№ 1514
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502402 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Вивус.бг“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. адв. Д. Д., против
Решение №2414 от 30.06.2022г., постановено по гр. д. №20456 по описа за
2021г. на Районен съд Пловдив, I гр. с., с което се обявяват за нищожни
клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит в размер на 123,15 лева, уговорена в договор за кредит
№ ********** от 02.03.2020г., сключен между Н. Г. Л., ЕГН **********, и
„Вивус.бг“ ЕООД /със старо наименование „4финанс“ ЕООД/, и клаузата
за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане
на кредит в размер на 35,38 лв., уговорена в анекс за допълнителна сума от
11.03.2020г. към договор за кредит № ********** от 02.03.2020г., сключен
между Н. Г. Л., ЕГН **********, и „Вивус.бг“ ЕООД /със старо
наименование „4финанс“ ЕООД/, поради противоречието им с добрите
нрави. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата
1
страна Н. Г. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Е. И., в който
се изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска потвърждаване
на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна с правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, като ищцата Н. Г.
Л. иска постановяване на решение, с което да се обявят за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК клаузата за заплащане на такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на
123,15 лева, уговорена в договор за кредит № ********** от 02.03.2020г.,
сключен между нея и „Вивус.бг“ ЕООД /със старо наименование
„4финанс“ ЕООД/, и клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 35,38 лева,
уговорена в анекс за допълнителна сума от 11.03.2020г. към договор за
кредит № ********** от 02.03.2020г., сключен между нея и „Вивус.бг“
ЕООД.
От фактическа страна от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 02.03.2020г. между ищцата, като
кредитополучател, и ответното дружество, като кредитодател, е бил
сключен договор за кредит **********, съгласно който на ищцата е
предоставен заем в размер на 500 лв. за срок от 30 дни, при годишен лихвен
процент от 41 % и ГПР 49, 7 %. В договора е предвидена клауза за
2
заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в размер от 123,15 лв. Съгласно общите
условия към договора за кредит посочената такса се дължи за експресна
обработка на кандидатурата на кредитополучателя. На 11.03.2020г. между
страните е бил сключен анекс за допълнителна сума към договора за
кредит, съгласно който на ищцата е отпусната допълнително сумата от
200 лв. със срок за връщане до 01.04.2020г. В анекса е предвидена клауза
за заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в размер от 35,38 лв.
От правна страна така сключените между страните договор за кредит
и анекс представляват договори за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 от ЗПК, спрямо които са приложими разпоредбите на ЗПК.
Доводите на ищцата, че клаузите в договора и анекса за заплащане
на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави, неравноправност и
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК са основателни. Според
настоящия състав на съда посочените уговорки са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, тъй като размерът на уговорените такси за експресно
разглеждане е необосновано висок /надхвърля неколкократно дължимата
договорна лихва/ и липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от кредитодателя за експресно разглеждане на
искането. Същите целят неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, без реално да е
извършена конкретна услуга. Тези клаузи противоречат и на разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Разглеждането и произнасянето по искането за
отпускане на кредит е част от процедурата по сключване на договора и
усвояване на кредита и не може да съставлява допълнителна услуга, за
която да се заплаща от кредитополучателя. Предвид горното се налага
изводът, че посочените клаузи са нищожни поради противоречието им
със закона и добрите нрави и поради неравноправност, а предявеният
иск за прогласяване на нищожността им е основателен и следва да се
3
уважи.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Е. И., която е оказала
безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство, следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платимо
от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2414 от 30.06.2022г., постановено по гр. д.
№20456 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, I гр. с.
ОСЪЖДА „Вивус.бг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ЕИК *********, да заплати
на адв. Е. Г. И. от АК- Пловдив, с личен № **********, на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА, сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Н. Г. Л., ЕГН **********, в производството
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4