, които според съда не съдържат достатъчно еднозначни данни, които
да позволят да се формира несъмнена констатация за това, че в случая нормативно
установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от
жалбоподателя. Този извод не се опровергава и от показанията
на служителката на жалбоподателя, които поради изложеното по-горе не могат да бъдат
съпоставени и поставени във връзка с процесния фискален бон, за който в
заповедта се твърди, че не съдържа изискуемите реквизити.
По изложените съображения
съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
При този изход на спора и предвид
направеното искане и представения своевременно списък на разноските, съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 530 лв., от които 50 лв.- държавна такса и 480 лв.-
адвокатско възнаграждение. Заплащането на посочената сума следва да се възложи
в тежест на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал
оспорения акт. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение за адвокат е в размер под минимално предвидения
такъв съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/ 2004г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Б.-С.ООД с ХХХХ, седалище
и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „ххх“ № 5, ет.1, ап.7 Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-200-0407857/ 04.03.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите с
ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, да заплати на П.Б.-С.ООД
с ХХХХ, седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „ххх“ № 5, ет.1, ап.7,
сумата от 530 /петстотин и тридесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: