Р Е Ш Е Н И Е №3257
Номер Година 02.08.2019 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На пети юли две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №20128 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 124 във
връзка с член 439 ГПК.
Ищецът Д.Й.К. ЕГН ********** с адрес: ***, със
съдебен адрес за призоваване: чрез адв. М.Н.Т.,***, офис 10, иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника В.К.И.
ЕГН ********** ***, че не
дължи сумата от 1 300,00 лв. главница, законната лихва върху нея, начиная от 29.05.2000 г.
до окончателното изплащане, сумата 182,00 лв. разноски, съгласно ИЛ издаден на
05.06.2001 г. от Пловдивският районен съд, V граждански състав по гр. д. №
2911/2000 г. и сумите по образуваното изп.д. № ***, на ***, ***. с район на
действие - Окръжен съд Пловдив, като погасени по давност продължила от 05.06.2001 г. до 05.06.2006 г. Претендира
сторените съдебни разноски.
Ищецът твърди, че на
26.04.2018 г. му било връчено съобщение по изп.д. № ***, на ***. ***, с
район на действие- Окръжен съд Пловдив, с взискател ответника по настоящата
искова молба В.К.И.. Твърди, че изпълнителния лист /ИЛ/, по който било
образовано посоченото по-горе изпълнително дело бил издаден на 05.06.2001 г. от
Пловдивският районен съд - V граждански състав по гр. д. № 2911/2000 г. и бил
за сумата 1 300 лв. главница, ведно със законната
лихва върху нея, начиная от 29.05.2000 г. до окончателното изплашане, сумата от
182 лв., посочена в изпълнителния лист като деловодни разноски. Твърди, че към
посочената в ИЛ сума 1300 лв. главница и 182 лв. разноски, била прибавена и
сумата 2 706.70 лв. лихва, 7.40 лв. и 144 лв. разноски по ИД, както и такива по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ, както и други суми,
дължими до 26.04.2018 г., в общ размер на 600 лв.
Твърди, че към 26.04.2018 г. общото му
задължение по изпълнителното дело било в размер на 5 523.27 лв.
Твърди, че ИЛ бил издаден
след проведен исков процес и издадено в полза на ответника /взискател по ИД/
решение, с което му било признато правото на: обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в размер на 1 300 лв., представляващи главница по ИЛ;
законната лихва върху посочената сума, начиная от 29.05.2000 г. до
окончателното изплаицане, както и сумата 182 лв., направени от ответника В.К.И.
деловодни разноски в исковото производство, по което е издаден процесния ИЛ.
ИД № 132/2014 г. било образувано от ответника
на 10.02.2014 г. с молба вх.№ 1578/10.02.2014 г.
По ИД бил наложен запор върху всички вземания
на ищеца в: „УниКредит
Булбанк" АД на 30.08.2016 г., като същия е получен в банката на 01.09.2016
г. с вх. № 0916.21; „Алианц
Банк България" АД на 30.06.2017 г., като същия е получен в банката на
07.07.2017 г. с вх. № ***. В резултата на този запор от банката по сметката на ***по ИД е
преведена сумата 414.35 лв.
Твърди, че към датата на образуване на
изпълнителното дело през 2014 г., били изминали повече от 10 години от датата
на издаването на изпълнителния лист. Повече от 13 години взискателят не бил извършил
никакви действия за образуване на изпълнително дело и привеждане в изпълнение
на издадения срещу него изпълнителен лист за удовлетворяване на претенцията му
за заплащане на дължимите от негова страна суми. Поради това, счита, че
вземането на ответника, представляващо: сумата 1300 лв. главница, законната
лихва върху нея, начиная от 29.05.2000 г. до окончателното изплащане, сумата
182 лв. разноски, съгласно ИЛ, е погасено по давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и на това основание са недължими и всички произлизащи от това задължения.
Твърди, че давността е продължила от датата
на издаване на ИЛ 05.06.2001 г., до 05.06.2006 г. При установяване на вземане
със съдебно решение, давността върху вземането била винаги 5-годишна,
независимо от вида на вземането - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Т.е към датата на образуването на ИД, поради
погасяването по давност на вземането по ИЛ, счита че не дължи и всички
произлизащи от това вземане суми.
Въпреки настъпилата абсолютна погасителна
давност, по ИД ЧСИ наложил запор върху сметките му. В резултат на това по ИД е
постъпило плашане на сумата от 414.35 лв.. която към настоящия момент не е разпределена.
ОТВЕТНИКЪТ В.К.И.,
чрез пълномощника му адв. Д.Г., с отговора на исковата молба заявява, че:
Действително с Изпълнителен лист издаден на
05.06.2001 г. от Районен Съд - Пловдив, по гр. д. № 2911 / 2000 г. по описа на
V състав, ищецът Д.Й.К., ЕГН: **********, бил осъден да му заплати сумата в
размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща обезщетепие за
нанесените му неимуществени вреди на 08.11.1997 г., когато бил намушкан с нож
умишлено и многократно, вследствие на което получил средна телесна повреда и
множество леки, от които претърпял силни болки и страдания, ведно със законната
лихва върху посочената по-горе сума, начиная от 29.05.2000 г. до окончателното
изплащане, а също така бил осъден да му заплати и сумата в размер на 182 лв.
/сто осемдесет и два лева/ направени деловодни разноски. След издаването на
цитирания по-горе Изпълнителен лист от негова страна били предприети действия
по събиране на присъдените ми суми, които сериозно били препяствани и
затруднени с всякакви действия от страна на ищеца. В тази връзка подчертава, че
след снабдяването му с Изпълнителния лист подал молба, с която поискал от С. И.при
Служба „Държавно Съдебно Изпълнение" при Районен Съд - Пловдив, да
образува изпълнително производство срещу Д.Й.К., респективно поискал, ако
същият не заплати доброволно присъдените му суми
спрямо него да бъдат предприети принудителни
изпълнителни действия. В хода на това първо по ред изпълнително производство от
страна на ***били извършени съответните действия по изпращаие на Призовка за
доброволно изпълнения и т. н. спрямо длъжника по него Д.Й.К.. За съжаление
действията по това изпълнително производство останали без резултат, тъй като
междувременно длъжникът по делото бил напуснал пределите на Република Българпя
и се установил да живее и да работи зад граница, като инструктирал роднините и
близките си да отказват и да не приемат никакви съдебни книжа, призовки и т. н.
След неуспешния опит да събере присъдените суми
чрез образуването и воденето на изпълнително производство от ***, през 2008
година поискал от същия да прехвърли същото при ***с цел продължаване на
изпълнителното производство. Съответно ***прехвърли изпълнителното производство
на посочения от него ***и същото било продължено от ******с *** и с район на
действие Окръжен Съд - Пловдив. Това второ по ред изпълнително производство
образувано от него спрямо длъжника по него Д.Й.К. също не довело до
принудителното събиране на присъдените суми, тъй като длъжникът продължавал да
отсъства от страната и всячески да създава пречки и препятствия по събирането
им. В резултат на продължителното и трайно отсъствие на длъжника и невъзможността
на ***да го открие и надлежно да му връчи съответните книжа, съобщения и
призовки, изтекъл законово определения срок и второто изпълнително производство
било прекратено.
Непосредствсно след прекратяването на второто
по ред изпълнително производство от негова страна били предпристи действия по
образуването и воденето на Изпълнително дело № *** по описа на ***с *** и с
район на действие Окръжен Съд - Пловдив. Твърди, че мотивите му да се занимава
с образуването и воденето на посочените по-горе изпълнителни производства, които
в крайна сметка не довели до събирането на присъдените му суми, а довели
единствено до извършвапето на значителни разходи и заплащането на хонорари и
такси от негова страна, били преди всичко морални и продиктувани от чувството му
за справедливост. Тези мотиви се формирали у него в резултат на това, че
претендираната сума в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, описана в
Изпълнителния лист, представлявала обезщетение за нанесените му от страна на
ищеца Д.Й.К. неимуществени вреди, представляващи умишленото и многократно
намушкване с нож, в резултат на което ми били приченени средна телесна повреда
и множество леки телесни повреди, от които претърпял силни болки и страдания.
Твърди, че бил неприятно изненадан, когато
получил Съобщението по гр. д. № 20128/2018 г. по описа на Районен Съд -
Пловдив, XIII с., към което били приложени Исковата молба на ищеца и
съответните книжа, от прочита на които разбрал, че въпросният длъжник е
образувал и води дело срещу него, като иска установяване на обстоятелството, че
всъщност не му дължи присъдените суми. Това поведение на ищеца било абсолютно
необяснимо за него и в пълно противоречие с морала и добрите нрави, тъй като
същият просто твърдял, че след издаването на описания по-горе Изпълнителен лист
в законово определените срокове от негова страна не били предприети
необходимите действия по образуването и воденето на изпълнително производство,
което в крайна сметка извършил едва през 2014 година, поради което вземането му
се е погасило по давност.
Относно
твърденията на ищеца, че към датата на образуване на Изпълнителното дело през
2014 година, когато са изминали повече от 10 години от датата на издаването на
изпълнителния лист, респективно, че повече от 13 години като взискател не е
извършил никакви действия за образуване на изпълнително дело и привеждане в
изпълнение на издадення срещу него изпълинителен лист, и най-вече, че давността
е продължила от датата на издаването на изпълнителния лист 05.06.2001 г. до
05.06.2006 г., изрично заявява, че същите не отговарят на дсйствителността и на
обективната истина, т. е. същите са неверии и противоречат на закона, на морала
и на добрите нрави. Нещо повече, от прочита на така изложените съждения,
относно продължилата в посочения период от време давност, не става ясно от кога
точно е текла тази погасителна давност и кога е изтекла, и дали в периода на
погасителната давност са настъпвали събития, които да водят до нейното спиране
и т. н., респективно не се сочат и не се иска събирането на доказателства,
относно тази погасителна давност, конто от своя страна да доведат до
формирането на правни изводи за изтекла погасителна давност и погасяването на
вземането ми спрямо ищеца.
В тази
връзка изрично заявява, че вземането му спрямо ищеца Д.Й.К. на сумите не е погасено по
давност.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй
като ищецът се позовава на новонастъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може
да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е
допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № *** по
описа на ****, ***, с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо/ спряно с
Определение № 13326/19.12.2018 г. по настоящото производство/.
Само когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че
изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните
суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на
чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези
въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за
предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
установяването на факти, изключващи изпълняемото право.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава
на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в
рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна
защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна
давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането
на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо
съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява
обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети
валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
/чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ***по
възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1
т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа,
който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт.
В
Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Видно от приложеното изпълнително дело № *** по описа
на ***, рег. № **, с район на действие Окръжен съд - гр. Пловдив, последното
предприето действие по принудително изпълнение е от 30.06.2017 г. когато е бил наложен
запор върху банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви на длъжника Д.
Й.К..
С оглед на горното съдът намира, че с това действие е
прекъсната давността и нова давност е продължила да тече, като към настоящия
момент погасителна давност не е изтекла.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства
съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск се явява неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати
на ответника направени по делото разноски в размер на 300,00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК, предявен от Д.Й.К. ЕГН **********
с адрес: ***, със
съдебен адрес за призоваване: чрез адв. М.Н.Т.,***, офис **, с който е поискано от съда да признае за
установено по отношение на ответника В.К.И. ЕГН ********** ***, че не дължи сумата от 1 300,00 лв.
главница, законната лихва върху нея, начиная от 29.05.2000 г. до окончателното
изплащане, сумата 182,00 лв. разноски, съгласно ИЛ издаден на 05.06.2001 г. от
Пловдивският районен съд, V граждански състав по гр. д. № 2911/2000 г. и сумите
по образуваното изп.д. № ***, на ***, ***. с район на действие - Окръжен съд
Пловдив, като погасени по давност продължила от 05.06.2001 г. до 05.06.2006 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Й.К. ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес за
призоваване: чрез адв. М.Н.Т.,***, офис **, да заплати на В.К.И.
ЕГН ********** ***, сумата от 300,00(триста)лева направени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.